Крайцери скаути тип „Нино Биксио“
Нино Биксио (на италиански: Nino Bixio) са серия от два бронепалубни крайцери на Кралските военноморски сили на Италия влезли в строй в навечерието на Първата световна война. Всичко от проекта са построени две единици: „Нино Биксио“ (на италиански: Nino Bixio) и „Марсала“ (на италиански: Marsala). Проектът е развитие на крайцера „Куарто“ и също като него са предназначен за служба като скаути при основните сили на флота. Поради голямото претоварване още по време на строежа им така и не успяват да достигнат проектната скорост, което прави тяхната служба доста по-кратка, сравнено с предшественика им „Куарто“.
| Крайцери скаути тип „Нино Биксио“ Classe Nino Bixio | |
| Флаг |  Италия |
|---|---|
| Клас и тип | Крайцер скаут от типа „Нино Биксио“ |
| Следващ тип | Бронепалубни крайцери тип „Базиликата“ |
| Предшестващ тип | „Куарто“ |
| Производител | Regio Cantiere di Castellammare di Stabia Кастеламаре ди Стабия, Италия. |
| Планирани | 2 |
| Построени | 2 |
| В строеж | 1911 г. – 1914 г. |
| В строй | 1914 г. – 1929 г. |
| Утилизирани | 2 |
| Служба | |
| Състояние | извън експлоатация |
| Основни характеристики | |
| Водоизместимост | 3632 t (нормална); 4207 t (пълна) |
| Дължина | 140,3 m |
| Дължина между перпендикулярите | 131,4 m |
| Ширина | 13,0 m |
| Газене | 4,1 m |
| Броня | на палубата: 38 mm; на бойната рубка: 100 mm |
| Задвижване | 3 парни турбини Curtiss; 14 водотръбни котли Blechynden |
| Мощност | 23 000 к.с. (17,2 МВт) |
| Движител | 3 гребни винта |
| Скорост | 26,8 – 27,6 възела (49,6 – 51,2 km/h) |
| Далечина на плаване | 1400 морски мили при 13 възела ход; Запас гориво: 800 t въглища и петрол |
| Екипаж | 296 души |
| Кръстени в чест на: | Нино Биксио, сподвижник на Джузепе Гарибалди |
| Въоръжение | |
| Артилерия | 6x1 120 mm; 6x1 76 mm |
| Минноторпедно въоръжение | 2x1 450 mm ТА; 200 морски мини |
| Крайцери скаути тип „Нино Биксио“ в Общомедия | |
Конструкция редактиране
Крайцерите „Нино Биксио“ са проектирани от капитан-инженера Джузепе Рота за служба като крайцер скаут с основа проекта на крайцера „Куарто“. Имат малко по-голяма водоизместимост и размери. Крайцерите имат две мачти. Основната защита на крайцерите е бронирана палуба и броня на бойната рубка. Парните турбини са три на брой, модел „Къртис“, всяка от които задвижва отделен вал и гребен винт, и са захранвани от пара с четиринадесет работещи на петрол и въглища котела в четири котелни отделения. Силовата установка на крайцерите е проектирана за мощност от 22 500 к.с., която да задвижва корабите с 29 възела скорост, но на изпитанията „Нино Биксио“ развива мощност от 23 000 к.с. и едва 26,82 възела скорост, а „Марсала“ при същата мощност на машините е малко по-бърз – 27.66 възела, което е разочароващо на фона на по-стария, но по-бърз „Куарто“[1][2].
Основно въоръжение на корабите са шест единично монтирани скорострелни 120 mm оръдия, с дължина на ствола 50 калибра. Две от тях са монтирани успоредно на бака, две се намират на главната палуба в мидъла на кораба, по диагонал на всеки борд, а последните две са едно пред друго горната и главната палуба[3]. Оръдията са произведени от фирмата Armstrong Whitworth (Армстронг), тежат 3,35 тона всяко, изстрелваният снаряд тежи 22,5 kg и лети със скорост 860 m/s. Скорострелността им е 6 изстрела в минута[4]. Спомагателната артилерия е представена от шест 76 mm, 50 калиброви оръдия[5][6], които тежат 1,14 тона всяко, изстрелваните снаряди тежат 5,6 и 7 kg и летят със скорост 815 m/s. Скорострелността им е 15 изстрела в минута[7]. Минното въоръжение се състои от един сдвоен 450 mm надводен торпеден апарат. Освен това могат да носят и до 200 морски мини[8].
Представители редактиране
| Име | Корабостроителница-строител | Дата на залагане | Дата на спускане на вода | Дата на влизане в състава на флота |
Дата на извеждане от състава на флота |
|---|---|---|---|---|---|
| „Нино Биксио“ (на италиански: Nino Bixio) |
Regio Cantiere di Castellammare di Stabia Кастеламаре ди Стабия |
15 февруари 1911 г. | 31 декември 1911 г. | 5 май 1914 г. | март 1929 г. |
| „Марсала“ (на италиански: Marsala) |
Regio Cantiere di Castellammare di Stabia Кастеламаре ди Стабия |
15 февруари 1911 г. | 24 март 1912 г. | 10 август 1914 г. | ноември 1927 г. |
История на службата редактиране
Италия декларира неутралитет в началото на Първата световна война, макар преди това да има тесни връзки с Германия и Австро-Унгария. През май 1915 г., страните на Антантата убеждават италианското правителство да се включи във войната, като техен съюзник. Основната част на италианския флот се базира на две места – в южната част на Адриатическо море, в Бриндизи, както и в Средиземно море, в Таранто, където е защитен от австрийските подводници. Австро-унгарците, междувременно, залагат на стратегия за използване на малки съдове за набези по крайбрежието на противника и подводна война[9]. През времето на войната, „Нино Биксио“ и „Марсала“ се намират в Бриндизи, от където при необходимост бързо да противодействат на австрийските набези[10]. През декември 1915 г., „Нино Биксио“ и други кораби, включително британски крайцери патрулират в отговор на австрийско нападение над транспортни кораби снабдяващи Сръбската армия в Албания. „Нино Биксио“ доближава крайцера „Хелголанд“, но до сражение не се стига, след като австрийския кораб се оттегля под покрова на тъмнината[11].
„Марсала“ взема участие в битката за пролива Отранто, през май 1917 г., докато „Нино Биксио“ има проблеми с парата по време на атаката на австрийската флота и няма възможност да участва в сражението[12]. „Марсала“ за кратко се сражава с противника, преди адмирал Алфредо Актон, командир на Италианския флот, да оттегли силите си при включването в сражението на мощния австро-унгарски броненосен крайцер „Санкт Георг“[13]. Края на войната и орязваниято на бюджета са повод за флота да се раздели с двете единици на типа „Нино Биксио“, които така и не успяват да покрият всички проектни изисквания[14][15]. „Нино Биксио“ и „Марсала“ са извадени от списъците на флота през март 1929 г. и ноември 1927 г., след което са продадени за скрап[16].
Източници редактиране
- ↑ Gardiner & Gray, p. 263
- ↑ Alger, p. 645
- ↑ Gardiner & Gray, p. 263
- ↑ Gardiner & Gray, p. 254
- ↑ Gardiner & Gray, p. 263
- ↑ Friedman, p. 108
- ↑ Gardiner & Gray, p. 254
- ↑ Gardiner & Gray, p. 263
- ↑ Halpern A Naval History of World War I, pp. 140 – 142
- ↑ O'Hara, Dickson, & Worth, pp. 183 – 184
- ↑ Halpern A Naval History of World War I, pp. 156 – 157
- ↑ Halpern, The Battle of the Otranto Straits, p. 50
- ↑ Halpern A Naval History of World War I, p. 165
- ↑ Gardiner & Gray, p. 254
- ↑ Goldstein & Maurer, p. 225
- ↑ Gardiner & Gray, p. 263
Литература редактиране
- Alger, Philip R. Proceedings of the United States Naval Institute. Annapolis, US Naval Institute, 1911. OCLC 61522996.
- Friedman, Norman. Naval Weapons of World War I. Annapolis, Naval Institute Press, 2011. ISBN 978-1-84832-100-7.
- Conway's All the World's Fighting Ships: 1906 – 1922. Annapolis, MD, Naval Institute Press, 1984. ISBN 0-87021-907-3.
- Goldstein, Erik, Maurer, John H. The Washington Conference, 1921 – 22: Naval Rivalry, East Asian Stability and the Road to Pearl Harbor. Hoboken, Taylor and Francis, 1994. ISBN 0-7146-4559-1.
- Halpern, Paul G. A Naval History of World War I. Annapolis, Naval Institute Press, 1995. ISBN 1-55750-352-4.
- Halpern, Paul. The Battle of the Otranto Straits: Controlling the Gateway to the Adriatic in World War I. Bloomington, Indiana University Press, 2004. ISBN 0-253-11019-X.
- O'Hara, Vincent, Dickson, David, Worth, Richard. To Crown the Waves: The Great Navies of the First World War. Annapolis, Naval Institute Press, 2013. ISBN 978-1-61251-082-8.
Външни препратки редактиране
- NINO BIXIO scout cruisers (1914) ((en))
- Classe Nino Bixio Marina Militare website ((it))
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Nino Bixio-class cruiser в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |