Врѐсово е село в Югоизточна България, община Руен, област Бургас.

Вресово
Общи данни
Население 890 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 26,647 km²
Надм. височина 172 m
Пощ. код 8560
Тел. код 05943
МПС код А
ЕКАТТЕ 12303
Администрация
Държава България
Област Бургас
Община
   - кмет
Руен
Исмаил Осман
(ДПС)
Кметство
   - кмет
Вресово
Хасан Осман
(ДПС)
Вресово в Общомедия
Бабина момина чешма

ГеографияРедактиране

Село Вресово се намира в югоизточна България, около 40 km северозападно от областния център Бургас, 13 km север-северозападно от Айтос, около 26 km североизточно от Карнобат и около 7 km запад-северозападно от общинския център Руен. Разположено е в североизточното подножие на Карнобатската планина, Източна Стара планина, в долината на река Голяма река (Алма дере), десен приток на река Луда Камчия[1]. През Вресово минава третокласният републикански път III-7305, който на запад води през селата Череша, Люляково, Съединение и Камчия към връзка с второкласния републикански път II-73 (Карнобат – Шумен), а на изток от селото прави връзка с третокласния републикански път III-208 (Айтос – ДългополПровадия).

Надморската височина, която в североизточната част на селото при реката е около 171 – 175 m, нараства на юг до около 200 – 220 m, а в центъра при сградата на кметството е около 177 m.

Населението на село Вресово[2] наброява 1050 души към 1934 г., 1107 (максимум) – към 1946 г. и след низходящи и възходящи колебания в числеността наброява (по текущата демографска статистика за населението) 1016 души към 2018 г.

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 1001 лица, за 117 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 463 – към „турска“, за 416 – към ромска и за останалите – не се самоопределят или не е даден отговор.[3]

ИсторияРедактиране

След края на Руско-турската война 1877 – 1878 г., по Берлинския договор селото остава на територията на Източна Румелия. От 1885 г. – след Съединението, то се намира в България.[4][5]

Първото училище във Вресово е от 1869 г. През 1920 г. е основано читалище „Искра“.[5]

В Държавния архив – Бургас се съхраняват документи на/за „Църковно настоятелство при храм „Света Параскева“ – село Вресово, Бургаско от периода 1906 – 1948 г.[6]

За периода 1945 – 1992 г. в Държавния архив – Бургас се съхраняват документи на/за Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Победа“ – с. Вресово, Бургаско. Стопанството претърпява редица промени на организацията и наименованието през годините на съществуването си.[7]

Селото е с много стари корени. Коренът на името идва от врис (гр.: извор). В карта на Българското царство във времето на братя Асеновци 1185 – 1257 г. селото носи името Хърсово. Полският пътешественик Oswiecim през 1636 г. също посочва селото като Хърсово. През 1891 г. К. Иречек, пътувайки из нашия край, пише за него „Според преданието някога било град Хърсово, подчинен на Ямбол със 17 казанджийски дюкяна“. Друга легенда за името е, че от честите нападения по време на османската власт населението било принудено да се крие и вре в най-затулените гористи местности. Оттам идва името Вре са – Вресово, а в старите документи, написани на старотурски, името му е записано като Ресова с пропусната първа сегашна буква.

До 1970 г. селото е населено само от етнически българи, а след това има масова миграция към градовете. Голяма част от хората се заселват в Емировския квартал в Айтос, а в селото идват турци от долината на река Камчия. В селото живеят и цигани.

РелигииРедактиране

В село Вресово се изповядват ислям и православие.

Обществени институцииРедактиране

Село Вресово към 2020 г. е център на кметство Вресово.[8][9]

В село Вресово към 2020 г. има:


ЛитератураРедактиране

Вече има издадена книга „История на с. Вресово“, започната от група родолюбиви вресовци, които до последния си земен път проучваха и пресъздаваха събития и предания и завършена в тяхна памет от Тонка П. Трухчева. Всеки, който има вресовски корен, и проявява интерес, може да си я закупи от църквата на селото с председател на църковното настоятелство Желянка Радева Желева.

Редовни събитияРедактиране

Кукерски игри в първата неделя на март.


Източници и бележкиРедактиране

  1. Енциклопедия "България", том 1, стр. 754, Издателство на БАН, София, 1978 г.
  2. Справка за населението на с. Вресово, общ. Руен, обл. Бургас
  3. Етнически състав на населението на България – 2011 г., Вресово, община Руен
  4. Николай Мичев, П. Коледаров – Речник на селищата и селищните имена в България 18781987; „Наука и изкуство“, София, 1989 г., стр. 64.
  5. а б Голяма енциклопедия „България“, том 4, стр. 1446, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2011 г.
  6. Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Бургас, Списък на фондове от масив „К“, фонд 468K, Църковно настоятелство при храм „Св. Параскева“ – с. Вресово, Бургаско
  7. Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Бургас, Списък на фондове от масив „С“, фонд 462, Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Победа“ – с. Вресово, Бургаско, Промени в наименованието на фондообразувателя
  8. Справка за събитията за кметство Вресово, общ. Руен
  9. Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Бургас, кметство Вресово
  10. Министерство на образованието и науката – Регистър на институциите в системата на предучилищното и училищното образование, основно училище „Д-р Петър Берон“, село Вресово, община Руен, област Бургас
  11. Детайлна информация за читалище „Искра – 1927 г.“, село Вресово, община Руен, област Бургас
  12. Информационна карта за 2016 г., читалище „Искра – 1927 г.“, село Вресово, община Руен, област Бургас
  13. Национален регистър на храмовете в Република България, Вресово, област Бургас; джамия
  14. Национален регистър на храмовете в Република България, Вресово, област Бургас; църква „Света Параскева“
  15. Български пощи, Пощенски станции, област Бургас, 8560 Вресово