Загар
Загар или Загър или Свети Захарий[2] (на гръцки: Άγιος Ζαχαρίας, Агиос Захариас, до 1927 година Ζαγάρι, Загари,[3] на арумънски: Zagar или Sfantu Zaharie,[4]на албански: Zagari) е бивше село в Егейска Македония, Гърция, на територията на дем Нестрам (Несторио), област Западна Македония. В селото е запазена църквата „Свети Захарий“ от края на XVI – началото на XVII век.
| Загар Άγιος Ζαχαρίας | |
| — село — | |
  Загар  Загар  Загар | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Нестрам |
| Географска област | Нестрамкол |
| Надм. височина | 1300[1] m |
География редактиране
Селото се намира в областта Нестрамкол на 40 километра югозападно от Костур, в северните склонове на планината Грамос, край един приток на река Бистрица (наричана тук Белица).[1] Наа север Загар граничи с Фуша, на юг с Мирославци (Мировлитис) и Аетомилица (Денско), на изток с Яновени (Янохори), Пилкати (Монопило), Тухол (Певкос) и Чаир (Ливадия), а на запад с Въртеник и Грамоща (Грамос).
История редактиране
В 1769 година албански банди разрушават седем села в областта – Грамоща, Линотопи, Въртеник, Пискохори, Лагор, Омотско и Загар.[5]
След унищожаването на съседното Линотопи в 1769 година в Загар се заселва мюсюлманско население, което обръща църквата „Свети Захарий“ в джамия.[6] В 1900 година митрополит Филарет Димотишки пише, че в селото Загар живеят 16 мюсюлмански семейства.[7] В 1928 година Панделис Цамисис пише, че жителите на Загар говорят албански като основен език и само малко гръцки, и че произхождат от Линотопи, където са се потурчили.[7]
По време на Илинденско-Преображенското въстание през септември 1903 година в Загар влиза голямата чета на Васил Чакаларов и дава сражение на башибозука.[8] Селото е изгорено българската чета.[9]
Гръцка статистика от 1905 година представя селото като българско с 90 жители.[10]
Преди 1923 година фамилиите в селото са Даневи (Dani), Докови (Doko), Бейкови (Bejko).[11]
През Балканската война на 11 ноември 1912 година гръцката армия влиза в Костур, а турската се оттегля към Корча. В Тухол пристига чета от 50 души, начело с Димитрис Кордистас, която има за цел да опожари мюсюлманските села Чаир, Загар и Фуша и успява да опожари Чаир. В Загар обаче пристига Сали Бутка с двамата си синове и четата си от 200 души, настъпва към Чаир и след това към Тухол и частично го запалват. На 2 декември гръцката армия разбива османците при Смърдеш и 5-та дивизия напредва към Шак. Капитаните Никола Белов и Сульо се опитват в Яновени да окажат съпротива на Бутка, но жителите на Яновени, Слимница и Пилкати бягат в Калевища и Нестрам. Албанците на Сали Бутка и жители на Видово влизат в Яновени на 3 и 4 декември и го разграбват. След това жителите на албанските села Загар и Фуша бягат в Ерсека, а гръцката армия влиза в Загар.[12]
След Междусъюзническата война в 1913 година Загар влиза в Гърция. В преброяването от 1913 година не се споменава.[1] В 1927 година е прекръстено на Агиос Захариас. След 1928 година изчезва от преброяванията.
| Албански топоними от Загар преди изселването на албанците[13] | ||
|---|---|---|
| Име | Име | Обяснение |
| Ara e Dardhës | ниви със стара круша на Ю | |
| Bredhi | елова гора на И | |
| Bredhi i Shtrembër | голямо плато с елова гора на И | |
| Burimi | извор близо до центъра | |
| Burim i Veliut | извор | |
| Brryll/i | ниви близо до центъра | |
| Dardha e Shpatave | стара круша на Ю, под която войниците си почивали и увесвали на нея сабите си | |
| Goric e Veliut | Вельова Горица | ниви и гора на И, собственост на някой си Велю |
| Gremin/a e Pazarit | скалист ръб на Ю | |
| Grop/a e Kallojerit | ями на И | |
| Grop/a e Thimjos | ями в планината на И, където има борови гори | |
| Gropat e Kroit Gjergjit | ями на С | |
| Gjollat | Гьолат | място на С, където имало каменни плочи, за да се хвърля сол за добитъка |
| Kaçe | Каче | местност |
| Kadafija (Kadafiq/i) | Кадафия | голяма скала, разцепена по средата като с меч, на брега на Грамощката река |
| Kalidhet | ниви на И | |
| Karaull/i | Караули | хълм в полето на З, покрит с гора |
| Klishë/a | Църква | развалини на стара църква на С |
| Kollovoz/i | Коловоз | скалиста местност, близо до центъра |
| Koria e Madhe | Голема кория | плато с дъбова горичка на И |
| Kroi i Bredhit | чешма на И | |
| Kroi i Fushëzës | Фушина чешма | чешма на С |
| Kroi i Kallojerit | Калугерска чешма | чешма на И |
| Kroi i Manastirit | Манастирска чешма | чешма да монастира |
| Kulaç/i i Veliut | Вельови Кулачи | ниви |
| Linatop/i, Palihuar/i, Palahuari, Qytezë/a | Линотопи | бивше село на Ю |
| Luadh i Begtashit | Бекташки ливади | пасище на И |
| Luadh i Vretenikut | Въртенишки ливади | пасище |
| Lum i Gramozit | Грамощка река | река, която извира от планината Грамос на З |
| Lumi i Linatopit | Линотопска река | река, извираща от Згур на З |
| Mali i Zguros | Згур | планина |
| Manastiri | Манастир | скалиста местност на С, където някога е имало манастир |
| Mezarët e Dervishëve | гробове на дервиши при Шеши и Манастирит на С | |
| Mulliri i Hakiut | Мелница на Хакю | мелница |
| Mulliri i Nazarit | Мелница на Назар | селската мелница на З |
| Patos/i | тъмна, гъста, непроходима гора | |
| Pazari | Пазар | място, където някога ставал пазар |
| Peshterèja e Habipit | Пещера на Хабиб | скална пещера на И, в която по османско време се криел качакът Хабиб Бейколари от Загар |
| Peshtereja e Osmanit | Пещера на Осман | скала със стряха, близо до центъра |
| Përroi i Dudisë | përrua pranë qendrës. | |
| Përroi i Kalidhevet | порой, който се спуска към Грамощката река на И | |
| Përroi i Lajthisë | порой, по чийто брегове растят лешници | |
| Përroi i Muços | порой близо до центъра | |
| Përroi i Sharrës | порой на И, на който имало дъскорезница | |
| Përroi i Thellë | Порой на Тела | порой |
| Pllaj’ e Madhe | плато, служещо за пасище на И | |
| Pllaj’ e Meles | плато на И | |
| Pllajë e Vogël | малко плато | |
| Qafa e Ludhevet | проход на Ю | |
| Qafa e Manastirit | Манастирски проход | планински проход на СИ, където имало манастир в развалини |
| Qaf’ e Pazarit | Пазарски проход | проход на Ю |
| Qershitë | Черешите | черешова гора на Ю |
| Stani i Llambros | местност на Ю, където семейство Ламброви имали кошари с 1500 овце | |
| Sharra | дъскорезница на Ю | |
| Shesh i Manastirit | плато със стар манастир на СИ | |
| Shesh i Stanit | площад и поляна близо до центъра | |
| Shkallë/a | скалисто място и пътя по него, на З до Грамоща | |
| Shkëmb i Çarë | голяма цепнатина на скала на Ю | |
| Ura e Vretenikut | Въртенишки мост | сводест мост с две арки на З на Грамощката река |
| Zguro/ua | хълм на Ю, покрит с борова гора | |
| Varrezat | селското гробище на З | |
| Varri i Hajdutit | Хайдушки гроб | гроб, където е убит хайдутин[14] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 66[1] | 31[1] |
Външни препратки редактиране
- ((el)) Στη Μονή του Προφήτου Ζαχαρία (В манастира „Пророк Захарий“) // Cyberότσαρκα. 24 октомври 2011 г. Посетен на 7 март 2013 г.
Бележки редактиране
- ↑ а б в г д Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 21. (на македонска литературна норма)
- ↑ Освободителната борба въ Костурско (до 1904 г.). По спомени на Пандо Кляшевъ. Съобщава Л. Милетичъ. София, Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга II, Печатница П. Глушковъ, 1925. с. 134.
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Το Λινοτόπι και οι ζωγράφοι του // Архивиран от оригинала на 2007-12-24. Посетен на 2008-09-16.
- ↑ Ανάτυπον από το Λεξικογραφικόν Δελτίον, σ.52 -Τομ. ΚΕ΄, Αθήνα 2005 της Ακαδημίας Αθηνών.
- ↑ Τα μοναστήρια της Καστοριάς (μέρος 2ο) // Ιστορικά Καστοριάς. Посетен на 10 юли 2015.
- ↑ а б Σιώκης, Νικόλαος. Το Λινοτόπι και οι ζωγράφοι του // Βλάχοι.net, 5 април 2012. Архивиран от оригинала на 2016-04-08. Посетен на 10 юли 2015.
- ↑ Дневници и спомени за Илинденско-Преображенското въстание. София, Издателство на Отечествения фронт, 1984. с. 65.
- ↑ Освободителната борба въ Костурско (до 1904 г.). По спомени на Пандо Кляшевъ. Съобщава Л. Милетичъ. София, Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга II, Печатница П. Глушковъ, 1925. с. 135.
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Agios Zaharias Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
- ↑ Rrapaj, Fatos Mero. Fjalori Onomastik i Epirit. Eurorilindja. Tiranë, Eurorilindja, 1995. с. 518. (на албански)
- ↑ Η Ιστορία του Πεύκου // Pefkos.gr. Посетен на 26 януари 2021 г.
- ↑ Информатори са Бегташ Ризай, роден в 1921 година, емигрирал в Албания в 1938 година, Новруз Несим Дури, търговец, с основно образование и Реме Доко, 84-годишен, земеделец, неграмотен, всички от Загар и към 5 май 1975 година живеещи в Тирана.
- ↑ Rrapaj, Fatos Mero. Fjalori Onomastik i Epirit. Eurorilindja. Tiranë, Eurorilindja, 1995. с. 518 - 521. (на албански)