Правителство на Васил Коларов 1 и 2

Първото и второто правителство на Васил Коларов са шестдесет и седмо и шестдесет и осмо правителство на Народна република България, назначени с Укази № 655, № 656 и № 36 от 20 юли 1949 г.[1] и от 20 януари 1950 г.[2] След смъртта на Коларов, на 1 февруари 1950 Народното събрание избира за нов министър-председател Вълко Червенков. Правителството управлява страната до 20 януари 1954 г., след което е наследено от правителството на Вълко Червенков[3].

Правителство на Васил Коларов
 67-о, 68-о правителство на България
Общи
ПредседателВасил Коларов,
Вълко Червенков
Сформиране20 юли 1949
Разпускане20 януари 1954
Първоначален състав
КоалицияБКП, БЗНС
Министри21
~ мъже20
~ жени1
Представителство
Народно събрание
239 / 239
Хронология
Назначено отI народно събрание
Димитров 2
Червенков

Политика

редактиране

Вътрешна политика

редактиране

В началото на 50-те години в България окончателно е утвърден сталинския модел на обществено-икономическо развитие. През септември 1949 г. е осъществено ново административно-териториално деление на страната. Обособени са 14 окръга, като град София остава самостоятелна административна единица. Три месеца по-късно са проведени неколкократно отлаганите парламентарни избори, организирани по пропорционалната система. Според официалната статистика гласуват 98,89% от гласоподавателите, от които само 1% не подкрепя кандидатите на Отечествения фронт[3].

След смъртта на Васил Коларов за председател на Министерския съвет е избран Вълко Червенков. При неговото правителство идеологизирането на обществения живот и сливането на партийния с държавния апарат достигат своя апогей. Всеки опит за недоволство от политиката на режима е жестоко наказван (процесите срещу пасторите и др.). Въдворени в трудови лагери са над 4500 души, а броят на принудително изселените семейства е 1595. Започва чистка и в редовете на недоволните комунисти, т.нар. враг с партиен билет. Засилен е контролът на Политбюро върху армията и административния апарат.[3]

Развитие на промишлеността и селското стопанство

редактиране

В края на 1950 г. в ТКЗС са обхванати 51,1% от обработваемата земя. Ниските добиви и неефективното управление на кооперативите карат много от селяните да подадат заявление за напускане и да заграбят инвентара. През пролетта на 1951 г. започват селски бунтове и вълнения в Кулско, Асеновградско, Тетевенско и на други места в страната. На 19 март същата година е прието Постановление на ЦК на БКП за отстраняване на извращенията. За овладяване на ситуацията и за пълно коопериране на земята в селата са изпратени голям брой комунистически функционери. На кооперативите е предоставена най-плодородната земя, като са освободени от данъци за срок от три години, а на кооператорите се изплаща немалка рента. При частниците е увеличен размерът на задължителните зърнодоставки. Изкупните цени на селскостопанските произведения през 1952 – 1953 г. са много под тяхната себестойност. Останали без земя и с ниски възнаграждения, селяните започват масова миграция към градовете, което поражда криза за работна ръка в селското стопанство, жилищни и социални проблеми и ниска раждаемост.[3]

В промишлеността с предимство се развиват машиностроенето, енергодобивът и черната и цветната металургия. В края на 1952 г. промишлената продукция се е увеличила с 2,1 пъти в сравнение с 1948 г., а петгодишният народостопански план по основните показатели е изпълнен за 3 години и 3 месеца.

Външна политика

редактиране

Във външната политика на кабинета приоритет имат взаимоотношенията със СССР. Относителният дял на Съветския съюз в стокооборота на България достига 50%. Над 20% от капиталовложенията в страната са негови. Промишлените обекти са на ниско технологично ниво, което не позволява на България през следващите десетилетия да изнася на международните пазари конкурентна промишлена продукция. Отношенията със запада са крайно обтегнати. Процесите срещу пасторите, както и обвиненията от българска страна на служители на американското посолство в шпионаж довеждат до скъсване на дипломатическите отношения между България и САЩ20 февруари 1950 г. На следващата година със специален закон американската страна забранява търговията с над 1700 стоки с държавите от Източна Европа. Законът е последван с образуването на „КОКОМ“ – организация за икономическа политика на запада, която налага ембарго върху търговията със социалистическия пазар.[3]

По подобен начин се развиват и отношенията на България с Турция и Гърция. Масовото изселване на българските турци в края на 40-те години и провокациите на турската армия по българската граница изправят двете страни пред реалната опасност от война. През 1952 г. Турция и Гърция влизат в НАТО. Една година по-късно те подписват пакт с Югославия, насочен срещу България и нейния нов съюзник в Източна Европа – Румъния.[3]

Съставяне

редактиране

Кабинетът, оглавен от Васил Коларов, е образуван от политически дейци на Отечествения фронт.

Сформира се от следните 21 министри и един председател:[3]

министерство име партия
председател на Министерския съвет,
външни работи
Васил Коларов БКП
подпредседател на Министерския съвет,
председател на Комитета за наука, изкуство и култура
Вълко Червенков БКП
подпредседател на Министерския съвет,
председател на Държавната планова комисия
Добри Терпешев БКП
подпредседател на Министерския съвет,
вътрешни работи
Антон Югов БКП
подпредседател на Министерския съвет,
електрификация и мелиорации
Кимон Георгиев безпартиен
подпредседател на Министерския съвет,
земеделие
Георги Трайков БЗНС
председател на Комисията за държавен контрол Димо Дичев БКП
народна просвета Кирил Драмалиев БКП
финанси Иван Стефанов БКП
правосъдие Ради Найденов БЗНС
народна отбрана Георги Дамянов БКП
вътрешна търговия Кръстю Добрев БКП
външна търговия Димитър Ганев БКП
гори Георги Попов БКП
строежи и пътища Манол Сакеларов БКП
железопътни, автомобилни и водни съобщение Стефан Тончев БЗНС
пощи, телеграфи и телефони Цола Драгойчева БКП
индустрия и занаяти Петко Кунин БКП
мини и подземни богатства Кирил Клисурски БКП
комунално стопанство и благоустройство Петър Каменов БКП
народно здраве Трайчо Доброславски безпартиен
труд и социални грижи Здравко Митовски безпартиен

Промени в кабинета

редактиране

от 6 август 1949

редактиране
министерство име партия
председател на Държавната планова комисия Кирил Лазаров БКП
финанси Петко Кунин БКП
вътрешни работи Руси Христозов БКП
външни работи Владимир Поптомов БКП
председател на Комитета за наука, изкуство и култура Карло Луканов БКП

от 13 август 1949

редактиране
министерство име партия
строежи и пътища Благой Иванов БКП

от 6 октомври 1949

редактиране
министерство име партия
железопътни, автомобилни и водни съобщения Георги Чанков БКП

от 8 октомври 1949

редактиране
министерство име партия
финанси Кирил Лазаров (в.упр.) БКП

от 20 октомври 1949

редактиране

от 22 октомври 1949

редактиране
министерство име партия
транспорт Георги Чанков БКП

от 5 декември 1949

редактиране
министерство име партия
председател на Държавната планова комисия Карло Луканов БКП
финанси Кирил Лазаров БКП
председател на Комитета за наука, изкуство и култура Сава Гановски БКП

от 6 декември 1949

редактиране
министерство име партия
индустрия и занаяти Вълко Гочев БКП

от 20 януари 1950

редактиране
  • Със сформирането на новия кабинет на д-р Васил Коларов са направени следните промени:
министерство име партия
подпредседател на Министерския съвет Владимир Поптомов БКП
подпредседател на Министерския съвет Райко Дамянов БКП
вътрешна търговия Пело Пеловски БКП
земеделие Титко Черноколев БКП
индустрия и занаяти Антон Югов1 БКП
мини и подземни богатства Антон Югов1 (в.упр.) БКП
електрификация и мелиорации Кимон Георгиев1 безпартиен
народно здраве Петър Коларов БКП
труд и социални грижи Добри Терпешев1 безпартиен

от 3 февруари 1950

редактиране
министерство име партия
министър-председател Вълко Червенков БКП

от 17 февруари 1950

редактиране
министерство име партия
промишленост Антон Югов БКП

от 28 май 1950

редактиране
министерство име партия
външни работи Минчо Нейчев БКП
народна отбрана Петър Панчевски БКП

от 13 ноември 1950

редактиране
министерство име партия
транспорт Данчо Димитров БКП
подпредседател на Министерския съвет Георги Чанков БКП
председател на Главното управление на държавното
снабдяване и държавния резерв
1
Борис Тасков БКП
  • 1: – създадено, на 13 ноември 1950 г., и обнародвано в „Държавен вестник“, бр. 278 от 15 ноември 1950 г.

от 29 декември 1950

редактиране
министерство име партия
народно здраве и социални грижи Петър Коларов БКП

от 4 януари 1951

редактиране
министерство име партия
подпредседател на Министерския съвет Иван Михайлов БКП

от 6 януари 1951

редактиране
министерство име партия
доставки и хранителна промишленост Руси Христозов БКП
вътрешни работи Георги Цанков БКП

от 5 февруари 1951

редактиране
министерство име партия
електрификация Кимон Георгиев безпартиен

от 15 юни 1951

редактиране
министерство име партия
комунално стопанство и благоустройство Стоян Тончев БЗНС

от 22 юни 1951

редактиране
министерство име партия
земеделие Никола Стоилов БКП

от 20 септември 1951

редактиране
министерство име партия
председател на Управлението на горската
промишленост
Георги Попов БКП
тежка промишленост Антон Югов БКП
лека промишленост Атанас Димитров БКП

от 21 ноември 1951

редактиране
министерство име партия
строежи и пътища Иван Винаров БКП

от 4 февруари 1952

редактиране
министерство име партия
председател на Комитета за наука, изкуство и култура Рубен Аврамов БКП
председател на Главното управление на държавното
снабдяване и държавния резерв
Никола Траянов БКП
народна просвета Демир Янев БКП

от 28 февруари 1952

редактиране
министерство име партия
подпредседател на Министерския съвет Карло Луканов БКП
председател на Държавната планова комисия Евгени Матеев БКП

от 1 май 1952

редактиране

от 20 август 1952

редактиране
министерство име партия
подпредседател на Министерския съвет Антон Югов БКП
тежка промишленост Тано Цолов БКП
лека промишленост Антон Югов БКП

от 3 септември 1952

редактиране
министерство име партия
външна търговия Живко Живков БКП

от 9 септември 1952

редактиране
министерство име партия
земеделие Станко Тодоров БКП

от 8 ноември 1952

редактиране
министерство име партия
строежи и пътища Марин Грашнов БКП

от 26 декември 1952

редактиране
министерство име партия
председател на Държавната планова комисия Георги Чанков БКП

от 11 февруари 1953

редактиране
министерство име партия
строежи Марин Грашнов БКП

от 11 декември 1953

редактиране
министерство име партия
лека и хранителна промишленост Атанас Димитров БКП
доставки Руси Христозов БКП

Литература

редактиране
  • Българските политически водители 1879-1994. ИК „Хераклит А & Н“, 1994. ISBN 954-573-005-6.
  • Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.
  1. ДВ. Укази № 655 и № 656 от 20 юли 1949 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 168 от 23 юли 1949 г.
  2. ДВ. Указ № 36 от 20 януари 1950 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 18 от 23 януари 1950 г.
  3. а б в г д е ж Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X. с. 253 – 267.


Категория:Правителства на Народна република България