Отваря главното меню

Стефанос Дукас (на гръцки: Στέφανος Δούκας), известен като капитан Малиос, Мальос (καπετάν Μάλλιος), е гръцки офицер, поручик и революционер, деец на гръцката въоръжена пропаганда в Македония.[1]

Стефанос Дукас
Στέφανος Δούκας
гръцки революционер

Роден

БиографияРедактиране

Роден е в Корча, тогава в Османската империя. Заедно с четата на Лукас Кокинос действа в Гревенско, където работи срещу появяващата се румънска пропаганда, която се стреми да откъсне арумънските села от гърцизма. По-късно действа в Костенарията и напада селата Осничани (Кастанофито) и Видолуща (Дамаскиния) заедно с капитаните Кокинос и Зисис Верос.[2] Негов четник е Филипос Китринярис, бъдещият капитан Ливас.[3] Действа заедно с четата на Григор Войнов.[4][5]

На 5 март 1905 година четата на Дукас, назначен от Македонския комитет на 18 декември 1904 г. за главнокомандващ на четите в Западна Македония, се събира с тази на Константинос Гутас в манастира Русанис, Кастраки край Каламбака и навлиза в Македония.[6]

 
Печат на Стефанос Дукас.

Четата на Стафанос Дукас заедно с тези на Георгиос Цондос, Евтимиос Каудис, Георгиос Макрис и Павлос Гипарис, Йоанис Каравитис, Теодорос Кукулакис, Йоанис Пулакас и Филипос Китринярис участва в клането в Загоричани на 25 март (7 април нов стил) 1905 година.[7] Тогава четата на Дукас брои 58 души, сред които са Панайотис Клитос, Филолаос Пихеон (Люпос), Георгиос Папайоану, Фотис Позьопулос, Стефанос Акривос, Янис Коарфис, Филипос Китринярис, Петрос Ставру и Петрос Малеврис[8].

На 3 май Стефанос Дукас и Георгиос Цондос арестуват андартския капитан Аристидис Маргаритис по обвинение в предателство в полза на българите и го разстрелват. По-късно твърдят, че убийството е станало, тъй като Маргаритис е насилвал местното население и го е изнудвал за пари. Лакис Пирзас изпраща протестно писмо до министър-председателя Георгиос Теотокос по повод убийството на Маргаритис, обвинявайки Цондос и неуравновесения свещеник Хрисостомос Хрисомалидис.[9][10]

 
Спиридон Копалис от Волос, четник на Малиос

След превземането на Костур от гръцката армия по време на Балканската война в 1912 година Малиос е назначен за комендант на града и започва активно изкореняване на българщината в областта. Всички по-видни дейци на ВМОРО и български учители са арестувани и тормозени. Арестувани са войводите на ВМОРО Кузо Димитров и Търпо Георгиев. Малиос заявява на Димитров:

Всички българи като вас ще погубим[11]

Архимандрит Евлогий пише до Христофор Хасапчиев:

комендантът Мильо, бивш андарт, прославен с опожаряването на Загоричани... понастоящем лично ходил по селата да събира оръжие и да насилва българското население да се откаже от своята националност[12].

БележкиРедактиране

  1. Mαζαράκης - Αινιάν, I. K. Ο Μακεδονικός Αγώνας. Αθήνα, Δωδώνη, 1981.
  2. Λούκας Κόκκινος
  3. Φίλιππος Κιτρινιάρης – καπετάν Λίβας
  4. Οικονόμου, Π. Καπετάν Γρηγόρης Βαγενάς ή Αγραφιώτης, Μακεδονική ζωή, τεύχος 57, 1971, σσ. 37-39
  5. Κολιόπουλος, Ιωάννης Σ. (επιστημονική επιμέλεια), Αφανείς, γηγενείς Μακεδονομάχοι, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, University Studio Press, Θεσσαλονίκη, 2008, σ. 164.
  6. Το σώμα του Δούκα ή Μάλλιου (Μάρτιος 1905)
  7. Силянов, Хр., „Освободителните борби на Македония“, Том II, стр.208-210
  8. Δ. Λιθοξόου - Η σφαγή στη Ζαγκορίτσανη
  9. Γεώργιος Πετσίβας (επιμέλεια), Γεωργίου Τσόντου-Βάρδα, Ο Μακεδονικός Αγών, Αθήνα 2003, τόμος Α΄, σελ. 109
  10. Ιωάννης Σ. Κολιόπουλος (επιστημονική επιμέλεια), Αφανείς, γηγενείς Μακεδονομάχοι, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, University Studio Press, Θεσσαλονίκη, 2008, σ. 66
  11. Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 157.
  12. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.183