Уикипедия

Владимир Руменов

Владимир Иванов Руменов е български военен лекар, генерал, политик, общественик и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]

Владимир Руменов
български революционер, лекар и политик
2 юли 1900 г.
2 юли 1900 г.
Роден
Починал
Образование Одески национален университет
Национален военен университет
Медицина
Образование Софийска класическа гимназия,
Киевска духовна семинария,
Московски университет,
Новорусийски университет
Политика
Партия Радикална партия
Депутат
XXI ОНС   XXII ОНС   
Семейство
Съпруга Люба Руменова
Владимир Руменов в Общомедия

БиографияРедактиране

Роден е като Наум (Нуне) Иванов Мушевски през 1870 година в град Крушево, тогава в Османската империя. Руменов е 12-ти син на Иван (Йован) Мушевски и Румена Мушевска, сестра на Стоян и Константин Везенкови, от която и идва фамилното име Руменов. Завършва Класическата гимназия в София в 1886 година. Завършва Духовната семинария в Киев в 1890 година[2] и започва да учи медицина в Московския университет. В Москва възприема народнически идеи, членува в известния кръжок „Ляпинка“,[3] арестуван е за революционна дейност и заточен в Иркутск. Освободен е в 1896 година, благодарение на застъпничеството на негови професори в университета и близки,[3] и полага изпитите по медицина на Новорусийския университет в Одеса и се връща в България.[4]

Княжеството вече е възприело политика на изпращане на лекари в Македония като противодействие на чуждите пропаганди. В 1897 година Руменов полага държавен изпит в София, а на следната 1898 година, подпомогнат от Екзархията, и в Цариград и получава правото да практикува свободно лекарска практика в пределите на османската държава. Командирован е от Министерство на войната в Скопие, където е лекар в девическото и педагогическото училище от 1898 до 1900 година. В тях той преподава и популярна медицина. Руменов полага усилия за поддържане на сградите на училищата и на хигиената в тях. Удвоява разходите за храна в пансионите, тъй като констатира много случаи на анемия сред учениците.[3]

 
Владимир Руменов със съпругата си

Същевременно Руменов е член на Скопския окръжен комитет на ВМОРО. Заподозрян е от турската власт заради революционната си дейност и емигрира в София, където постъпва на служба в Българската армия като военен лекар. Руменов продължава да участва в дейността на Вътрешната организация и поддържа връзки с Гоце Делчев, Христо Татарчев, Тодор Александров и други нейни лидери, като участва в подготовката на въстание.[1] През есента на 1902 година организира събиране на помощи за бежанците от Горноджумайското въстание.[5] Напуска Скопие на 1 май 1900 година и на негово място като лекар е назначен Никола Герасимов.[6]

През 1903 година, според журналиста Борис Николов, Владимир Руменов влиза в Задграничното представителство на ВМОРО заедно със Спас Мартинов. На 5 август 1903 година по инициатива на Александър Протогеров в София 14 бежански македонски братства основават Върховна (Обща) емигрантска комисия с председател Александър Протогеров, подпредседател Лазар Иванов Лазаров от Разложкото братство, секретари Евтим Спространов и Георги Разлогов и съветник Владимир Руменов, на мястото на разпуснатия през януари Върховен комитет.[7] По време на Илинденско-Преображенското въстание Владимир Руменов завежда пункта на ВМОРО в Гюешево.[8][1]

 
Български студенти на гроба на Райко Жинзифов в Москва: Владимир Руменов, д-р Никола Иванов, съдия Димитър Йосифчев, д-р Яков Митров, д-р В. Димов, Димитър Стефанов и други.

След Младотурската революция се завръща в Османската империя и участва активно в дейността на създадената българска партия Съюз на българските конституционни клубове. На Учредителния конгрес на организацията (7 – 13 септември 1908 г.) е избран за подпредседател на Централното ѝ бюро, а на Втория конгрес (20 – 26 август 1909 г.) за член на Централното бюро.[1]

По време на войните за национално обединение (1912 – 1918) е военен лекар в Българската армия. В 1920 година минава в запаса с чин генерал.[1]

През 1920 година учреждава тайната организация Македонска дружба и става неин ръководител. Негови заместници са Евтим Спространов и Христо Михайлов. След това участва в дейността на македонските братства в България и се установява трайно в Стара Загора. Участва и в създаването на Медицинския факултет. Председател е на Върховния медицински съвет. Главен лекар на диспансера при Софийското дружество за борба с туберкулозата.[4] Избран е за народен представител в 21 ОНС. Член-учредител е на Македонския научен институт.[9]

През 1925 година Руменов е ранен в организирания от комунистите атентат в църквата „Света Неделя“.[10]

Избран е отново на изборите на 29 май 1927 година за депутат в 22 Обикновено Народно събрание (1927 - 1931) с общогражданската листа на Радикалната партия от Петричка избирателна околия.[11] На 17 юли 1927 година народните представители от Горноджумайска, Неврокопска и Петричка околия в частно заседание се обособяват в отделна парламентарна група с председател д-р Иван Каранджулов и секретар Ангел Узунов, запасен член на Задграничното представителство на ВМРО.[12]

Умира в София през 1939 година.[13]

Автор е на „Туберкулозата в България и борбата с нея“ (1922), „Основи на физическото възпитание на младежта“ (1926), „Работническите диспансери“ (1927), „Борба против туберкулозата у децата“ (1937).[4]

Руменов осиновява сина на рано починалия си брат Васил Руменов, който също носи името Васил (1894 – 1974). Още 18-годишен като ученик в IV клас той участва като доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи във 2 рота на 9 велешка дружина.[14] По-късно участва в Първата световна война. Васил Руменов е един от първите търговци в България, който внася земеделски машини от Унгария и Германия. Рисува сполучливи картини.[15]

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. ↑ а б в г д Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 215.
  2. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 57.
  3. ↑ а б в Галчев, Илия. Здравно-социалната дейност на Българската екзархия в Македония и Тракия (1870 – 1913). Юруков, 1994. с. 102.
  4. ↑ а б в Енциклопедия България, том 5. София, Издателство на БАН, 1986. с. 834.
  5. ↑ Янакиев, Николай. Македонските българи-офицери в Горноджумайското въстание. // Македонски преглед XV (4). 1992. ISSN – 2277 0861 – 2277. с. 120.
  6. ↑ Галчев, Илия. Здравно-социалната дейност на Българската екзархия в Македония и Тракия (1870 - 1913). „Юруков“, 1994. с. 104.
  7. ↑ Календар на събитията от 1903 година
  8. ↑ Писмо от д-р Хр. Татарчев до Гьорче Петров н д-р Владимир Руменов за снаряжаване на четата на Мурджев.
  9. ↑ Членове-основатели на Македонския научен институт. // Македонски научен институт. Посетен на 10 октомври 2015.
  10. ↑ Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 157.
  11. ↑ Тюлеков, Димитър. Дейността на македонската парламентарна група в XXII и XXIII обикновено народно събрание (1927-1934 г.). // Македонски преглед XXIV (1). 2001. с. 29.
  12. ↑ Тюлеков, Димитър. Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919-1934. Благоевград, Университетско издателство „Неофит Рилски“, 2001. ISBN 954-81-87-56-6.
  13. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 145.
  14. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 598.
  15. ↑ Майстор Стоян Везенков се влюбва за първи път на 40 г., Монитор, 25.03.2006.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Владимир_Руменов&oldid=9548204“.