Бабати (езеро)
Бабати (на английски: Babati) е малко, плитко, сладководно езеро в Северна Танзания[1], разположено в Източноафриканската рифтова долина между националните паркове Тарангире и Езеро Маняра.[2] Познато е още и под името Таѝлуй.[3] Административно попада в регион Маняра.[2] Близо до него, на височина 2415 m, се издига връх Куахара.[4] Езерото се намира на 164 km от регионалния център Аруша по пътя за Додома. В продължение на 100 km от Аруша пътят е асфалтиран, а останалата част е покрита с трошенокаменна настилка.[5]
| Бабати | |
| — сладководно — | |
 Езерото Бабати в Танзания | |
  Местоположение в Танзания | |
| Местоположение | Африка, Танзания – Източноафриканска рифтова долина |
|---|---|
| Координати | |
| Притоци | Рирода, Бонга |
| Отток | Мрара |
| Дължина | 10 km |
| Ширина | 2 km |
| Надм. височина | 1500 m |
| Населени места | град Бабати |
| Бабати в Общомедия | |
География редактиране
Бабати е разположено в основата на няколко планини и хълмове, които го обграждат почти от всички страни. Най-високият връх в близост до Бабати е Хананг (3418 m), четвъртият по височина в страната след Килиманджаро, Меру и Лолмалазин.[5] Намира се в силно сеизмична зона и последното земетресение тук е от 17 април 2012 г. в 02:04 ч. Центърът на земния трус е на 380 km от езерото, епицентърът – на 10 km под повърхността, а магнитудът му е 4,6 по скалата на Рихтер.[3]
Размерите на езерото са непостоянни и зависят от количеството валежи през дъждовния сезон. Средната му дължина е около 10 km, ширината – приблизително 2 km, а максималната му дълбочина е 5,6 m.[6] Езерото е разположено на 1500 m над морското равнище.[5]
Климат редактиране
Климатът в района се характеризира с два сезона – сух и дъждовен. В някои от годините дъждовният период протича с необичайно обилни валежи.[7] Климатът е мек, полупустинен с горещи и сухи дни и студени нощи през сухия сезон. Валежите в областта са между 500 и 750 mm годишно.[5]
Почвите край езерото са червени и плодородни, подходящи за отглеждане на различни селскостопански култури.[5]
Води редактиране
Езерото Бабати е сладководно и с голяма разлика в обема през различните сезони и години. Има два притока, които са сезонни – Рирода от запад и Бонга от юг. Оттокът му се осъществява от река Мрара, която също тече само през дъждовния период.[6]
Според измервания, направени през 1979 г., разликата в температурата на водата в различните слоеве по вертикала не е голяма. На повърхностния слой тя е 20,2 °C, а на придънния – 19,2 °C. Електропроводимостта ѝ е 468 μS/cm. Ниската стойност на електропроводимостта предполага, че натриевите йони и хлоридите тук не са доминиращи. Замерванията показват, че концентрациите на хлориди и общата сума на разтворени вещества в езерото са сравнително ниски, което се дължи на периодичното оттичане на водата през река Мрара.[6]
Поради обезлесяването на част от околните територии и настъпилата ерозия на почвите, при обилни валежи езерото е застрашено от препълване. През дъждовния сезон, ако валежите са необичайно продължителни и силни, езерото излиза от леглото си и наводнява околните терени. Сериозни наводнения са се случили през 1964, 1979, 1990 и 1998 г.[7] Наводнението през 1964 г. става след един сравнително дълъг период на засушаване, когато езерото е достигало едва 1/4 от обема, който има през 1992 г.[1] Особено тежко е наводнението от 6 април 1990 г., когато крайбрежният град Бабати претърпява сериозни щети. Езерото навлиза в града и в продължение на няколко дни централните улици се превръщат в течащи реки, разрушавайки част от сградите и важния мост Кьо̀нгзи.[7] Нахлуващата вода стига до моста и заплашва да прекъсне пътната връзка между Аруша и град Бабати към Додома и Сингида. След това наводнение е построена подпорна стена от габиони – кухи циментови блокчета, напълнени с пръст.[8] Наводнението през 1998 г., причинено от Ел Ниньо и прекалено обилните и продължителни дъждове, е още по-тежко.[9] Водата срутва подпорната стена, а пътят към Аруша до моста е сериозно повреден и почти унищожен. През 2005 г. започва да се изгражда нова, по-висока подпорна стена, отново с габиони, която не би била достатъчно ефективна при ново голямо наводнение.[8]
В близост до езерото протича каналът Кигонгони, който се ползва като „преливник“ в случай на прекомерно разрастване на Бабати. Свързан е чрез водостоци с езерото така, че да може да поеме прииждащите му води и да предпази града и земеделските парцели от наводнения. Необходимо е обаче редовното им почистване след дъждовете, когато се затлачват с кал и наноси, което не винаги се прави. Изградените насипи и подпорната стена към града също имат нужда от постоянна поддръжка.[8]
През последните години климатът се променя и сушата в района се засилва. През 2003 г. огромна част от езерото вече е покрита от плевели, клони и храсти, а други места са заети с обработваеми земи.[9][10] През 2007 г. се отчита, че езерото свива размерите си с обезпокоителни темпове и съществува опасност да пресъхне въобще. Областната управа забранява ползването на водите за пране и домакински цели, както и пашата на едър рогат добитък в близост до бреговете на езерото. Забраната обаче няма никакъв ефект.[9] От януари до юли езерото е затворено за риболов. Рибарите, които нямат друг източник на доходи, не могат да си позволят да се съобразят с това решение и продължава риболова си през цялата година. Неправителствени организации и правителството са разработили програмата LAMP за управление на земите край езерото и неговото опазване.[10]
Флора и фауна редактиране
През последните години в Бабати попада и бързо се размножава водният хиацинт. Той покрива голяма част от водите на езерото и пречи на кислорода да проникне в тях. Това е както красиво плаващо растение, така и един от най-вредните инвазивни плевели. За кратко време успява да покрие обширни водни площи и затруднява водочерпенето и доставките на чиста питейна вода, блокира напоителните канали, увеличава транспортните разходи, силно намалява улова на риба.[11]
Езерото Бабати е единственият танзанийски резерват за хипопотами. Те могат да бъдат наблюдавани сред тръстиките и тревите, а в следобедните часове и в плитчините на езерото.[4][9] Тук е концентрирано най-голямото количество хипопотами в Северна Танзания.[12] Понякога през нощите хипопотамите нахлуват в околните ферми и унищожават всички култури в тях.[10] Напоследък обаче се наблюдава миграция на тези животни към други езера, тъй като продължителните суши са причинили сериозно снижаване на нивото на Бабати.[11]
Рибните видове тук са представени от тилапия, нилски костур, клариас и други сладководни обитатели.[2][9] Около 90% от улова се състои от Oreochromis esculentus, представител на цихлидите в езерото. Те се хранят главно с цианобактерии от видовете Scenedesmus spp.. и Merismopedia spp. Гъстотата на фитопланктона е ниска и това спира растежа на цихлидите в езерото.[6] В Бабати се ловят още и скариди.[10]
В района на езерото могат да се наблюдават почти 400 вида птици.[13]
Население редактиране
Бреговете на езерото са населени от масаите. Едни от племената се занимават със земеделие, други с традиционното животновъдство, а трети са търговци. Всяка от тези групи има свой характерен културен облик, различен от този на останалите племена. Териториите в близост до Хананг се обитават от племето барабейг (барбейг), най-голямото в племенната група датога. Културата и бита на барабейг все още са почти непроменени и незасегнати от съвременния начин на живот. Жените носят традиционни рокли и поли от козя кожа, а мъжете се разхождат с копия.[2][13] Друга част от населението са преките потомци на германските заселници от времето, когато Танганика е била немска колония.[14]
Част от населението край езерото се изхранва чрез риболов, извършван главно с хрилни мрежи. Годишният улов на риба е около 400 тона, представен главно от цихлиди.[6]
По северното крайбрежие на езерото е разположен град Бабати с около 30 000 жители[14], главно от племето барабейг. Заети са основно със селско стопанство, земеделие и животновъдство, и търговия. Отглеждат се предимно царевица, пшеница, ориз и грах.[5]
Туризъм редактиране
Езерото Бабати може да предложи разнообразни и интересни атракции – наблюдение на екзотични птици и хипопотами, риболов, дегустация на горски мед, каране на кану-каяк, посещения при масаите, преходи в близките планини и други. Езерото често се ползва и като изходен пункт за покоряването на връх Хананг.[12]
Разработен е проект за изграждане на курортен център върху 250 дка в полите на хълмовете край езерото. Предвижда се комплексът да бъде с 40 стаи, зала за конференции, 2 ресторанта и игрище за голф с 18 дупки.[5]
Екология редактиране
В резултат на пренебрегване на поддръжката на водостоците, отвеждащи водата към канала Кигонгони, край езерото се е оформил обширен овраг, който се увеличава с годините. Той бързо се разраства, приближава към града и заплашва да подкопае дигата край него и да прекъсне защитната стена. Не е запазена и системата за предотвратяване на ерозията така, че да се избегне загубата на продуктивна земеделска земя. Необходими са усилия, които да се съсредоточат върху борбата с оврага и прекратяване на ерозията на почвата.[8]
Любопитно редактиране
- През 1930 г. по склоновете край езерото е ловувал лъвове бъдещият крал на Англия.[12]
- За своята експедиция край езерото Бабати и в земите на масаите Ърнест Хемингуей написва романа си „Зелените хълмове на Африка“, издаден и в България.[12]
- Ловната хижа на шведския барон Bror von Blixen-Finecke, станал известен като писател и голям ловец с филма „Out of Africa“, се е намирала на брега на Бабати.[12]
Вижте също редактиране
Източници редактиране
- ↑ а б ((en)) Environmental Impact Assessment of Natural Disasters, a Case Study of the Recent Lake Babati Floods in Northern Tanzania/1992
- ↑ а б в г ((en)) A Visit to the Babati & Hanang Архив на оригинала от 2011-01-13 в Wayback Machine.
- ↑ а б ((en)) Travels Radiate/Lake Babati/5 май 2012[неработеща препратка]
- ↑ а б ((en)) Lake Babati, Tanzania
- ↑ а б в г д е ж ((en)) Rift Valley Millennium Resort Babati, Manyara (Arusha), Tanzania Архив на оригинала от 2008-12-08 в Wayback Machine.
- ↑ а б в г д ((en)) Some Ecological Studies on Oreochromis Esculentus Graham (Pisces: Cichlidae) in Two Small Tropical Lakes
- ↑ а б в ((en)) Klas Samdaström – The Recent Lake Babati Floods in Semi-arid Tanzania
- ↑ а б в г ((en)) UN jobs, a Swiss Association/Chapter 5 – Conclusions[неработеща препратка]
- ↑ а б в г д ((en)) ACF/African Conservation Foundation/Lake Babati drying up at alarming rate[неработеща препратка]
- ↑ а б в г ((en)) Arusha Times/Lake Babati conservation programme underway/2003 Архив на оригинала от 2007-06-07 в Wayback Machine.
- ↑ а б ((en)) eTN Global Travel Industry News/Hotel operators at Lake Babati concerned over drought
- ↑ а б в г д ((en)) The Green Hills of Lake Babati Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.
- ↑ а б ((en)) Ghanek Tours Архив на оригинала от 2010-02-14 в Wayback Machine.
- ↑ а б ((ru)) Planet Tanzania/Babati[неработеща препратка]
.svg) |
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка. Можете да се включите към Уикипроект „Африка“. |