Владимир Руменов
Владимир Иванов Руменов е български военен лекар, генерал, политик, общественик и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Владимир Руменов | |
---|---|
български революционер, лекар и политик | |
![]() 2 юли 1900 г. |
|
|
|
Роден | |
Починал | |
|
|
Етнос | българи |
Образование |
Одески национален университет Национален военен университет |
Медицина | |
Образование |
Софийска класическа гимназия, Киевска духовна семинария, Московски университет, Новорусийски университет |
Политика | |
Партия | Радикална партия |
Депутат | |
XXI ОНС XXII ОНС | |
Семейство | |
Съпруга | Люба Руменова |
Владимир Руменов в Общомедия |
БиографияРедактиране
Роден е като Наум (Нуне) Иванов Мушевски през 1870 година в град Крушево, тогава в Османската империя. Руменов е 12-и син на Иван (Йован) Мушевски и Румена Мушевска, сестра на Стоян и Константин Везенкови, от която и идва фамилното име Руменов. Завършва Класическата гимназия в София в 1886 година. Завършва Духовната семинария в Киев в 1890 година[2] и започва да учи медицина в Московския университет. В Москва възприема народнически идеи, членува в известния кръжок „Ляпинка“,[3] арестуван е за революционна дейност и заточен в Иркутск. Освободен е в 1896 година, благодарение на застъпничеството на негови професори в университета и близки,[3] и полага изпитите по медицина на Новорусийския университет в Одеса и се връща в България.[4]
Княжеството вече е възприело политика на изпращане на лекари в Македония като противодействие на чуждите пропаганди. В 1897 година Руменов полага държавен изпит в София, а на следната 1898 година, подпомогнат от Екзархията, и в Цариград и получава правото да практикува свободно лекарска практика в пределите на османската държава. Командирован е от Министерство на войната в Скопие, където е лекар в девическото и педагогическото училище от 1898 до 1900 година. В тях той преподава и популярна медицина. Руменов полага усилия за поддържане на сградите на училищата и на хигиената в тях. Удвоява разходите за храна в пансионите, тъй като констатира много случаи на анемия сред учениците.[3]
Същевременно Руменов е член на Скопския окръжен комитет на ВМОРО. Заподозрян е от турската власт заради революционната си дейност и емигрира в София, където постъпва на служба в Българската армия като военен лекар. Руменов продължава да участва в дейността на Вътрешната организация и поддържа връзки с Гоце Делчев, Христо Татарчев, Тодор Александров и други нейни лидери, като участва в подготовката на въстание.[1] През есента на 1902 година организира събиране на помощи за бежанците от Горноджумайското въстание.[5] Напуска Скопие на 1 май 1900 година и на негово място като лекар е назначен Никола Герасимов.[6]
През 1903 година, според журналиста Борис Николов, Владимир Руменов влиза в Задграничното представителство на ВМОРО заедно със Спас Мартинов. На 5 август 1903 година по инициатива на Александър Протогеров в София 14 бежански македонски братства основават Върховна (Обща) емигрантска комисия с председател Александър Протогеров, подпредседател Лазар Иванов Лазаров от Разложкото братство, секретари Евтим Спространов и Георги Разлогов и съветник Владимир Руменов, на мястото на разпуснатия през януари Върховен комитет.[7] По време на Илинденско-Преображенското въстание Владимир Руменов завежда пункта на ВМОРО в Гюешево.[8][1]
След Младотурската революция се завръща в Османската империя и участва активно в дейността на създадената българска партия Съюз на българските конституционни клубове. На Учредителния конгрес на организацията (7 – 13 септември 1908 г.) е избран за подпредседател на Централното ѝ бюро, а на Втория конгрес (20 – 26 август 1909 г.) за член на Централното бюро.[1]
По време на войните за национално обединение (1912 – 1918) е военен лекар, санитарен полковник, в Българската армия. За бойни отличия и заслуги във войната е награден с ордени „Свети Александър“ IV и III степен.[9] В 1920 година минава в запаса с чин генерал.[1]
През 1920 година учреждава тайната организация Македонска дружба и става неин ръководител. Негови заместници са Евтим Спространов и Христо Михайлов. След това участва в дейността на македонските братства в България и се установява трайно в Стара Загора. Участва и в създаването на Медицинския факултет. Председател е на Върховния медицински съвет. Главен лекар на диспансера при Софийското дружество за борба с туберкулозата.[4] Избран е за народен представител в 21 ОНС. Член-учредител е на Македонския научен институт.[10]
През 1925 година Руменов е ранен в организирания от комунистите атентат в църквата „Света Неделя“.[11]
Избран е отново на изборите на 29 май 1927 година за депутат в 22 Обикновено Народно събрание (1927 - 1931) с общогражданската листа на Радикалната партия от Петричка избирателна околия.[12] На 17 юли 1927 година народните представители от Горноджумайска, Неврокопска и Петричка околия в частно заседание се обособяват в отделна парламентарна група с председател д-р Иван Каранджулов и секретар Ангел Узунов, запасен член на Задграничното представителство на ВМРО.[13]
Умира в София през 1939 година.[14]
Автор е на „Туберкулозата в България и борбата с нея“ (1922), „Основи на физическото възпитание на младежта“ (1926), „Работническите диспансери“ (1927), „Борба против туберкулозата у децата“ (1937).[4]
Руменов осиновява сина на рано починалия си брат Васил Руменов, който също носи името Васил (1894 – 1974). Още 18-годишен като ученик в IV клас той участва като доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи във 2 рота на 9 велешка дружина.[15] По-късно участва в Първата световна война. Васил Руменов е един от първите търговци в България, който внася земеделски машини от Унгария и Германия. Рисува сполучливи картини.[16]
Външни препраткиРедактиране
- „Албано-българско съглашение в Македония. Спомени от Скопие“, спомени на д-р Владимир Руменов публикувани във в-к „Македония“, год. I, бр. 103-105, София, февруари 1927 година
- „Страници от близкото минало“, публикувано в сп. „Македония“ брой V, VIII и X, София, 1922 година
БележкиРедактиране
- ↑ а б в г д Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 215.
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 57.
- ↑ а б в Галчев, Илия. Здравно-социалната дейност на Българската екзархия в Македония и Тракия (1870 – 1913). Юруков, 1994. с. 102.
- ↑ а б в Енциклопедия България, том 5. София, Издателство на БАН, 1986. с. 834.
- ↑ Янакиев, Николай. Македонските българи-офицери в Горноджумайското въстание. // Македонски преглед XV (4). 1992. ISSN – 2277 0861 – 2277. с. 120.
- ↑ Галчев, Илия. Здравно-социалната дейност на Българската екзархия в Македония и Тракия (1870 - 1913). „Юруков“, 1994. с. 104.
- ↑ „Календар на събитията от 1903 година“, archived from the original on 2016-03-04, https://web.archive.org/web/20160304135008/http://www.ndt1.com/article.php/20050805091240409, посетен 2009-01-07
- ↑ Писмо от д-р Хр. Татарчев до Гьорче Петров н д-р Владимир Руменов за снаряжаване на четата на Мурджев.
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 22; ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 147-148
- ↑ Членове-основатели на Македонския научен институт. // Македонски научен институт. Посетен на 10 октомври 2015.
- ↑ Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 157.
- ↑ Тюлеков, Димитър. Дейността на македонската парламентарна група в XXII и XXIII обикновено народно събрание (1927-1934 г.). // Македонски преглед XXIV (1). 2001. с. 29.
- ↑ Тюлеков, Димитър. Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919-1934. Благоевград, Университетско издателство „Неофит Рилски“, 2001. ISBN 954-81-87-56-6.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 145.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 598.
- ↑ Майстор Стоян Везенков се влюбва за първи път на 40 г., Монитор, 25.03.2006.