Отваря главното меню

Георги М. Пулевски (на македонска литературна норма: Ѓорѓи Пулевски или Ѓорѓија Пулевски) е български революционер и публицист от Македония,[1] ранен македонист, един от първите поддръжници на идеята за отделна македонска нация и македонски език.[2]

Георги Пулевски
хайдутин и публицист, ранен македонист

Роден
Починал
Подпис Georgi Pulevski Signature (vectorized).svg
Георги Пулевски в Общомедия

БиографияРедактиране

 
Акт от Кресненско-Разложкото въстание, разпределящ задълженията на общото командване, въстаниците и войводите, подписан и от Пулевски.
 
Триезичникът на Пулевски

Георги Пулевски е роден през 1817 година в реканската паланка Галичник, тогава в Османската империя. По професия е майстор строител и пътува често до съседните балкански земи. Според народни предания в Голо Бърдо Пулевски се занимавал и с хайдутство и обири.[3] През 1862 година се записва в сформираната в Белград от Георги Раковски Българска легия, а след разпускането ѝ продължава да взима участие в революционната антиосманска дейност.

В края на 60-те години и началото на 70-те на XIX век Георги Пулевски попада в сферата на интересите на сръбската пропаганда в Македония, спонсориран е от сръбските власти[4] и издава два тома речници – „Речник от четири йезика. I, Српско-Албански, II Арбански-Арнаутски. III Турски. IV Гръцки. Скроена и написана от Джорджа М. Пулевски, архитекта у Галичник окружие дибранско 1872 година. I-ва част. Београд, штампария Н. Стефановича и дружине. 1873.“ и „Речник от три йезика с македонски, арбански и турски, книга II. Написао Джордже М. Пульевски, Мияк галички. У Београду у Државной щампарии Таб олумпиш. 1875.“, в който родният му галички диалект се използва за основа на така наречения от него „македонски език“.

През 1876 година Пулевски участва в Сръбско-турската война, а след това и в Руско-турската война от 1877 година. Заедно с войводите Ильо Марков, Григор Огненов, Георги Антонов и Димитър Трифонов, Георги Пулевски е войвода на българска доброволческа чета. В състава им нерядко са четници произхождащи от Македония.[5] като първо действа срещу башибозук и редовна армия в Троянския балкан, а после и в сраженията при връх Шипка. Пулевски е и сред освободителите на Кюстендил.

След войната Георги Пулевски остава да живее в новоосвободена България. След решенията на Берлинския конгрес участва в Кресненско-Разложкото въстание.

В края на 1878 година издава в София поемата „Самовила Македонска“. Следващата година издава и два тома „Македонска песнопойка“ в два тома в Белград, като включва няколко собствени поеми и народни песни. В 1880 година Георги Пулевски издава „Слогница речовска на славяно-македонското население“ с финансовата помощ на Угрин Джиков, а през 1892 година завършва „Славяно-македонска обща история“, голям ръкопис с повече от 1700 страници. От 1882 г. до края на живота си той получава поборническа пенсия, гласувана от Народното събрание. Георги Пулевски умира в София на 13 февруари 1893 година.

Възгледи на Пулевски по македонския въпросРедактиране

 
Паметник на Георги Пулевски в Галичник
 
Слогница Речовска
 
Четириезичникът

В Северна Македония личността на Георги Пулевски се свързва главно с три и четириезичните му речници, в които обособява отделен македонски език. Познат е още с първата си написана македонска история и граматика на македонския език. Подобно на по-късния си последовател Кръсте Мисирков той се смята за един от основоположниците на македонизма. Същевременно съществуват доста противоречия в неговият житейски път, където македонистките му възгледи се редуват с пробългарски прояви.

Например в своята последната граматика “Язичница. Содержающая староболгарски язик, а уредена ем исправена, да се учат болгарски и македонски синове и керки" той приема македонското наречие за български диалект.[12] Премълчават се фактите, че съвременниците на Георги Пулевски, както българи така и чужденци, многократно го определят за българин. В два документа запазени в архивите на сръбското министерство на вътрешните работи се потвърждава българската националност на Пулевски. В единия от тях, носещ датата 14 март 1880 година, по повод на кражба на документи на Пулевски станала в Сърбия, за което той подава жалба в полицията се посочва, че се работи по: „…жалба на Георге Пулевски, от Галичник, България…“.[13] В другия документ, министърът на вътрешните работи на Сърбия, желае в най-скоро време да научи какво е направено по жалбата на Пулевски от: „…Дебър, България…“.[14] В свидетелството за отличаването на Пулевски за участието му в Руско-Турската война, от 4 декември 1878 година, издадено от Руската армия, се отбелязва, че:

„…щабът на сухопътните сили на действащата армия, издава това свидетелство на българина Георгия Пулевски…“[15]

Руският дипломатически агент и генерален консул Михаил Хитрово, дългогодишен приятел на Пулевски, пише в едно свидетелство:

...С това потвърждавам, че българинът Георги Пулевски, както на мене добре ми е познато...[16]

Генерал-майор Николай Романович Овсяний си спомня:

...Покрай българското опълчение, във войната от 1877 – 1878 година, взеха участие и чети от български доброволци... По-късно, г-н Хитрово лично отиде в Белград и Букурещ, където в това време се намираха главните войводи на хайдутските български чети... Войводи на четите бяха Илья Марков, Дмитрий Трифонов, Георгий Пулевский и Георгий Огнянов с Иванчо Роби... Градът (Кюстендил) бе завзет с борба, при която българските чети защитиха околните български селища от башибозуците...[17]

Кузман Шапкарев, в статия си за вестник „Марица“ пише:

Аз знам тука един македонски българин от Дебърското село Галичник, който има много материал, събран от дебърските български села...[18]

Самият Георги Пулевски в молба за поборническа пенсия до Народното събрание на Княжество България от 1882 година изразява своето съжаление за неосъщественото обединение на Македония с Княжеството:

...Господа! Народни представители! Състоянието на бедност ме принуди да представям моите свидетелства, че съм участвал като войвода в Руско-турската война, за освобождението на нашата татковина, но за нещастие нашата земя остана неосвободена и несъединена...[19]

В „Самовила македонска“ той също жали за неосъщественото обединение на Македония с Княжеството и провалилият се Санстефански договор и разделянето на македонците от техните еднородни братя българи:

"...На хиляда осумстотини седумдесет и осмо лето;
Тога Руси повладае све Отоманство,
И полостров одсвоже, та Цариград обколие,
В свети Стефан се сместие и се сложие.
Турчин даде свит слобода, а потвърди свободител.
На княжество сви Българи, да си владаетъ.
Македонци Бога молие, поживи ни избавителя.
Дай му Боже много летно действие.
Оту нас ни ослободи, в кралевину македонску.
Да се съединимъ с еднородних наедно.
А Енглиска учини пречка, крена глава обяви бой.
Та никому не препятсвува, токмо само нам.
Через назе да ни разделит, од наших бракя Българи..."

ИзточнициРедактиране

ЛитератураРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Военна история на българите от древността до наши дни, Том 5 от История на Българите, Автор Георги Бакалов, Издател TRUD Publishers, 2007, ISBN 9546212350, стр. 335.
  2. Юлия Митева, Идеята за езика в македонския литературен кръжок – естетически и идеологически аспекти
  3. Филиповиħ, Миленко. С. Голо Брдо. Белешке о насељима, пореклу становништва, народном животу и обичаjима, Скопље 1940, с. 21, бел. 14.
  4. Тодев, Илия. Към друго минало, VIGAL, 1999, стр. 72.
  5. Дойно Дойнов, Руско-турската освободителна война и македонските българи
  6. а б Горна Белица или Долна Белица, Стружко или Белица, което обаче е в Кичевска, а не в Охридска каза.
  7. Кирил, патриарх Български. Съпротивата срещу Берлинския договор. Кресненското въстание, БАН, София, 1955, стр. 292.
  8. а б Големо Илино или Мало Илино, Демирхисар или Илино, което обаче е в Ресенска каза, а не в Битолска.
  9. Кирил, патриарх Български. Съпротивата срещу Берлинския договор. Кресненското въстание, БАН, София, 1955, стр. 293.
  10. Може да се отнася и за село Петрово.
  11. а б Кирил, патриарх Български. Съпротивата срещу Берлинския договор. Кресненското въстание, БАН, София, 1955, стр. 294.
  12. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. Коста Църнушанов, Унив. изд. „Св. Климент Охридски“, София, 1992, стр 41.
  13. Архив Србиjе, МУД, II, Фонд ХI, № 214, 1880.
  14. Архив Србиjе, МУД, II, Фонд ХI, № 214, 1880.
  15. ЦДИА. Ф. 708, оп. 1, арх. ед. 397, л. 11
  16. ЦДИА. Ф. 708, оп. 1, арх. ед. 397, л. 12
  17. Овсяный, Н.Р, Болгарское ополчение и земское войско, Санкт-Петербург, 1904, стр.56 – 59.
  18. „Марица“, год. 5 от 13 – 16 април 1882 година.
  19. ЦДИА, София, ф. 708, оп. 1, арх. ед. 397, л. 5 – 6. и сл.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Georgi Pulevski“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.