Отваря главното меню

Крайцер скаут (на английски: Scout cruiser) е подклас на крайцерите или по-точно на бронепалубните крайцери от началото на ΧΧ век, съществувал във военноморските сили на ред страни. Изпълняват ролята на лидери на ескадрени миноносци и разузнавачи при ескадрите.

Крайцер скаут „Бодицея“. 1908 г.

Възникване на класа на скаутитеРедактиране

След създаването във Великобритания на есминците от типа „Ривър“, с висока скорост и мореходност, в британските военноморски кръгове стигат до извода, че е необходимо създаването на нов клас крайцери — достатъчно бързоходни, които да са съпоставими с новите с новите есминци. В задачите на новия клас е включена ролята лидер на ескадрените миноносци, който да ги води в атака и да им осигурява прикритие с артилерийски огън. Освен това, в съответствие със своето име те следва да изпъляват и ролята на разузнавачи при ескадрите, като това основно се изчерпва с откриване на неприятелските сили и насочването на своите линейни сили към него.

Първите британски скаути са крайцерите от типа „Сентинел“ (Sentinel), развиващи скорост до 25 възела, независимо от това, че са задвижвани от парни машини. Въоръжението им е от 76 mm оръдия, а защитата е ограничена с бронирана палуба. Фактически те са развитие на британските бронепалубните крайцери от 3-ти ранг тип „Топаз“ (Topaz). Скаутите от серията „Адвенчър“ (Adventure) имат даже по-малка водоизместимост.

 
Крайцер скаут „Адвенчър“. 1904 г.

С парни машини са задвижвани и ледващите скаути от типовете „Форуърд“ (Forward) и „Патфайндър“ (Pathfinder). През 1905 г. в Кралския флот влизат по два крайцера от тези проекти. В отличие от родоначалниците на класа те имат и тънък брониран пояс по водолинията. Следващите скаути от сериите „Бодицея“ (Boadicea) и „Блонд“ (Blonde) са по-големи, получават парни турбини, 102 mm оръдия, но са лишени от пояса. Накрая, в годините 1912—1913 са построени три крайцера от типа „Актив“ (Active). След това англичаните прекратяват развитието на този клас и преминават към строителство на по-големите и по-боеспособни леки крайцери. Всичко на всичко британския флот получава 15 скаута от седем различни типа.

В САЩ за крайцери скаути първоначално се считат леките крайцери тип „Честър“.

От другите морски държави примера на Великобритания последват само италианците. През 1913 г. те включват във флота си скаута[1] „Куарто“ (Quarto). Кораба е сравнително удачен, тъй като развива скорост до 28 възела. Ободрени от успеха италианците залагат два крайцера, подобрен тип „Нино Биксио“ (Nino Bixio), но фактическия резултат е по-лош, защото скоростта на новите крайцери даже намалява.

В отговор на италианските крайцери се появява първия голям боен кораб на Австро-Унгарския флот с турбинна установка: крайцера скаут SMS Admiral Spaun.

Крайцерите скаути в Първата световна войнаРедактиране

Малките лидери-разузнавачи са твърде слабо защитени, лошо въоръжени и недостатъчно скоростни. В онези години вече имало по-балансирани (макар и по-големи) бойни единици, напълно изместили тези „недоразумения“. Следва да се отбележи, че толкова жесток експеримент, с такива съкрушителни резултати може да си позволи само и единствено най-силната морска държава в света[2].

ИзточнициРедактиране

  1. По италианска класификация – esploratori.
  2. Кофман А. Неудачливые „скауты“. – Указ. соч.

Външни препраткиРедактиране

ЛитератураРедактиране

  • Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров 1910—2005..
  • Кофман А. Неудачливые „скауты“ // Моделист-Конструктор. – 2008. – Вып. 2.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Крейсер-скаут“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.