Георги Пулевски
Георги М. Пулевски (на македонска литературна норма: Ѓорѓи Пулевски или Ѓорѓија Пулевски) е български революционер и публицист от Македония,[1] ранен македонист, един от първите поддръжници на идеята за отделна македонска нация и македонски език.[2]
Георги Пулевски | |
хайдутин и публицист, ранен македонист | |
Роден |
1817 г.
|
---|---|
Починал | 13 февруари 1893 г.
|
Семейство | |
Подпис | |
Георги Пулевски в Общомедия |
Биография
редактиранеГеорги Пулевски е роден през 1817 година в реканската паланка Галичник, тогава в Османската империя. По професия е майстор строител и пътува често до съседните балкански земи. Според народни предания в Голо Бърдо Пулевски се занимавал и с хайдутство и обири.[3] През 1862 година се записва в сформираната в Белград от Георги Раковски Българска легия, а след разпускането ѝ продължава да взима участие в революционната антиосманска дейност.[4]
В края на 60-те години и началото на 70-те на XIX век Георги Пулевски попада в сферата на интересите на сръбската пропаганда в Македония, спонсориран е от сръбските власти[5] и издава два тома речници, – „Речник от четири йезика. I, Српско-Албански, II Арбански-Арнаутски. III Турски. IV Гръцки. Скроена и написана от Джорджа М. Пулевски, архитекта у Галичник окружие дибранско 1872 година. I част. Београд, штампария Н. Стефановича и дружине. 1873.“ и „Речник от три йезика с македонски, арбански и турски, книга II. Написао Джордже М. Пульевски, Мияк галички. У Београду у Државной щампарии Таб олумпиш. 1875.“, в който родният му галички диалект, смесен със сърбизми,[6] се използва за основа на така наречения от него „македонски език“.
През 1876 година Пулевски участва в Сръбско-турската война в четата на Ильо войвода, а след това и в Руско-турската война от 1877 година. Заедно с войводите Ильо Марков, Григор Огненов, Георги Антонов Суранджиев и Димитър Трифонов, Георги Пулевски е войвода на българска доброволческа чета. В състава им нерядко са четници произхождащи от Македония.[7][8] Първо действа срещу башибозук и редовна армия в Троянския балкан, а после и в сраженията при връх Шипка. Пулевски е и сред освободителите на Кюстендил.
След войната Георги Пулевски остава да живее в новоосвободена България. След решенията на Берлинския конгрес участва в Кресненско-Разложкото въстание.
Чета №5 на Георгия Пулевский, Падеж, 20 март 1879 | ||||
---|---|---|---|---|
Чин | Номер | Име | Околия | Селище |
войвода | 1. | Георгий Пулевский | Дебър | Галичник |
четник | 2. | Коста Георгиев | Охридско | Белица[9] |
водник | 3. | Антон Митрев | Призрен | |
десетар | 4. | Пасхал Ангелов | Битол | Крушево |
5. | Тодор Колачев | Подринско | Лозница | |
6. | Трайко Зафиров | Скопия[10] | ||
7. | Иван Стоянов | Габрово | ||
8. | Никола Василов | Едренско | ||
9. | Дончо Димитров | Берковица | ||
10. | Стоян Димитров | Мустафа пашя | ||
11. | Димо Трайков | Гостивар | Чайли | |
12. | Стоян Георгиев | София | ||
13. | Димитрий Кусманов | Кичево | Ябел | |
14. | Милан Гавриилов | Белград | ||
десетар | 15. | Трайко Георгиев | Куманово | |
16. | Яне Кръстов | Кичево | Сърбяни | |
17. | Стоян Мирчев | Прилеп | ||
18. | Димитрий Ангелов | Охрид | Връбяни | |
19. | Младен Илиев | Радомир | ||
20. | Михаил Тодоров | София | ||
21. | Стефано Сочев | Севлиево | ||
22. | Христо Атанасов | Струмица | ||
23. | Христо Стоянович | Прилеп | Кривогащани | |
24. | Иван Добрев | Татар Пазарджик | Поибрани | |
25. | Захарий Марков | Разлог | ||
26. | Георгий Анастасов | Солун | ||
27. | Нестор Йосифов | Дебър | Галичник | |
28. | Никола Петрушев | Велес | ||
29. | Стефан Димитров | Мустафа паша | ||
30. | Танас Георгиев | Елена | ||
31. | Георгий Димитров | Мустафа пашя | ||
32. | Алексий Пенчов | Дебър | Беличица | |
33. | Константин Антонов | Кочани | Величково | |
34. | Петър Димитров | Панагюрища | ||
35. | Васил Стоянов | Панагюрища | ||
36. | Тасе Димов | Прилеп | Галичани | |
37. | Стойко Делисомев | Кичево | Челопеци | |
38. | Христо Гогиев | Тиквеш | Кафадарци | |
39. | Иван Георгиев | Серез | ||
40. | Ставре Павлев | Ресен | ||
41. | Георгий Илиев | Битол | Илино[11] | |
42. | Никола Стоянов | Австрия | ||
43. | Симон Трифунов | Дебър | Стрезимир | |
44. | Стефан Трифунов | Дебър | Стрезимир | |
45. | Вачо Ватьов | Ловеч | ||
46. | Стефан Николов | Плевен | ||
47. | Тодор Молов | Гостивар | ||
48. | Спасе | Янковец | ||
49. | Герасим Митров | Скопия | ||
50. | Спиро Мицев | Дебър | Сушица | |
51. | Киро Димитриев | Прилеп | ||
52. | Георгий Яковчев | Битол | Илино[11] | |
53. | Стефан Атанасов | Дебър | Река | |
54. | Паунчо Божинов | Видин | Протопоповци | |
55. | Петър Константинов | Сяр | Баница | |
56. | Стоян Чавеовски | Дебър | Росоки[12] | |
57. | Косто Георгиев | Охрид | Белица[9] | |
58. | Христо Харизанов | Кукуш | Петрево[13] | |
59. | Евтим Николов | Малашево | Берово | |
60. | Григор Кръстов | Кукуш | ||
61. | Георгий Петрев | Щип | ||
62. | Кольо Булашков | Кукуш | Смоковица | |
63. | Матей Томов | Призрен[14] |
Особена чета, отишла в Турско, Падеж, 20 март 1879 | ||||
---|---|---|---|---|
Чин | Номер | Име | Околия | Селище |
1. | поп Христо Танев | Пазарско | Волганци | |
2. | Иван Митрев | Кукуш | Смоквица | |
3. | Тодор Гайдов | Кукуш | Смоквица | |
4. | Митре Петков | Кукуш | Босмица | |
5. | Димитрий Таньов | Солун | ||
6. | Димитрий Андонов | Серез | ||
7. | Димо Теодоров | Стамболско | ||
8. | Никола Митров | Осман пазар | ||
9. | Иван Стойчев | Скопие – циганска махала[14] |
В края на 1878 година издава в София поемата „Самовила Македонска“. Следващата година издава и два тома „Македонска песнопойка“ в два тома в Белград, като включва няколко собствени поеми и народни песни. В 1880 година Георги Пулевски издава „Слогница речовска на славяно-македонското население“ с финансовата помощ на Угрин Джиков, а през 1892 година завършва „Славяно-македонска обща история“, голям ръкопис с повече от 1700 страници. От 1882 г. до края на живота си той получава поборническа пенсия, гласувана от Народното събрание. Заселва се в село Прогорелец, Ломско, където получава от държавата земя. След това се преселва в Кюстендил.[15] Георги Пулевски умира в София на 13 февруари 1893 година.
Възгледи на Пулевски по Македонския въпрос
редактиранеМиje славjани коjи се наодиме од македониjа, на jужноисточни краи, jевропа од шар до доспад старославjанисме и нашиjов jазик се велид миjачки, коjе значи чист разговор.[16]
Народ се вељид, људи који се од еден род и који зборувајед еднаков збор, и који, живувајед и кои се другарад еден, со, други, и који, имајед, једнакви, обичаји и песни и весеља, тије људите ји викајед народ а место, во које живувад, народ, се вељид отечество, од тои народ.
Така и Македонциве се народ и местово њивно је Македонија.[17]
В Северна Македония личността на Георги Пулевски се свързва главно с три и четириезичните му речници, в които обособява отделен македонски език. Познат е още с първата си написана македонска история и граматика на македонския език. Подобно на по-късния си последовател Кръсте Мисирков той се смята за един от основоположниците на македонизма. Същевременно съществуват доста противоречия в неговия житейски път, където македонистките му възгледи се редуват с пробългарски прояви.
Например в своята последната граматика Язичница. Содержающая староболгарски язик, а уредена ем исправена, да се учат болгарски и македонски синове и керки той приема македонското наречие за български диалект.[18] Премълчават се фактите, че съвременниците на Георги Пулевски, както българи така и чужденци, многократно го определят за българин. В два документа запазени в архивите на сръбското министерство на вътрешните работи се потвърждава българската националност на Пулевски. В единия от тях, носещ датата 14 март 1880 година, по повод на кражба на документи на Пулевски станала в Сърбия, за което той подава жалба в полицията се посочва, че се работи по: „…жалба на Георге Пулевски, от Галичник, България…“.[19] В другия документ, министърът на вътрешните работи на Сърбия, желае в най-скоро време да научи какво е направено по жалбата на Пулевски от: „…Дебър, България…“.[19] В свидетелството за отличаването на Пулевски за участието му в Руско-Турската война, от 4 декември 1878 година, издадено от Руската армия, се отбелязва, че:
„ | „…щабът на сухопътните сили на действащата армия, издава това свидетелство на българина Георгия Пулевски…“[20] | “ |
Руският дипломатически агент и генерален консул Михаил Хитрово, дългогодишен приятел на Пулевски, пише в едно свидетелство:
„ | ...С това потвърждавам, че българинът Георги Пулевски, както на мене добре ми е познато...[21] | “ |
Генерал-майор Николай Романович Овсяний си спомня:
„ | ...Покрай българското опълчение, във войната от 1877 – 1878 година, взеха участие и чети от български доброволци... По-късно, г-н Хитрово лично отиде в Белград и Букурещ, където в това време се намираха главните войводи на хайдутските български чети... Войводи на четите бяха Илья Марков, Дмитрий Трифонов, Георгий Пулевский и Георгий Огнянов с Иванчо Роби... Градът (Кюстендил) бе завзет с борба, при която българските чети защитиха околните български селища от башибозуците...[22] | “ |
Кузман Шапкарев, в статия си за вестник „Марица“ пише:
„ | Аз знам тука един македонски българин от Дебърското село Галичник, който има много материал, събран от дебърските български села...[23] | “ |
Самият Георги Пулевски в молба за поборническа пенсия до Народното събрание на Княжество България от 1882 година изразява своето съжаление за неосъщественото обединение на Македония с Княжеството:
„ | ...Господа! Народни представители! Състоянието на бедност ме принуди да представям моите свидетелства, че съм участвал като войвода в Руско-турската война, за освобождението на нашата татковина, но за нещастие нашата земя остана неосвободена и несъединена...[24] | “ |
В „Самовила македонска“ той също жали за неосъщественото обединение на Македония с Княжеството и провалилият се Санстефански договор и разделянето на македонците от техните еднородни братя българи:
„ |
|
“ |
Източници
редактиране- За националното определение на Георги Пулевски през 70-те и 80-те години на XIX век[неработеща препратка]
- Мияк Галички (Георги Пулевски), „Речник од три јазика“, Държавна печатница, Белград 1875 г. Архив на оригинала от 2012-03-05 в Wayback Machine.
- „Самовила Македонска“, публикувано във в. „Марица“, брой 377, 378, Пловдив, 1882 година
Литература
редактиране- Αγγελοπούλου, Άννα. Έθνος και γλώσσα στα Βαλκάνια: Η εικόνα του έργου του Gjorgija Pulevski (1822/1823;-1893) στην ιστοριογραφία της Πρώην Γιουκοσλαβικής Δημοκρατίας της Μακεδονίας, ΚΗ ́ ΠΑΝΕΛΛΗΝΙΟ ΙΣΤΟΡΙΚΟ ΣΥΝΕΔΡΙΟ, 25 – 27 Μαΐου 2007. Πρακτικά. Θεσσαλονίκη, Ελληνική Ιστορική Εταιρεία, 2008. σ. 185 – 198. Посетен на 11 август 2014.
Бележки
редактиране- ↑ Военна история на българите от древността до наши дни, Том 5 от История на Българите, Автор Георги Бакалов, Издател TRUD Publishers, 2007, ISBN 954-621-235-0, стр. 335.
- ↑ Юлия Митева, Идеята за езика в македонския литературен кръжок – естетически и идеологически аспекти
- ↑ Филиповиħ, Миленко. С. Голо Брдо : Белешке о насељима, пореклу становништва, народном животу и обичаjима. Скопље, Штампариjа „Јужна Србиjа“, 1940. с. 21.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 395-396.
- ↑ Тодев, Илия. Към друго минало, VIGAL, 1999, стр. 72.
- ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 23.
- ↑ Дойнов, Дойно. Руско-турската освободителна война и македонските българи // Посетен на 25 май 2021 г.
- ↑ Гоцев, Славе. Национално-революционни борби в Малешево и Пиянец 1860–1912. София, Издателство на Отечествения фронт, 1988. с. 96-97.
- ↑ а б Горна Белица или Долна Белица, Стружко или Белица, което обаче е в Кичевска, а не в Охридска каза.
- ↑ Кирил, патриарх Български. Съпротивата срещу Берлинския договор. Кресненското въстание, БАН, София, 1955, стр. 292.
- ↑ а б Големо Илино или Мало Илино, Демирхисар или Илино, което обаче е в Ресенска каза, а не в Битолска.
- ↑ Кирил, патриарх Български. Съпротивата срещу Берлинския договор. Кресненското въстание, БАН, София, 1955, стр. 293.
- ↑ Може да се отнася и за село Петрово.
- ↑ а б Кирил, патриарх Български. Съпротивата срещу Берлинския договор. Кресненското въстание, БАН, София, 1955, стр. 294.
- ↑ Петър Иванов Чолов, Българските въоръжени чети и отряди през ХІХ век. 2003, Акад. изд. проф. Марин Дринов, ISBN 9789544309220, стр. 191.
- ↑ Пуљевски, Ђорђе М. Речник од три језика. С Македонски, албански и турски, Београд, 1875, с. 41.
- ↑ Пуљевски, Ђорђе М. Речник од три језика. С Македонски, албански и турски, Београд, 1875, с. 48.
- ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 41.
- ↑ а б Архив Србиjе, МУД, II, Фонд ХI, № 214, 1880.
- ↑ ЦДИА. Ф. 708, оп. 1, арх. ед. 397, л. 11
- ↑ ЦДА. Ф. 708, оп. 1, арх. ед. 397, л. 12
- ↑ Овсяный, Н.Р, Болгарское ополчение и земское войско, Санкт-Петербург, 1904, стр.56 – 59., архив на оригинала от 15 октомври 2008, https://web.archive.org/web/20081015141445/http://pravoslavie.domainbg.com/rus/20/3mart/ovs_bolg_opolchenie.htm, посетен на 21 януари 2009
- ↑ „Марица“, год. 5 от 13 – 16 април 1882 година.
- ↑ ЦДИА, София, ф. 708, оп. 1, арх. ед. 397, л. 5 – 6. и сл.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Georgi Pulevski в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |