Кулан
Кулан или Онагер (Equus hemionus) е нечифтокопитен бозайник от семейство Коне, разпространен в Предна и Централна Азия.
| Кулан | ||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||
 Почти застрашен[1] | ||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||
| ||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||
Pallas, 1775 г. | ||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||
| Обхват на вкаменелости | ||||||||||||||||
| Кулан в Общомедия | ||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Общи сведенияРедактиране
По външен вид заема средно положение между магаре и кон, затова се и нарича още и полумагаре. Тялото му е набито, дължината му е до 200 cm, а височината при холката – 125 cm. Главата му е масивна, има дълги подвижни уши (24 cm), тънки крака и високи копита, къса грива и сравнително къса и тънка добре окосмена опашка. През лятото космената му покривка е пясъчножълта с една тъмнокафява ивица на гърба, гривата и опашката му са черни, а долната част на тялото – по-светла, почти бяла.
РазпространениеРедактиране
Обитава равнини, пустини и полупустини с твърди почви. Среща се в Сирия, Иран, Индия и Тибет.
Начин на живот и храненеРедактиране
Храни се с тревиста и храстова растителност. Той е предпазлив и при опасност бяга бързо до 70 км/час. Живее на стада до 50 животни. При недостиг на храна предприема далечни миграции.
РазмножаванеРедактиране
След 11 месеца бременност ражда по едно малко.
ПодвидовеРедактиране
- E. h. hemionus – Монголско диво магаре
- E. h. khur – Индийско диво магаре
- E. h. kulan – Туркменски кулан
- E. h. onager – Персийски онагър
Допълнителни сведенияРедактиране
В миналото куланът е бил безпощадно изтребван заради месото и кожата му, но днес като рядък вид се намира под охрана.
ИзточнициРедактиране
- ↑ Equus hemionus (Pallas, 1775). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 10 юли 2020 г. (на английски)