Правителство на Васил Коларов 1 и 2
Първото и второто правителство на Васил Коларов са шестдесет и седмо и шестдесет и осмо правителство на Народна република България, назначени с Укази № 655, № 656 и № 36 от 20 юли 1949 г.[1] и от 20 януари 1950 г.[2] След смъртта на Коларов, на 1 февруари 1950 Народното събрание избира за нов министър-председател Вълко Червенков. Правителството управлява страната до 20 януари 1954 г., след което е наследено от правителството на Вълко Червенков[3].
Правителство на Васил Коларов | ||||
67-о, 68-о правителство на България | ||||
Общи | ||||
---|---|---|---|---|
Председател | Васил Коларов, Вълко Червенков | |||
Сформиране | 20 юли 1949 | |||
Разпускане | 20 януари 1954 | |||
Първоначален състав | ||||
Коалиция | БКП, БЗНС | |||
Министри | 21 | |||
~ мъже | 20 | |||
~ жени | 1 | |||
Представителство | ||||
Народно събрание | 239 / 239
| |||
Хронология | ||||
Назначено от | I народно събрание | |||
|
Политика
редактиранеВътрешна политика
редактиранеВ началото на 50-те години в България окончателно е утвърден сталинския модел на обществено-икономическо развитие. През септември 1949 г. е осъществено ново административно-териториално деление на страната. Обособени са 14 окръга, като град София остава самостоятелна административна единица. Три месеца по-късно са проведени неколкократно отлаганите парламентарни избори, организирани по пропорционалната система. Според официалната статистика гласуват 98,89% от гласоподавателите, от които само 1% не подкрепя кандидатите на Отечествения фронт[3].
След смъртта на Васил Коларов за председател на Министерския съвет е избран Вълко Червенков. При неговото правителство идеологизирането на обществения живот и сливането на партийния с държавния апарат достигат своя апогей. Всеки опит за недоволство от политиката на режима е жестоко наказван (процесите срещу пасторите и др.). Въдворени в трудови лагери са над 4500 души, а броят на принудително изселените семейства е 1595. Започва чистка и в редовете на недоволните комунисти, т.нар. враг с партиен билет. Засилен е контролът на Политбюро върху армията и административния апарат.[3]
Развитие на промишлеността и селското стопанство
редактиранеВ края на 1950 г. в ТКЗС са обхванати 51,1% от обработваемата земя. Ниските добиви и неефективното управление на кооперативите карат много от селяните да подадат заявление за напускане и да заграбят инвентара. През пролетта на 1951 г. започват селски бунтове и вълнения в Кулско, Асеновградско, Тетевенско и на други места в страната. На 19 март същата година е прието Постановление на ЦК на БКП за отстраняване на извращенията. За овладяване на ситуацията и за пълно коопериране на земята в селата са изпратени голям брой комунистически функционери. На кооперативите е предоставена най-плодородната земя, като са освободени от данъци за срок от три години, а на кооператорите се изплаща немалка рента. При частниците е увеличен размерът на задължителните зърнодоставки. Изкупните цени на селскостопанските произведения през 1952 – 1953 г. са много под тяхната себестойност. Останали без земя и с ниски възнаграждения, селяните започват масова миграция към градовете, което поражда криза за работна ръка в селското стопанство, жилищни и социални проблеми и ниска раждаемост.[3]
В промишлеността с предимство се развиват машиностроенето, енергодобивът и черната и цветната металургия. В края на 1952 г. промишлената продукция се е увеличила с 2,1 пъти в сравнение с 1948 г., а петгодишният народостопански план по основните показатели е изпълнен за 3 години и 3 месеца.
Външна политика
редактиранеВъв външната политика на кабинета приоритет имат взаимоотношенията със СССР. Относителният дял на Съветския съюз в стокооборота на България достига 50%. Над 20% от капиталовложенията в страната са негови. Промишлените обекти са на ниско технологично ниво, което не позволява на България през следващите десетилетия да изнася на международните пазари конкурентна промишлена продукция. Отношенията със запада са крайно обтегнати. Процесите срещу пасторите, както и обвиненията от българска страна на служители на американското посолство в шпионаж довеждат до скъсване на дипломатическите отношения между България и САЩ – 20 февруари 1950 г. На следващата година със специален закон американската страна забранява търговията с над 1700 стоки с държавите от Източна Европа. Законът е последван с образуването на „КОКОМ“ – организация за икономическа политика на запада, която налага ембарго върху търговията със социалистическия пазар.[3]
По подобен начин се развиват и отношенията на България с Турция и Гърция. Масовото изселване на българските турци в края на 40-те години и провокациите на турската армия по българската граница изправят двете страни пред реалната опасност от война. През 1952 г. Турция и Гърция влизат в НАТО. Една година по-късно те подписват пакт с Югославия, насочен срещу България и нейния нов съюзник в Източна Европа – Румъния.[3]
Съставяне
редактиранеКабинетът, оглавен от Васил Коларов, е образуван от политически дейци на Отечествения фронт.
Кабинет
редактиранеСформира се от следните 21 министри и един председател:[3]
Промени в кабинета
редактиранеот 6 август 1949
редактиранеот 13 август 1949
редактиранеминистерство | име | партия | |
---|---|---|---|
строежи и пътища | Благой Иванов | БКП |
от 6 октомври 1949
редактиранеминистерство | име | партия | |
---|---|---|---|
железопътни, автомобилни и водни съобщения | Георги Чанков | БКП |
от 8 октомври 1949
редактиранеминистерство | име | партия | |
---|---|---|---|
финанси | Кирил Лазаров (в.упр.) | БКП |
от 20 октомври 1949
редактиране- Георги Чанков е освободен от поста министър на железопътните, автомобилните и водните съобщения. МЖАВС остава вакантно до 22 октомври 1949 г.
от 22 октомври 1949
редактиране- Министерството на железопътните, автомобилните и водните съобщения е преименувано в Министерство на транспорта с Указ № 874 от 22 октомври 1949 г.
министерство | име | партия | |
---|---|---|---|
транспорт | Георги Чанков | БКП |
от 5 декември 1949
редактиранеминистерство | име | партия | |
---|---|---|---|
председател на Държавната планова комисия | Карло Луканов | БКП | |
финанси | Кирил Лазаров | БКП | |
председател на Комитета за наука, изкуство и култура | Сава Гановски | БКП |
от 6 декември 1949
редактиранеминистерство | име | партия | |
---|---|---|---|
индустрия и занаяти | Вълко Гочев | БКП |
от 20 януари 1950
редактиране- Със сформирането на новия кабинет на д-р Васил Коларов са направени следните промени:
министерство | име | партия | |
---|---|---|---|
подпредседател на Министерския съвет | Владимир Поптомов | БКП | |
подпредседател на Министерския съвет | Райко Дамянов | БКП | |
вътрешна търговия | Пело Пеловски | БКП | |
земеделие | Титко Черноколев | БКП | |
индустрия и занаяти | Антон Югов1 | БКП | |
мини и подземни богатства | Антон Югов1 (в.упр.) | БКП | |
електрификация и мелиорации | Кимон Георгиев1 | безпартиен | |
народно здраве | Петър Коларов | БКП | |
труд и социални грижи | Добри Терпешев1 | безпартиен |
- 1: – Добри Терпешев, Антон Югов, Кимон Георгиев не влизат като подпредседатели на МС в новия кабинет.
от 3 февруари 1950
редактиране- След продължително боледуване на 23 януари 1950 г. умира министър-председателят Васил Коларов. На 1 февруари същата година Народното събрание избира за нов министър-председател Вълко Червенков, който встъпва в длъжност на 3 февруари същата година. До тази дата функциите на министър-председателя временно са поети също от д-р Червенков.
министерство | име | партия | |
---|---|---|---|
министър-председател | Вълко Червенков | БКП |
от 17 февруари 1950
редактиране- Създадено е Министерство на промишлеността, чрез сливането на Министерството на индустрията и занаятите и Министерството на мините и подземните богатства (с Указ № 85 от 17 февруари 1950 г.).
министерство | име | партия | |
---|---|---|---|
промишленост | Антон Югов | БКП |
от 28 май 1950
редактиранеминистерство | име | партия | |
---|---|---|---|
външни работи | Минчо Нейчев | БКП | |
народна отбрана | Петър Панчевски | БКП |
от 13 ноември 1950
редактиране- 1: – създадено, на 13 ноември 1950 г., и обнародвано в „Държавен вестник“, бр. 278 от 15 ноември 1950 г.
от 29 декември 1950
редактиране- Министерството на вътрешната търговия се разделя на Министерство на вътрешната търговия и Министерство на доставките и хранителната промишленост, Министерство на народното здраве се преобразува в Министерство на народното здраве и социалните грижи, а Министерството на труда и социалните грижи се закрива (с Указ № 686 от 29 декември 1950 г.).
министерство | име | партия | |
---|---|---|---|
народно здраве и социални грижи | Петър Коларов | БКП |
от 4 януари 1951
редактиранеминистерство | име | партия | |
---|---|---|---|
подпредседател на Министерския съвет | Иван Михайлов | БКП |
от 6 януари 1951
редактиране- Вакантното място на МДХП заема министъра на вътрешните работи Руси Христозов, а освободеното от него място е заето от Георги Цанков.
министерство | име | партия | |
---|---|---|---|
доставки и хранителна промишленост | Руси Христозов | БКП | |
вътрешни работи | Георги Цанков | БКП |
от 5 февруари 1951
редактиране- С Указ № 58 от 5 февруари 1951 г. Министерството на електрификацията и мелиорациите се преименува в Министерството на електрификацията.
министерство | име | партия | |
---|---|---|---|
електрификация | Кимон Георгиев | безпартиен |
от 15 юни 1951
редактиранеминистерство | име | партия | |
---|---|---|---|
комунално стопанство и благоустройство | Стоян Тончев | БЗНС |
от 22 юни 1951
редактиранеминистерство | име | партия | |
---|---|---|---|
земеделие | Никола Стоилов | БКП |
от 20 септември 1951
редактиране- Министерството на горите се преименува в Управление на горската промишленост, а Министерството на промишлеността се разделя на Министерство на тежката промишленост и Министерство на леката промишленост (с Указ № 480 от 29 септември 1951 г.).
министерство | име | партия | |
---|---|---|---|
председател на Управлението на горската промишленост |
Георги Попов | БКП | |
тежка промишленост | Антон Югов | БКП | |
лека промишленост | Атанас Димитров | БКП |
от 21 ноември 1951
редактиранеминистерство | име | партия | |
---|---|---|---|
строежи и пътища | Иван Винаров | БКП |
от 4 февруари 1952
редактиранеот 28 февруари 1952
редактиранеминистерство | име | партия | |
---|---|---|---|
подпредседател на Министерския съвет | Карло Луканов | БКП | |
председател на Държавната планова комисия | Евгени Матеев | БКП |
от 1 май 1952
редактиране- Владимир Поптомов умира и освобождава длъжността подпредседател на Министерския съвет.
от 20 август 1952
редактиранеминистерство | име | партия | |
---|---|---|---|
подпредседател на Министерския съвет | Антон Югов | БКП | |
тежка промишленост | Тано Цолов | БКП | |
лека промишленост | Антон Югов | БКП |
от 3 септември 1952
редактиране- Никола Стоилов е освободен от поста министър на земеделието. МЗ остава вакантно до 9 септември 1952 г.
министерство | име | партия | |
---|---|---|---|
външна търговия | Живко Живков | БКП |
от 9 септември 1952
редактиранеминистерство | име | партия | |
---|---|---|---|
земеделие | Станко Тодоров | БКП |
от 8 ноември 1952
редактиранеминистерство | име | партия | |
---|---|---|---|
строежи и пътища | Марин Грашнов | БКП |
от 26 декември 1952
редактиранеминистерство | име | партия | |
---|---|---|---|
председател на Държавната планова комисия | Георги Чанков | БКП |
от 11 февруари 1953
редактиране- С Указ № 46 от 11 февруари 1953 г. се преименува Министерството на строежите и пътищата в Министерство на строежите.
министерство | име | партия | |
---|---|---|---|
строежи | Марин Грашнов | БКП |
от 11 декември 1953
редактиране- Министерството на леката промишленост и Министерството на доставките и хранителната промишленост се реорганизират в Министерство на леката и хранителна промишленост и Министерство на доставките (с Указ № 485 от 11 декември 1953 г.).
министерство | име | партия | |
---|---|---|---|
лека и хранителна промишленост | Атанас Димитров | БКП | |
доставки | Руси Христозов | БКП |
Литература
редактиране- Българските политически водители 1879-1994. ИК „Хераклит А & Н“, 1994. ISBN 954-573-005-6.
- Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.
Бележки
редактиране- ↑ ДВ. Укази № 655 и № 656 от 20 юли 1949 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 168 от 23 юли 1949 г.
- ↑ ДВ. Указ № 36 от 20 януари 1950 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 18 от 23 януари 1950 г.
- ↑ а б в г д е ж Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X. с. 253 – 267.
Категория:Правителства на Народна република България