Петър Радев – Пашата

български революционер
Тази статия е за кичевския войвода. За прилепския вижте Петър Костов – Пашата. За дееца на църковното движение в Битоля вижте Петър Радев (общественик).

Петър Величков Радев, наречен Пашата и с псевдоним Албански,[1] е български военен и революционер, кичевски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[2]

Петър Радев – Пашата
български революционер
Роден
1875 г.
Починал
25 май 1907 г. (32 г.)
Петър Радев – Пашата в Общомедия

Биография

редактиране
 
Четата на Петър Радев Пашата (1905)
 
Гробът на войводата в Кичево

Роден е в 1875 година в село Градоман, тогава в Османската империя. Служи в българската армия като фелдфебел от 1-ви пехотен софийски полк. Опитва се да сформира чета в Градоман, с която да замине за Македония където да се присъедини към революционното дело на ВМОРО. Продава имуществото си и със спечелените 40 сребърника закупува 17 пушки. Прякора си Пашата получава от турски войници, заради червената му гвардейска униформа и офицерска сабя, с които влиза в сражение. Заминава за Кичево, а оттам за Поречието. Негов секретар и помощник е Симеон Денков. По време на Илинденско-Преображенското въстание е четник в четата на Ванчо Сърбаков от село Вранещица. Ранен е и се изтегля в България. При последвалото си завръщане в Македония отново заминава за Горно Поречие.

След въстанието сръбската въоръжена пропаганда в Кичевско се засилва и Петър Радев заедно с Петър Юруков, Георги Сугарев и други дават отпор на сръбските чети. След убийството на Георги Сугарев, Кичевският район остава само с една чета под ръководството на слабия войвода Янаки Янев от село Лахчани, който се застоява само в Горна Копачка, заради което Тома Николов назначава Петър Радев за войвода в Рабетникол и Долна Копачка като разчита на неговата добра школовка в българската армия. На Велики четвъртък 1907 г. организационната чета на Пешо Пашата е в Крушевското село Сланско.

Петър Радев е убит край Русяци в местността Кошарище[4] от двама негови четници, които през есента преди това дошли като дезертьори от сърбоманските чети в Поречие и той ги приел на доверие.[5][6] Всъщност това били доверени лица на Григор Соколович, поставил си за цел да елиминира силите на ВМОРО в региона.

Източници

редактиране
  1. Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 7, 78.
  2. Биография от сайта на ВМРО-БНД[неработеща препратка]
  3. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.35
  4. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 142.
  5. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 359.
  6. Николов, Тома. Спомени от моето минало. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 215.