Бистрица (област Благоевград)

Вижте пояснителната страница за други значения на Бистрица.

Бѝстрица е село в Югозападна България. То се намира в община Благоевград, област Благоевград.

Бистрица
Общи данни
Население108 души[1] (15 декември 2023 г.)
0,633 души/km²
Землище171,498 km²
Надм. височина893 m
Пощ. код2724
Тел. код073
МПС кодЕ
ЕКАТТЕ04217
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБлагоевград
Община
   кмет
Благоевград
Методи Байкушев
(ПП – ДБ; 2023)
Бистрица в Общомедия

География редактиране

Село Бистрица се намира в планински район, на 9 километра източно от Благоевград. Състои се от 42 махали и подмахали. Някои от тях са: Дреново, Арабаджии, Шоповци, Гьоргьовци, Ризовци, Милово, Серезли, Брезово, Широканци, Бракаданци, Дъбово, Чепарковци, Тренчовци, Каменарци. През селото минава река Бистрица.

История редактиране

Църквата „Свети Георги“ е от 1861 година, а „Свети Йоан Предтеча“ в местността Дъбово – от 1872 година.[2]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Бистрица, на И от Бараково 2 часа път. Разположена е на полите от Арисваница до едноименен приток от Струма. Околност планиниста; хората биват скотоводци и риболовци. В Бистрица се лови изрядна пъстърва. Църква „Св. Димитър“; на деня става панаир от околните села и от Джумая. Границата от Бистрица е твърде близо, нещо 1/2 час. Къщи 160; училище с 24 ученика.[3]

В полунощ на 24 срещу 25 септември 1902 година в присъствието на Върховния революционен съвет, чети на Върховния комитет и 150 души милиция, в долната църква на Бистрица с молебен е дадено началото на Горноджумайското въстание.[4] На 19 и 20 октомври 1902 година, по време на въстанието в селото се води тежкият бой при Бистрица.[5]

При избухването на Балканската война пет души от Бистрица са доброволци в Македоно-одринското опълчение на Българската войска.[6]

Население редактиране

Към 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на селото брои 1540 души, от които 1300 българи-християни и 240 власи.[7]

Численост на населението според преброяванията през годините:[8][9]

Година на
преброяване
Численост
19341794
19461771
19561531
1965588
1975291
1985193
1992172
2001151
201190
202179

Етнически състав редактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[10]

Численост Дял (в %)
Общо 90 100.00
Българи 89 98.88
Турци 0 0.00
Цигани 0 0.00
Други
Не се самоопределят
Не отговорили 0 0.00

Религии редактиране

В 9 от махалите има параклиси или църкви.

Личности редактиране

Родени в Бистрица
  •   Ангел Николов, македоно-одрински опълченец, 26-годишен, четата на Дончо Златков, 1 рота на 10 прилепска дружина[11]
  •   Иван Димитров, македоно-одрински опълченец, 28-годишен, 3 рота на Кюстендилската дружина, 3 рота на 7 кумановска дружина, убит[12]
  •   Иван Райнов (1860 – 1944), български опълченец, баща на Николай Райнов и професор Стоян Райнов
  •   Георги Стоилов (1864 - 1955), български революционер, търговец, деец на ВМОРО и политик, кмет на Горна Джумая (1912 - 1913), депутат в XVII ОНС (1914 - 1919)
  •   Йордан Войнов (1896 – 1986), деец на ВМРО и кмет на Бистрица (1931 – 1934)
  •   Кирил Широкански (1913 – 2002), кмет на Благоевград 1961 – 1967
  •   Коле Илиев, македоно-одрински опълченец, 25-годишен, четата на Дончо Златков[13]
  •   Коте Бистришки, войвода на ВМОК, участник в Горноджумайското въстание[14]
  •   Коте Чорбаджигошев (1821 – 1903), български възрожденски общественик
  •   Лазар Петров (1811 – ок. 1900), български зограф
  •   Марян Стойков (р. 1924), български политик от БКП
  •   Панайот Христов, македоно-одрински опълченец, 25-годишен, четата на Дончо Златков[15]
  •   Станой Крекмански (1915 – 1942), български партизанин, деец на ВМРО (обединена)
  •   Стефан Стоянов Досев (1914 – 1942), български партизанин, ръководител на ВК при ОК на БКП София[16]
  •   Христо Стойков – Пищолчето, четник от ВМОРО,[17]
Починали в Бистрица
  •   Коста Сандев (1883 – 1923), български революционер комунист, убит по време на Септемврийското въстание
Свързани с Бистрица
  •   Георги Гаврилов, екзархийски свещеник между 1871 – 1889 година[18]

Бележки редактиране

  1. www.grao.bg
  2. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 89.
  3. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 19.
  4. Елдъров, Светлозар. Генерал Иван Цончев. Биография на два живота. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-272-6. с. 107 - 108.
  5. Елдъров, Светлозар. Генерал Иван Цончев. Биография на два живота. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-272-6. с. 112.
  6. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 830.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 191.
  8. „Справка за населението на село Бистрица, община Благоевград, област Благоевград, НСИ“ // webcitation.org. Посетен на 20 октомври 2017.
  9. „The population of all towns and villages in Blagoevgrad Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 20 октомври 2017.
  10. „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 20 октомври 2018.
  11. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 495.
  12. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 218.
  13. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 312.
  14. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 18.
  15. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 776.
  16. Списък на убити партизани
  17. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 659.
  18. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 131.