Образование в България

Начално, основно и средно образованиеРедактиране

В Република България училищното обучение до 16-годишна възраст е задължително. Процесът на обучение е организиран по следния начин:

Степен и етапи на образование Възраст (години) Класове Вид на училището Код по МСКО/ISCED
Начално (Начален етап на основната образователна степен) 7 – 10,11 I – IV Начално училище МСКО 1/ISCED 1
Основно (Прогимназиален етап на основната образователна степен) 10,11 – 13,14 V – VII Основно училище МСКО 2А или 2С/ISCED 2А или 2С
Средно 14,15 – 18 VIII – XII Средно общообразователно училище, профилирана гимназия МСКО 3А,/ISCED 3А
Средно специално 15 – 20 IX – XIII Професионална гимназия (техникум)[1] МСКО 3С /ISCED 3С

Висше образованиеРедактиране

Висшето образование не е задължително, провежда се в акредитирани висши училища – университети, колежи, специализирани висши училища (СВУ) и научни организации, като е организирано по следния начин:

Образователна степен Срок на обучение
минимум
Училища
Професионален бакалавър 3 години Колеж
Бакалавър 4 години Университет, колеж, СВУ
Магистър 5 години след средно образование (право, международни отношения)
2 години след професионален бакалавър
1 година след бакалавър
Университет, СВУ
Доктор 3 години след магистър Университет, научна организация (БАН), СВУ

Висшите училища могат да провеждат следдипломно обучение (след завършено средно образование) на специализанти, като те не придобиват по-висока образователна степен или нова специалност. Професионалното образование след завършено средно образование се провежда от професионални колежи.

Качество и оценки на българската образователна системаРедактиране

 
Закрито селско училище в Каменово, Община Кубрат

През 2000 година е отбелязан драстичен спад в качеството на образованието в България[2]. За хуманитарни специалности балът е паднал от 30 на 15,7, при икономическите – от 24 на 15,13. За едно място са се борили средно едва по 1,89 души. Въпреки че елит от български ученици успява да блести в световен мащаб според изследване PIRLS 2001[3] „разликата между максималния и минималния бал на прием в повечето вузове е прекалено голям“.

До 2008 г. тенденцията се запазва[4]: „Корупцията в университетите в страните от Източна Европа и Централна Азия расте и застрашава качеството на висшето образование“. През 2009 г. се посочва първият официален случай на корупция в Университета за национално и световно стопанство[5].

На фона на съревнованието в образованието в глобален мащаб – в света има повече от 17 000 институции в сферата на висшето образование, от които около 4000 са в САЩ, а над 1200 са в Япония[6] – някои наблюдатели изразяват опасения за конкурентоспособността на българските висши училища.

През 2020 г. с най-голям дял студенти в образователно-квалификационна степен магистър са специалностите в Здравеопазването с 29%, следвани от специалност Бизнес администрация с 15% и Право с 11% от учащите.[7]

ЕзициРедактиране

По данни на Евростат от 2014, 82,8% от учениците в начален курс в България изучават чужд език. От тях 81,5% учат един език, а 1,3% два или повече. Най-популярен е английският, който изучават 73,9% от децата, следван от руския с 5,9%.

В основното образование у нас 87,2% от учениците изучават английски; 17,9% - руски; 6,8% - немски; 2,7% - френски; ; 1,5% - испански; 0,4% - италиански.[8]

Грамотност на населението в БългарияРедактиране

Грамотност на населението в България по години и преброявания, в % (проценти от 100) [9]
година
висше
полувисше[10] и средно
основно
под основно
в страната мъже жени в страната мъже жени в страната мъже жени в страната мъже жени
1946 0.9 1.5 0.4 4.6 5.3 3.9 18.7 22.7 14.8 75.7 70.5 80.9
1965 2.4 3.4 1.4 12.3 12 12.6 32 36.4 27.7 53.3 48.2 58.3
1975 4.1 5.2 3 20.8 19.9 21.7 34.2 38.2 30.3 40.9 36.8 45
1985 6.2 7.1 5.3 30.2 29.9 30.5 32.2 34.8 29.6 31.4 28.1 34.6
1992 7.9 8.6 7.3 37 37.1 37 30.4 32.1 28.8 24.5 22.1 26.9
2001 9.6 9.2 10 42.3 43.4 41.3 27.4 28.6 26.4 20.1 18.2 21.8

БележкиРедактиране

Вижте същоРедактиране