Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Кичево.

Кичево е село в Североизточна България, в община Аксаково, Варненска област.

Кичево
Общи данни
Население 1274 души[1] (15 юни 2020 г.)
32,5 души/km²
Землище 26,267 km²
Надм. височина 310 m
Пощ. код 9151
Тел. код 052
МПС код В
ЕКАТТЕ 37099
Администрация
Държава България
Област Варна
Община
   кмет
Аксаково
Атанас Стоилов
(ГЕРБ)
Кметство
   кмет
Кичево
Иванка Маринова
(СДС, ДСБ)

ГеографияРедактиране

Разположено е на 25 км от Община Аксаково; 10 км от областния град Варна, на 20 км от курорта Златни пясъци и на 17 км от курорта Албена. Надморска височина 250 – 333 м.

Селото е богато на природни източници на вода. Изградени са 7 чешми, заобиколени с много тополи, които напролет стават кичести и красиви. От тези тополи е и името на селото.

ИсторияРедактиране

До 1934 г. името на селото е Джеферли.[2] Местното население е съставено от гагаузи и преселници от селата Еркеч и Гулица.

При избухването на Балканската война в 1912 година 1 човек от Даферлии е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[3]

НаселениеРедактиране

Численост на населението според преброяванията през годините:[4][5]

Година на
преброяване
Численост
19341191
19461252
19561225
19651176
19751098
1985917
1992904
2001940
20111099

Етнически съставРедактиране

Преброяване на населението през 2011 г.Редактиране

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[6]

Численост Дял (в %)
Общо 1099 100.00
Българи 911 82.89
Турци 4 0.36
Цигани
Други 8 0.72
Не се самоопределят 4 0.36
Не отговорили 172 15.65

РелигииРедактиране

Християнство

Обществени институцииРедактиране

  • Кметство с. Кичево – кмет Иванка Маринова (от 2011 г.);
  • Основно Училище „Свети Климент Охридски“ – директор Марина Семова;
  • Църковен храм „Свети Георги“;
  • Читалище „Христо Ботев“ – читалищен секретар Екатерина Дянкова;
  • Седмична детска градина – директор Маргарита Драгнева

Културни и природни забележителностиРедактиране

В селото има създадени много добри традиции в области като образование, читалищна дейност, съхранение на християнството в продължение на 150 години, опазване на околната среда.

Основното училище „Св. Климент Охридски“ е основано през 1884 година. Днешната му сграда е построена през 1940 – 1948 година; обновена и разширена през 1982 година. Днес в него учат 80 деца, тенденцията е към увеличаване броя на учениците. През 2009 г. в училището е извършено обновяване на базата със средства по европейските програми, спечелени с мащабен проект, изготвен от екип на Община Аксаково. Училището разполага със 7 класни стаи, 3 кабинета, собствен транспорт, училищен стол, целодневно обучение. Училището в село Кичево е единствено в район от 7 села и естествен център на образованието в североизточната част на община Аксаково. Селото разполага и с много добре обзаведена седмична детска градина, която е собственост на „Българо-германско социално дело“, Варна.

Днес село Кичево се радва на изключителна популярност и интересът към местните терени за застрояване непрекъснато расте. Забележително е, че на 10 км от Варна все още има кътче с кристално чист въздух, прекрасни гори, чиста изворна вода, тишина и спокойствие. Ненапразно туроператори са избрали за екскурзии на своите туристи местности в землището на село Кичево като Беклемето, Колокоча, Гюл Пунар. Там са изградени беседки, в които всеки турист може да си отдъхне на чист въздух.

Редовни събитияРедактиране

Местният празник на селото се провежда на 6 май – Гергьовден; 22 септември – Общински празник на есенното плодородие

Родени в КичевоРедактиране

КухняРедактиране

Местната кухня включва ястия, готвени от гагаузите в миналото и предадени от поколение на поколение.

На Гергьовден във всяка къща се приготвя пълнено Гергьовско агне (ориз, дреболии, подправки), зашива се, поставя се в тави и се пече в пещ. Почти във всеки дом на местните хора има изградена такава пещ, както и казан за варене на ракия.

Освен специалитета пълнено агне, в пещта се пече и т.нар. „гагаузка баница“, точена ръчно и залята с подсирено с мая прясно мляко.

Други гагаузки ястия са тарана, калле, уума чорба, платеки и др. Забелязва се, че те са повече постни и тестени.

ИзточнициРедактиране

  1. www.grao.bg.
  2. Николай Мичев, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.
  3. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 842.
  4. „Справка за населението на село Кичево, община Варна, област Варна, НСИ“. // webcitation.org. Посетен на 13 декември 2016.
  5. „The population of all towns and villages in Varna Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 13 декември 2016. (на английски)
  6. „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 13 декември 2016. (на английски)

Външни препраткиРедактиране