Елешница (област Благоевград)

село в Разложко, Област Благоевград, България
Вижте пояснителната страница за други значения на Елешница.

Елѐшница е село в Югозападна България. То се намира в община Разлог, област Благоевград.

Елешница
България
41.8677° с. ш. 23.6225° и. д.
Елешница
Област Благоевград
41.8677° с. ш. 23.6225° и. д.
Елешница
Общи данни
Население1194 души[1] (15 март 2024 г.)
18,1 души/km²
Землище66,156 km²
Надм. височина761 m
Пощ. код2782
Тел. код07446
МПС кодЕ
ЕКАТТЕ27293
Демонимелешничани
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБлагоевград
Община
   кмет
Разлог
Красимир Герчев
(ГЕРБ; 2011)
Кметство
   кмет
Елешница
Сашо Мицин
(ГЕРБ)
Елешница в Общомедия
Барелеф на Свети Георги Победоносец в Елешница

География редактиране

Разложка Елешница е разположена в южното подножие на северозападния родопски масив Белаките и по двата бряга на долното течение на река Златарица. Златарица се влива в река Места, която минава близо до Елешница. По долината на Места достига топъл въздух от Бяло море.

Както Белаките, така и другите околни планински масиви, долове и равни места са покрити с борови и отчасти с букови и дъбови гори. Землището на селото е сравнително голямо. То обхваща площ от около 300 квадратни километра, но има предимно планински, а на юг полупланински характер. На запад и северозапад то се ограничава от землището на село Бабяк, на север към връх Гюл-тепе, където е минавала българо-турската граница – от землището на бившето село Чепино, а на изток и югоизток – от землищата на селата Гостун и Обидим. За южна и югозападна граница служи течението на река Места и съответно землищата на град Добринище и град Банско.

История редактиране

Край Елешница са открити останки на селище от първия етап на ранния неолит. В културно отношение селището край Елешница се отнася към югозападния вариант на култура Караново I, който е представен и при селищата в Ракитово, Добринище, Ковачево и Белица.[2] Около Елешница са намерени предмети и съдове от тракийско време.

Край селото е открит сребърен реликварий от VI век, а в раннохристиянски надпис от местността „Небуш“ се споменава местна църква, посветена на апостол Андрей Първозвани.[3]

Църквата „Свети Атанасий“ е от 1832 година.

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Елешница (Eléchnitsa) е посочено като село с 245 домакинства и 750 жители българи.[4]

В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Елишница като село с 260 български къщи.[5]

Към 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на селото брои 1650 души българи-християни.[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година 12 души от Елешница са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]

През 1928 година в Елешница е основана трудова горска производителна кооперация „Пчела“. Към 1935 година тя има 125 члена.[8]

Уранодобив редактиране

Дълго време Елешница е урановият център на България. Близо до селото се намира урановото находище Елешница.[9] Вече са ликвидирани екологичните последствия от добива на уран.

Население редактиране

Етнически състав редактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[10]

Численост
Общо 1424
Българи 1356
Турци -
Цигани 12
Други 8
Не се самоопределят 3
Неотговорили 45

Религии редактиране

Основна религия е християнството.

Света Варвара е християнска великомъченица, родена в края на III век и починала през 305 или 306 г. Последното проучване на богослова Венцислав Каравълчев показва, че св. Варвара е родена в с. Елешница – Разложко (Югозападна България), което в древността се е наричало Илиопол.

В селото съществува конгрешанска църковна община, част от Съюза на евангелските съборни църкви.[11]

Обществени институции редактиране

В преписката към последния лист на един миней, намерен в близкия град Белица, се вижда, че е бил преписан в село Лешница от някой си поп Сава за поп Койчо от Белица през 1560 г. От преписката може да се заключи, че в двете села е имало християнски свещеници.

Личности редактиране

 
Димитър Масларов, Филип Главеев и Моисей Праматаров (1873 – 1960) от Елешница през Илинденското въстание
Родени в Елешница

Редовни събития редактиране

Кухня редактиране

До средата на XIX век, приготвяната храна била много проста. Като основен продукт може съвсем основателно да се спомене фасулът. За внасяне на разнообразие в менюто често пъти фасулът бил сваряван заедно с кисело зеле или „чекане“ (втасало, като кисело зеле, червено цвекло).

След дългите коледни и великденски пости, които били строго спазвани, се приготвяло „задушено“ капама. Капамата /задушеното/ е общоразложки деликатес, който бил консумиран с голям апетит от местните.

Други местни ястия са качамакът и шуплата.

Външни препратки редактиране

Бележки редактиране

  1. www.grao.bg
  2. Николов, Васил. Сондажни проучвания на раннонеолитно селище в Добринище, Разложко, Археология, год. XXXIV, 1992, кн. 1, с. 11 – 14.
  3. Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 173.
  4. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 132 – 133.
  5. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 234 – 235. (на руски)
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 192.
  7. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 846.
  8. Списък на кооперативните сдружения, действали през 1935 година, по места, София 1936, с. 5 (не е отбелязана в изданието – околия Разлог)
  9. Уранова мина и хвостохранилище Елешница За земята 23 октомври 2014; посетен на 23 март 2018
  10. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
  11. www.sesc-bg.org
  12. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 941.
  13. Рок Елешница