Велес
Тази статия е за града в Северна Македония. За славянския бог вижте Велес (бог). За аржентинския футболен отбор вижте Велес Сарсфийлд.
Вѐлес (на македонска литературна норма: Велес) е град в централната част на Северна Македония, разположен на река Вардар. Градът е център на община Велес и на Повардарската епархия на Македонската православна църква. Турското му име е Кьопрюлю (Köprülü), което означава мост. От 1946 до 1996 г. градът носи името Титов Велес в чест на комунистическия диктатор Йосип Броз Тито.
Велес Велес |
|
---|---|
— град — | |
![]() Велес с часовниковата кула |
|
Страна |
![]() |
Регион | Вардарски |
Община | Велес |
Географска област | Повардарие |
Надм. височина | 206 m |
Население | 55 108 души (2002) |
Пощенски код | 1400 |
Телефонен код | (+389) 043 |
МПС код | VE |
Официален сайт | veles.gov.mk |
Велес в Общомедия |
ГеографияРедактиране
Близо до Велес се намира река Брегалница, която се влива във Вардар. Градът се намира на главния път между Скопие и Гевгели (продължава за Атина). Южно от града се намира пещерната църква „Свети Марко“.
ИсторияРедактиране
Градът е основан през 168 г. пр. Хр. и носи името Вила Зора. Част от жителите му идват от античния град Стоби.
След началото на XI век градът неколкократно се споменава като част от Пелагонийската епархия на Охридската архиепископия.[1] По-късно градът е известен с манастира „Свети Димитър“ от XIV век.
В Османската империяРедактиране
През 1704 година сръбският книжовник Йеротей Рачанин посещава Велес и пише:
„ | И пак дойдохме на 14 ден във Велес, град български, а турците го наричат Кюпрюлия[2]... | “ |
През 1840 г. е построена църквата „Свети Пантелеймон“, проектирана от архитект Андрей Дамянов, една от най-големите църкви от XIX век в Македония. Според свидетелства на посетили града през 1859 година американски мисионери, той има 30 – 35 хиляди жители, като мнозинството са турци, но всички говорят български.[3]
Руският консул в Битоля, Михаил Хитрово, през 1862 година пише, че общият брой на населението на Велес достига до 20 000 души, от които две трети българи-християни. Според него мюсюлманските жители на града непрекъснато намаляват, като 40 години по-рано са били мнозинство от населението. Езиците, които се употребяват във Велес са български и турски, като турците също говорят български. В града отдавна функционира българско училище. „В нито един от градовете на тукашните местности, отбелязва Хитрово, не съм срещал българското население така развито в гражданско отношение, както във Велес“[4]
Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че във Велес (Vélissa Keuprulu) живеят 5200 гърци.[5] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Велес е посочен като град с 1470 домакинства и 1007 жители мюсюлмани и 4884 българи.[6]
В 1894 година Густав Вайганд пише в „Аромъне“: „Тукъ се намиратъ 50 аромѫнски фамилии и дѣйствуватъ противъ българетѣ.“[7]
В началото на XX век градът е център на Велешка каза в Османската империя. Според българския географ Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в началото на XX век Велес има 19 700 жители, както следва: 12 000 българи християни, 6600 турци, 500 власи и 600 цигани.[8]
Тоталното мнозинство на християнските жители на града е под върховенството на Българската екзархия. Според статистиката на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Велес се състои от 13 816 българи екзархисти, 56 българи патриаршисти сърбомани, 35 гърци, 402 власи, 12 албанци и 444 цигани. В града има 2 прогимназиални и 2 основни български училища, и по едно прогимназиално и едно основно гръцко, влашко и сръбско.[9]
Преди построяването на Баронхиршовата железница по направлението Косовска Митровица – Солун през 1873 – 1874 г., в града процъфтява търговията със салове, които се спускат натоварени със стока по река Вардар до Солун.[10]
След Балканските войниРедактиране
При избухването на Балканската война 306 души от Велес са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[11] На 5 октомври 1912 година градът е освободен от четите на Даме Мартинов, Тодор Оровчанов и Трайко Павлов, които на 15 октомври го предават на настъпващите сръбски части.[12] Пръв сръбски кмет на града става Лазар Трайков.[13]
След Междусъюзническата война градът остава в Сърбия.
Според преброяването от 1994 градът има 44 149 жители, а според това от 2002 година – 43 716.[14]
Националност | Всичко |
македонци | 40 269 |
албанци | 91 |
турци | 1694 |
роми | 799 |
власи | 340 |
сърби | 297 |
бошняци | 36 |
други | 190 |
Побратимени градовеРедактиране
ГалерияРедактиране
Паметник на Кочо Рацин във Велес.
Паметник на Тодор Александров във Велес.
ВелешаниРедактиране
- Известни велешани.
Сред видните български фамилии в града са Кушеви - едно от видните велешки семейства заедно с Весови, Дръндарови, Хаджиничеви, Хаджипанзови, Владикоецови, Пройчеви, Попкочови, Голистоянови, Ризови, Четкови, Попйорданови, Джайкови, Шоптраянови, Шулеви, Пенини, Попгьорчеви, Крепиеви[16] и Хаджимишеви.
КухняРедактиране
Типично ястие за Велес е пастърмайлията, наричано и велешка пита, наподобяващо пица. В чест на ястието всяка година в града се провежда кулинарният фестивал „Велешка питияда“.[17]
Външни препраткиРедактиране
- Сайт на община Велес
- „Град Велес. Учебното дело и революционните борби"
- „"Град Велес; Учебното дело до Революционните борби", София, 1929 г.
- "Град Велес; Историко-географски и Народо-стопански очерк", София, 1929 г.
- „Тълкувания на природни явления, разни народни вервания и прокобявания от Велес"
- Кънчов, Васил „Сегашното и недавното минало на град Велес“
- Нанев, Сотир. Македония 1941, глава за Велес
- „Свидетелство за дейността на българската книжарница във Велес и църковно-училищната борба в Македония през 60-те-70-те години на XIX в."
БележкиРедактиране
- ↑ Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 173.
- ↑ Колектив, Македония Сборник от документи и материали, БАН, 1978 г., стр.120.
- ↑ Шашко, Филип и др. Американски пътеписи за България през XIX век. „Планета – 3“, 2001. ISBN 9549926583. с. 34.
- ↑ Из донесения М. И. Хитрово директору Азиатского департамента Н. П. Игнатьеву о социально-экономическом и культурном развитии г. Велеса и прилегающего к нему района, 1.03.1862 г.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 58.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.178 – 179.
- ↑ Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 240.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 156.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 118 – 119. (на френски)
- ↑ Иван Петров Крайничанец. „Спомени от изминалия път в живота ми“, Скопие, 1942 година
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 833 – 834.
- ↑ Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 23.
- ↑ Любенова, Лизбет. Последните български владици в Македония, Изток Запад, София, 2012, стр. 426.
- ↑ „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, archived from the original on 2008-09-15, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 2007-09-06
- ↑ „www.namrb.org“, archived from the original on 2016-04-13, https://web.archive.org/web/20160413180955/http://www.namrb.org/filesystem.php?id=12.xls, посетен 2010-04-20
- ↑ Кушев, Михаил Банов. Фамилия Кушеви. София, ръкопис, 1985. с. 1.
- ↑ Велешки специјалитети. // Општина Велес – Официјален портал на Општина Велес. Посетен на 8 юни 2020 г..