Амедей VI Савойски
Амадей VI Савойски (Зеленият граф) (на италиански: Amedeo VI di Savoia, il Conte Verde) е 17-и граф на Савоя от 1343 до 1383 г. Името му на италиански се изписва като Amedeo, а на френски като Amédée. (В издадения от БАН през 1978 г. том I от Енциклопедия „България“ е възприета транскрипцията Амадей докато в „Кратка история на България“ от 1983 г. е Амедей[1]). Наричан е „Зеленият граф“, понеже е носил зелени доспехи и дрехи. Той е братовчед на византийския император Йоан V Палеолог. През 1366 г. напада с флотата си българските черноморски градове, като експедицията понякога е наричана „Савойски кръстоносен поход“. Известен е със значителното разширяване на Савойските територии.
| Амадей VI Савойски Amedeo Il Conte Verde | |
|---|---|
| 17-и граф на Савоя | |
 | |
| Управление | 1343 – 1383 |
| Наследил | Аймон Савойски |
| Наследник | Амадей VII |
| Лични данни | |
| Роден | |
| Починал | |
| Погребан в | абатство Алтакомба |
| Семейство | |
| Баща | Аймон Савойски |
| Майка | Виоланта (Йоланда) Палеолог |
| Брак | Бона Бурбон |
| Потомци | Амадей VII, Луи Савойски |
| Герб |  |
| Амадей VI Савойски Amedeo Il Conte Verde в Общомедия | |
БиографияРедактиране
Едва деветгодишен Амадей наследява графството от баща си Аймон Савойски Миролюбиви (1273 – 1343). Майка му е Виоланта (Йоланда) Палеолог († 24 декември 1342), дъщеря на Теодор I Палеолог (1291 – 1338), маркграф на Монферат, по-малък син на император Андроник II Палеолог. На 14 години, през 1348 г., прекосява Алпите и потушава бунта на пиемонтските градове. През 1352 г. печели голяма победа над въстаналите селяни във Вале, източно от Женева. През 1355 г. сключва брак с балдъзата на бъдещия френски крал Шарл V – Бона Бурбон.
Военните победи и закупуването на земи в Алпийския регион през 50-те г. на 14 век увеличават притежанията му, създавайки географска основа за единна държава, обхващаща почти целите Западни Алпи. Впоследствие той придобива земи и от италианската страна на Алпите.
През 1365 г. императорът на Свещената Римска империя Карл IV го обявява за имперски викарий в Алпийския регион.
През януари 1364 г. Амадей е посетен от кипърския крал Петър I, който го въодушевява да се включи в подготвяния кръстоносен поход, но поради заплахата за Савоя от бродещи банди Амадей не взема участие в превземането на Александрия през 1365 г. Флотата на кръстоносците /15 кораба и 1700 бойци/, предвождани от Зеления граф, отплава от Венеция едва през февруари 1366 г. и на 2 август пуска котва край бреговете на гръцкия остров Евбея. Сред кръстоносците са брат му Ожие, незаконен син на Аймон Савойски, братовчеда на графа – Гийом дьо Грансон, савойски и бургундски рицари, като Етиен дьо ла Бом, Жан дьо Виен, Юг II дьо Шалон-Арле, брат му Луй I и други. През 1366 г. към Амадей се присъединява генуезкият пират и владетел на остров Лесбос Франческо I Гатилузио. На 23 август савойците дебаркират на северния бряг на Дарданелите, а генуезците обсаждат крепостта Галиполи по море. След двудневни сражения обединените сили на Амадей и Гатилузио успяват да отвоюват крепостта от султан Мурад I. На 26 август 1366 г. крепостта Галиполи е превзета и предадена на византийците.
Междувременно в Константинопол пристига вест, че византийският император Йоан V Палеолог, братовчед на Амадей, е пленен от българския цар Иван Александър при завръщането му от дипломатическа мисия в Унгария. Вестта за задържането на императора променя посоката на движение на флота на Амадей. По молба на императрица Анна Савойска Зеленият граф насочва своите кораби към българските черноморски градове. Савойската флота пристига в Константинопол на 4 септември, където към нея се присъединяват още генуезки кораби. През октомври 1366 г. флотата на Амадей навлиза в Черно море, за да окаже натиск над българите за освобождаването на византийския император. Превзети са градовете Скафида (където съпротива оказват значителен брой турски кораби[2]), Созопол, Месемврия и Анхиало, и е наредено унищожението на последния. Опитът за превземането на Варна се проваля. Опитвайки се да проникнат във вътрешността на страната, рицарите на граф Амадей претърпяват поражение под стените на крепостта Аетос до днешен Айтос, като са пленени 13 рицаря, включително Антонио Висконти, племенник на дука на Милано -Бернабо Висконти, които няколко месеца прекарват в плен. Граф Амадей VI е принуден да започне преговори както с българския владетел Иван Александър, така и с владетеля на Добруджанското деспотство Добротица. Генуезката флота се оттегля в Созопол, където на 28 януари 1367 г. пристига и освободеният от българите Йоан V Палеолог. По това време Амадей е изразходил всичките пари, предназначени за кръстоносния поход и през пролетта на 1367 г. е принуден да оттегли рицарите си. Крепостите на юг от Балкана са предадени в ръцете на византийците и остават техни до падането на Константинопол през 1453 г. Цар Иван Александър отстъпва на деспот Добротица Варна, Емона и Козяк в знак на благодарност за подкрепата му[1]:с. 101.
.png)
Престижът, с който се ползва Амадей VI Савойски, го прави ценен арбитър в споровете между многобройните италиански държави. Той е посредник в конфликта между Пиза и Флоренция през 1364 г. През 1381 г. способства за сключване на Мирния договор от Торино между Венеция и Милано от една страна и Генуа от друга. На следващата година той помага за постигането на споразумение между генуезците и краля на Кипър, а по-късно е поканен от генуезките благородници гвелфи да стане дож и да вземе града под своя закрила – напразно предложение, тъй като гвелфите остават безвластни.
През същата година Амадей застава на страната на антипапата Климент VII и при опита му да постави своето протеже – френския принц Луи I Валоа-Анжуйски на неаполитанския трон в опозиция на папа Урбан VI и претендента за трона Карл III Анжуйски.
Започнатата през юни 1382 г. военна експедиция срещу Карл III Анжуйски завършва злощастно. Измъчваните от глад и болести войници на Амадей VI Савойски правят безуспешни опити да се измъкнат от Южна Италия. През зимата на 1383 г. Зеленият граф се заразява от чума и умира.
Походът на Амадей в Тракия е описан в Савойската хроника.
Брак и потомствоРедактиране
Той се жени през 1355 г. в Париж за Бона Бурбон (* 1341, † 19 януари 1402),[3] дъщеря на херцог Пиер I дьо Бурбон и племенница на френския крал Филип VI. Те имат две деца:
- Амадей VII (1360 – 1391) – 18-и граф на Савоя
- Луи Савойски (1362 – 1365).
ЛитератураРедактиране
- Cox, Eugene L., The Green Count of Savoy: Amadeus VI and Transalpine Savoy in the Fourteenth Century, Princeton (Princeton University Press), 1967
- Norwich, John Julius, Byzantium: The Decline and Fall, New York 1996, pp. 330 – 331
- Л.В. Горина, „Походът на граф Амедей VI Савойски против България през 1366 – 1367 г.“; сп. „Исторически преглед“, бр. 6, 1970
ИзточнициРедактиране
- ↑ а б Фол, Александър и др. Кратка история на България. София, Наука и изкуство, 1983. с. 503.
- ↑ Вълканов, Вълкан. Морска история на България. София, „Албатрос“, 2000. ISBN 954-751-008-8. с. 49.
- ↑ Echols, Anne and Marty Williams, An annotated index of Medieval Women, (Markus Weiner Publishing Inc., 1992), 92.
Външни препраткиРедактиране
- Bernard Andenmatten: Savoyen, Amadeus VI. Швейцарски исторически лексикон