Отваря главното меню

Игнатиево

селище в България

Игна̀тиево е град в Североизточна България. Той се намира в община Аксаково, област Варна. Населението му е около 4296 души (2015).

Игнатиево
Общи данни
Население 4296 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 25,841 km²
Надм. височина 77 m
Пощ. код 9143
Тел. код 05119
МПС код В
ЕКАТТЕ 32278
Администрация
Държава България
Област Варна
Община
   - кмет
Аксаково
Атанас Стоилов
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Игнатиево
Димитър Димитров
(ГЕРБ)

ГеографияРедактиране

Намира се в западна посока от град Варна, на 15 км от нейния център. Има само автомобилни пътища. На 2 км от града в източна посока се намира общинският център град Аксаково. На 2 км в западна посока е разположено с. Припек, а малко след него – с. Слънчево. На север от гр. Игнатиево е с. Доброглед, развиващо се като вилна зона.

В близост до града, на юг от него се намират „Побитите камъни“. В северна посока градът лежи на склон, който е залесен.

Почти в самия град има могила, неразгадана и до днес. През времето на социализма от единия край е започнато разкопаване, което не подсказало нищо, и затова предположенията за исторически паметник са отпаднали.

ИсторияРедактиране

След Руско-турската война от 1877 – 1878 година, бежанци от Одринска Тракия се заселват и основават двете села - Руслар и Карагьол, които впоследствие се обединяват в село Игнатитево. Първоначално хората заселват ниската част – там, където сега са нивите и където минава автомагистралата Варна – София, но много хора умират от болести и по-късно селото се измества в по-високата част. През 1883 година в Руслар е открито начално училище, през 1919 година и прогимназия, а през 1930 година двете се сливат и се преместват в новопостроена сграда.[1] През 1934 година селото е преименувано на Игнатиево в чест на руския дипломат Николай Игнатиев.

Впоследствие в Игнатиево се заселват и хора от други части на България (като например добруджанци и македонци). По време на социализма, когато голяма част от местното население си намира работи в заводите във Варна, работната ръка в селскостопанската кооперация недостига. Тогава в селото се настаняват и така наречените копанари, доведени от тогавашния кмет. Благодарение на благоприятната местност, тяхната численост се увеличава. Голяма част от тях се смесва с местното население и днес представляват голяма част от местното население. Благодарение на своя труд те разполагат със собствени жилища и обработваеми площи.

След заселването и на циганите, в селото започват и търканията между отделните групи и неприемането на някои техни изяви. Това принуждава стотици хора да си продадат къщите и градините и да се заселят във Варна или в Аксаково.

През 1983 година е построена нова сграда на училището.[1] а 9 март 2011 г. село Игнатиево е обявено за град от Министерския съвет на Република България. [2]

НаселениеРедактиране

Численост на населението според преброяванията през годините:[3][4]

Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 1440
 
1946 1442
1956 1815
1965 2058
1975 3101
1985 3402
1992 3711
2001 3963
2011 3979

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[5]

Численост Дял (в %)
Общо 3979 100.00
Българи 2057 51.69
Турци 76 1.91
Цигани 450 11.30
Други 752 18.89
Не се самоопределят 42 1.05
Не отговорили 602 15.12

УправлениеРедактиране

ИкономикаРедактиране

ИнфраструктураРедактиране

В Игнатиево има едно училище – Средно училище „Свети Кирил и Методий“.[1]

КултураРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. а б в История. // sou.ignatievo.eu. СОУ Св. Св. Кирил и Методий, 2016. Посетен на 29 юни 2018.
  2. Решение № 137 от 11 март 2011 г., обн. в ДВ, бр. 22 от 18 март 2011 г.
  3. „Справка за населението на град Игнатиево, община Варна, област Варна, НСИ“. // webcitation.org. Посетен на 14 декември 2016. (на български)
  4. „The population of all towns and villages in Varna Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 14 декември 2016. (на английски)
  5. „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 14 декември 2016. (на английски)