Етрополска планина

планина в България

Етропо̀лска планина̀ е планина в най-източната част Западна Стара планина, Софийска област, между Ботевградския и Златишкия проходи.

Етрополска планина
42.744° с. ш. 23.996° и. д.
Местоположение на картата на България
Общи данни
МестоположениеБългария
Софийска област
Част отСтара планина
Най-висок връхМара Гидия
Надм. височина1789,8 m
Подробна карта
Подробна карта

Географско положение, граници, големина редактиране

Етрополска планина се издига в най-източната част на Западна Стара планина с посока изток-запад, с дължина 20 км и ширина 10 км. На запад Ботевградския проход (Арабаконак, 970 м) я отделя от планината Мургаш, а на изток Златишкия проход (1385 м) – от Златишко-Тетевенската планина на Средна Стара планина. На север достига до малката Етрополска котловина, а на северозапад, чрез седловина висока 1140 м се свързва с планината Било. На юг се спуска стръмно към Камарската и Златишко-Пирдопската котловина, а чрез планинския праг Гълъбец се свързва с Ихтиманска Средна гора.

Билото на планината е остро, гребеневидно. Южните ѝ склонове обърнати към Подбалканските котловини са стръмни и дълбоко разчленени от Буновска река (десен приток на Тополница) заедно с левия си приток Мирковска река, а северните – силно разчленени от реките Малки Искър и Бебреш и техните притоци.

Западната част се пресича от малко използван път от Етрополе за село Стъргел през Етрополския проход[1] (1401 м).

Върхове редактиране

Най-висока точка е връх Мара Гидия (1789,8 м), разположен в средата на планината.

Име Кота (m)
Мара Гидия 1789,8
Етрополска Баба 1787,2
Челопечка Баба 1722
Баба Звездец 1654,8
Мургана 1639

Геоложки строеж редактиране

Образувана е върху южното крило на Етрополската антиклинала. Изградена е от гранити, палеозойски кристалинни скали и горнокредни варовикови, песъчливи и глинести скали. В тази връзка е и находището на медна руда – „Елаците“ и наличието на залежи от желязна руда.

Почви редактиране

Почвите са кафяви горски и сиви горски и планинско-ливадни.

Флора редактиране

Билото е обрасло с храстова и тревна растителност. Северните склонове са покрити с букови гори, а южните в по-голямата си част са обезлесени, засегнати силно от ерозия и на места с петна от буково-габърови гори.

Населени места редактиране

По южното подножие на планината са разположени селата Буново, Мирково, Стъргел, Църквище и Челопеч, а по северното – град Етрополе и село Бойковец.

Туризъм редактиране

Хижи редактиране

В Етрополска планина се намират следните хижи:

Име Надморска
Височина (m)
Действаща Места Ток Вода
Чавдар 1450 Да 30 Да Да
Звездец Да Да Да
Мургана 1385 Да 60 Да Да
Кашана 1340 Да 30 Да Да

Пътища редактиране

По най-източната част на планината, през Златишкия проход, на протежение от 25 км преминава участък от второкласен Републикански път II-37 Ябланица – Панагюрище – Пазарджик – Пещера – Доспат – Барутин.

Вижте също редактиране

Топографска карта редактиране

Източници редактиране

  1. много често проходът се бърка със Златишкия проход, който отделя планината от Златишко-Тетевенската планина