Ахил Минджов
Ахил (Ахиле) Николов Минджов е български просветен и обществен деец от късното Българско възраждане в Македония.[1]
Ахил Минджов | |
български просветен деец | |
Роден | |
---|---|
Починал | 23 октомври 1938 г.
|
Учил в | Солунска българска мъжка гимназия |
Награди | За гражданска заслуга „Свети Александър“ |
Ахил Минджов в Общомедия |
Биография
редактиранеРоден е на 9 август 1868 година в град Охрид, в семейството на Никола Иванов Минджов и Сирма Иванова Баласчева.[1] Завършва с третия випуск на българската мъжка гимназия в Солун в 1888 година.[2] Преподава една година в Одрин,[1] а след това в Българското IV-класно училище в Битоля между 1889 – 1893 година. След това учителства в Сяр, Крива паланка и Кавадарци, училищен инспектор е в Битолска и Охридска околия.[3]
В 1898 година се присъединява към ВМОРО, като става деен член на организацията и пропагандира революционното дело. Преследван е от османските власти, често е затварян и интерниран в родния си град.[3]
Преподава в Енидже Вардар, Дойран, Лерин, Крушево, а след това отново училищен инспектор в Костурска, Одринска и Леринската епархия, където го заварва Междусъюзническата война. Изгонен е от новите гръцки власти, а след това е затворен в Битолския затвор от сръбските власти.[3] Отказва да подпише декларация, че е сърбин, и след три месечен зтвор, през август 1913 година заедно с 80 български учители е екстерниран е в България и преподава четири години в Дупница.[3][4][5] След това 14 години е директор на прогимназията в Горна Джумая.[3]
Пенсионира се и заживява в София, където умира на 23 октомври 1938 година.[6] На опелото му речи произнасят свещеник Лев Адамов от Горенци и Сребрен Поппетров.[3]
Ученикът му Симеон Радев пише за него:
„ | Ахил Минджов ни преподаваше естествена история, физика и химия. Уроците му много ни увличаха. Той беше хубав човек, елегантно облечен. Неговите бели жилетки, пъстрите му вратовръзки ни правеха особено впечатление. Макар да бе много въздържан и да се носеше малко отвисоко, ние го обичахме. Не съм чувал да е бил замесен в революционното движение, но като толкова други и той след Илинденското въстание дойде в България и учителствува между другото в Дупница. Научих се преди двадесет години, че лежал болен в Александровската болница. Казах на един другар от Битоля, че ще отида да го видя. „Недей – ми отговори той. – Не обича посетители. Не желае да го видят познатите му легнал в леглото, изменен от болестта и в болнични дрехи.“ Минджов почина скоро след това от рак.[7] | “ |
Награди
редактиране- Орден за гражданска заслуга, 24 юни 1921 година[3]
- „Свети Александър“, на 22 юни 1929 година[3]
Бележки
редактиране- ↑ а б в Х., К. Ахилъ Минджовъ // „Илюстрация Илиндень“ X (10 (100). София, декемврий 1938. с. 3.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 89.
- ↑ а б в г д е ж з Х., К. Ахилъ Минджовъ // „Илюстрация Илиндень“ X (10 (100). София, декемврий 1938. с. 4.
- ↑ Пърличев, Кирил. Сръбският режим и революционната борба в Македония (1912 - 1915 година), книгоиздателство „Ал. Паскалев и С-ие“, София, 1918.
- ↑ Македония. История и политическа съдба, Том II, 1912 - 1941 г., Колектив, Издателство „Знание“ ООД, София, 1998 г., стр. 34.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 295.
- ↑ Радев, Симеон. Ранни спомени, София, 1969, стр. 194-195.