Слънчево

село в община Аксаково, обл. Варна

Слънчево е село в Североизточна България. То се намира в Община Аксаково, Варненска област. Населението му е около 1100 души (2022).

Слънчево
България
43.2523° с. ш. 27.7081° и. д.
Слънчево
Област Варна
43.2523° с. ш. 27.7081° и. д.
Слънчево
Общи данни
Население1105 души[1] (15 март 2024 г.)
41,1 души/km²
Землище26,921 km²
Надм. височина150 m
Пощ. код9144
Тел. код05119
МПС кодВ
ЕКАТТЕ67489
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВарна
Община
   кмет
Аксаково
Атанас Стоилов
(ГЕРБ; 1999)
Кметство
   кмет
Слънчево
Величка Златева
(ГЕРБ)
Слънчево в Общомедия

География

редактиране

Слънчево е разположено на около 150 метра надморска височина в западния край на Варненската низина, на 10 километра източно от Девня и на 18 километра северозападно от центъра на Варна.[2] Землището му има площ 26,92 квадратни километра, заема югозападния ъгъл на община Аксаково и граничи със землищата на Калиманци на север, Припек и Игнатиево на изток, Страшимирово на юг и и Девня и Баново на запад.[3]

В непосредствена близост до Слънчево се намира местността Побитите камъни, която е природна забележителност.

При сондажни разкопки е разкрито праисторическо селище на склона над Слънчево. Счита се, че то е възникнало там заради южното изложение и невъзможността да бъде наводнявано. Установено е, че по време на похода на полския крал Владислав III Варненчик един от рицарските отряди е станувал в землището на днешно Слънчево.

Най-старият писмен източник за селото е османанотурски от 1676 г. и споменава името на селището като Гюн яйласъ („Слънчево плато, бряг, склон или слънчево място“). На по-късен османотурски печат е изписано: „Втори мухтар на село Гюнюл алъса (1861 – 1862 г.)“. Част от местните мюсюлмани се изселват след похода на руския пълководец Иван Дибич-Забалкански през 1828 – 1829 г., а други – след Руско-турската освободителна война от 1878. Първите заселници християни идват в Слънчево от съседните села Гевреклер, Гюндогду, Солник, Бърдарево, както и регионални групи ваяци и маджури. Първите са с произход от селата Еркеч и Голица, Поморийско, а вторите – от преселници от Източна Тракия – Одринско, дошли в селото от ок. 1880 – 1882 г.

Гюн алъсъ се споменава във варненския печат през 1896 г. във връзка с публинча продажба на поземлени имоти.[4]

Основното училище в селото е открито през 1882 г. и се нарича Българско непълно православно основно училище. Името си „Отец Паисий“ то получава през 1935 г. Първият учител на децата е Захари Майдавски от Балчик. Днес училището е закрито, сградата е ремонтирана и функционира като Клуб на пенсионера. Селото е преименувано на 14 август 1934 г. с Министерска заповед на правителството на Кимон Георгиев.

Църковният храм „Свето Възнесение Господне“ е осветен през 1899 г., като по-заможните жители на селото подаряват първите икони. Храмът е ремонтиран основно в началото на XXI век. Народното читалище „Учител“ е основано с богата библиотека през 1906 г. Слънчево е електрифицирано след 1946 г., а водопроводната мрежа е прекарана през 1974 г. През есента на 1999 г. с дарения и общински средства е изграден паметникът на загиналите във войните.

Население

редактиране

Численост на населението според преброяванията през годините:[5][6]

Година на
преброяване
Численост
1881 333
1888 451
1893 501
1900 517
1910 527
1920 621
1926 738
1934 803
1946 784
1956 723
1965 651
1975 594
1985 454
1992 492
2001 634
2011 729
2021 645

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[7]

Численост Дял (в %)
Общо 729 100.00
Българи 476 65.29
Турци 45 6.17
Цигани 190 26.06
Други 4 0.54
Не се самоопределят 8 1.09
Неотговорили 6 0.82

Управление

редактиране
Кметове
  • Войно Славов Добрев (ок. 1900)
  • Михню Добрев Златев (ок. 1912 – 13)
  • Марин Бацов Златев (ок. 1927)
  • Лечо Павлов (ок. 1920)
  • Йордан Петров Йорданов (ок. 1927)
  • Васил Николов Узунов (ок. 1934)
  • Илия Михалев п.Маджаров
  • Липчо Янев Николов
  • Димитър Стоянов
  • Никола Добрев
  • Йордан Иванов Купенов (ок. 1941 – 44)
  • Марин Кателиев Маринов (ок. 1944)
  • Дойчо Атанасов Митев Кателиев
  • Никола Стоянов Димитров
  • Ганчо Демирев Ганчев
  • Димитър Славов Демирев – Лазара
  • Дойчо Атанасов Кателиев
  • Тодор Иванов
  • Янчо Бацов Узунов [*1943+2009, fl.1988 – 99]
  • Величка Георгиева Златева (1999).

Икономика

редактиране

Инфраструктура

редактиране
 
Пощенска станция в селото

През землището на Слънчево, южно от самото село, преминават автомагистрала „Хемус“ и Републикански път I-2. Селото е непосредствено свързано с тях, както и с общински пътища до съседните села Припек и Баново.[8]

Водоснабдяване в селото се осъществява с централен водопровод и над 50 кладенеца, а вместо битова канализация се използват септични ями. Обществен транспорт функционира само като връзка с Варна и Аксаково – автобусните линии 43 и 43А.

Известни личности

редактиране
 
Войнишки паметник в селото

През Балканската и Междусъюзническа войни 1912 – 1913 четиринадесет души от селото губят живота си по бойните полета:

  • Караниколов, Иван Стоянов [* 1880 +11 юли 1913, Златево], ефрейтор.
  • Кателиев, Добри Душев [+10 ноември 1912], ефрейтор.
  • Демиров, Петко Войнов [* 1880 +16 октомври 1912, с. Колиби, дн. Турция], редник.
  • Димов, Димо Жечев [* 1890 +16 октомври 1912, Сарабалърт, дн. Турция], редник.
  • Добрев, Добри Атанасов [* 1886 +17 октомври 1912, Караагач, дн. Турция], редник.
  • Добрев, Добри Неделчев [* 1877+ 16 октомври 1912, Караагач], редник.
  • Калчев, Калчо Куртев [* 1888 +1 януари 1913 Куралии, дн. Турция], редник.
  • Киряков, Атанас Христов [* 1883 +16 октомври 1912, редник.
  • Костадинов, Димитър Стоянов [* 1885 +16 октомври 1912, Карагач], редник.
  • Ситов, Стойчо Тодоров [+25 декември 1912, Котел], редник.
  • Узунов, Димитър Николов [* 1884 +16 октомври 1912, Караагач], редник.
  • Узунов, Никола Николов [* 1890 +10 ноември 1912, Чорлу, дн. Турция], редник.
  • Чолаков, Стойчо Тодоров [* 1892 +20 януари 1913, Кадикоб – Турция], редник.
  • Шишков, Димитър Георгиев [+10 ноември 1912, Караалъ, дн. Турция], редник.

По време на Втората световна война селото губи:

Литература

редактиране
  • Войнов, Борис. Село Слънчево. Ваеците и маджурите. Историко-етнографски очерк. С., 2011, 304 с.
  • Войнов, Борис. Село Слънчево. Родове и личности. С., 2012, 264 с.

Източници

редактиране

Външни препратки

редактиране