ПФК Локомотив (Пловдив)

(пренасочване от Локомотив (Пловдив))

Локомотив (Пловдив) е български професионален футболен отбор от Пловдив. Цветовете на клуба са черно, бяло и червено. Домакинските си мачове от 1982 година играе на стадион „Локомотив“ с капацитет 12 000 места.

Flag of Bulgaria.svg „Локомотив“ (Пловдив)
Lokomotivplovdiv.jpg
Прозвище„Смърфовете“[1]
„Железничарите“
Основан25.07.1926 г.;
преди 96 години
 (25.07.1926)[2]
ДържаваБългария
Стадион„Локомотив“
Капацитет12 000
СобственикБългария Христо Крушарски
ПрезидентБългария Лъчезар Димитров
ТреньорБългария Александър Томаш
ПървенствоПърва лига
2021/22Първа лига, 9-о
СпонсорFlag of Bulgaria.svg Уинбет
ЕкипировкаFlag of the United States.svg Найк
Уебсайтlokomotivpd.com
Домакин
Гост
Трети екип
ПФК Локомотив в Общомедия

„Локомотив“ е шампион на България за сезон 2003/04, двукратен носител на Купата на България (2018/19 и 2019/20), както и двукратен носител на Суперкупата на България (2004 и 2020).

ИсторияРедактиране

=Основан: 25 юли 1926г. Цветове: бяло-черно-червено.

Държавно първенство: шампион (2004г.), вицешампион (1973г.), бронзов медалист (1969г., 1974г., 1992г., 2005г.); полуфиналист (1945г.).

Първенец на Южнобългарската футболна дивизия, съставена от осемте най-силни отбора в Южна България – 1941г.

Държавна купа: носител (2020г., 2019г., 1983г.), финалист (1940г., 1942г., 1948г., 1960г., 1971г., 1982г., 2012г.).

Суперкупа: носител (2020г., 2004г.).


Днешният Локомотив Пловдив се родил на 25 юли 1926г.с името Пловдивски Спортклуб. На този ден, следвайки своите свободни граждански воли, клубовете Караджа и Атлетик сключили равнопоставен съюз. Тържественото им обединително събрание станало в едно от духовните средища на Пловдив – централното читалище “Иван Вазов”, издигащо снага на самия Понеделник пазар. Тоест, Пловдивски Спортклуб, който четвърт век по-късно щял да приеме името Локомотив Пловдив, се родил в сърцето на града. Спортклуб с течение на годините все повече спечелвал пловдивчани. Клубът се радвал на многобройни привърженици още преди първата си градска титла през 1936г., но възходът, започнал в същата година, усилил популярността на червено-черно-белия клуб. Постепенно Спортклуб достигнал ръста на най-масова спортна организация в Пловдив. Критерият за това бил количествен, тоест – лесно измерим, еднакъв за всички клубове и позволяващ съпоставка. А именно – броят на картотекираните членове. И още нещо – съществувала негласна надпревара между българските спортни клубове кой щял да картотекира най-голям брой членове, а БНСФ (Българската национална спортна федерация) насърчавала картотекирането на максимален брой клубни членове.

В началото на 40-те години Спортклуб бил безспорно най-масовата, тоест най-голямата спортна организация в Пловдив, а през 1942г. и 1943г. бил обявен и за най-голямата спортна организация в България.

През 1933г. Спортклуб станал първенец на 2-ра пловдивска дивизия, встъпвайки в елитната 1-ва, чиято титла извоювал за първи път през 1936г. През 1938г. Пловдивски Спортклуб (както вече било официалното му име) се преборил за място в Националната футболна дивизия, учредена година по-рано и включваща 10-те най-добри български тима. В нея спортклубци се състезавали с успех две години – до разпускането й, като за това им представяне значителна заслуга имал техният унгарски треньор Ласло Клайн (ученик на прочутия тогава англичанин Джими Хоган, когото специалистите днес наричат “създателят на тоталния футбол”). През втория си сезон в НФД (1939/40г.) Спортклуб бил единственият клуб, представляващ цялата Южна България в елитния футбол.

В годините до 1944г. тимът станал Южнобългарски първенец и достигнал четвъртфинал за Държавно първенство (1941г.), като през 1940г. и 1942г. играл на финалните мачове за Царската купа (Държавната купа). Специално за втория мач, състоял се на 3 октомври 1942г. в София, постъпленията от него се оказали рекордни за цялата дотогавашна история на българския футбол, надхвърляйки постъпленията на всеки от дотогава изиграните финални мачове за Държавно първенство или Царската купа! А на 3 октомври 1942г. в София бил поставен и още един, дори по-внушителен рекорд: привържениците на Спортклуб направили невиждано дотогава “нашествие” в чужд град, като според оценки на столичната преса, над 3000 пловдивчани пристигнали в София, за да окуражават своя тим.


През 1948г. Спортклуб вече носел името Славия-Ченгелов. Клубът все така стоял в сърцето на града, централната част.

И в края на 40-те продължавал да бъде най-голямата спортна организация в Пловдив. Критерият оставал количествен, но след 1944г. била променена неговата философия – клубовете се съревновавали за това кой щял да мобилизира максимален брой членове за физкултурния парад. Той се провеждал веднъж годишно в рамките на т. нар. “Ден на физкултурата”. През 1945г., 46г. и 47г. Спортклуб (с имена С. П. 45, Славия, Славия-Ченгелов) спечелил три пъти поред купата за най-масово представила се спортна организация на физкултурния парад и съгласно регламента купата останала завинаги притежание на клуба.

През месец август на 1949г. дошла поредната вълна за „реорганизиране” на българските спортни (футболни) клубове – тя била обявена посредством решение на ЦК на БКП. Съобразно това решение териториалният принцип на изграждане на клубовете се премахвал, заменяйки се от производствено-ведомствен. Така, различните профсъюзи (ведомства) се окрупнявали в няколко големи групи, всяка от които излъчвала своя т.нар. „Доброволна спортна организация” (ДСО). Така било на теория, а на практика съществуващите дотогава клубове се трансформирали в ДСО, като на много места тази трансформация била съпроводена и с нови обединения между съществуващите клубове.

Именно по силата на тези обстоятелства, през месец октомври 1949г. Славия Пловдив се обединил с още един клуб – който тогава се казвал Локомотив, ала, както щяло да се окаже, на това обединение било съдено да остави важни последици в клубната история. Тук е времето да изпълним уговорката, която направихме още в самото начало и, оставяйки за момент едното направление в биографията на днешния ПФК Локомотив Пловдив, да последваме другото “разклонение” от същата биография – то обещава да изясни произхода на името, с което този клуб е обичан от десетки хиляди пловдивчани през последните десетилетия.


Клубът, с който Славия Пловдив се обединил през октомври 1949г., се казвал Локомотив – това всъщност бил ЖСК Пловдив, преименуван след 1944-та година според изискванията на съветския образец. Биографията му до 1949г. била такава: пловдивският Железничарски спортен клуб (ЖСК) бил учреден в рамките на кампания по основаване на Железничарски спортни клубове в цялата страна. На 1 април 1935г. официалният орган на Профсъюза на железничарите и моряците – „Железничарски подем”, обявил създаването на Културно-просветен комитет към Профсъюза. Този комитет включвал няколко секции: читалищна, религиозна, музикална, туристическа, за хигиенна грижа, въздържателна, спортна и женска.

Нужно било във всеки по-голям железопътен център да бъде учреден Културно-просветен комитет, обхващащ съответните секции, включително и спортна. В Пловдив изискването за учредяване на Железничарски спортен клуб се осъществило на 13 юни 1935г. На тази дата било проведено учредително събрание на ЖСК Пловдив, съставил се учредителен протокол и се избрало временно клубно настоятелство. На първото общо годишно събрание на ЖСК (1 октомври 1935г.) бил утвърден постоянен Управителен съвет, а на следващия ден представителният тим провел първата си тренировка.

Заради последвалата по-сетне „корекция” в годината на основаване, нужно е да акцентираме върху факта, че и до днес са запазени официални и общодостъпни документи, които категорично посочват 1935-та като година на основаване на пловдивския ЖСК.

Годините на прохождане на този клуб били обаче твърде трудни, като той бил приет за член на Спортната федерация (БНСФ) едва през април 1938г., а първия си официален мач изиграл на 25 юни 1939г. (2:11 срещу Спортклуб). В края на 1944г. ЖСК бил обединен с Левски Пловдив под името „ЖСК-Левски”, което дружество година по-късно се разпаднало, а останалият като самостоятелен клуб ЖСК бил преименуван на Локомотив (както и всички останали клубове ЖСК в страната).

В исторически план, ЖСК Пловдив, най-вече в лицето на ведомственото ръководство, имал огромен принос в развитието на спортната база в Пловдив през 40-те години на ХХ век. Със средства основно на БДЖ (плюс малки суми от сп. кл. Левски Пловдив и Пловдивската Община), на мястото на игрище „Левски” през 1943г. бил изграден първият стадион в Пловдив, разполагащ с масивни трибуни. Той първоначално носел името „ЖСК-Левски” или „БДЖ-Левски”.


В спортно отношение, отборът на ЖСК Пловдив играел в цветовете синьо и бяло, като към момента на обединението със Славия Пловдив (октомври 1949г.) имал една титла от градско първенство и един мач на държавно равнище (домакинска победа с 4:3 над хасковския България през септември 1944г.). Към октомври 1949г. ЖСК (под името Локомотив) се състезавал на третото равнище във футболната йерархия – Южната зона.

Към същия онзи момент – октомври 1949г., Спортклуб (под името Славия Пловдив) бил член на елитната “А” РФГ, като в годините след 1944-та тимът достигнал до полуфинал за държавно първенство (1945г.) и до четвъртфинал (1948г.), а в турнира за Купата бил полуфиналист (1945г.) и финалист (1948г.).


Вследствие на успешното си представяне през целия сезон 1948г. (футболен първенец и на Пловдивска областна група), то Славия бил определен за единствения тим, който да представлява Пловдив в новоучредената “А” Републиканска футболна дивизия. Именно поради това клубът, който днес носи името „Локомотив” Пловдив, фигурира в специализираната футболна литература като един от десетте съучредители на „А” РФГ през есента на 1948г. Пак поради същите основания, първият мач на Славия Пловдив в „А” РФГ (10 октомври 1948г. срещу „ТВП” Варна) фигурира като първи мач на Локомотив Пловдив в „А” РФГ.

Колкото до равносметката от дотогава извървения от Спортклуб път – тя наистина впечатлявала: Спортклуб (след 1944г. под имената СП45, Славия, Славия-Ченгелов) бил изиграл общо 84 мача на държавно равнище, с голова разлика 157:129. Към октомври 1949г. нито един друг пловдивски клуб дори не се доближавал до такива показатели. А Славия имал безспорно превъзходство и в друго: за годините 1945-49г. клубът бил пет пъти поред официално обявяван за най-голямата (най-масовата) спортна организация в Пловдив, а през 1948г. – и в България.


През октомври 1949г., по силата на поредната „реорганизация” на българския спорт, пловдивските Славия и Локомотив трябвало да бъдат обединени, за да изградят ДСО Енергия Пловдив. Допълвайки казаното относно мащабите на двата обединяващи се клуба, трябва да се спомене и това, че както Славия била по официални данни най-големият към онзи момент пловдивски клуб, по същия начин – съобразно същите официални данни, Локомотив бил най-малкият клуб в града.

Така, през октомври 1949г. Славия Пловдив имал поредното свое (външно наложено) обединение, вследствие на което приобщил клуба Локомотив. Последвала поредната смяна на името – ДСО Енергия, което няколко дни по-късно било променено на ДСО Торпедо Пловдив.

В чисто спортно отношение, цветовете на клуба оставали същите: червено-черно-бяло, нещо повече – Торпедо Пловдив не само се състезавал в същите цветове, както Славия Пловдив, но и използвал същите екипи, с които дотогава Славия играела в „А” РФГ. С много малки изключения, отборът оставал същият, както, естествено, и неговите привърженици. От страна на Локомотив дошли двама играчи (и двамата юноши на други клубове, състезавали се в Локомотив само от година време), ала най-важният принос била материалната база – стадионът-красавец „Локомотив-Спартак”, най-модерният за времето си в града (той също бил преименуван – тъй като ЖСК вече се казвал Локомотив, а Левски пък бил станал Спартак Пловдив).

С името ДСО Торпедо Пловдив отборът играл в „А” РФГ през 1950г. В течение на същата година били афиширани планове за нови реорганизации – някои от съществуващите ДСО щели да бъдат преструктурирани. Така, станало ясно, че от ДСО Торпедо щял да бъде изваден профсъюзът на транспортните работници, който щял да излъчи своя ДСО – под името Локомотив.


Специално за Пловдив, решено било в „А” РФГ да остане да се състезава отборът, който щял да се казва „Локомотив”, а пък „Торпедо” щял да бъде изпратен на трето равнище във футболната йерархия. С оглед на това, целият отбор на Славия Пловдив, състезавал се през 1950г. под името Торпедо Пловдив, бил „прехвърлен” в транспортния профсъюз. Тоест, на всеки играч се намерила формална работа в автомобилния или железопътния транспорт, така че да се запази отборът и той да продължи да играе в „А” РФГ.

Именно това се и случило: отборът, който през 1949г. играел в „А” РФГ под името Славия Пловдив, а през 1950г. играел в „А” РФГ под името Торпедо Пловдив, от новата 1951г. заиграл в „А” РФГ под името Локомотив Пловдив. Разбира се, цветовете му през цялото това време оставали неизменни – червено-черно-бяло, както неизменни били и неговите привърженици, които и през 1949г., и през 1950г., и през 1951г. препълвали трибуните на стадиона „Локомотив-Спартак” (средно по около 10 000 души посещаемост).

Вследствие на почти пълна подмяна на представителния отбор, през 1955г. Локомотив Пд отпаднал в “Б” РФГ – трябва да се каже, че от учредяването на “А” РФГ през 1948г. само два тима не били губили мястото си в елита: Локомотив Пловдив и Левски София. А един столичен всекидневник (“Вечерни новини”) изразил съжалението си, че в “Б” група отпадал “един от нашите стари и уважавани футболни отбори”.

Последвали 5 години във втора дивизия, през което време тимът достигнал до финал за Купата – 1960г. Както и в предходния си финал (1948г.), според оценките на централната преса, отборът бил подкрепян в София от около 5000 свои привърженици. В сезона 1960/61г. Локомотив се завърнал в “А” РФГ, където през сезон 1968/69г. спечелил за първи път медали – бронзови. През 1972/73г. тимът бил вицешампион, а през следващото първенство отново спечелил бронз. През 1971г. изиграл петия си финал за Купата – който отново бил неуспешен!

В сезона 1979/80г. Локомотив за втори път в историята си изпаднал в “Б” РФГ, където прекарал три години. В две от тях – 1982г. и 1983г., тимът достигал до финали за Купата, като най-сетне, при седмия си опит успял да я спечели!

Според данните от пресата, във финалния мач на 1 юни 1983г., изиграл се на Националния стадион в София, Локомотив Пловдив бил подкрепян от над 15 000 свои привърженици!Още същия сезон, обаче, тимът отпада в “Б” РФГ, моментално завръщайки се в елита (1984/85г.).

През 1991/92г. Локомотив печели бронзовите медали, а през 1998/99г. изпада за две години в “Б” РФГ, откъдето се завръща в елита по административен път посредством лиценза на кюстендилския Велбъжд. Сезонът 2003/04г. донася първата шампионска титла в историята на Локомотив Пловдив – тя се отпразнува по безпрецедентен за България начин: с тържествено шествие на привържениците от клубния стадион до Централния площад, където пред 40 000 души бива вдигната Шампионската купа! Разбира се, площадът, на който се разиграва този празник, съставлява неизменна част от ІV-ти пловдивски район.

Лятото на 2004г. добавя в клубната витрина и Суперкупа на България. През следващия сезон Локомотив Пловдив за четвърти път става бронзов медалист от първенствата на елитната група. Сезон 2018/19 изписа златна страница в историята на Локомотив. “Черно-белите” спечелиха Купата на България, побеждавайки Ботев Пловдив на финала в София с 1:0. Ален Ожболт, който отбеляза победния гол с пета, ще остане завинаги в сърцата и спомените на локомотивци! 1-ви юли 2020г. – Купата е отново черно-бяла! Бруно Акрапович и неговите възпитаници задържаха трофея в Пловдив! Локомотив се изправи срещу ЦСКА-София на националния стадион и победи столичаните след дузпи. Момчил Цветанов стана третият играч спечелил шест трофея за Купата на България в историята на Българския футбол. Именно той отбеляза петата и победна дузпа на финала.

„Торпедо“ (Пловдив)Редактиране

 
Емблема на „Торпедо“ (Пловдив)

В чисто спортно отношение цветовете на отбора запазват тези на Славия, който към този момент е най-големият пловдивски отбор – червено-черно-бяло. С много малки изключения и отборът остава същият, както и неговите привърженици. От страна на Локомотив идват само двама играчи (и двамата юноши на други клубове, състезавали се в Локомотив само един сезон). Най-важният принос е материалната база – стадионът-красавец „Локомотив-Спартак“, най-модерният за времето си в града (той също е преименуван, тъй като ЖСК става Локомотив, а Левски – Спартак (Пловдив)).

С името Торпедо (Пловдив) отборът играе в „А“ група през сезон 1950. В течение на същата година се афишират планове за нови реорганизации – някои от съществуващите ДСО-та се преструктурират. От ДСО „Торпедо“ е изваден Профсъюзът на транспортните работници, който излъчва свое ДСО под името Локомотив. Впоследствие се решава в „А“ група да остане отборът на Локомотив, а пък Торпедо е изпратен в третото равнище на футболната йерархия. С оглед на това бившият вече отбор на Славия (Пловдив) e „прехвърлен“ към транспортния профсъюз. На всеки играч е намерена формална работа в автомобилния или железопътния транспорт, така че да се запази отборът и остане в елитната група.

ДФС „Локомотив“, ПловдивРедактиране

Така отборът, който през 1949 г. играе в „А“ РФГ под името Славия Пловдив, а през 1950 г. играе в „А“ РФГ под името Торпедо Пловдив, от новата 1951 г. заиграва в „А“ РФГ под името Локомотив Пловдив. Цветовете му през цялото това време остават непроменени – червено-черно-бяло, както и неговите привърженици, които и през 1949 г., и през 1950 г., и през 1951 г. препълват трибуните на стадиона „Локомотив-Спартак“ (средно по около 10 000 души посещаемост).

Въведеният през август 1949 г. модел на „Доброволни спортни организации“ е преустановен през пролетта на 1957 г. с решение отново на ЦК на БКП. Съобразно това решение, възстановявал се териториално-производственият принцип, по който се изграждат българските спортни дружества. Така, през пролетта на 1957 г. съществуващите ДСО били трансформирани в ДФС – Дружества за физкултура и спорт, базирани в отделните райони на големите градове. Заедно с това започнал и процес на възвръщане на изконните имена: ДСО Динамо София станава ДФС Левски София, ДСО Ударник София станава ДФС Славия София, СКНА Пловдив станава АСК „Ботев“ Пловдив и т.н.

В Пловдив, на учредителното събрание на Дружеството за физкултура и спорт в ІV-ти район група привърженици предлагат дружеството на ІV-ти район да се казва ЖСК Славия, но тъй като железопътният транспорт е „прехвърлен“ да „се води“ в ІV-ти район (макар там да няма нито една жп линия), то Дружеството за физкултура и спорт на ІV-ти район получава името ДФС „Локомотив“ Пловдив. Под това име и с цветовете бяло-черно-червено този клуб се състезава и до днес. Спрямо реорганизацията от пролетта на 1957 г. трябва да се допълни, че към ДФС „Локомотив“ Пловдив се вливат ДСО „Торпедо“ и ДСО „Септември“.

В рамките на периода 1948 – 55 г. клубът се състезава в елитната футболна група. През 1953 г. дели 3 – 4 място по голова разлика, а през 1954 г. е най-високо класиралият се извънстоличен отбор. В турнира за Купата Локомотив достига на два пъти до полуфинали (1952 г., 1954 г.).

Вследствие на почти пълна подмяна на представителния отбор, през 1955 г. Локомотив Пд отпадна в „Б“ РФГ – трябва да се отбележи, че от учредяването на „А“ РФГ през 1948 г. само два отбора не били губили мястото си в елита: Локомотив Пловдив и Левски София. В този момент столичен всекидневник („Вечерни новини“) изразява съжалението си, че в „Б“ група отпада „един от нашите стари и уважавани футболни отбори“.

НастоящеРедактиране

 
Христо Бонев – един от основните играчи на отбора през 60-те и 70-те години на ХХ век.

Последвали 5 години във втора дивизия, през което време отборът достига до финал за Купата – 1960 г. Както и в предходния си финал (1948 г.), според оценките на централната преса, отборът е подкрепян в София от около 5000 свои привърженици. В сезона 1960/61 г. Локомотив се завъръща в „А“ РФГ, където през сезон 1968/69 г. печели за първи път медали – бронзови. През 1972/73 г. отборът става вицешампион, а през следващото първенство отново печели бронз. През 1971 г. изиграва петия си финал за Купата, който отново бил неуспешен

През 1980 г. Локомотив за втори път в историята си изпада в „Б“ РФГ, където прекарва три сезона. През последните два от тях – 1981/82 г. и 1982/83 г., отбора достига до финали за Купата на Съветската армия. Сезон 1981/82 е последният, в който турнирът е със статут на турнир за националната купа. На 12 юни 1982, на стадион „Слави Алексиев“ в гр. Плевен, пред 8000 зрители, пловдивчани играят сърцато срещу Локомотив Сф, но губят след продължения с 1:2.

През следващата година Локомотив печели първия трофей в своята историята. На полуфинал за Купата, е отстранен родният колос ЦСКА „Септемврийско знаме“, който само година по-рано елиминира на четвъртфинал в турнира за КЕШ могъщия Ливърпул. На стадиона в гр. Ихтиман локомотивци са безапелационни и печелят с 3:2, като доминират през целия мач. На 1 юни 1983 г. на Националния стадион „Васил Левски“ в София пред 25 000 зрители Локомотив побеждава на финала „Чирпан“ с 3:1 и заслужено печели първия трофей в своята историята. Отборът получава правото да представя България в Турнира за Купата на УЕФА. 1983 г. се оказва паметна и по други причини. Няколко дни след триумфа, Локомотив играе бараж за влизане/оставане в „А“ група с елитния „Черноморец“, но не успява да го премине след загуба с 1:2 в Бургас и 0:0 в Пловдив. Няколко седмици по-късно Спартак (Плевен) е изваден от „А“ РФГ заради опит за уреждане на резултат. Назначен е допълнителен бараж за влизане в „А“ РФГ между „Локомотив“ Пд и „Осъм“ Ловеч, спечелен от „Локомотив“ драматично с 2:1 след продължения. Така отборът се завръща в „А“ група, но отново изпада през следващия сезон – 1983/84.

През сезон 2001/2002 г. Велбъжд (Кюстендил) се обединява с Локомотив (Пловдив) от Първа лига (втори ешалон). Новия отбор се нарича Локомотив 1926 (Пловдив) и под това име участва в надпреварата на Висшата лига. Отборът заема мястото на „Велбъжд“ в елита, а кюстендилският тим заиграва във Втора група. В Пловдив идват и най-добрите играчи на бронзовите медалисти, начело с треньора Димитър Димитров - Херо, който се среща навръх 42-ия си рожден ден с боса на „ВАИ холдинг“ Георги Илиев, за да обсъдят летните трансфери в новия им отбор.

Основните акционери на „железничарите“ Федя Миков и Георги Христолов обявяват, че нямат нищо против Илиев да поеме клуба. Досегашният президент на „Локо“ Любомир Корадов се съгласява да не се признават резултатите от последното общо събрание, на което е бил избран на този пост. Корадов мотивира решението си с интересите на клуба, който ще мери сили с най-големите отбори у нас без да е добил право на това с игра. Поканата към Георги Илиев е отправил лично легендата на „черно-белите“ Христо Бонев, който очаква 30 000 души за първия домакински мач. Тимът на „Велбъжд“ пък бива поет от приближени на Г. Илиев и в него се обиграват предимно млади таланти.

Сезонът 2003/04 г. донася първата шампионска титла в историята на Локомотив Пловдив – тя е отпразнувана по безпрецедентен за България начин: с тържествено шествие на привържениците от клубния стадион до Централния площад, където пред 40 000 души е вдигната Шампионската купа. Лятото на 2004 г. добавя в клубната витрина и Суперкупа на България. През следващия сезон Локомотив Пловдив за четвърти път става бронзов медалист от първенствата на елитната група.

През юли 2014 г. след няколкогодишно противопоставяне на привържениците на клуба срещу начинът на управление от едноличния му собственик до този момент Константин Динев, на 7 юли 2014 г. „Сдружение Бъдеще за Локомотив“ (представляващо феновете от отбора) става притежател на 96% от акциите на отбора. От 3 юни 2015 г. собствеността на Локомотив се прехвърля на сдружението „Обединение за Локомотив“, което се захваща с управлението на отбора.

НаименованияРедактиране

  • ЖСК (1936 – 1944)
  • ЖСК „Левски“ (1944 – 1945)
  • „Локомотив“ (1945 – 1949)
  • „Енергия“ (1949)
  • „Торпедо“ (1949 – 1951)
  • „Локомотив“ (от 1951 г.)

ЕмблемиРедактиране

Настоящият клубен герб представлява щит с вертикално обособена черна и червена половина. В центъра на щита в характерно графично начертание е разположена буквата „Л“. В горната си част щитът е опасан от бяла лента с надпис „Пловдив“. В долната част на щита под буквата „Л“ са поставени криле, символизиращи историческата обвързаност на клуба с железниците.

УспехиРедактиране

Национални успехиРедактиране

Първа лига

Купа на България

Суперкупа на България

Купа на Съветската армия

Европейски клубни турнириРедактиране

Най-успешно Локомотив се представя в Купата на панаирните градове през сезон 1964/65: 1/32-финал – елиминира Войводина 1:1, 1:1, допълнителен мач на неутрален терен в София: 2:0; 1/16-финал – елиминира Петролул 0:1, 2:0; 1/8-финал – отпада от Ювентус 1:1, 1:1, допълнителен мач в Торино: 1:2.[3]

След равния мач в Торино италианските вестници не скриват доброто си впечатление от играта на пловдивчани. „Туто спорт“: „Ювентус“ се огъна пред българския „Локомотив“; „Ла стампа“: „Бяло-черните“ се изгубиха сред сърцатите българи; „Гадзета дело Спорт“: За Купата на панаирните градове „Ювентус“ угасна срещу българите от Пловдив.[4]

В началото на сезон 2012/13, когато отборът участва във втория предварителен кръг на турнира Лига Европа черно-белите се изправят срещу нидерландския Витес и отпадат от надпреварата след зрелищно домакинско реми 4:4 в първия мач, игран на Градския стадион в Ловеч, и загуба с 3:1 при гостуването на стадион „Гелредоме“ в Арнем (Нидерландия).[5]

През сезон 2020/21 пловдивчани се изправят срещу английския Тотнъм във втория предварителен кръг на турнира Лига Европа. Заради пандемията от Ковид-19 победителят от двубоя се излъчва в един мач, който се провежда на стадион „Локомотив“. Отборът на Тотнъм, който е финалист в турнира Шампионска лига от предходния сезон, пристига в Пловдив воден от португалския треньор Жозе Моуриньо и водещите си звезди, сред които Хари Кейн, Сон Хюн-мин и Уго Лорис. След нулево първо полувреме домакините от Локомотив откриват резултата в 71-та минута с попадение на Георги Минчев. Авансът на домакините продължава до 78-та минута, когато Хари Кейн изравнява от дузпа. Три минути по-късно англичаните правят пълен обрат, оформяйки крайния резултат – 1:2.[6]

Сезон Турнир Етап Страна Отбор Домакин Гост Резултат
1963 – 64 Купа на панаирните градове 1/16-финал   Стягул Рошу 3 – 1 2 – 1 5 – 2
Купа на панаирните градове 1/8-финал   Дожа Уйпещ 1 – 3 0 – 0 1 – 3
1964 – 65 Купа на панаирните градове 1/32-финал   Войводина (Нови Сад) 1 – 1 1 – 1 2 – 0 /Трети мач в София/
Купа на панаирните градове 1/16-финал   Петролул 2 – 0 0 – 1 2 – 1
Купа на панаирните градове 1/8-финал   Ювентус 1 – 1 1 – 1 1 – 2 /Трети мач в Торино/
1965 – 66 Купа на панаирните градове Първи квалификационен кръг   Спартак (Бърно) 1 – 0 0 – 2 1 – 2
1967 – 68 Купа на панаирните градове Втори квалификационен кръг   Партизан (Белград) 1 – 1 1 – 5 2 – 6
1969 – 70 Купа на панаирните градове Втори квалификационен кръг   Ювентус 1 – 2 1 – 3 2 – 5
1971 – 72 Купа на УЕФА Втори квалификационен кръг   Карл Цайс Йена 3 – 1 0 – 3 3 – 4
1973 – 74 Купа на УЕФА Първи квалификационен кръг   Слиема Уондърърс 1 – 0 2 – 0 3 – 0
Купа на УЕФА Втори квалификационен кръг   Хонвед 3 – 4 2 – 3 5 – 7
1974 – 75 Купа на УЕФА Първи квалификационен кръг   Раба ЕТО Гьор 3 – 1 1 – 3 4 – 4 /4 – 5 след дузпи/
1976 – 77 Купа на УЕФА Втори квалификационен кръг   Цървена звезда 2 – 1 1 – 4 3 – 5
1983 – 84 Купа на УЕФА 1/32-финали   ПАОК 1 – 2 1 – 3 2 – 5
1992 – 93 Купа на УЕФА 1/32-финали   Оксер 2 – 2 1 – 7 3 – 9
1993 – 94 Купа на УЕФА 1/32-финали   Лацио 0 – 2 0 – 2 0 – 4
2004 – 05 Шампионска лига Втори квалификационен кръг   Брюж 0 – 4 0 – 2 0 – 6
2005 – 06 Купа на УЕФА Втори квалификационен кръг   ОФК Београд 1 – 0 1 – 2 2 – 2 /ПГЧТ/
Купа на УЕФА Първи квалификационен кръг   Болтън 1 – 2 1 – 2 2 – 4
2006 – 07 Интертото Втори квалификационен кръг   Фарул (Констанца) 1 – 1 1 – 2 2 – 3
2012 – 13 Лига Европа Втори квалификационен кръг   Витес (Арнем) 4 – 4 1 – 3 5 – 7
2019 – 20 Лига Европа Втори квалификационен кръг   Спартак (Търнава) 2 – 0 1 – 3 3 – 3 /ПГЧТ/
Лига Европа Трети квалификационен кръг   Страсбург 0 – 1 0 – 1 0 – 2
2020 – 21 Лига Европа Първи квалификационен кръг   Искра (Даниловград) N/A 1 – 0 1 – 0
Лига Европа Втори квалификационен кръг   Тотнъм Хотспър 1 – 2 N/A 1 – 2
2021 – 22 Лига на конференциите Втори квалификационен кръг   Словачко 1 – 0 0 – 1 1 – 1 /3 – 2 след дузпи/
Лига на конференциите Трети квалификационен кръг   Копенхаген 1 – 1 2 – 4 3 – 5

Детско-юношеска школаРедактиране


Самият факт, че „Локомотив“ създава десетки футболисти, преминали през различните национални гарнитури на страната, говори за добра работа на детско-юношеската школа. Почти във всички първенства за подрастващи – деца, юноши младша и старша възраст – отборите на „Локомотив“ са сред челниците в страната и водещи в окръга. За първи път детски железничарски отбор влиза във финалната четворка на републиканско първенство през 1960 г. Тогава треньорът Христо Бъчваров разчита на футболисти, които скоро ще станат известни и сред мъжете – Хр. Бонев, Т. Паунов, Г. Пеев, П. Манов и други.

Особен ръст детско-юношеската школа на „Локомотив“ бележи през 70-те и 80-те години. През тези години с много любов работят Христо Бъчваров, Георги Киров, Йордан Андреев, по-късно – Атанас Ангелов. С много заслуги към детско-юношеската школа на „Локомотив“ са и Васил Анков, Чавдар Муратев, Недялко Стамболиев, Петър Харитев, Ганчо Пеев, Михаил Георгиев, Петър Базарски и много други. Открояват се и редица спортни деятели, които обикалят пловдивските улици, търсят талантливи попълнения за любимия отбор: Панайот Паришев, д-р Тодор Тотев, Борис Стойков, Жеко Койчев и други, които със своя скромен, но всеотдаен труд допринасят много за издигане на футбола в железничарското дружество.

Една от най-характерните черти на детско-юношеската школа на „Локомотив“ – за разлика от много други школи – е, че почти винаги най-добрите от подрастващите стават титуляри в представителния отбор. Тази тенденция се забелязва от десетилетия:

Христо Попов, Стефан Паунов, Георги Киров, Атанас Тодоров, Иван Лазаров, Аспарух, Методи и Васил Караяневи, Никола и Борис Белкови, Димитър Батинов, Христо Бъчваров, Хр. Бонев, Г. Пеев, Тодор Паунов, Петър Манов, Васил Валентинов, Минчо Овчаров, Красимир Чавдаров, Веселин Балевски, Ружди Керимов, Георги Загорчев, П. Станков, А. Садъков, Е. Ераносян, Хр. Колев, Емил Илиев, Рачо Килапов, Георги Димитров, Стефан Драганов...

През 1979 г. юношите младша възраст на „Локомотив“ достигат до финалния турнир в Русе и печелят третото място. Следващата година (1980) юношите от същата възрастова група донасят първата в историята на дружеството републиканска титла, след като на финала в София надиграват „Левски-Спартак“ с 4:3 (след дузпи, редовното време – 0:0). Съставът в този мач: Любен Жилков, Атанас Тосков, Георги Танев, Минко Иванов, Асен Юмеров, Петър Бумбаров, Иван Петков, Иван Дивров (Георги Попов), Ем. Илиев, Хр. Колев, Ангел Костадинов. Дял за успеха имат също Васил Палавуров, Валентин Вълков, Стойчо Мазгалов, Васил Джонджоров, разбира се, и треньорите Атанас Ангелов и Иван Андреев.

През 1981 г. същите тези футболисти достигат до финалната четворка при юношите – старша възраст, въпреки че са с година-две по-малки от своите противници. През 1982 г. юношите старша възраст на „Локомотив“ (с треньор Чавдар Муратев) са отново сред най-добрите в страната. Малко не им достига до шампионската титла. Заемат второто място след „Тракия“. Следващата година отборът е отново втори в републиканското първенство (след ЦСКА). Малко юношески отбори в България могат да се похвалят с такова постоянство за толкова продължително време.

1985 г. носи нов връх. „Локомотив“ за втори път е републикански шампион по футбол – този път за деца. Във финалния турнир, който се провежда в Пловдив, младите локомотивци постигат три убедителни победи: над ЦСКА „Септемврийско знаме“ с 6:1, над „Пирин“ с 4:0 и над ЖСК „Спартак“ с 5:4 и заслужено застават на най-високия връх. Съставът на този отбор, от който с надежда се очакват попълнения за представителния е: Стоян Лулчев, Кирил Рудов, Димитър Радев, Лазар Тръпчев, Васил Гергевски, Михаил Юмерски, Румен Татаров, Георги Будев, Стефан Иванов, Георги Армазов, Тодор Милев, Валентин Вълков, Иван Витков, Димитър Иванов, Димитър Чобанов, Стоян Делчев, Тодор Капитански, Васил Бибилеков, Петър Секулов, Пламен Маджаров. Треньори: Атанас Ангелов и Петър Базарски.

Юношите на „Локомотив“ се представят много добре и на международното поле, и в своя клуб, и в националния отбор. През 1976 г., на турнир за юноши до 18 години на остров Корсика, младите пловдивчани постигат три впечатляващи резултата срещу националните отбори: с Югославия 2:1, с Франция 1:1 и с Мароко 0:0. През 1981 г. те печелят големия международен турнир в Хановер, където участват много силни отбори от цял свят. Показателен е фактът, че след този турнир отборът получава покани да гостува в Барселона и Калифорния. Наближават стотина юношите на „Локомотив“, преминали през младежкия национален отбор, през националните отбори за юноши младша и старша възраст. Просто не е възможно да ги изброяваме. Ще споменем само, че рекордьор по участия в „А“ юношеския ни отбор е Аян Садъков – 40 мача (15 гола), Красимир Манолов има 37 мача и 13 гола, Веселин Балевски – 30, Николай Курбанов – 27 с 6 гола и т.н. Красимир Манолов е участник в българския юношески национален отбор, спечелил купата на УЕФА в XXVII първенство на Стария континент.

Ето какво пише журналистът Асен Виденов във вестник „Старт“: „Колкото и да „раздава“ на другите, „Локомотив“ създава много! Създава добри млади играчи, най-силните от който остават верни на своя клуб...“

Стадион „Локомотив“Редактиране

 
Стадион „Локомотив“ през април 2022 г.
 
Централната трибуна на стадиона

Стадион „Локомотив“ е разположен в парк Лаута (в югоизточната част на Пловдив). Той е част от спортен комплекс Локомотив, състоящ се от стадион с лекоатлетическа писта, три помощни терена, тенис кортове, зала за волейбол и закрита лекоатлетическо хале.

Капацитетът на стадион „Локомотив“ е около 12 000 души (до 2004 г. e с капацитет 18 600 седящи места). Централната трибуна на стадиона е покрита с козирка. Размерът на игралното поле е 105,3 м на дължина и 71,4 м на ширина. Теренът е основно ремонтиран през 2016 г. Съоръжението разполага с осветителната система с мощност от 1898 лукса.[7][8]

ИсторияРедактиране

През 19411942 г. с помощта на БДЖ започва изграждането на масивна трибуна за 7000 зрители на игрището на „Левски Пловдив“ (между Асеновградско шосе и ЖП коловозите) и на 11 юли 1943 г. за първи път се провеждат състезания на него. Единствен в града и окръга до 1954 г. в продължение на 11 години на него се провеждат и организират всички големи спортни празненства и състезания.[9]

Днешният стадион „Локомотив“ е завършен през 1982 г. Десет години преди това са изградени намиращите се в непосредствена близост помощни тренировъчни терени, а в средата на 70-те е построена хандбалната зала, намираща се също в спортния комплекс. При построяването си, капацитетът му е предвиден да побира 24 000 души.

Първият мач изигран на стадион „Локомотив“ е на 6 септември 1982 г., когато Локомотив Пловдив побеждава Нефтохимик Бургас с 4:1.[10]

Рекордното посещение е през 1983 г., когато „Черноморец“ гостува на Локомотив, в мач за влизане в елитната група. Стадионът побира 33 000 души, а поне 6000 остават извън неговите рамки.

ПривърженициРедактиране

 
Привържениците на Локомотив по време на Пловдивското дерби

Черно-белите фенове са сред водещите в България по организираност и численост. Неслучайно и първият организиран фенклуб на привърженици в България е този на Локомотив Пловдив. Той е официално учреден на 11 май 1988 г. ставайки първият фенклуб на български футболен тим.[11]

Най-старата фенска фракция е основана в началото на 1992 г. под името „Tequila Boys“ като съществува и до днес, но с друго наименование – „The Usual Suspects“.[12]

Всички организирани групи от фенове на Локомотив са обединени под името „Lauta Army“.

Привържениците на клуба, които живеят извън България също са организирани във фенклубове – в САЩ, Великобритания, Франция, Германия, Испания и други страни, в които има българска диаспора. Фенклубовете извън страната са обединени от 2015 г. под името „World Wide Locos“.[13]

Рекордни посещенияРедактиране

  • Рекордът за най-голяма домакинска публика на мач в „Б“ група принадлежи на привържениците на Локомотив Пловдив. На 15 март 1983 г. Локо Пловдив играе дербито си с Берое (Стара Загора) пред над 40 000 зрители на стадион „9-и септември“ (сега „Пловдив“). Пловдивският любимец с Христо Бонев в състава си бие с 2:1 заралии, а пръскащият се по шевовете стадион остава в историята на родния футбол като мачът, събрал най-голямата маса от футболни запалянковци.[14]
  • Рекордът за най-голяма гостуваща публика също принадлежи на феновете на Локомотив Пловдив. На 11 август 1983 г. отборът печели бараж-квалификация за влизане в „А“ група играна в София срещу Осъм (Ловеч).[15] Черно-белите бият с 2:1 след продължения и голове на Аян Садъков и Едуард Ераносян. Над 35 000 запалянковци от Пловдив окупират софийския стадион „Васил Левски“.[16] Това е абсолютният рекорд за гостуваща публика и то поставен в „Б“ група, което спомага за изграждането на образа на локо-публиката като най-вярна в страната. Неописуема гледка представлява връщането от София до Пловдив по автомагистрала Тракия – огромни, километрови колони от всевъзможни МПС-та с надути клаксони, шум и еуфория до небето.
  • Феновете на Локомотив Пловдив държат рекорда и за най-голяма гостуваща публика в „Б“ група. На 22 юни 1985 г. около 10 – 12 000 пловдивчани посещават Казанлък в мач от „Б“ група на стадион „Цвятко Радойнов“ срещу отбора на Розова долина, за да подкрепят своя отбор в последната му крачка към „А“ РФГ. Черно-белите печелят с 0:3 с голове на Садъков, Бурнарски и Ераносян.[17][18]

ПриятелстваРедактиране

  • Феновете на Локомотив имат силно приятелство с привържениците на италианския Наполи. В много случаи фенове на двата отбора пътуват, за да гледат мачове на любимите си отбори заедно.[19][20]

СъперничестваРедактиране

  • Най-големият съперник на Локомотив е Ботев (Пловдив). Мачовете между двата клуба са известни като Пловдивското дерби и датират от 30-те години на ХХ век.[21] Двубоите между двата противника винаги са с огромен заряд и страхотна атмосфера по трибуните.

ИграчиРедактиране

Към 2 юли 2022 г.

Състав 2022/2023Редактиране

Вратари
01   Илко Пиргов
23   Динко Хоркаш
Защитници
03   Луан
04   Мартин Паскалев
05   Тодор Павлов
13   Матеус Силва
19   Александър Василев
20   Милош Петрович
50   Йосип Томашевич
91   Райън Бидунга
  Джовани Трупе
Халфове
06   Сами Мехмедов
07   Бабакар Дион
09   Бирсент Карагарен
10   Джовани
15   Пиер Зебли
25   Христо Иванов
33   Георги Каракашев
34   Петър Витанов
39   Иван Сулев
Нападатели
11   Ивайло Димитров
14   Димитър Илиев  
21   Евандро
99   Преслав Боруков

Спортно-технически щабРедактиране

Длъжност Име
Старши треньор   Александър Томаш
Помощник-треньор   Константин Мирчев
Треньор на вратарите   Тодор Кючуков
Лекар   Константин Павлов
Кинезитерапевт   Славчо Меченов
Кинезитерапевт   Димитър Клисаров
Кинезитерапевт   Благой Вангелов
Администратор   Тома Цилев
Пресаташе   Николай Тънковски
Домакин   Здравко Драгоев

Замразени номераРедактиране

No. Играч Националност Позиция Дебют Последен мач Източник
8 Христо Бонев   България Атакуващ полузащитник 5 юни 1965 15 октомври 1983 [22]

Футболист на годината[23]Редактиране

Година Победител
2006   Стоян Колев
2007   Даксон да Силва
2008   Йордан Милиев
2009   Кирил Акалски
2010   Здравко Лазаров
2011   Здравко Лазаров
2012   Христо Златински
2013   Мартин Камбуров
2014   Мартин Камбуров
2015   Мартин Камбуров
 
Година Победител
2016   Мартин Камбуров
2017   Мартин Камбуров
2018   Димитър Илиев
2019   Димитър Илиев
2020   Димитър Илиев
2021   Димитър Илиев

Класиране по сезониРедактиране

Първа професионална футболна лига„А“ футболна група„Б“ футболна група„А“ футболна група„Б“ футболна група„А“ футболна група„Б“ футболна група„А“ футболна група„Б“ футболна група„А“ футболна група

Последни 10 сезонаРедактиране

Сезон Група Място М П Р З Г.Р. Т Купа на България Суперкупа на България EKT Голмайстор [24]
2012/13 А ФГ 9 30 10 9 11 37:34 39 1/16 финал Финалист - Рангел Абушев /8 гола/
2013/14 А ФГ 7 38 15 5 18 49:55 50 1/2 финал - - Мартин Камбуров /20 гола/
2014/15 А ФГ 10 32 9 5 18 28:52 32 1/2 финал - - Мартин Камбуров /13 гола/
2015/16 А ФГ 5 32 15 4 13 40:45 49 1/8 финал - - Мартин Камбуров /18 гола/
2016/17 Първа Лига 5 36 14 10 12 50:52 52 1/4 финал - - Мартин Камбуров /17 гола/
2017/18 Първа Лига 8 36 11 11 14 35:48 44 1/16 финал - - Димо Бакалов /9 гола/
2018/19 Първа Лига 10 34 10 8 16 37:40 38 Носител на Купата - Лига Европа Димитър Илиев /9 гола/
2019/20 Първа Лига 5 31 15 8 8 53:35 53 Носител на Купата Финалист Лига Европа Димитър Илиев /12 гола/
2020/21 Първа Лига 2 31 17 10 4 48:23 61 1/4 финал Носител на Купата Лига на конференциите Димитър Илиев /13 гола/
2021/22 Първа Лига 9 32 9 11 12 36:43 38 1/4 финал - - Димитър Илиев /13 гола/

Почетни листиРедактиране

Най-много мачовеРедактиране

 
Христо Бонев – рекордьор по изиграни мачове и отбелязани голове за Локомотив Пловдив.[25]
Име Период Мачове
1   Христо Бонев 1963 – 1967
1968 – 1979
1982 – 1984
404
2   Георги Василев 1965 – 1980 386
3   Станчо Бончев 1962 – 1967
1969 – 1980
331
4   Ганчо Пеев 1966 – 1981 327
5   Илко Бекяров 1959 – 1973 314
6   Недялко Стамболиев 1967 – 1978 290
7   Тодор Иванов 1971 – 1980 237
8   Аян Садъков 1978 – 1989
1992 – 1994
228
9   Мартин Камбуров 2000 – 2001
2002 – 2006
2007 – 2008
2013 – 2014
2014 – 2017
227
10   Васил Анков 1965 – 1973 220
 
Мартин Камбуров е 4-кратен голмайстор на Първа лига с Локомотив Пловдив.

Най-много головеРедактиране

Име Период Голове
1   Христо Бонев 1963 – 1967
1968 – 1979
1982 – 1984
180
2   Мартин Камбуров 2000 – 2001
2002 – 2006
2007 – 2008
2013 – 2014
2014 – 2017
145
3   Георги Василев 1965 – 1980 115
4   Иван Кънчев 1956 – 1969 73
5   Аян Садъков 1978 – 1989
1992 – 1994
66
6   Едуард Ераносян 1978 – 1988
1993 – 1995
64
7   Димитър Илиев 2004 – 2009
2018 –
63
8   Стефан Драганов 1985 – 1991
1995 – 1997
54
9   Георги Димитров 1983 – 1991
1994 – 2001
46
10   Христо Колев 1982 – 1988
1997 – 1998
40
 
Димитър Илиев е Футболист № 1 на България за 2019 и 2020 г. Той е капитан и лидер на отбора в последните години.

Голмайстори на „А“ групаРедактиране

Име Сезон Голове
  Едуард Ераносян 1983/84 19
  Мартин Камбуров 2003/04 25
  Мартин Камбуров 2004/05 27
  Мартин Камбуров 2013/14 20
  Мартин Камбуров 2015/16 18

Футболист №1 на БългарияРедактиране

Име Година
  Христо Бонев 1969
  Христо Бонев 1972
  Христо Бонев 1973
  Димитър Илиев 2019
  Димитър Илиев 2020
  • Данните са до 25 май 2022.

Известни футболистиРедактиране

1940-те – 1950-те години

Христо БъчваровИван ЛазаровХристо ПоповНикола АровПетър СъбевСтефан ПауновАндрея КошеровГеорги КировАспарух КараяневАтанас ТодоровДимитър БатиновТодор ФинковДимитър СтанчевНиколай МилковТодор АтлиевПетър КолевКирил МинковДавид ПоповБорис Белков

1960-те – 1970-те години

Иван КънчевИлия БекяровИван БояджиевДимитър ГрънчаровСтанчо БончевГеорги МицинДимитър МулетаровСпас ИлиевИван МаноловТодор ПауновВасил АнковГеорги ВасилевГанчо ПеевНедялко СтамболиевГеорги ВълковМихаил ГеоргиевКоста БосаковТодор ИвановНиколай КурбановВладимир ФатовИван КючуковКрасимир МаноловРужин КеримовМинчо ОвчаровЙордан КичековХристо Бонев

1980-те – 1990-те години

Аян СадъковЕдуард ЕраносянХристо СотировИван МариновХристо КолевАльоша БайрактаровЛюбомир БурнарскиФедя МиковГеорги ЙордановЛюбен ЖилковИван БеделевДимитър КалкановГеорги ДимитровГеорги КарушевГеорги ФидановГеорги ТашевЮлиян ДжевизовКрасимир КостовПетър ПашевМихаил ЮмерскиКостадин ВидоловВалентин ВълчевСтефан ЛулчевИван ГоведаровГеорги ИвановАлександър РадевЛазар ВъчковВасил КамбуровВасил КръстевЙовко ИвановВасил КолевСтоян КолевАтанас ГеоргиевДанаил Бачков

2000-те – 2010-те години

Дончо ДоневЛюбослав ПеневТраян ДянковМитко ТрендафиловМетоди СтойневКирил КотевАлександър ТунчевВладимир ИвановИван ПасковХристо ЗлатинскиЙордан МилиевИван ИвановКрасимир ДимитровМартин КамбуровГеорги ИлиевЙордан ТодоровЗдравко ЛазаровЙордан ГосподиновМихаил ВенковДаниел ГеоргиевМартин РайновПламен КрумовИван ГорановДимо БакаловИлко ПирговМартин ЛуковДимитър ИлиевБирсент КарагаренПарвизджон УмарбаевВанчо ТраяновМилош ПетровичДинис АлмейдаЕкундайо ДжаейобаЗоран БалдовалиевДаксон да СилваЕвертон Джилио – ТомГара ДембелеБазил де КарвальоАлен Ожболт

Шампионски отбор – сезон 2003/04Редактиране

Сезон 2003/2004
Играч Позиция
Вратари
1   Васил Камбуров Вратар
12   Румен Попов Вратар
32   Красимир Петков Вратар
Защитници
2   Владимир Иванов Десен бек
3   Александър Тунчев Централен защитник
4   Георги Петров Централен защитник
5   Петър Колев Централен защитник
6   Кирил Котев Централен защитник
17   Несим Нешадов Централен защитник
20   Иван Пасков Централен защитник
24   Роберт Петров Ляв бек
Полузащитници
4   Недялко Хубенов Десен халф
7   Жарко Серафимовски Десен халф
9   Светослав Бърканичков Атакуващ халф
10   Атанас Георгиев Атакуващ халф
11   Мартин Камбуров Атакуващ халф
14   Велко Христев Десен халф
16   Димитър Ценовски Дефанзивен халф
16   Иво Михайлов Атакуващ халф
17   Ванчо Траянов Атакуващ халф
19   Красимир Димитров Дефанзивен халф
19   Добрин Орловски Дефанзивен халф
21   Георги Илиев Атакуващ халф
22   Траян Дянков Десен халф
25   Иван Кризманич Дефанзивен халф
  Деян Постоловски Халф
Нападатели
9   Бобан Янчевски Централен нападател
10   Дарко Спалевич Централен нападател
13   Методи Стойнев Централен нападател
15   Нешко Милованович Централен нападател
18   Явор Въндев Ляво/дясно крило
23   Екундайо Джайеоба Централен нападател
Треньорски щаб
  Едуард Ераносян Старши треньор
  Иван Маринов Помощник-треньор
  Георги Василев Помощник-треньор
  Любомир Шейтанов Треньор на вратарите

С най-много мачове – сезон 2003/04Редактиране

Известни привърженициРедактиране

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Галов, Николай. Знаете ли защо футболистите на Локомотив (Пд) са наричани „смърфовете“?. // www.tribunaplovdiv.bg. Посетен на март 23, 2017.
  2. bgclubs.eu
  3. На тази дата преди 49 години, пловдивското “Юве” надигра “Ювентус”
  4. Когато Локо делеше мегдан с Ювентус
  5. Локо (Пд) се сбогува с Лига Европа след неприятно поражение в Холандия
  6. Скандален немски рефер посече Локо Пловдив срещу Тотнъм
  7. “Хит” ООД
  8. Официален сайт на Локомотив Пловдив
  9. Стадионите: Старият "Локомотив" е красавецът на Пловдив
  10. 30 ГОДИНИ СТАДИОН „ЛОКОМОТИВ”.
  11. 25 години Клуб на Привържениците на Локомотив Пловдив
  12. Lauta Hools чества 20 години
  13. Локомотивците в чужбина: Forza Loko, Viva Locos!!!
  14. В. „Отечествен глас“, 17 март 1983 г.
  15. През 1982/83 г. се местим на Лаута, печелим първата Купа, играем 2 баража и постаявяме рекорд по посещаемост на чужд терен
  16. В. „Отечествен глас“, 14 август 1983 г.
  17. В. „Отечествен глас“, 23 юни 1985 г.
  18. В. „Искра“, Казанлък, 28 юни 1985 г.
  19. Фен организацията на Локо "Наполетани" чества 15 годишнина
  20. Фенове на Наполи подкрепяха Локомотив вчера
  21. Дербито на Пловдив - Куриози от ранните времена
  22. Замразените номера на великите
  23. АКЦЕНТИТЕ ОТ “ЧЕРНО-БЯЛА КОЛЕДА” 2020
  24. Players - First League - Bulgaria - Results, fixtures, tables and news - Soccerway. // int.soccerway.com. Посетен на 12 май 2022.
  25. Български легенди >> Христо Бонев
  26. В Локо почетоха Слона и бронза от 92-а
  27. Ирмена Чичикова със „Златна мечка“
  28. Фенклубът на Локо поздрави Ирмена Чичикова за Златната мечка
  29. 12 000 лева събра изложба за "Локо"
  30. ТРАДИЦИИ В ЧЕРВЕНО-ЧЕРНО-БЯЛО
  31. Зума проправи пътя на другите големи осмици
  32. ТРАДИЦИИ В ЧЕРВЕНО-ЧЕРНО-БЯЛО
  33. Известен пловдивчанин празнува златна сватба на приказно място
  34. Известен режисьор подкрепи кампанията на фенклуба на Локо
  35. Александър Русев облече звезда на кеча с фланелка на Локомотив!
  36. Васил Миленчев е най-добър съдия на сабя в света за 2020 година
  37. От "Лаута" към наш представител в Токио: Локо Пловдив, дори на края на света!
  38. Мико Кузманов пред dsport: Готов съм да не ходя на мач, само Локо Пд да продължава да бие
  39. Рекордьор на България: Кръвта вода не става! Поколения наред и завинаги - само Локо!
  40. Габи Петрова и Драго Симеонов с призив към феновете на Локомотив
  41. Йосиф Миладинов бе зарадван от любимия си Локо Пловдив

Външни препраткиРедактиране