Борис Абрамов

Борис Николаевич Абрамов (на руски: Борис Николаевич Абрамов) (2 август 1897 г., Нижни Новгород, Руска империя – 5 септември 1972 г., Веньов, Тулска област, СССР) е руски философ, поет, писател, учител.

Борис Абрамов
Роден	2 август 1897 г. Нижни Новгород, Руска империя
Починал	6 септември 1972 г. Русия
Учил в	Императорски Московски университет
Борис Абрамов в Общомедия

Той е служител в Харбин и последовател на Николай и Елена Рьорих, съставител на нравствени философски записки, публикувани (от 1993 г.) в поредица от книги, наречени The Facets of Agni Yoga („Грани Агни Йоги“) „Светлините на Агни Йога“ / „Върховете на Агни Йога“).

Години на образование. 1910 г.

Нижегородский ИнститутАлександра II 1913г.

Б. Н. Абрамов е роден в Нижни Новгород в семейството на потомствен благородник. Баща му Николай Николаевич Абрамов (1872−1917) е военен офицер, подполковник от 1916 г. Майка му Екатерина Григориевна Абрамова (1872−1954?) е дъщеря на пенсиониран подполковник.

Семейство Абрамови има 2 деца: Борис и по-големият му брат Николай (1896 − ?). Абрамови са с православна вяра. Б. Н. Абрамов е кръстен в църквата „Възкресение Христово“ в Нижни Новгород на 24 юли 1897 г., което е записано в енорийския регистър на църквата.

През август 1906 г., на 9-годишна възраст, Б. Н. Абрамов започва обучението си в Нижненовгородския благороднически институт на император Александър II. Това средно образователно заведение за благородни деца (по статут е равно на класическата гимназия) се смята за едно от най-добрите образователни институции на своето време. Благородният институт осигурява осемгодишно средно образование, предшествано от допълнителен „подготвителен“ клас. Благородният институт работи на база пълен пансион. В него се преподава руска граматика и литература, Божият закон, няколко чужди езика и точни науки, както и танци, музика и гимнастика.

Фотоалбум „Нижегородски благороднически институт на император Александър II. 1913 учебна година“, публикуван в Париж (1913) съдържа повече от тридесет снимки, които дават добра представа както за външния вид на учебната сграда и нейния интериор, така и за провежданите занятия със студентите и техния живот.

Борис Николаевич учи в Нижегородския благороднически институт до 28 април 1915 г. и завършва пълния осемгодишен курс със сребърен медал. След дипломирането му издават зрелостен сертификат за No 800.

През същата 1915 г. Абрамов постъпва в юридическия факултет на Императорския Московски университет. Централният държавен архив на Москва съхранява деловодното дело на студента Б. Н. Абрамов за 1915 г., което съдържа неговата молба, адресирана до ректора на университета, и набор от документи, необходими за записване. Абрамов успява да завърши само първата година на университета.

Военна служба. 1916 – 1918 г.

Абрамов студент 1915 г.

През 1916 г. ситуацията по фронтовете на Първата световна война става все по-тежка и драматична за руската армия, която претърпява непоправими загуби на офицерския корпус по време на тежки битки. От март 1916 г. студентите от висшите учебни заведения започват да се призовават за военна служба.

Въпреки факта, че през февруари 1916 г. Абрамов получава отсрочка за завършване на образованието си в университета до повикването на 1924 г., още през август той „бива подложен на изпит за годен за военна служба“ и признат за „годен“.

Абрамов е изпратен в първия подготвителен учебен батальон, който се намира в родния му Нижни Новгород, в сградите на Нижегородската духовна семинария. Тук в продължение на два-три месеца учениците преминават първоначално войнишко обучение, след което са изпратени в училища за прапорщици.

На 9 ноември 1916 г. Абрамов е записан в училището за прапорщици за адмиралтейството към военноморския учебен стрелков отбор в град Ораниенбаум (сега град Ломоносов, Ленинградска област). На 12 декември той полага клетва за вярност на службата на суверенния император и родината. През януари 1917 г. е повишен в боен подофицер.

2-ри випуск на Училището, в който влиза Абрамов, завършва обучението си в края на февруари 1917 г. В „Списъка на старшинството на точките“ той е посочен на първо място (общ бал – 146,8) от 153 ученици. По-късно, със заповед на Временното правителство, целият брой от февруари 1917 г. е повишен в мичмани на флота.

Съгласно заповедта на командира на Балтийския флот № 143 от 21 април 1917 г., подписана от вицеадмирал А. С. Максимов, Абрамов е назначен на укрепената позиция Або-Аланд. Първоначално той служи като старши офицер на 2-ра рота на 2-ри отделен артилерийски батальон на Приморския фронт, а през пролетта на 1918 г. вече е командир на този батальон.

Позицията Або-Аланд е част от отбранителната система на Морската крепост на император Петър Велики, покриваща финландското и естонското крайбрежие и защитава подстъпите към Петроград от морето. Военните действия се водят главно в морето, руският гарнизон в Аландските острови не участва в активни военни действия. До януари 1918 г. по-голямата част от руския гарнизон е евакуирана в континенталната част на Русия.

През април 1918 г. Абрамов „въз основа на решение на Централния комитет на Балтийския флот е освободен от активна служба и прехвърлен в държавното опълчение“.

Връщайки се в Москва, през същия месец Абрамов подава молба, адресирана до ректора на Московския държавен университет, за възстановяването му като студент по право, където е бил записан. Продължаването на обучението му обаче е възпрепятствано от разгорялата се в страната гражданска война .

Участие в Гражданската война. 1918 – 1920 г.

Абрамов,прапорщик 1917 г.

Вторият етап от военната служба на Абрамов започва в Пермската територия, където се озовава през лятото на 1918 г. Тогава той е на 21 години.

По време на Гражданската война съдбата на индивида зависи от историята на онези военни части, в които е служил. Във връзка с продължаващите битки и започналото общо отстъпление на Бялата армия се извършва постоянна реорганизация на войските с цел постигане на по-успешна тактика. Това е отразено и в биографията на Абрамов.

От 1 септември1918 г. до 1 март 1919 г. служи като „командир на разузнавателния отряд“ в служба „във 2-ра батарея на артилерийския дивизион на 8-ма Камска стрелкова артилерийска бригада“. Тази бригада е част от 8-ма Камска стрелкова дивизия на адмирал А. В. Колчак, която е една от най-големите на Източния фронт.

От 1 март до 1 юни 1919 г. Абрамов служи като младши офицер на плаващата батарея Микула Селянинович в Камската флотилия. Както в службата си в Балтийския флот, той осигурява бойни способности за 152-милиметровите (6-инчови) оръдия Kahnet.

От 1 юни 1919 г. Абрамов става офицер от комуникационния екип на артилерийския батальон на артилерийския дивизион на морските стрелки и след известно време се озовава в град Барнаул.

Още през декември 1918 г. адмирал А. В. Колчак издава заповед за сформиране на „Отделна бригада на морските стрелци“ от екипите на Речната бойна флотилия. Всеки от нейните батальони има комуникационен екип. След тежки боеве през юли 1919 г. морската стрелкова бригада е реорганизирана в дивизия според щатите на стрелковата дивизия. Артилерийският батальон от морски стрелки е сформиран отделно от дивизията не в Новониколаевскск, а в Барнаул.

Дивизията се присъединява към дивизията малко по-късно. В състава си Абрамов става участник в мащабното отстъпление на Бялата армия на изток, останало в историята като Великия сибирски леден поход под командването на генерал-лейтенант В. О. Капел.

Както Абрамов посочва в биографичния си въпросник, в продължение на пет месеца от ноември 1919 г. до март 1920 г. трагичният почти 2000-километров конен поход до Чита и отвъд него продължава. Оттеглящата се армия преодолява по пътя си 50-градусови студове, глад и епидемии. В Задбайкалието, в края на февруари 1920 г., напуска дивизия от морски стрелки в размер на едва около 300 души.

В периода от януари до ноември 1920 г. Задбайкалието става последната крепост на Бялото движение в Сибир. През февруари 1920 г. остатъците от армията на починалия генерал В. О. Капел, под командването на генерал-майор С. Н. Войцеховски, се присъединяват към войските на атаман Г. М. Семьонов. До края на февруари формированията на Капел са реорганизирани във 2-ри и 3-ти корпус.

Абрамов, като част от армията на генерал-майор И. С. Смолин, под общото ръководство на атаман Г. М. Семенов, се озовава на изток от Чита в град Нерчинск, който някога е бил първата столица на Задбайкалския край.

В армията на генерал Смолин Абрамов служи като офицер от Артилерийския парк на 2-ри корпус. Този корпус защитава района на гара Оловяная на Китайската източна железница (CER), южно от Нерчинск. По това време по заповед на атамана [Г. М. Семьонов] той е повишен в лейтенант на военновременния флот за участие в Ледената кампания.

На 20 декември 1920 г. с последните части на 2-ри корпус Абрамов пристига от Задбайкалието на гарата. В Манджурия със железницата в Китай, е носещ сертификат от командира на артилерийския парк на Доброволческата бригада. Причината за пристигането им е дадена като „отстъплението на армията в Манджурия “.

По-късно, в едно от писмата от 30 януари 1922 г. до Е. Г. Зарина, Абрамов отбелязва с оскъдни редове за тези трудни години: „... Само чрез невероятни трудности, ужаси и всяка минута опасност да бъда убит или замръзнах, аз спасих това живот...”.

През 1919 – 1920 г. в цяла Русия бушува епидемия от коремен тиф. Все още нямаше ваксина за това заболяване.Според въпросника Абрамов не е бил ранен, но два пъти е болен от тиф – тиф и рецидив. Последствието от това е придобито сърдечно заболяване. Според мемоарите на О. А. Копецкая, Абрамов за втори път страда от тиф още при пристигането си в Китай.

Години на емиграция в Китай. Харбин. 1920-1950-те години

Работа

От 1 март 1921 г. Абрамов две години работи като помощник-лаборант в завода за суха дестилация на дървесина при горска концесия „Л. С. Скиделски и синове“ на кръстовището в Лукашево на железницата. Няколко от писмата му, датирани от 1922 г., имат адрес на отпътуване, чл. Лукашево, тогава град Харбин.

От 1 март1923 г. до 1 ноември 1931 г. в продължение на осем години Борис Николаевич работи като помощник-лаборант в лабораторията на Агрономическата секция на Поземления отдел на ЦЕР в Харбин. През 1928 г. „Известия“ на Агрономическата организация издават сборник с лабораторни работи „Опростени методи за изследване на боба и някои продукти от тяхната преработка“. В този сборник е публикувана научна статия на Б. Н. Абрамов – „Определяне на съдържанието на влага в боба“.

Причината за уволнението му от лабораторията е, че, както Борис Николаевич посочва в биографичния си въпросник, че е китайски гражданин (той кандидатства за китайско гражданство през 1925 г.).През есента на 1931 г. Манджурия е окупирана от японски войски. В тази връзка очевидно започват масови съкращения на китайски граждани по политически и идеологически причини.

След това в продължение на две години и половина от 1931 до 1934 г. Абрамов живее от частни уроци – преподава английски. Във въпросниците той посочва нивото на владеене на език като „учител“ и „преводач“.

От 1 юни1934 г. до края на 1937 г. Борис Николаевич работи като инспектор в търговския и данъчен отдел на Харбинското градско управление. От 1 януари 1938 г. до 30 ноември 1939 г. служи като инспектор в Държавното дежурно бюро.

От 1 февруари 1940 г. до февруари 1946 г. той служи първо като секретар на колежа, а след това като ръководител на студентския клуб в Християнския съюз на младите мъже (YCL) в Харбин. Като служител на Съюза е бил член.

След това от 12 февруари1946 г. до 1 август 1948 г. работи като лаборант в химическата лаборатория на Акционерно дружество „И. Я. Чурин и сие“, от 1 октомври 1948 г. до 1 март 1949 г. – на Акционерното дружество на Североизточната химико-фармацевтична лаборатория „Востхим“и компания.

От 1 септември 1949 г. в продължение на 10 години, до заминаването си за СССР, той работи в Харбинския политехнически институт: първо като лаборант, година по-късно като преподавател по руски език, а през последните три години е консултант на китайски учители по руски език, а също така участва в съставянето на учебници по руски език за ученици.

Абрамов владее английски, знае китайски, може да говори японски и да чете немски текстове. Във въпросника от 1943 г. той също така посочва, че има средни познания по френски език.

Семейно положение

През февруари 1923 г. майката на Абрамов идва да го види, както той отбелязва, „избягал от Задбайкалието“. Тя идва от Иркутск (въпреки че е родена и живяла със семейството си в Нижни Новгород). Всички години преди смъртта си тя живее в Харбин със сина си.

През януари 1929 г. Абрамов се жени за Нина Ивановна Шахрай (1907 – 1994), която става негова сродна душа и спътница до края на живота му.

Нина Ивановна е родена на 15 май 1907 г. в Харбин. През 1924 г., тоест на 16-17-годишна възраст, тя завършва Харбинското търговско училище на. Пет години по-късно, през 1929 г., тя получава сертификат за завършване на Юридическия факултет в Харбин. В „Пенсионното досие на Н. И. Абрамова“ не са представени документи, потвърждаващи този стаж.

В харбинския въпросник от 1942 г. от Нина Ивановна не са посочени места на работа. Тя пише, че е зависима от съпруга си и върши домакинска работа.. В по-късен документ обаче тя отбелязва, че има 20 години практически опит като цветарка и плетачка.В „Пенсионното досие на Н. И. Абрамова” не са представени документи, потвърждаващи този стаж.Очевидно това е било неофициално място на нейната работа или производство към момента на събиране на документите, тоест до края на 1959 г., вече не е съществувал и не са останали свидетели.

Известно е, че в средата на 1940 г. Нина Ивановна страда от тежко заболяване, което сериозно подкопава здравето и. След боледуването си тя вече не можела да работи. Следователно и майката, и съпругата са под грижите на Борис Николаевич в Харбин.

Духовно търсене

Още от младостта си Абрамов е увлечен от въпроси за смисъла на живота и предназначението на човека, той се интересува активно от теософията и източната философия. В търсене на отговори той чете много и записва в тетрадка всичко, свързано с духовното развитие. В неговите тетрадки и писма намираме откъси от Евангелието, от произведенията на Ф. М. Достоевски, Л. Н. Толстой, К. Д. Балмонт, О. Вайнингер, М. Колинс и др. Той внимателно и многократно изучава книгата на Рамачарака „Пътят на достигане на индийските йоги. Този период на търсене пада в началото на 1920-те години.

До наши дни са оцелели 4 писма на Абрамов, адресирани до Екатерина Георгиевна Зарина, член на Президиума на Теософското дружество във Владивосток през 1920 – 1922 г. Тя е издател на теософското списание „Нови мисли, нови пътища“. Писмата на Абрамов са публикувани от нея в два броя на списанието (№ 12, 13) за 1922 г. в рубриката „Теософското движение в региона в писма“.

Писмата показват напрежението на духовните търсения и стремежи на Абрамов. Ето четири важни откъса от тези писма:

• „Трудно е да ходи, много трудно. Но научих – не от ума, не от логиката, а от нещо друго – че нашето човешко познание е нищо (само по себе си), че всички религии са верни (защото идеята за всяка е Бог), че има свят на Христос и Буда, Сократ и Епикур, Кант и Толстой, светът е толкова далечен и чужд на всичко, което може да се изрази с една дума – филистерски; че в човека от сътворението на света има две възможности: да стане животно и човек, и че всичко това е в мен...“ (30 януари 1922).

• „И ми се струва, че само онова учение, което е в състояние да обхване всичко: от ресничките до Шекспир, от привличането на атомите към космогоничния цикъл, от злободневните подли клюки или вулгарност до най-голямото себеотрицание, може да бъде смело, без колебание, прието от мен. Къде е?" (30 януари 1922 г.).
• „Дълбоко съм убеден, че не институциите, не формите, не правителствата и социалната система трябва да се преправят, а трябва да се преработим – и останалите ще дойдат при тях, които имат нужда от тази „почивка“. И в тази вълна от теософско движение виждам проблясъци на идващия свят и обрат в историята на универсалната човешка мисъл” (5 декември 1922).
• „Единствената работа, на която бих могъл да посветя целия си живот с удоволствие, е работата по внасянето в живота, в света на нови идеи и мисли, които вече са станали част от живота ми; и желанието ми да помагам на другите в това се засилва всеки ден ”(6 май 1922) .

Идеята, изразена в последния цитат, се оказа до голяма степен пророческа. Абрамов наистина посвещава по-голямата част от живота си на разбирането на новото Учение за жива етика (Агни йога), донесено на света от семейство Рьорих. Първите страници на това учение започват да се съставят през 1920 г. Развитието на идеите на Живата етика и тяхното прилагане в ежедневната практика се превъща в основната линия на неговата творческа дейност.

Среща с Николай Рьорих

Николай Рьорих

През лятото на 1934 г. Абрамов се среща лично с Николай Константинович Рьорих (1874 – 1947), голям художник, хуманистичен мислител, инициатор на Пакта „За защита на художествените и научни институции и исторически паметници“ и неговия син, ориенталист. Ю. Н. Рьорих . Семейство Рьорих посети Харбин по време на манджурската експедиция от 1934 – 1935 г.

Тази среща е повратна точка и определи целия следващ живот на Абрамов.

По време на престоя си в Харбин Николай Константинович обединява около себе си малка група хора, духовно съгласни с Учението за жива етика, които са най-готови за сътрудничество и внасяне на идеите на културата в живот. Под ръководството на Н. К. Рьорих се провеждат редовни заседания на създадената „Общност“.Групата включва, освен Б. Н. и Н. И. Абрамови, Е. П. Инге, З. Н. Чунихина, В. К. Рьорих, П. А. Чистяков, съпрузите А. П. и Е. С. Хейдоки, В. Н. Граматчи и други.

Централно място в тези разговори е отделено на Учението по жива етика, посветено на въпросите за безграничната еволюция на Вселената и човечеството като негова част, тяхната многоизмерност и дълбока взаимосвързаност. Учението, утвърждаващо съществуването на единните Закони на Космоса, ги схваща като основи на живота и прогресивното развитие на всички неща. В хармония и ритъм с тях, основните области на човешката дейност са творчеството, знанието, духовното и морално усъвършенстване, работата за общото благо.

Морално-философските и културно-просветителските идеи на Н. К. Рьорих се оказват много близки на Абрамов. С цялото си сърце той приема Н. К. Рьорих като наставник на живота, духовен Учител.

Едно от стихотворенията на Абрамов е посветено на книгите „Жива етика“. Това показва колко важни са станали те в живота му.

Обложка Знамя Мира

Книги Учения

„

Докато нежната светлина на утринта прогонва сянката на нощта, И пеенето на птици ражда сладост в сърцето, Както първият слънчев лъч предвещава деня за нас, И вятърът от планините носи мир и радост - Така че думите на тези книги са като птичи песни, Те раждат песни за щастие в душата, Горещ с огньовете на утринните светкавици И освети пътя, като лъч в лошо време.

“

Преди да напусне Харбин, Н. К. Рьорих подари на Борис Николаевич и съпругата му Нина Ивановна чиракуващи пръстени в знак на особено доверие и духовна близост.В живота на Абрамови се случи най-важното – настъпи вътрешно самоопределение, отвориха се нови хоризонти за развитие и усъвършенстване.

От средата на 30-те години на миналия век и до смъртта на Н. К. Рьорих (1947), а след това на Е. И. Рьорих (1955), семейство Абрамови си кореспондират с тях и се надяват на нови срещи. Получени са 39 писма от Е. И. Рьорих, адресирани до Абрамов. Тази кореспонденция има дълбоко поверителен и едва доловимо сърдечен характер. Елена Ивановна нарича Борис Николаевич „духовен син“ и му помага с мъдри съвети.Тя изпраща два тома от книгата „Безкрайност“, която е част от Живата етика, за спомен на Абрамови.

През 1934 г. в Харбин е създаден Руският комитет на Пакта Рьорих за защита на културните ценности и Б. Н. Абрамов става активен член на този комитет. През същата година комитетът издава брошурата „Знамето на мира. Руски комитет на пакта Рьорих в Харбин. Доклад“. Символът на Пакта – три червени кръга в един кръг – отразява разбирането на Рьорих за културата и движещите сили на човешката еволюция. Културата е синтез на най-добрите постижения в трите най-важни сфери на човешката дейност: наука, изкуство и религия. Също така е символ на миналото, настоящето и бъдещето в кръга на вечността; единството на трите начала в човешкия микрокосмос – тяло, душа и дух, и в битието – земните, фините и огнените начала на живота.

„Junior Commonwealth“

„Общността“, основана от Н. К. Рьорих, съществува дълги години, до 50-те години на миналия век, когато членовете и започват да се разпръскват в различни страни от китайския Харбин. По-късно тя получава името на „по-старата“ „Общност“, тъй като някои от членовете и от своя страна започват да ръководят малки групи от млади хора в изучаването на Живата етика.

От началото на 1940-те години под ръководството на Абрамов се развива кръг от заинтересовани млади хора, които в крайна сметка стават негови духовни ученици и ученички. Седмичният ритъм на срещите в продължение на много години създава основата за дълбоко потапяне в идеите на Учението по Жива етика и мощен подем на творчески сили.

На срещите се изучават основите на философията и практиката за морално усъвършенстване на Живата етика, изработват се правилата на живота и вътрешната работа върху себе си. Много внимание е отделено на развитието на собствените творчески способности на членовете на групата. Абрамов подкрепя учениците, споделя своя опит, дава ценни съвети. Един от учениците му отбелязва, че „разговорите с него на теми за смисъла на изкуството и творчеството, за самоусъвършенстването, за целта на живота, за щастието, за пътя на живота, за вечността и много други са най-интересните разговори който е потънал в сърцето за цял живот.

Сред учениците на Абрамов са:

Наталия Дмитриевна Спирина (1911 – 2004) – Рьорихов учен, поет, създаател на ново – Рьориховско направление в поезията е свързано с нейното име, основател и председател на Сибирското Рьорихово дружество (Новосибирск), инициатор и организатор на създаването на две Музеи на Н. К. Рьорих в Новосибирск и в Горно-Алтайск, в село Горен Уймон. Издателство „СибРО“ публикува обобщения от разговорите и с Борис Николаевич от 1946 до 1971 г. под заглавие „Искри светлина“.

Олга Стефановна Кулинич (омъжена Коренева, ок. 1921 – 2011) – изпълнителен музикант, живее в Австралия от 1962 г. , завършва Консерваторията в Сидни, пише поезия и проза .

Олга Адриановна Копецкая (р. Бузанова, 1924 – 1999), художничка, живее в Австралия от 1959 г.

Аркадий Семьонович Падерин (1914 – 1979), графичен дизайнер, обича рисуването и музиката. Б. Н. Абрамов не въвежда А. С. Падерин във вътрешния кръг на своите ученици и се среща с него отделно. След завръщането си в СССР, Падерин работи, както всички репатрианти през 1954 г., в продължение на три години в държавна ферма в района на Караганда в Казахстан, откъдето през 1957 г. се премества с майка си в Свердловск (сега Екатеринбург), където живеят техните роднини.

Борис Андреевич Данилов (1927 – 2011) е ученик на Е. П. Инге, един от активните участници в „старшия“ „Бич“. От 1950 г. по нейна молба (по повод заминаването и в Германия) Б. Н. Абрамов продължава обучението си при него до заминаването му в СССР през 1954 г.В родината си Б. А. Данилов работи три години по девствените земи като механик-комбайнер в държавното стопанство на район Чкаловски (сега Оренбургска област) и през 1957 г. успя да се премести в Новосибирск. Б. А. Данилов пише статии и мемоари;повече от 20 години е директор на издателство Алгим (Новосибирск), което издава ръкописите на Борис Николаевич.

Лидия Ивановна Прокофиева (омъжена Зубчинская, 1925 – 2014), лекар. От Харбин се премества при съпруга си в СССР през 1956 г. в село Вихоревка, Иркутска област. След пенсиониране от 1971 г. живее в Уст Каменогорск.

Николай Александрович Зубчински (букв. псевдо. Уранов) (1914 – 1981), писател, поет, художник-любител. След като е арестуван от съветските власти през 1945 г., излежава срок без право на кореспонденция в сибирските лагери до 1956 г. След освобождаването си работи в с. Вихоревка, Иркутска област. Заедно със съпругата си Л. И. Зубчинская той напуска Б. Н. Абрамов като духовен учител, неоснователно вярвайки, че го е „надраснал“.От 1971 г. живее в Уст Каменогорск.

Спомените на учениците ни помагат да си представим появата на Абрамов и да възстановим епизоди от живота му.

Н. Д. Спирина пише:

„

Появата на Борис Николаевич може да се опише с една дума: „благородство“. Много хармоничен външен вид, спокойни, сдържани маниери, тих глас, ярки пронизващи очи, гледащи в самата душа. (...) Беше строг, но необичайно мил и съчувстващ. Усещахме тази отзивчивост и конкретна помощ на всяка крачка във всичките ни проблеми и трудности, духовни и материални. (...) Часовете на общуване с Борис Николаевич бяха за мен най-добрите часове в живота ми.

“

„

Той винаги беше спокоен, събран и твърд. Вършейки внимателно и умело всяка ежедневна работа, той вътрешно се освобождаваше от теснотата и тежестта на ежедневието... Между всякакви ежедневни дела той можеше да започне да говори за духовни неща и винаги говореше ясно, кратко и разбираемо, без излишни думи. И винаги за най-значимото в момента. (...) Той учи да мисли за доброто, като изтъква, че мисълта, дисциплинирана и целенасочена, е велика сила; научени да споделят своята психическа енергия, да изпращат изпращания до болни и нуждаещи се. Хората инстинктивно се обърнаха към него за помощ...

“

О. А. Копецкая отбеляза специалните способности на Б. Н. Абрамов, неговата развита воля и дисциплина:

„

...Преди да пристигне в Харбин, той премина през Ледената кампания. По време на кампанията избухнала епидемия от тиф. Той много добре разбираше, че да се разболееш в кампания означава край. Той вложи цялата си сила на волята и мисълта си да остане здрав в кампанията. Но при пристигането си в Харбин той се разболява от тази болест и вече в Харбин страда от тиф. Той ми каза това като илюстрация на факта, че много може да се контролира със силата на волята и мисълта.

“

„

Той винаги се стремеше към бъдещето и учеше нас, неговите ученици, да се стремим към бъдещето, да работим върху себе си, да учим и да трупаме знания за бъдещето, а не да живеем в миналото. В бъдеще можете да постигнете това, което искате, нищо не може да се промени в миналото. …

“

„

По природа той беше тънък и възвишен човек, обичаше поезията, живописта, музиката. ... Стремих се да видя всичко добро и светло в хората, много говорих с младите хора... Спомням си неговите завети, които останаха в сърцето ми като крайъгълни камъни в живота ми. Ето няколко от тях: (...) „Върви по горния път“ – не губи ценно време за дребни неприятности в живота, бъди над всичко това и не изпускай красивото и светлото извън полезрението си, стреми се към него . (…)

“

„

Циментирайте пространството с добри мисли“ – контролирайте мислите си, защото не само делата и думите имат своите последствия, но и мислите. Добрите мисли ще донесат добри резултати. Той потвърди тези разпоредби със собствения си пример.

“

Връщане в Русия. Новосибирск – Москва

Дълги години Абрамови чакат да се върнат в родината си, тъй като се стремят да изпълнят завета на своите духовни Учители Н. К. и Е. И. Рьорих – да отидат в Русия, страната на бъдещата нова култура. Когато най-накрая се отвори такава възможност, семейство Абрамови се премести в СССР.

На 22 септември 1959 г. Генералното консулство на СССР в Харбин заверява редица документи, свързани с местожителството и местоработата на Б. Н. Абрамов,а на 8 октомври двойката вече получава съветски паспорти и седмица по-късно те са регистрирани в Новосибирск.

Абрамов успява да пренесе контрабандно книгите на Учението за жива етика, своите духовни и философски дневници, кореспонденцията с Рьорихите през строгия контрол на границата. По-късно, в началото на 90-те години на миналия век, тези донесени по чудо книги стават източник на първата пълна публикация на „Жива етика“ в Съветския съюз.

Подреждането в родината отнема няколко години и не е лесно. Повече от година Абрамови живееха в Новосибирск в апартамент с познати от Харбин, заемат една стая и не могат да разопаковат нещата си. Те не успяват да се сдобият със собствено жилище (въпреки обещанията на властите) или да наемат нещо подходящо.

Известно е, че Абрамов работи един месец през март 1960 г. в Новосибирската регионална библиотека.На 27 септември 1960 г. в Новосибирската художествена галерия се открива постоянна изложба с картини на Н. К. Рьорих. В основата на тази колекция са 60 платна, които са дарени на Сибир от Ю. Н. Рьорих.Борис Николаевич също активно помага при организирането на изложбата. Участва в окачването на картини и информационното развитие на експозицията. Има данни, че е публикувал статии в местни вестници.

Веднага след пристигането си в СССР Абрамов отива в Москва за лична среща с Юрий Николаевич Рьорих завърнал се в Русия в 1957 г. По време на срещата, (състояла се на 8 декември 1959 г.)и се провежда важна беседа между тях.Юрий донася по-голямата част от наследството на родителите си – картини, ръкописи, колекции от ориенталско изкуство. По това време той е зает с възможността да създаде музей на Николай Рьорих в Москва или Санкт Петербург. Сътрудничеството с Юрий Николаевич, участието и съдействието в неговите дела несъмнено бяха важна цел на Борис Николаевич и са причината за желанието му да се премести в Москва. Случва се обаче, че това е единствената им лична среща. Второто посещение на Б. Н. Абрамов в Москва в края на май – началото на юни 1960 г. е помрачено от трагичната новина за смъртта на Ю. Н. Рьорих.

По-рано, след като научава за проблема на Абрамови с жилищата в Новосибирск, Юрий Николаевич се опитва да им помогне да се установят в Москва. По това време има два варианта за селище: или в държавната дача, построена специално за Юрий държавната дача, или на дачата на академик Н. Д. Зелински, с чието семейство Юрий Николаевич са приятели (синът на академика е негов ученик).

След смъртта на Ю. Н. Рьорих строителството на неговата дача спира. След като получават разрешение от Зелински да се заселят в дачата си, семейство Абрамови се местят в Москва и от средата на февруари до края на май 1961 г. живеят в Московска област, заемайки стопанска постройка, оборудвана за живот през студения период.Там обаче се оказва невъзможно да получат разрешение за постоянно пребиваване и се налага да търсят ново местожителство.

След трудно търсене Абрамов избира град Веньов, в Тулска област. Градът се намира на 163 км. югоизточно от Москва. Важна роля в това решение очевидно изиграва по-топлият климат (поради лошото здраве на Нина Ивановна), близостта до столицата и възможността да се посети там с влак. На 12 юни 1961 г. Абрамови пристигат във Веневи живеят тук до февруари следващата година.

През 1961 г., по време на престоя си в Москва, З. Г. Фосдик, изпълнителен директор на музея на Николай Рьорих в Ню Йорк идва, за да проучи архивите за Н. К. Рьорих, Б. Н. Абрамов активно подпомага нейната работа. Те се срещнат в началото на 50-те години на миналия век. по инициатива на Елена Рьорих чрез писма. Фосдик припомня:

„

Борис Николаевич допринесе за мен по много начини, беше изпълнен с вдъхновение, намери необходимата информация за мен, а също така ме запозна с кипящия дух на тогавашния живот и стремежите на младите хора към новите течения в литературата и изкуството. Самият той гореше с огъня на духа, вярваше в по-светло бъдеще и беше пълен с вътрешни търсения. Красотата, каквото и да се изразяваше, имаше дълбок ефект върху него, той блестеше навсякъде, когато беше в контакт с нея. Искаше да помогне на всеки с каквото може. Спомням си думите му: „Винаги съм свикнал да давам, но ми е трудно да взема“.

“

През същата година Абрамов посещава Сергиева лавра на Света Троица и се моли пред мощите на св. Сергий Радонежки. По негова молба монахът дори отвори светилището и Борис Николаевич успява да се поклони пред мощите на светеца.Б. Н. Абрамов дълбоко почита и обича външния вид на Св. Сергий – най-великият духовен водач, защитник и покровител на Русия, оказал ключово влияние върху формирането на духовната култура и държавността на Русия.

По покана на познати от Украйна през пролетта на 1962 г. семейство Абрамови правят последния си опит да сменят местоживеенето си и да се установят в покрайнините на Киев, в провинцията. Оказва се обаче, че познатите не изпълняват обещанията си, а надеждите за получаване на жилище не се сбъдват. Семейство Абрамови се завръщат във Венев през юни същата година и се установяват там до края на живота си.

[[|]]== Животът във Веньов. 1961 – 1972 г. == Веньов е малък стар руски град, в който през 60-те години на миналия век са живели около 6 хиляди души. Според легендата местата във Венев са белязани от пристигането на Св. Сергий Радонежки до Веневския манастир, за да посети своя духовен ученик игумен Петър, първият настоятел на мъжкия манастир. Сергий му подарява тояга, риза за коса и жезъл, които се съхраняват тук до 1930 г.

Над Веньов се издига величествената камбанария на Николаевската църква, разрушена след Великата отечествена война. Това е най-високата камбанария в Тулска област – 77,5 м. Според спомените на веневитите Абрамов се е погрижил за нейното възстановяване, виждайки в нея символ на устойчивостта и устремеността на човешкия дух.

Абрамов се влюбва в природата на Веневския район. Той е дълбоко трогнат от легендата за 12-те ключа, разказана му от приятел на Веньов. Това място, както и други живописни околности на Веньов, той обича да посещава и се радва на красотата на природата.

Третото местоживеене на Абрамови във Веньов е едностаен апартамент в двуетажна панелна къща, която получават през 1964 г.Шумът и безпокойството на съседите обаче ги принуждават да се преместят година по-късно в малка частна къща, където Борис Николаевич прекарва последните години от живота си. Това е къща тип казарма (за трима собственици), където заемат една трета от къщата и ивица от зеленчукова градина. Къщата не е оцеляла до наши дни. През 1987 г. на нейно място е построена пететажна жилищна сграда.

Във Веньов Абрамов, въпреки възрастта си за пенсиониране, се опитва да си намери работа: преподава английски на вечерни курсове и дава частни уроци на постъпващите в университета.

Тези, които идват от чужбина в СССР, са заобиколени от атмосфера на подозрение и предпазливост. Това принуди Абрамови да бъдат по-резервирани и предпазливи. Пенсионираният подполковник Ю. П. Бургасов, който по това време работи като директор на автотранспортно предприятие и познава Б. Н. Абрамов отблизо в продължение на седем години, припомня:

„

Мнозина знаеха за нашето приятелство. За това получих две тежки порицания и предупреждение за изключване от партията. Във Венев той не каза на никой друг за себе си, отчасти защото аз го предупредих. „Борис Николаевич беше кристално чист човек. За него честта беше по-скъпа от живота. Познавах много малко офицери като него.

“

Въпреки безпорядъка на ежедневието („трябваше сам да нося вода, да цепя дърва, да топля печката, да работя в градината“), интензивността на творческия живот на Абрамов никога не е прекъсвана. Близостта до Москва му позволява да присъства на важни събития, ориентирани към Рьорих, и да поддържа контакти със съмишленици. Известно е, че той присъства на честването на 60-годишнината на Юрий, 17 август 1965 г. – при откриването на паметника на Ю. Н. Рьорих на гробището „Новодевичи“.

Много приятели, въпреки разстоянието, посещават Абрамови във Веньов, някои от тях доста редовно. Сред тях Л. С. Митусова, дъщеря на братовчед на Е. И. Рьорих, от Санкт Петербург,жители на Харбин, завърнали се в родината си: Г. А. Иванов (Уст-Каменогорск, Казахстан), Г. П. Кучма (Караганда, Казахстан), З. Н. Чунихина (Черногорск, Красноярски край), А. П. Хейдок ( Балхаш, Казахстан), нови московски познати: космическите художници Б. А. Смирнов-Русецки, В. Т. Черноволенко, ученик на семейство Рьорих И. М. и Богданова, съпрузите А. М. Кермелски и други. Комуникацията с Борис Николаевич е подкрепена и от неговите ученици: Н. Д. Спирина. А. С. Падерин, Б. А. Данилов. И така, Наталия Дмитриевна ежегодно идва във Венев от Новосибирския Академгородок по време на ваканцията си до 1969 г., когато майка и се разболява сериозно. Всички години преди заминаването на Б. Н. Абрамов от живота между тях е имало редовна кореспонденция, поверителна и богата на съдържание.

При Абрамов идват съмишленици и приятели за разговори по темите на Учението на живата етика и теософия, усещайки силата на духа в него и признавайки неговия авторитет. „Ти си много голям човек за мен“, пише Б. Н. Абрамов през август 1961 г., художник-космист В. Т. 1963 г. Н. И. Абрамова отбелязва в едно от писмата си до Н. Д. Спирина: „Получихме 34 поздравления за Нова година и всички, разбира се, чакат писма ...“.

През 1972 г. Абрамов получава дългоочакваната и радостна новина: книгата за Рьорихе публикувана в поредицата „ Животът на забележителните хора “ . Един от нейните автори, П. Ф. Беликов, голям учен Рьорих, близък и предан служител на семейство Рьорих, с когото Борис Николаевич е в кореспонденция, му подарява книга с посветителен надпис: „На скъпи Борис Николаевич със сърдечни поздрави и най-светлите пожелания.

Лятото на 1972 г. е много сухо и горещо. Пожари започват в торфени блата, причинявайки сериозно замърсяване на атмосферата. Борис Николаевич трябва сам да полива градината, да носи вода от помпата и да приготвя дърва за огрев.За сърцето му това бреме беше прекомерно.

На 5 септември 1972 г. Абрамов внезапно почива.Погребан е във Веньов в гробището до древната църква Йоан Кръстител.

Въпреки физическата слабост и лошото здраве, Нина Ивановна живее сама повече от 20 години. В средата на 1980 г. тя получава апартамент в нова сграда. През последните години за Нина Ивановна се грижат Б. А. Смирнов-Русецки и неговите ученици (Е. А. Николаев, О. И. Тананаева и др.), които редовно идват от Москва във Веньов, носейки храна и лекарства.

Н. И. Абрамова почива на 20 юни 1994 г. Погребана е до съпруга си.

Нина Ивановна съхранява архива и ръкописите на Борис Николаевич, няколко години преди заминаването си ги прехвърля на Б. А. Данилов и Н. Д. Спирина в Новосибирск.

Творчество

Записи на духовни и философски теми

Произход и приемственост

Основната работа на целия живот на Абрамов е съставянето на морални и философски записи, които развиват темите на Преподаването на жива етика (Агни йога) и отразяват практическия път на самоусъвършенстване, който той неотклонно следва до края на дните си. Началото на записите се отнася до 1940 г.,последната дата е 5 септември 1972 г., денят на смъртта на Борис Николаевич.

Елена Ивановна и Николай Рьорих са запознати с бележките на Абрамов, които той ги изпраща в Индия. В отговорни писма Елена Ивановна многократно потвърждава техния духовен източник и идеологическа приемственост с Преподаването на жива етика (Агни йога). Тя призовава Борис Николаевич да „запази тези перли“ и, без да се съмнява в собствените си сили, системно да продължава творческата си работа.

Борис трябва да продължава да записва чувствата си и всичко, което чува. Основното нещо е да се придържате към систематичния и последователен характер на тези записи. (Писмо от 23 януари 1951 г.).

„

Скъпи мой Борис, отхвърли всички съмнения. Помнете, че докато сте обвързани с любов и преданост към Великия Образ [на Духовния Учител], никой и нищо не може да прекъсне тази връзка. Разбира се, разбирам със сърцето си колко много искате да чуете потвърждение на тази връзка и с радост три пъти потвърждавам това, което ми предавате като идващо от Висшия Източник. (...) Много бих искал да ви разкрием още редове с поговорки. Пазете тези перли и не се учудвайте, че това, което сте чули и родили в мозъка си, е близко до Учението, което получавате, иначе как можете да усвоите даденото? (Писмо от 28 декември 1954 г.)

“

Бележките на Абрамов, получили заглавието „Върховате на Агни Йога“ по време на първото издание (от 1993 г.), обясняват и задълбочават много философско-антропологични и морално-практически идеи на Преподаването на живата етика (Агни Йога), съставляващи с него едно тяло от първични източници. Това отбелязват изследователи, изучаващи наследството на семейство Рьорих и техните последователи.

Характеризирайки накратко тази традиция на познанието, може да се проследи как от 1870-те години. (когато Елена Блаватска започва работата си върху теософските книги ) – до 70-те години на миналия век. Предметът на една по същество единна доктрина стана по-конкретен и практичен. Ако „Тайната доктрина“ обхваща широк спектър от различни проблеми на онтологията, епистемологията, космогонията, антропогенезата, теорията за еволюцията на Земята и човечеството, многоизмерната природа на космоса и човека и т.н., то Учението за живата Етика се фокусира предимно върху философски и антропологични, социални и етични въпроси. От своя страна в „Върховате на Агни Йога“ основно внимание се обръща на темата за моралната трансформация на човек в проекцията на ежедневната житейска практика.Грани Агни Йоги“ е опитен наръчник и своеобразна енциклопедия за духовното и морално усъвършенстване на човешкото съзнание. Пътят на саморазвитието тук е най-важният източник на прогресивни промени в обществото и живота на Земята.

Концептуалният апарат, основните проблеми и подходи към тяхното разглеждане, образната структура на „Върховате на Агни Йога“ са подобни на книгите на Учението по Жива Етика. Що се отнася до стила на представяне на записите, при цялата им близост до книгите на Учението, той се отличава със своята оригиналност, присъща на Абрамов. Тъй като „Върховате на Агни Йога“ са развитието на основните „аспекти“, тоест идеите на Живата етика, естествено е преди да ги изучавате да се запознаете с Учението и с художествените, публицистичните и епистоларните. наследство на семейство Рьорих.

На въпроса как и къде се раждат образи и идеи в съзнанието, креативните хора дават различни обяснения. Някои казват, че самите те са родени във въображението, други усещат фино пристигането на тези образи отнякъде в космоса, трети черпят нови идеи от мечти и т.н., различни източници на творчество. Б. Н. Абрамов далеч не приписва заслугата за създаването на красиви, дълбоки идеи, които започва да записва. Той разбра, че тези идеи съществуват и съществуват в безграничното многоизмерно пространство, независимо от неговата личност, преди и извън него. Това проявява традицията за анонимност на знанието и истината като такива, подчертавайки тяхната универсална природа, която не може да бъде ничия собственост.

За потвърждение на разбирането си за източника на записите, Борис Николаевич се обърна към Е. И. Рьорих. Тя отговаря твърдо и категорично, че записките са резултат от сътрудничеството му с духовния Учител, който е дал книгите за Живата етика и е един от Авторите на Тайната доктрина. Получената духовна и телепатична връзка свидетелства за тясната връзка между Б. Н. Абрамов и духовния Учител, която се развива през много минали съществувания на Борис Николаевич. След напускането на Е. И. и Н. К. Рьорих от земния план той започва да получава и записва съобщения и от тях.

Авторитетът на Н. К. Рьорих и Е. И. Рьорих като хуманистични мислители ни дава основа за положително, доверчиво отношение към бележките на Б. Н. Абрамов. Освен това всеки ученик може чрез опита си от разбиране и приложение да оцени плодотворността и жизнеността на знанията, съдържащи се в тях.

В разглежданата традиция на познанието истинското творчество винаги е голяма вътрешна работа,изискваща постоянна дисциплина, самоконтрол, признаване на качеството на мислите, чувствата и сърдечно-волеви контрол върху тях. Хармонията и значимостта на творческите резултати са в пряка зависимост от духовността и дълбочината на съзнанието на техния създател.

Най-често Абрамов работи късно през нощта или рано сутрин, когато съзнанието е по-чувствително и изтънчено след нощен сън, не потапяно в делата и суматохата на ежедневието (пренаписва всичко чисто през деня). В същото време самият път на духовно развитие му поставя летвата по-високо – да поддържа тази чистота и възвишеност на мисленето през целия ден.

Така „Грани Агни Йоги“ са ценни не само за откриването на нови хоризонти на познанието, но и за описанието на индивидуалната духовна работа, която Борис Николаевич не спира нито за минута. Пътят на устойчивото утвърждаване в действията на висшите ценности и съзнателното противопоставяне на всички по-ниски прояви на човешката природа лежи в основата на духовния аскетизъм или йога. В това съдържанието на Аспектите на Агни Йога е в съответствие с Учението за Жива Етика, което се основава на уникалния духовен опит на Елена Рьорих.

Малко от неговите приятели знаят за безкористната работа на Абрамов. Той не се стреми да разпространява своите записи, тъй като всяка мисионерска работа в областта на духовното познание е отхвърлена в традицията на Живата етика. Тези, които ги познават приживе, с малки изключения, ги приемат с дълбоко уважение и доверие.

Н. Д. Спирина характеризира самоотвержената работа на Борис Николаевич в много статии:

„

Натрупаните записи е подвиг на живота. И ние, които знаехме за този подвиг, винаги се отнасяхме към тях с благоговение. ...Ние, които изучаваме книгите на Живата етика в продължение на много години, непрекъснато отбелязваме, че Летописите предоставят нови аспекти на разпоредбите на Учението, по-нататъшно развитие на неговия безграничен смисъл и смисъл. По този начин неговите произведения бяха и ценен инструмент за разбиране и изучаване на Живата етика.

“

„

...Записите са незаменими като придружители на книгите по Жива етика. Те доближават книгите до нас.

“

Б. А. Данилов обясни връзката между аспектите на Агни йога и преподаването на жива етика по следния начин:

„

Б. Н. Абрамов „счита, че основата за наближаващата Нова епоха е Агни Йога и винаги си спомняше Думите... че Учението за Жива Етика е дадено на човечеството от хилядолетия“. Той „възприе я [информацията] като лъч, който осветява от всички страни дълбочината на мъдростта, дадена на човечеството за разширяване и растеж на съзнанието. Под този лъч Учението на Живата Етика, като скъпоценен камък, излага съставните си страни на своята Светлина“.

“

В книгите „Лица на Агни Йога“ има оценка на тези текстове от духовен Учител, където се отбелязва:

„

Тези записи са от особена стойност, тъй като е намерен тесен път, който води към живот. За тези, които идват след тях, те ще служат като източник на Светлина, показващ пътя. („Аспектите на Агни Йога“, 1961, 128).

“

„

Бъдещето ще изисква много сили и всички натрупани знания. Всичко ще е необходимо и всеки ред от Записите ще бъде безценен принос за изграждането на Новия свят. („Аспектите на Агни Йога“, 1967, 353).

“

Основни идеи

През всички книги на „Върховате на Агни Йога“, както и Ученията за жива етика, като червена нишка минава ключовата тема за духовното и морално съвършенство. Развива се в контекста на онтологичните и философско-антропологичните представи за многоизмерността на битието и човека, безкрайността на живота и безсмъртието на човешкия дух като най-висша част от неговата многостепенна природа, цикличното съществуване на човека в земното и свръхземни светове.Духовното и морално съвършенство на човешкия микрокосмос, което е същевременно естествен път за неговото психофизическо и фино-енергийно усъвършенстване и преобразуване, се утвърждава като:

• основната посока на нейното развитие;
• едно от основните условия за опознаване на себе си и света;
• пътят на прогресивните промени в обществения и природния живот;
• житейска практика, която води човека към осъзнаването на неговата съдба като разумно същество.

„Лицата на Агни Йога“ описва принципите на развитието на човешкото съзнание, регулирането на неговите психически-психически функции и реакции, формулира правилата за вътрешна работа върху себе си, личните качества и творческия потенциал. Фокусът и посоката на житейските усилия на човек се измества от външния успех (богатство, кариера, слава и т.н.) и консуматорството към развитието на неговата вътрешна многоизмерна природа и социално сътрудничество. Нивото на духовните постижения се проявява ясно, първо, в степента на разбиране от човек на най-високите духовни ценности на Доброто, Красотата, Знанието и, второ, в това доколко ежедневието му отговаря на тези критерии .

„Фасетите на Агни йога“ изследва широк спектър от значими житейски проблеми. Изброяваме някои от тях: методи и методи за самоусъвършенстване и подпомагане на хората, същността на творчеството и постоянното подобряване на качеството на работата, еволюционната неизбежност на житейските препятствия и силата на духа за преодоляването им, важността на сърцето като фокус на човешкия дух, същността на съня, интуицията и парапсихичните прояви, съотношението на сферата на чувствата и ума, насоките на научни изследвания в областта на изучаването на фино-енергийната природа на човека и света, стремеж към бъдещето и изграждане на световна общност и т.н. На страниците на Facets of Agni Yoga намираме подробен анализ на широк спектър от положителни морални, когнитивни и волеви качества на съзнанието, които човек трябва постепенно да овладее, а съответстващи им отрицателни свойства, които подлежат на контрол и постепенно премахване. Каква е същността на дадено качество, каква е неговата природа, от какви външно сходни прояви трябва да се разграничава, как да се развият положителни, „върхови“ добродетели и да се неутрализират действията на отрицателните (порочни) крайности, които им се противопоставят – тези и подобни въпросите се изучават подробно и от различни ъгли.

Много сложни идеи често са формулирани в „Фасетите на Агни Йога“ доста просторно, експресивно и афористично. Нека дадем някои от тези поучителни мисли, които напълно отразяват общата позиция на това Учение по отношение на темите, посочени по-долу.

Морално съвършенство. „Успехът не се крие в това как се развива земният, външен живот, а в това как качествата на духа и огньовете,които се утвърждават от тях, растат вътре“ (1958, 815). „Ежедневието е килим от постижения. Те искат светски подвизи, но подвигът на издигането на духа, извършван в ежедневния живот, е много по-труден, затова поздравяваме победителя от обикновения живот, който утвърди необичайността в него. (20.11.1960 г.)

Еволюцията на живота като борба с низшите и преодоляването му. „Усъвършенстване, усъвършенстване и усъвършенстване във всичко – това е пътят на еволюцията на живота и постоянната, непрекъсната подмяна на старото с новото ...“ (1959, 121). „Целият живот и цялото съществуване в крайна сметка е процес от цяла поредица от усилия, борби и преодоляване. Животът е нещо, което преодолява себе си. Няма живот без преодоляване. (1952, 461).

Безкрайно знание. „... Човекът е пътешественик от безкрайното минало към безкрайното бъдеще или процес на постоянно разширяване и разгръщане на съзнанието. И тогава земното пребиваване се превръща в пътя към Безкрайността. ... Някой мечтае за еликсира на живота и безсмъртието, но този еликсир вече е намерен и името му е Знание, защото дава осъзнаване на живота, който няма нито край, нито начало. (1953, 417). „Някои поставят богатството си в вещите, които притежават, други в земни блага, но мъдрите го поставят в знанието. Знанието е неотменно свойство на човека и освен това невидимо. Знанието е огромно и безгранично. (1953, 460).

Креативност, любов към работата и нейната ориентация към общото благо. „Работата е най-високата благословия на живота. ... Трудът е венецът на живота. Най-високите ценности на духа се научават в труда. Работата е оправданието на живота. … Трудовата култура е новата задача на човечеството. ...Творчеството е космическата задача на човечеството и целта на неговото съществуване. Творчеството, творчеството, творчеството е великата съдба на човека. (1951, 49). „Творчеството на духа е най-висшето щастие на човека.“ (1951, 241).

Стремеж към Висшето. „В трудни условия човек търси изход, но е по-добре да го отреже. Лъчът на светлината винаги е над нас.“ (1953, 23). „Висшите пътища са неизследими, но любовта и Висшият ще ви бъдат разкрити.“ (1955, 554).

Стремеж към бъдещето. „Стремежът ще роди възможности. Следователно ключът към вратите на възможностите винаги е в нашите ръце.“ (1953, 35). „Изграждайки бъдещето, утвърдено в настоящето, ние преодоляваме несъвършенството на живота.“ (1954, 386).

Стремеж към красота. Изкуството като начин на познание. „Пътят към Светлината е пътят към Красотата.“ (1951 31). „И така, нека утвърдим Красотата на Земята като отражение на Висшия свят.“ (1951 31). „Колкото по-черна е тъмнината от Земята, толкова по-ярка е светлината от Светлината. И се втурнете към него ... ”(1956, 646).

Сърце и ум. (Неразвитият егоистичен ум е обозначен в аспектите на Агни Йога като разум и мозък). „Не е добре, когато има борба между разума и сърцето. Те трябва да действат съвместно и в пълна хармония. Не е добре, когато двигателят и колелата работят неизправно. Не е ли защото има толкова много страдащи от сърдечни заболявания, че те се пренебрегват? (1966, 452). „Никой няма да каже: безстрашен мозък или смел мозък, звучи смешно. Но те ще кажат: безстрашно или смело сърце. Това означава, че отвъд разсъжденията човек усеща, че смелост, смелост, смелост, стремеж са в сърцето и че сърцето гори с огъня на вдъхновението, но не и студения ум. ... Хората несъзнателно разбират много, но не си дават сметка.“ (1966, 453).

Нова наука. „Науката отдавна е навлязла дълбоко в сферата на невидимото за окото и е разширила границите на материята и материалните явления. Ще отиде още по-далеч, защото пътищата на неговото развитие са безкрайни, и научно ще докаже експериментално съществуването на по-фини видове материя и енергия... Ще бъдат снимки на невидими лъчения на магнит, метали, растения, животни и хора. взета. ... Мисълта също ще бъде отпечатана на екрана. В училищата на бъдещето те ще се научат да мислят ясно и ясно, като проверяват яснотата и точността на менталните форми на специални екрани...

Патриотизъм. Сътрудничество между народите. „Нашата родина е крепостта на Новия свят. Бъдещето ѝ е светло." (1970 473). „... Лидерът – Новата страна [Русия] – е напред. За щастие помислете да се наричате неин син. Чрез него идва спасението на света. С голяма жертва, направена на цялото човечество, тя си спечели правото да ръководи планетата. Мнозина я следват и всички ще я последват.” (1955, 362).

Съдбата на записите. Започнете да учите

Б. Н. Абрамов прави бележки в тетрадка с обем 200 – 250 страници. Общият им брой е повече от петдесет. След смъртта му Н. И. Абрамова предава през 80-те години всички тетрадки и други материали на Борис Андреевич Данилов в Новосибирск. Той става техен пазител и първи издател.

При лична среща със С. Н. Рьорих, най-малкият син на великия художник, през 1989 г., Б. А. Данилов изяснява с него времето за публикуване на записките на Б. Н. Абрамов. С. Н. Рьорих потвърди, че Борис Николаевич е бил ученик на баща му и е знаел за записките му от родителите си. С. Н. Рьорих посъветва да се намери възможността първо да се публикува наследството на Е. П. Блаватска, Учението за живата етика и писмата на Х. И. Рьорих, а след това ще дойде времето за публикуване на тези записи.

През същата 1989 г. Б. А. Данилов организира издателска кооперация „АЛГИМ“, където излизат всички книги, посочени от С. Н. Рьорих. Първото издание на записите под общото заглавие „The Facets of Agni Yoga“ започва през 1993 г. До 2017 г. са издадени повече от 25 тома. Заглавието на тези книги не е авторско, но адекватно предава нейната приемственост и съдържание. През 1997 г. Б. А. Данилов публикува за първи път подробен биографичен очерк за Б. Н. Абрамов „Носителят на новините“. В продължение на много години, чак до напускането си от земния живот, Борис Андреевич се занимава с подготовката на ръкописите на Б. Н. Абрамов за печат и тяхното публикуване и е участник в срещи и семинари, на които се обсъждат различни аспекти от биографията и творческото наследство на мислителя.

От средата на 1990 г. започва постепенното обществено и научно развитие на духовно-философското наследство на Б. Н. Абрамов.

В Новосибирск Сибирското Рьорихово дружество (SibRO) редовно провежда кръгли маси и вечери, на които Н. Д. Спирина споделя спомените си за своя духовен учител. От 1995 г. започва издаването на месечното списание „Восход“ (до 2004 г. – „На Восход“) и книги, където се публикуват материали, свързани с живота и дейността на Б. Н. Абрамов. През 1997 г. SibRO провежда конференция, посветена на 100-годишнината от рождението му. В същото време за първи път пред широка публика беше представена изложба с негови акварели, разположени в Дома на офицерите.

През 2007 г. се провежда юбилейната конференция „Земен и надземен подвиг“, организирана от СибРО, посветена на 110-годишнината на Б. Н. Абрамов.В Новосибирския музей на Николай Рьорих е открита изложба, която включва акварели и графики на Борис Николаевич, лични вещи и фотографии. В края на юли 2017 г. в Музея се провежда тържествено събрание, посветено на 120-годишнината от рождението на мислителя, чиято кулминация е концерт на неговите вокални произведения. Стартира и голямата изложба „Голяма услуга“, която представя акварелни и графични творби на Б. Н. Абрамов, лични вещи и книги, снимки и копия на архивни документи.

От 1996 г. в област Тула информация за живота на Борис Николаевич започва да се събира от местния историк депутат Чистякова (Щекино) и служители на Тулското дружество „Рьорих“. С подкрепата на администрацията на район Веневски през 1997 г. в местния краеведски музей е организирана първата експозиция, посветена на живота и делото на Б. Н. Абрамов, и е основан музейният фонд на семейство Абрамови.

През същата 1997 г. в град Венев, в навечерието на рождения ден на мислителя, се провежда „Ден на паметта“, посветен на 100-годишнината му. Това е началото на годишните „Веневски“ четения в негова памет, които през 2017 г. са преименувани на „Абрамовски“. Те се провеждат в почивен ден, най-близък до рождената дата на Б. Н. Абрамов. От 2011 г. Изследователският център на Тула Рьорих (TulRITS) става организатор на четенията. Абрамовските четения обединяват хора от различни краища на Русия и съседни страни. Те имат културен, образователен, изследователски характер.

През август – септември 1997 г. се провежда първата изложба, посветена на Б. Н. Абрамов, в Новокузнецк, в Централната градска библиотека на името на Николай Гогол.

От 2005 г. в Новокузнецк, с усилията на членовете на Новокузнецкото градско Рьорихово дружество (NGRO) и Международния съвет на организациите на Рьорих. С. Н. Рьорих, провеждат се четения в Кузбас в памет на Б. Н. Абрамов, издават се сборници от материали от Четенията и се работи за изучаване и по-нататъшно публикуване на неговите произведения.Първо, мястото на четенията е Централната градска библиотека. „Н. В. Гогол“, а след това, като се започне от пето четене, Сибирският държавен индустриален университет. Обществената инициатива е подкрепена от Б. А. Данилов, ръководител на издателство ALGIM (Новосибирск), който присъства на първите четения в Новокузнецк през 2005 г.

След смъртта на Б. А. Данилов, Н. Н. Величко, служител на NGRO, продължава да подготвя ръкописите на Борис Николаевич.

От 2012 г. Международният съвет на организациите на Рьорих. С. Н. Рьорих заедно с Международния център на Рьорихите започват да провеждат всеки пет международни форума, посветени на наследството на Б. Н. Абрамов. През 2012 г. в Москва в Център-музей. Н. К. Рьорих и в град Венев се провежда обществено-научен форум „Пътищата на духа – пътищата на културата“, посветен на 115-годишнината от рождението на Б. Н. Абрамов. В рамките на този форум в Центъра-музей се състоява обществено-научна конференция „Граните на философията на космическата реалност в живототворението на Б. Н. Абрамов“, материалите от която са публикувани в сборника „Пътища на духа – Пътищата на културата“.През 2017 г. Международният съвет на организациите на Рьорих. С. Н. Рьорих и Международният център на Рьорихите организираха международен обществен и научен форум, посветен на 120-годишнината на Б. Н. Абрамов. Едно от събитията му е конференцията „Да доближим учението до живота“: „Върховате на Агни йога“ по проблема за защита на ценностите на културата.

През 2015 г. Тулският изследователски център Рьорих подготви пътуваща философско-художествена изложба „Висшият път на духа: животът и творчеството на Б. Н. Абрамов“. На шестте щанда на изложбата са представени фотографии, репродукции на картини и акварели, поетични и философски текстове. Изложбата е изложена във филиала на Централната библиотека и в Дома на културата във Венев (август 2015 – февруари 2016), в Държавния музей-институт на семейство Рьорих в Санкт Петербург (октомври 2015), в Регионалния художествен музей Тула (февруари – март 2016) и се провежда паралелно в Руския дом за чужбина на името на Александър Солженицин в Москва (февруари – април 2016).

През 2017 г., като част от Юбилейните Абрамовски четения във Венев, се състоява тържественото откриване на Музея на Б. Н. Абрамов, създаден с усилията на служители на две организации – SibRO и TulRITS, както и актуализирана Паметна плоча, посветена на Б. Н. Абрамов .

През 2018 – 2019 г. е разработен личен уебсайт на Б. Н. Абрамов, където философското и художественото му творчество е представено по много начини.

Литературно, музикално и изобразително творчество

Абрамов е всеобхватно образован човек: той обича и познава добре литературата, музиката, живописта и е запознат с технологиите. Пише стихове и разкази на духовни и нравствени теми, рисува акварели – пейзажи и символични картини, свири на пиано и композира музика. Н. Д. Спирина, ученик на Борис Николаевич, отбелязва, че не обръща много внимание на тази страна от работата си. В същото време той толкова ярко отразява неговия мироглед и е хармоничен по форма, че си струва да го споменем отделно.

Художественото творчество на Абрамов не стигна до нас напълно. В неговите бележки и писма намираме описания на акварели и заглавия на разкази, които все още не са открити. Това, което знаем от творческото му наследство, се отнася главно до Харбинския период от живота му.

Литературното, музикално и живописно творчество на Абрамов е изпълнено с стремеж да предаде красотата и духовността на живота, да разкрие тайните на една фина, духовна реалност, достъпна за чувствителното и чисто човешко съзнание. Съдържанието на неговите произведения отразява дълбоко проникване в същността на духовните и философските идеи на Учението за жива етика.

Стихотворения и разкази на Б. Н. Абрамов, написани през 1940-1950-те години, са публикувани за първи път в алманаха „Феникс“ (Аделаида, Австралия).

Поетичните произведения са изградени върху ярки, запомнящи се метафори („Бял орел“, „Коледна елха“ и др.) и експресивни опозиции („Тъмни и тесни са границите на земята...“). В образна форма тук са предадени дълбоки философски идеи за многоизмерността на човешката природа, за присъствието в нас на светлината на духа, който озарява съзнанието, за ненаситното му желание за своята висша, небесна родина.

Н. Д. Спирина, самата дълбока поетеса, отбелязва, че в творчеството на Б. Н. Абрамов „ясно се очертават три основни теми: земният живот, свръхземното съществуване и пътят към Висшия свят. ... Земният свят е натоварващ. Нищо земно не привлича поета. ...Той твърди, че целта на земното съществуване е да намери пътя към Красотата на Висшите светове. ... Поетът вярва, че препятствията, правилно разбрани, не само не пречат, но всъщност допринасят за изкачването“.

Лайтмотивът в поезията на Абрамов са темите за планинския път, символизиращ духовното изкачване на човек („Голгота на живота“, „Далечни пътешественици през нощта ...“, „Планинският път“), неуморна борба и преодоляване себе си и житейските изпитания („Разщарни думи“, „Бисери“), сърдечен призив към духовния Учител като водещ и ръководен принцип („Устременото сърце гори...“, „Звезди на духа“). Има стихотворения, посветени на Сергий Радонежски („Нашият житейски път е трънлив ...“), Е. И. Рьорих („От мъгливите дълбини на несъзнателни дни ...“), както и написани въз основа на картините на Н. К. Рьорих ( „Хълмът“ – според картината „Той излезе“).

Смисълът на живота

За любов, красота и мечти

Сега живеем в този свят

За да намерите, отворете и въведете

Към градината Прекрасна водеща врата.

За да разбере сърцето

Цялата велика доброта на Създателя,

Така че душата иска да даде

Самият вечен живот до края.

Елхичка

Коледната елха е стройна, вечно зелена,

Гордея се със скромно облекло,

Дали е лято, есен, зима е сурова, -

Ти си винаги един и същ.

Далечна коледна елха, дива коледна елха,

просто искам да попитам:

Като баланс, голяма сила,

Да спасим в земния живот?

Много параграфи, които съставляват текста на „Аспектите на Агни Йога“,са написани в празен стих (1952, 528; 1954, 112; 1958, 192 и др.). Понякога има разделение на поетични редове и рима (1951, 158, 160 и др.).

Стихотворенията на Абрамов са по своята същност музикални, а някои от тях са пуснати на музика. До нас са достигнали ноти на 16 вокални произведения на Абрамов.Според мемоарите на Н. Д. Спирина, Борис Николаевич обича класическата музика, имаше красив глас и пеене.

И. К. Дмитриев, пианист, композитор, заслужил деятел на културата на Република Алтай, определя жанра на музикалните миниатюри на Б. Н. Абрамов като духовна музика с елементи от други жанрове: „... В стремящото се сърце има абсолютно очевидни черти на романтика от началото на 20 век. Произведението „Струните пеят“ е като че ли импровизация, подобна на тази, която срещаме в пеенето на алтайските разказвачи ... „Елен“ е типична балада. Произведението „Дявол с крило“ също е близко по жанр до балада, или по-скоро до рапсодия ...

От 2007 г. вокалните произведения на Абрамов се изпълняват от солисти на Новосибирския театър за опера и балет. Музеят на Николай Рьорих в Новосибирск редовно е домакин на концерти, на които се изпълняват тези произведения.

Фондовете на Новосибирския музей на Н. К. Рьорих съдържат 13 рисунки, направени с графитен молив, и 17 акварелни рисунки от Б. Н. Абрамов. Повечето от тези творби са прехвърлени на Н. Д. Спирина Н. И. Абрамова през 1974 г. Един от акварелите, изобразяващи нарциси, е подарен от автора на приятел за рождения му ден (по-късно вдовицата го подарява на музея). Друг, 18-ият акварел, е оцелял само като цветна репродукция.

13 от 17 акварела са датирани от януари 1941 г. Б. Н. Абрамов не дава имена на творбите си.

Първата публикация на чертежите е извършена през 1997 г. в списание SibRO „Преди изгрев“. През същата година, по случай стогодишнината от рождението на Борис Николаевич, акварели са изложени за първи път по време на юбилейната конференция в Новосибирск.

Живописните и графични произведения на Абрамов са дълбоко символични. Върху акварелите се срещат мотиви, близки до символиката на Н. К. Рьорих. Планините и изкачването им символизират житейския път на човек, стремящ се да постигне избраните идеали и най-високите ценности на духа. Този път е изпълнен с препятствия и тежки изпитания. Много от рисунките изобразяват тясна планинска пътека, по която се изкачват човешки фигури. В тези произведения централно място заема образът на духовния Учител, безкористно пазещ и защитаващ пътешествениците на живота от заплашващите ги зли и разрушителни сили.

Художникът изразява мислите си за живота и в пейзажи: хълмове, реки, хълмове са маркирани с плавни, меки линии, което носи усещане за тишина и спокойно величие на природата. На преден план на един от пейзажите ясно са нарисувани дървета, унищожени от природни елементи, и огромни камъни, сред които те, изглежда, просто са успели да се укрепят и растат по чудо. Тези дървета символизират вътрешна устойчивост и силата да се противопоставят на околните, често враждебни условия на живот. Безграничната шир на реката, която излиза в далечината, създава усещане за безкрайност на пространството, кара ви да мислите за непрекъснатия поток на живота.

В графичните творби на Абрамов се повтаря образът на птица с камък в човката. Някои рисунки имат надпис „Alatyr“. Алатир е „в руските средновековни легенди камък с чудодейни и лечебни свойства“,символ на силата на природата, вечността и безкрайността на движението на Вселената.

Паметни места

Във Веньов, Тулска област

Сквер Абрамова в г. Венев Общий вид

Площад на името на Б. Н. Абрамов в град Венев. 30 юли 2017 г. има откриване на нова Паметна плоча, посветена на Б. Н. Абрамов. Скулптор А. Д. Леонов.

Първата мемориална плоча, посветена на Б. Н. Абрамов, в град Веньов, Тулска област, е поставена по случай 110-годишнината от рождението му по инициатива на Сибирското Рьорихово дружество (SibRO, Новосибирск) през 2007 г. Художник е Н. И. Кулакова (г . Москва). Паметната плоча е поставена в края на пететажна жилищна сграда, построена на мястото на къщата, в която са живели Б. Н. и Н. И. Абрамови от 1965 до 1972 г. (ул. Советская, 15).

През 2017 г. е взето решение за замяната му. Изследователският център на Тула „Рьорих“ (TulRITS) на публична сметка организира създаването на нова мемориална плоча, изработена от талантливия скулптор А. Д. Леонов.с барелеф от Б. Н. Абрамов.

През 2016 г. в близост до тази жилищна сграда е създаден площадът на името на Б. Н. Абрамов (ул. Советская, 15). Строителството е извършено от служителите на TulRITS със средства, събрани от общността на Рьорих. Площадът е запомнящ се туристически маршрут, място за почивка и разходка на жителите и гостите на града.

През юбилейната 2017 г. SibRO и TulRITS основават обществен музей на Б. Н. Абрамов в град Венев, който е посветен на неговия житейски и духовен път. Музеят представя редки фотографии, сканирани копия на уникални архивни документи, лични вещи, книги, висококачествени репродукции на картини на Н. К. Рьорих и Б. Н. Абрамов. Музеят на Б. Н. Абрамов извършва фондова, експозиционна, екскурзионна, изследователска, образователна и издателска дейност. Работата на музея се извършва на доброволни начала от служители на две организации – TulRITS и SibRO.

Адрес на музея на Б. Н. Абрамов: Тулска област, Венев, ул. Советская, 15, ап. 17. Работно време – с предварителна уговорка.

Музеят на Б. Н. Абрамов, площадът на негово име и Мемориалната плоча образуват единно духовно и културно пространство, чието създаване изразява уважение и добра памет на Б. Н. Абрамов, мислител и културен деец.

В Краеведския музей в град Венев се съхранява фондът на Б. Н. и Н. И. Абрамови, провеждат се временни изложби, съдържащи лични вещи на семейството, фотографии, книги, репродукции на акварели от Б. Н. Абрамов.

В Новосибирск

В Музея на Н. К. Рьорих в Новосибирск в Мемориалния кабинет на Н. Д. Спирина постоянна експозиция представя фотоизложба за Б. Н. Абрамов, копия от неговите бележки, писма до Н. Д. Спирина, музикални текстове на неговите музикални произведения. Редовно се провеждат и временни изложби, на които се излагат оригинални акварелни и графични произведения на Б. Н. Абрамов, негови лични вещи и книги.

В Новокузнецк

В постоянната експозиция на Националния музей на семейство Рьорих – културно-просветното средище на библиотеката. Д. С. Лихачов в Новокузнецк представя снимки, факсимилни копия на нотните тетрадки на Б. Н. Абрамов от архива на Б. А. Данилов, книгата „Граните на Агни йога“, колекции от материали от четения в Кузбас в памет на Б. Н. Абрамов. По време на четенията в Кузбас са изложени репродукции на акварели на Борис Николаевич и други материали.

Външни препратки

• ((ru)) Книгите на „Агни Йога“ за Андроид в Гугъл Плей
• ((ru)) Книгите на „Светлините на Агни Йога“ за Андроид в Гугъл Плей

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Абрамов, Борис Николаевич“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​