Динофитови водорасли

тип протисти
(пренасочване от Dinoflagellata)

Динофитовите водорасли, още динофлагелати (Dinoflagellata), са група едноклетъчни еукариоти. Те са считани за водорасли, но са предимно морски планктон, често срещан и в сладки води. Популацията е разпределена в зависимост от температурата на морската повърхност, солеността и дълбочината. За много динофлагелати се знае, че са фотосинтетични, но голяма част от тях всъщност са миксотрофни, съчетавайки фотосинтезата с поглъщането на храна (фагоцитоза и мизоцитоза).[1][2]

Динофитови водорасли
Класификация
царство:Хромисти (Chromista)
подцарство:Harosa
инфрацарство:Halvaria
(без ранг):Алвеолати (Alveolata)
(без ранг):Dinozoa
тип:Динофитови водорасли (Dinoflagellata)
Научно наименование
Buetschli, 1885
Синоними
  • Dinophyta Buetschli, 1885
  • Cilioflagellata
  • Dinophyceae
  • Pyrrophyta
Обхват на вкаменелости
Динофитови водорасли в Общомедия
[ редактиране ]

Бързото натрупване на определени динофлагелати може да доведе до видимо оцветяване на водата. Мидите обитаващи такива води могат да се замърсят и впоследствие да причинят отравяне ако се консумират.

Някои динофлагелати също проявяват биолуминесценция – по този начин, някои части на Индийския океан светят през нощта в синьо-зелено.

Разпространение и местообитание

редактиране

Динофитовите водорасли са разпространени във всички водни среди – солена (около 90% от видовете) и сладка вода, включително в сняг или лед. Срещат се масово във всички океани, особено в тропическите райони, а през лятото и в умерените.[3]

Класификация

редактиране

Понастоящем са описани около 1555 вида свободно живеещи морски динофлагелати.[4] Друго проучване дава информация, че те наброяват около 2000 живи вида, от които над 1700 са морски, а около 220 са сладководни.[5] Според последните проучвания се предполага, че динофлагелатите наброяват общо 2294 живи вида, които включват морски, сладководни и паразитни представители.[6]

Тип Динофлагелати (Dinoflagellata)

Източници

редактиране
  1. Stoecker, D. K. Mixotrophy among Dinoflagellates // The Journal of Eukaryotic Microbiology 46 (4). 1999. DOI:10.1111/j.1550-7408.1999.tb04619.x. с. 397 – 401.
  2. Esser, Karl, Lüttge, Ulrich, Beyschlag, Wolfram. Progress in Botany: Genetics Physiology Systematics Ecology. 2012-12-06. ISBN 9783642188190.
  3. Dinoflagellates // Smithsonian National Museum of Natural History. Архивиран от оригинала на 2015-04-21. Посетен на 2015-08-05.
  4. GÓMEZ, F. A list of free-living dinoflagellate species in the world's oceans // Acta Botanica Croatica 64 (1). 2005. с. 129 – 212.
  5. Dinoflagellate diversity and distribution // Biodivers. Conserv. 17 (2). February 2008. DOI:10.1007/s10531-007-9258-3. с. 407 – 418.
  6. Gómez F. A checklist and classification of living dinoflagellates (Dinoflagellata, Alveolata) // CICIMAR Océanides 27 (1). 2012. с. 65 – 140. Архивиран от оригинала на 2013-11-27.