Кумановци

Уикимедия списък

Кума̀новци (единствено число кумановец/кумановка, на албански: kumanovarë, единствено число kumanovar) са жителите на град Куманово, Северна Македония. На 17 ноември 2009 година за петима най кумановци на XX век са обявени писателят Васил Ильоски, композиторът Трайко Прокопиев, инженерът руснак Владимир Антонов, комунистическият партизанин Християн Тодоровски и дългогодишният кмет на града Салтир Путински. За личност на XIX век е обявен иконом поп Димитър Младенов, водач на Кумановската сръбска община, активен деец на ранната Сръбска пропаганда в Македония[1]. През средата на XIX век голяма част от гражданите на Куманово участват в българското възраждане. Изтъкнати дейци на черковното дело в града са Гьоро Борозан, Зафир Тасев и Михаил Байловски.

Родени в КумановоРедактиране

 
Възпоменателна картичка на Кумановското благотворително братство с портрети на загиналите в Кумановско дейци на ВМОРО и ВМРО Коста Нунков († 1905), Боби Стойчев († 1906), Мите Кокошински († 1911) и Добре Витев († 1931)

АБВГДЕЖЗИЙКЛМНОПРСТУФХЦЧШЩЮЯ


АРедактиране

  •   Александър Митевски (р. 1934), поет от Северна Македония
  •   Антон Стоянов (1844 – 1868), български революционер, участник в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа[2]
  •   Андон Дамянов, български свещеник и деец на българското възраждане[3]
  •   Антоние Филиповски (1920-1944), югославски партизанин
  •   Апостол Велков (1870 - ?), участник в Илинденско-Преображенското въстание в Одринско с четата на Кръстьо Българията[4]
  •   Атанас Божинов, български революционер от ВМОРО, четник на Тодор Паница[5]
  •     Аце Русевски (р. 1956), югославски боксьор, олимпийски медалист

БРедактиране

ВРедактиране

ГРедактиране

  •   Георги Димитров – Севдата (? – 1905), български революционер от ВМОРО, четник на Александър Георгиев[6], починал в София[7]
  •   Георги Кръстев (? – 1868), български революционер, участник в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа[8]
  •   Георги Шуманов, български свещеник, архиерейски наместник в Македония
  •     Горан Стойкович (1972 – 2015), политик от Северна Македония
  •   Гьоро Борозан (1835-1874), български възрожденец

ДРедактиране

ЗРедактиране

ИРедактиране

ЙРедактиране

 
Йосиф (Йоско) Иванов

КРедактиране

МРедактиране

НРедактиране

  •   Наце Кралев, български революционер, деец на ВМОРО, загинал преди 1918 г.[18]
  •   Наце Кралев (1919 – 1941), югославски партизанин

ОРедактиране

ПРедактиране

СРедактиране

ТРедактиране

ФРедактиране

  •     Фахри Кая (1930 -), турски поет и писател от Северна Македония
  •   Филип Димитров (1845 – 1868), български революционер, участник в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа[28]
  •   Филип Петровски (1972 -), политик от Северна Македония

ХРедактиране

ЦРедактиране

Опълченци от КумановоРедактиране

  •   Иван Георгиев Кертев, на 1 май 1877 година постъпва в III рота на I опълченска дружина, уволнен е на 3 или на 28 юни 1878 година, заселва се в София,[31] умрял преди 1918 г. в София[32]
  •   Иван Григоров, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г. в София[33]
  •   Иван Николов, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[34]
  •   Илия Ташев (Тасев), ІI[35] и IV опълченска дружина[34], умрял преди 1918 г.
  •   Коста Николов, IV опълченска дружина, към 1918 г. живее в София[34]
  •   Михаил Филипов, родом от Кумановско, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[34]
  •   Сокол Марков, I опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[32]
  •   Стойко (Стайко) Димитров (Димитриев), на 28 април 1877 година постъпва във II рота на I опълченска дружина, а на 12 юни е преведен в IV рота, ранен е в боя на Шипка на 10 август 1877 година, уволнен е на 11 август 1878 година,[36] умрял преди 1918 г.[32]
  •   Стойко Манов (Монов, Манев), служи в Опълчението от 1 май 1877 година вероятно в I дружина, на 19 август 1877 година зачислен в IV рота на VII опълченска дружина, на 3 септември 1877 година е преместен в IV рота на I дружина, уволнен на 1 юли 1878 година, след Освобождението живял във Видин,[37]

Македоно-одрински опълченци от КумановоРедактиране

Починали в КумановоРедактиране

АБВГДЕЖЗИЙКЛМНОПРСТУФХЦЧШЩЮЯ


АРедактиране

  •   Ананий Попанастасов (1871 – 1941), български духовник и революционер
  •   Анжело Димитров Мускуров, български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война[44]
  •   Антон Симеонов Кехлибаров, български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война[45]

ГРедактиране

  •   Георги Иванов Пръвчев, български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война[46]

ДРедактиране

  •   Димитър Драганов Маринов, български военен деец, майор, загинал през Втората световна война[47]
  •   Димитър Узунов (1842 – 1887), български просветен деец

ЕРедактиране

ЙРедактиране

КРедактиране

МРедактиране

НРедактиране

  •   Недялчо Димитров Бончев, български военен деец, поручик, загинал през Втората световна война[49]

ТРедактиране

  •   Тоде Илич (1943-2014), югославски политик и кмет на Куманово

ХРедактиране

  •   Хаджи Ради Хаджиславов, български военен деец, майор, загинал през Първата световна война[50]

ДругиРедактиране

  •     Владимир Антонов (1882 – 1946), руско-югославски инженер
  •   Георги Караманов, български учител и революционер, председател на Кумановския околийски комитет на ВМОРО в 1904 – 1905 година[51]

БележкиРедактиране

  1. Масевски, Димитар. Се вградија во кумановската вечност - пет нај кумановци на 20 век. // KumanovoNews. Посетен на 2 януари 2018.
  2. Маркова, Зина. „Четата от 1868 година“, Издателство на БАН, София, 1990, стр. 160.
  3. Македония в образи – фототипно издание, Анико, София, 2010, стр.124
  4. Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.
  5. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, Държавен архив - Враца, ф. 617К, оп.1, а.е.1, л.3
  6. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, Държавен архив - Враца, ф. 617К, оп.1, а.е.1, л.13
  7. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.86
  8. Маркова, Зина. „Четата от 1868 година“, Издателство на БАН, София, 1990, стр. 162.
  9. Српски биографски речник, том 3, с. 15.
  10. Хаџи-Васиљевић, Јован. Јужна Стара Србија, историјска, етнографска и политичка истраживања, I. Београд, Издање Задужбине И. М. Коларца, 1909. с. 509.
  11. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 – 1924, Льовен, 1965, стр. 710.
  12. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 52.
  13. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.47
  14. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.51
  15. Македония в образи – фототипно издание, Анико, София, 2010, стр.124
  16. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.41
  17. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 105.
  18. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 101.
  19. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, Държавен архив - Враца, ф. 617К, оп.1, а.е.1, л.3
  20. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, Държавен архив - Враца, ф. 617К, оп.1, а.е.1, л.1, 41
  21. Елдъров, Светлозар. Паметни бележки на българския патриарх Кирил за срещите и разговорите си с протойерей д-р Славко Димевски през 1964 година. Списание „Македонски преглед“, кн. 2, София, 2016, стр. 115 – 134.
  22. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 30.
  23. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 14, л. 44
  24. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, Държавен архив - Враца, ф. 617К, оп.1, а.е.1, л.1
  25. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, Държавен архив - Враца, ф. 617К, оп.1, а.е.1, л.25
  26. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, Държавен архив - Враца, ф. 617К, оп.1, а.е.1, л.31
  27. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.50
  28. Маркова, Зина. „Четата от 1868 година“, Издателство на БАН, София, 1990, стр. 177.
  29. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, Държавен архив - Враца, ф. 617К, оп.1, а.е.1, л.19
  30. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, Държавен архив - Враца, ф. 617К, оп.1, а.е.1, л.30
  31. Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878: Биографичен и библиографски справочник, том 1, I, II, III дружина. Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 62.
  32. а б в Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 32.
  33. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 36.
  34. а б в г Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 37.
  35. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 34.
  36. Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878: Биографичен и библиографски справочник, том 1, I, II, III дружина. Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 73.
  37. Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878: Биографичен и библиографски справочник, том 1, I, II, III дружина. Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 129.
  38. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 15.
  39. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 24.
  40. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 53.
  41. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 17, 19.
  42. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 44.
  43. а б Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 76.
  44. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 116, л. 126
  45. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 116, л. 126
  46. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 107, л. 216
  47. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 112, л. 1
  48. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 116, л. 164
  49. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 77, л. 15
  50. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 389, л. 78
  51. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 73.