Железопътна линия Юнак – Старо Оряхово

железопътна линия в България

Железопътната линия Юнак – Старо Оряхово е железопътна линия с нормално междурелсие (1435 mm), днес закрита и демонтирана, намираща се в източна България, област Варна.

Железопътна линия 34
Информация
Тип нормална (1435 mm)
Статус закрита, демонтирана
Крайни гари Юнак, Старо Оряхово
Започва от Юнак
Свързани линии Железопътна линия 3
Номер линия 6
Пусната 22 март 1912 г.
Закрита 2002 г.
Дължина 24,65 km
Брой линии единична
Междурелсие 1435 mm
Електрификация не
Работна скорост 60 km/h
Максимален наклон 23,5 ‰
Минимален радиус 180 m

ИсторияРедактиране

Тежката икономическа криза след Първата световна война и острата нужда от траверси принуждават БДЖ сами да се грижат за добива на дървен материал за тях. Така се стига до строителството на железопътната линия от Синдел в посока обширните горски райони по поречието на река Камчия.

Историята на самата линия започва през 1912 г. с отдаването на концесия за 10 години на държавната гора „Лонгоза“, с която се разрешава строежа на горска линия с дължина около 12 km. Участъкът е от гара Синдел до село Чалъ махале с дължина 12,7 km. На 22 март 1912 г. строежът е прегледан от комисия и одобрен за експлоатация. По време на Първата световна война (8 ноември 1916) участъкът е завзет и използван от германските военни власти. Към края на 1917 г. германците изоставят линия и експлоатацията е започната от БДЖ. През февруари 1919 г. започва проучване за продължаване на линията към Долен чифлик. Още през април се подготвят пикетажа и организацията за построяването ѝ. Строителството върви бавно поради недостиг на материали и работници-специалисти — основно зидари. Линията Синдел — Юнак — Долен чифлик е с обща дължина около 24 km и е завършена и открита в експлоатация на 26 декември 1921 г. Тук са допуснати радиуси на кривите 180 m и максимален наклон 23,5 ‰. Прекъснатата концесия е повод за няколко съдебни спора и претенции от страна на концесионера, но линията остава собственост на БДЖ. Необходимостта за организиране на дърводобива в по-голям район изисква продължаване на линията до Старо Оряхово. Дължината е 6,470 km и е открита за експлоатация през 1939 г.

Юнак – Старо Оряхово
  Линия 3 (Варна)
  118+133 (0+000) Юнак
   Линия 3 (Карнобат)
  2+900 сп. „Камчия“
  6+100 Дъбравино
  10+511 Горен чифлик
  15+400 Пчелник
  19+580 Долни чифлик
  (проект) г. „Камчия“
   (проект) Долно Езерово
  24+637 Старо Оряхово

В наши дниРедактиране

Последно влаковете по линията са се обслужвали основно от дизелови локомотиви серия 55.00, по-рядко със серия 07.00 на депо Варна. Пътническото движение по линията е спряно през 1991 г., а товарното – през 2000 г., поради отнесена от свлачище инфраструктура. Официално е закрита през 2002 г.

Проект за железопътна линия Старо Оряхово – Долно ЕзеровоРедактиране

За да се създаде четвърта железопътна връзка между Северна и Южна България, през 1950 г. започва проучване и проектиране на трасе от Старо Оряхово на юг към Долно Езерово с дължина около 100 km. Строежът започва през 1951 г., а е прекратен през втората половина на 1953 г. През това време са извършени около 40 % от работите по проекта.

ТрасеРедактиране

Предвижда се линията да започне от нова гара (гара Камчия) по съществуващата линия Юнак – Старо Оряхово, за да се избегне минаването през село Старо Оряхово и по-лесното преодоляване на вододела южно от него. След това линията се развива по крайните източни разклонения на Стара планина (Еминска планина) край селата Шкорпиловци, Господиново и Обзор. Най-високото разклонение се преминава с

Старо Оряхово – Долно Езерово (проект)
   Линия 34 (Юнак)
  Камчия
   Линия 34 (Старо Оряхово)
  Шкорпиловци
  Господиново
  Обзор
  „Велико“
  Тунел (4257,34 m)
  Кошарица
  Оризаре
  Александрово
  Рудник
  „Разменна“
   Линия 8 (Бургас)
  (282+263) Долно Езерово
  Линия 8 (Карнобат)

вододелен тунел с дължина 4257,34 m. Тунелът свършва малко преди село Кошарица. До село Оризаре трасето следва долината на Бяла река, а за преминаване вододела между нея и Хаджийска река прави голям обход над селото. След това линията се движи по равнинен терен с преодоляване на две по-големи реки (Хаджийска и Ахелой), обхожда мини "Черно море" и Атанасовско езеро и се включва в жп линията София - Бургас в гара Долно Езерово.

Трасето е проектирано с минимален радиус на кривите 300 m и максимален наклон 15 ‰. Предвидените гари са 10, средното междугарово разстояние е 10 km, като само между гарите Оризаре и Александрово е допуснато разстояние от около 12 km.

Вижте същоРедактиране

ЛитератураРедактиране

  • Симеонов, Начо. Железопътният транспорт в България – 1866 – 1983 година. София, Държавно издателство „Техника“, 1987.
  • Деянов, Димитър. Железопътната мрежа в България – 1866 – 1975 година. София, ВТУ „Т. Каблешков“, 2005.