Антон Наследников
Антон Наследников е български просветен и обществен деец от късното Българско възраждане в Македония.
| Антон Наследников | |
| български просветен деец | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Биография редактиране
Роден е на 17 януари 1856 година в село Щръклево, Русенско. Като учител в Габрово се запознава и се жени за учителката Ганка Дюстабанова, сестра на Цанко Дюстабанов. Наследников е масон.[1] Директор е на българското училище в Скопие, но в 1891 година е уволнен от Теодосий Скопски и става директор на българската прогимназия в Битоля, където замества Георги Кандиларов.[2] Ученикът му Симеон Радев пише за него:
| „ | Ние много се възхищавахме от него. Беше висок, представителен човек, вървеше по улиците, макар вече възрастен, с бодри стъпки, турил феса си ниско до веждите на една страна, което му придаваше според понятията в Турско нещо гордо и смело. Той знаеше добре турски и със своето държане много импонираше на турците. Ние чувствувахме разлика между него и другите ни учители. Сега разбирам, че от него вееше духът и самочувствието на един свободен гражданин от свободна България, докато другите ни учители, расли в Турция, колкото и да кипеше в душата им бунт против робството, чувствуваха неволно неговата тежест.
Малко след като напуснах битолската прогимназия, в семейството на нашия директор се разрази голяма драма. Преди да дойде да служи в Македония, жена му се побъркала и била пратена в лудница, понеже лекарите обявили, че болестта и е неизцерима. Наследников, който бе баща на три дребни дечица, без да има при него някой да ги гледа, поискал развод и се оженил. Минало бе доста време и ето, че напук на мнението на лекарите, душевно болната се изцерила. Тя дошла в Битоля да види децата си, но без намерение да заеме при бившия си съпруг своето място. Тогава между двете съпруги на Наследникова, бившата и настоящата, се разиграла борба на благородство. Едната казала, че ще си замине, защото загубила по своя вина правата на венчилото си; другата, че трябва да остане в семейното огнище тая, която е майка на децата. Така и станало.[3] |
“ |
Умира на 29 април 1930 година в София и е погребан в Централните софийски гробища.[4][5]
Долен ред: Ахил Минджов, Антон Кецкаров, Антон Наследников, Гьорче Петров, Васил Дудев;
Среден ред: Леонид Спасов, Евгени Попсимеонов, Илия Тошев, Стефан Тафчиев от Прилеп, Михаил Николов, Васил Къртев от Дебър, Кръстьо Йосифчев, Янаки Москов, Симеон Радев, Кирил Христов Совичанов;
Горен ред:Васил Попдимитров, Владимир Робев, Вангел Поптрайков от Добрушево, Аристид Дамянов, Васил Здравев от Прилеп, Васил Константинов от Българска Блаца, Наум Иванов от Любойно, Георги Попхристов, Михаил Солунов от Прилеп, Тодор Златков
Бележки редактиране
- ↑ Masonstvoto v Bŭlgaria: pronikvane, organizatsia, razvitie i rolia do sredata na tridesette godini na XX vek, Velichko Georgiev, Nauka i izkustvo, 1986, str. 18.
- ↑ Николов, Тома. Спомени из моето минало, София, 1989, с. 46.
- ↑ Радев, Симеон. Ранни спомени, София, 1969, стр. 198-199.
- ↑ Кецкаровъ, Ант. Антонъ Наследниковъ // Илюстрация Илиндень 8 (58). Илинденска организация, Юний 1934. с. 9 - 14.
- ↑ Парцел 2 // София помни. Посетен на 2022-09-08.
