Драгановец
Драгановец е село в Североизточна България. То се намира в община Търговище, област Търговище.
Драгановец | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 495 души[1] (15 март 2024 г.) 34,2 души/km² |
Землище | 14,471 km² |
Надм. височина | 219 m |
Пощ. код | 7773 |
Тел. код | 06003 |
МПС код | Т |
ЕКАТТЕ | 23087 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Търговище |
Община – кмет | Търговище Дарин Димитров (ГЕРБ; 2015) |
Кметство – кмет | Драгановец Адем Адемов (ДПС) |
Драгановец в Общомедия |
История редактиране
Археологически разкопки на 1,8 км южно от селото разкриват върху възвишението Хоро тепеси селищна могила от неолита и халколита и късноантично укрепление.[2] В местността „Манастира“ са разкрити останки от тракийско светилище от II-IV век. През V век върху него е построена християнска църква, която продължава да се използва и през Средновековието, когато около нея се развива некропол. Сградата има обходни галерии или според други автори – допълнителни кораби, което би я направило единствената петкорабна базилика в днешна България.[3]
Според предания Драгановец носи името си от старобългарското село Драганица. То се намирало в местността Дрянцъ на около 3 км западно от Драгановец. Според легендата името на селото е дошло от красивата мома Драганка, която живеела в селото и пеела чудно хубаво. Ясният и силен глас достигал до местността „Хорището“, където пладнувал със стадото си нейният любим. Оттам той и пригласял с медения си кавал. В нейна чест селото било наречено с. Драганица, т.е селото на Драганка. След падане под османска власт, старото село било изгорено, част от населението избито, а останалите заселени на мястото на сегашното село Драгановец. Преданието вървяло от поколение на поколение, затова след освобождението селото било отново преименувано на Драгановец.
Забележителности редактиране
На 2,5 км южно от Драгановец, в местността Боаза или Манастиря, се намира тракийско светилище, базилика, късноантично и средновековно селище. Това е археологически комплекс, обявен за паметник на културата от местно значение, който се състои от:
- Тракийско светилище от II-IV в.
Първите археологически проучвания са тясно свързани с разкриването на пещ за строителна керамика от ІІ-ІV в. Производството на керамиката е предназначено за изграждане на базиликата и принадлежащите ѝ сгради. Както пещта, така и тракийското светилище, и по-късно изградената петкорабна базилика върху неговите основи са проучени през 1969 – 1971 г. от Казимир Попконстантинов, уредник през този период в отдел „Археология“, музей Търговище, а сега професор по Археология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“.
Светилището има правоъгълна форма (15 на 19,5 м). Първоначално се е състояло от две помещения, а впоследствие е прибавено още едно. Основите са градени от ломени камъни и кал. В насипа са намерени 111 цели и фрагментирани плочки, посветени на Аполон, който е наречен с епитета Аулосадос, две на Зевс, статуйки на Тракийския конник, керамика и монети от Аврелиан (270 г.) и Клавдий Готски (268 г.). Светилището е съществувало в периода II-IV в.
- Базилика
По-късно върху неговите основи се построява базилика (20 на 18 м.). Тя е петкорабна с три апсиди, наос и нартика. Основите ѝ са градени от ломени камъни и бял хоросан. Към един втори строителен период принадлежи екзонартиката, използвана и през българската епоха. Около нея са разкопани останки от жилища. Източно от базиликата се намират две крепости – „Хоро тепеси“ (ІІ-V в.) и „Марна кале“ (ІV-VІІ; ІХ-ХІV в.). Крепостта „Хоро тепеси“ е построена върху селище от енеолитната епоха.
- Корабна базилика
Византийска петкорабна базилика от V-VI в., единствената открита в България.
- Керамична пещ
Пещ за строителна керамика, построена в съседство и във връзка с изграждането на базиликата.
Население редактиране
Численост на населението според преброяванията през годините:[4][5]
|
Етнически състав редактиране
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[6]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 468 | 100.00 |
Българи | 15 | 3.20 |
Турци | 268 | 57.26 |
Цигани | 180 | 38.46 |
Други | 0 | 0.00 |
Не се самоопределят | 5 | 1.06 |
Не отговорили | 0 | 0.00 |
Обществени институции редактиране
- Кметство
Образование редактиране
Редовни събития редактиране
- 8 септември – Празник на баклавата – от 2015 г.
- 6 май – Ежегоден събор на селото
Източници редактиране
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Светлана Венелинова, КАТАЛОГ НА АРХЕОЛОГИЧЕСКИТЕ ОБЕКТИ ОТ ПРАИСТОРИЧЕСКАТА ЕПОХА ПО ГОРНОТО И СРЕДНОТО ТЕЧЕНИЕ НА РЕКА ГОЛЯМА КАМЧИЯ
- ↑ Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 106.
- ↑ „Справка за населението на село Драгановец, община Търговище, област Търговище, НСИ“ // nsi.bg. Посетен на 30 ноември 2018.
- ↑ „The population of all towns and villages in Targovishte Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 30 ноември 2018. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 ноември 2018. (на английски)
Литература редактиране
- Казимир Попконстантинов. Пещ за строителна керамика при с. Драгановец, Търговищко. – Музеи и паметници на културата, 4 (1970), 12 – 15.;
- Тракийско светилище при Драгановец, Търговищко. – В: Тракийски паметници. Т. 2, С., 1980, 90 – 140.;
- K. Popkonstantinov, R. Kostova. The five-aisled basilica at Draganovets, Turgovishte district in late antique settlement structure of the region. – In: The Roman and the Late Roman City. S., 2002, 228 – 237.
Външни препратки редактиране
- В Общомедия има медийни файлове относно село Драгановец