Георгиос Диконимос
Георгиос Диконимос (на гръцки: Γεώργιος Δικώνυμος), известен с псевдонима капитан Макрис (Μακρής), е гръцки революционер, деец на гръцката въоръжена пропаганда в Македония в началото на XX век.
| Георгиос Диконимос Γεώργιος Δικώνυμος | |
| гръцки революционер | |
 | |
| Роден |
1887 г.
|
|---|---|
| Починал | 1939 г.
|
| Георгиос Диконимос в Общомедия | |
Биография редактиране
Георгиос Диконимос е роден през 1887 година в Каликратис, остров Крит. Племенник е на Андреас Диконимос (Барбандреас).[2] На 13 юни 1903 година преминава гръцко-турската граница и навлиза в Македония с подготвената от Георгиос Цондос с голяма чета от 120 души, в която са и другите критяни Георгиос Перос, Евтимиос Каудис, Ламбринос Вранас, Георгиос Сейменис, Георгиос Зуридис, Георгиос Стратинакис, Евстратиос Бонатос, Манусос Катунатос и Николаос Лукакис.[3][4] Заедно с Германос Каравангелис развиват пропаганда в Костурско и Леринско. След избухването на Илинденско-Преображенското въстание дават сражение на българска чета на ВМОРО при Влахоклисура, а по-късно участват в опожаряването на Косинец. След това всичките критяни, без убития Георгиос Сейменис, се изтеглят от Македония, за да се завърнат през следващата 1904 година.[5]
На 25 март 1905 година четите на Георгиос Диконимос, Георгиос Цондос, Евтимиос Каудис, Павлос Гипарис и Йоанис Пулакас, общо около 300 андарти, нападат Загоричани и извършват страшно клане, в което загиват около 100 души, а цялото село е изгорено.[6] След 1905 година заместник в четата на Георгиос Диконимос е Павле Илиев. През 1906 година Диконимос е тежко ранен в сражение с турски аскер. През май 1908 година напада Вишени и убива 9 жени, 4 мъже, а други 3 жени са с тежки наранявания,[7] след което напуска Македония.
По време на Балканската война на 14 октомври 1912 година заедно с капитан Лазар Апостолов участва в спасяването на Богатско. В Ляпчища е влиза в отряд и взима участие в битката при Сятища, след което е посрещнат тържествено в селото от местните гърци[8]. Умира през 1939 година в Атина.
Допълнителна литература редактиране
- Δικώνυμος-Μακρής, Γ., Ο Μακεδονικός Αγών. Απομνημονεύματα. Πρόλογος Στ. Π. Κυριακίδου, Θεσσαλονίκη 1959
- Δικωνύμου – Μακρή Γεωργίου, Απομνημονεύματα, στο συλλογικό Αρχείο Μακεδονικού Αγώνα Πηνελόπης Δέλτα – Απομνημονεύματα, ιμχα, Θεσσαλονίκη 1984.
Бележки редактиране
- ↑ Δικώνυμος-Μακρής Γεώργιος
- ↑ Το Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα // Посетен на 27 февруари 2013 г.[неработеща препратка]
- ↑ Κακουδάκης, Ιωάννης, „Η ΣΥΜΒΟΛΗ ΚΑΙ ΟΙ ΘΥΣΙΕΣ ΤΩΝ ΚΡΗΤΙΚΩΝ ΣΤΟ ΜΑΚΕΔΟΝΙΚΟ ΑΓΩΝΑ“, архив на оригинала от 12 май 2008, https://web.archive.org/web/20080512041657/http://www.panmacedonian.info/macedonian_fighters.htm, посетен на 13 юли 2010
- ↑ Η Σημασία της Θυσίας των Κρητών Μακεδονομάχων (1903-1908) // Архивиран от оригинала на 2014-08-19. Посетен на 26 февруари 2013 г.
- ↑ Трайкова, Весела, „НАЧЕНКИ НА АНДАРСКОТО ДЕЛО В МАКЕДОНИЯ КАРАВАНГЕЛИС, ЙОН ДРАГУМИС И ДЕСЕТИНАТА КРИТЯНИ“, списание „Македонски преглед“, Година XXIV, 2001, кн. 1, 45-60 с[неработеща препратка]
- ↑ „Македонската борба (спомени на Германос Каравангелис)“
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 272-273.
- ↑ Χολέβας, Κωνσταντίνος, „Παρέλαση μαθητών ή επέλαση μηδενιστών;“, взето от palio.antibaro.gr на 13.07.10 г.