Отваря главното меню

Елешница (област Благоевград)

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Елешница.

Елѐшница е село в Югозападна България. То се намира в община Разлог, област Благоевград.

Елешница
Изглед от село Елешница
Изглед от село Елешница
Общи данни
Население 1410 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 66 156 km²
Надм. височина 761 m, 793 m
Пощ. код 2782
Тел. код 07446
МПС код Е
ЕКАТТЕ 27293
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Разлог
Красимир Герчев
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Елешница
Сашо Мицин
(ГЕРБ)
Елешница в Общомедия

ГеографияРедактиране

Разложка Елешница е разположена в южното подножие на Северозападния родопски масив Белаките и по двата бряга на долното течение на река Златарица. Златарица се влива в река Места, която минава близо до Елешница. По долината на Места достига топъл въздух от Бяло море.

Както Белаките, така и другите околни планински масиви, долове и равни места са покрити с борови и отчасти с букови и дъбови гори. Землището на селото е сравнително голямо. То обхваща площ от около 300 квадратни километра, но има предимно планински, а на юг полупланински характер. На запад и северозапад то се ограничава от землището на село Бабяк, на север към връх Гюл-тепе, където е минавала българо-турската граница – от землището на бившето село Чепино, а на изток и югоизток – от землищата на селата Гостун и Обидим. За южна и югозападна граница служи течението на река Места и съответно землищата на град Добринище и град Банско.

ИсторияРедактиране

Край Елешница са открити останки на селище от първия етап на ранния неолит. В културно отношение селището край Елешница се отнася към югозападния вариант на култура Караново I, който е представен и при селищата в Ракитово, Добринище, Ковачево и Белица.[1] Около Елешница са намерени предмети и съдове от тракийско време.

Край селото е открит сребърен реликварий от VI век, а в раннохристиянски надпис от местността „Небуш“ се споменава местна църква, посветена на апостол Андрей Първозвани.[2]

Църквата „Свети Атанасий“ е от 1832 година.

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Елешница (Eléchnitsa) е посочено като село с 245 домакинства и 750 жители българи.[3]

В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Елишница като село с 260 български къщи.[4]

Към 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на селото брои 1650 души българи-християни.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година 12 души от Елешница са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

През 1928 година в Елешница е основана трудова горска производителна кооперация „Пчела“. Към 1935 година тя има 125 члена.[7]

УранодобивРедактиране

Дълго време Елешница е урановият център на България. Близо до селото се намира урановото находище Елешница.[8] Вече са ликвидирани екологичните последствия от добива на уран.

РелигииРедактиране

Основна религия е християнството.

Света Варвара е християнска великомъченица, родена в края на III век и починала през 305 или 306 г. Последното проучване на богослова Венцислав Каравълчев показва, че св. Варвара е родена в с. Елешница – Разложко (Югозападна България), което в древността се е наричало Илиопол.

В селото съществува конгрешанска църковна община, част от Съюза на евангелските съборни църкви.[9]

Обществени институцииРедактиране

В преписката към последния лист на един миней, намерен в близкия град Белица, се вижда, че е бил преписан в село Лешница от някой си поп Сава за поп Койчо от Белица през 1560 г. От преписката може да се заключи, че в двете села е имало християнски свещеници.

ЛичностиРедактиране

Родени в Елешница

Редовни събитияРедактиране

КухняРедактиране

До средата на XIX век, приготвяната храна била много проста. Като основен продукт може съвсем основателно да се спомене фасулът. За внасяне на разнообразие в менюто често пъти фасулът бил сваряван заедно с кисело зеле или „чекане“ (втасало, като кисело зеле, червено цвекло).

След дългите коледни и великденски пости, които били строго спазвани, се приготвяло „задушено“ капама. Капамата /задушеното/ е общоразложки деликатес, който бил консумиран с голям апетит от местните.

Други местни ястия са качамакът и шуплата.

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Николов, Васил. Сондажни проучвания на раннонеолитно селище в Добринище, Разложко, Археология, год. XXXIV, 1992, кн. 1, с. 11 – 14.
  2. Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 173.
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 132 – 133.
  4. Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 234 – 235.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 192.
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 846.
  7. Списък на кооперативните сдружения, действали през 1935 година, по места, София 1936, с. 5 (не е отбелязана в изданието – околия Разлог)
  8. Уранова мина и хвостохранилище Елешница За земята 23 октомври 2014; посетен на 23 март 2018
  9. www.sesc-bg.org
  10. Рок Елешница