Отваря главното меню

Бистрица (област Благоевград)

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Бистрица.

Бѝстрица е село в Югозападна България. То се намира в община Благоевград, област Благоевград.

Бистрица
Общи данни
Население 80 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 171,498 km²
Надм. височина 893 m
Пощ. код 2724
Тел. код 073
МПС код Е
ЕКАТТЕ 4217
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Благоевград
Румен Томов
(независим)

ГеографияРедактиране

Село Бистрица се намира в планински район, на 9 километра източно от Благоевград. Състои се от 42 махали и подмахали. Някои от тях са: Дреново, Арабаджии, Шоповци, Гьоргьовци, Ризовци, Милово, Серезли, Брезово, Широканци, Бракаданци, Дъбово, Чепарковци, Тренчовци, Каменарци. През селото минава река Бистрица.

ИсторияРедактиране

Църквата „Свети Георги“ е от 1861 година, а „Свети Йоан Предтеча“ в местността Дъбово – от 1872 година.[1]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Бистрица, на И от Бараково 2 часа път. Разположена е на полите от Арисваница до едноименен приток от Струма. Околност планиниста; хората биват скотоводци и риболовци. В Бистрица се лови изрядна пъстърва. Църква „Св. Димитър“; на деня става панаир от околните села и от Джумая. Границата от Бистрица е твърде близо, нещо 1/2 час. Къщи 160; училище с 24 ученика.[2]

При избухването на Балканската война пет човека[3] от Бистрица са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]

НаселениеРедактиране

Към 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на селото брои 1540 души, от които 1300 българи-християни и 240 власи.[5]

Численост на населението според преброяванията през годините:[6][7]

Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 1794
 
1946 1771
1956 1531
1965 588
1975 291
1985 193
1992 172
2001 151
2011 90

Етнически съставРедактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[8]

Численост Дял (в %)
Общо 90 100.00
Българи 89 98.88
Турци 0 0.00
Цигани 0 0.00
Други
Не се самоопределят
Не отговорили 0 0.00

РелигииРедактиране

В 9 от махалите има параклиси или черкви.

ЛичностиРедактиране

Родени в Бистрица
  •   Ангел Николов, македоно-одрински опълченец, 26-годишен, четата на Дончо Златков, 1 рота на 10 прилепска дружина[9]
  •   Иван Димитров, македоно-одрински опълченец, 28-годишен, 3 рота на Кюстендилската дружина, 3 рота на 7 кумановска дружина, убит[10]
  •   Иван Райнов (1860 – 1944), български опълченец, баща на Николай Райнов и професор Стоян Райнов
  •   Йордан Петров Войнов (1896 – 1986), кмет на Бистрица (от 1931 г. до Деветнадесетомайския преврат в 1934 г.), ръководител на ВМРО в село Бистрица до 19 май 1934 г. [11]
  •   Кирил Широкански (1913 – 2002), кмет на Благоевград 1961 – 1967
  •   Коле Илиев, македоно-одрински опълченец, 25-годишен, четата на Дончо Златков[12]
  •   Коте Бистришки, войвода на ВМОК, участник в Горноджумайското въстание[13]
  •   Коте Чорбаджигошев (1821 – 1903), български възрожденски общественик
  •   Лазар Петров (1811 – ок. 1900), български зограф
  •   Марян Стойков (р. 1924), български политик от БКП
  •   Панайот Христов, македоно-одрински опълченец, 25-годишен, четата на Дончо Златков[14]
  •   Станой Крекмански (1915 – 1942), български партизанин, деец на ВМРО (обединена)
  •   Стефан Стоянов Досев (1914 – 1942), български партизанин, ръководител на ВК при ОК на БКП София[15]
  •   Христо Стойков – Пищолчето, четник от ВМОРО[16], македоно-одрински опълченец, 19-годишен, земеделец, 2 и 3 роти на Кюстендилската дружина[17]
Починали в Бистрица
  •   Коста Сандев (1883 – 1923), български революционер комунист, убит по време на Септемврийското въстание
Свързани с Бистрица
  •   Георги Гаврилов, екзархийски свещеник между 1871 – 1889 година[18]

БележкиРедактиране

  1. Енциклопедия Пирински край. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 89.
  2. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 19.
  3. www.flickr.com
  4. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 830.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 191.
  6. „Справка за населението на село Бистрица, община Благоевград, област Благоевград, НСИ“. // webcitation.org. Посетен на 20 октомври 2017.
  7. „The population of all towns and villages in Blagoevgrad Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 20 октомври 2017.
  8. „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 20 октомври 2018.
  9. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 495.
  10. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 218.
  11. Стоян Николов Арабаджиев, Бистрица (Историко-етнографско изследване на с. Бистрица, Благоевградски окръг), Общински съвет за култура – Благоевград, 1984 г., стр.53.
  12. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 312.
  13. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 18.
  14. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 776.
  15. Списък на убити партизани
  16. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр.79
  17. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 659.
  18. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.131.