Нови Искър

град в община Столична община, обл. София (столица)
(пренасочване от Курило)
Вижте пояснителната страница за други значения на Нови Искър.

Нови Искър е град в Западна България. Той е един от общо 4-те града, които са част от Столична община, заедно със София, Банкя и Бухово.

Нови Искър
Град в България
България
42.8226° с. ш. 23.3538° и. д.
Нови Искър
Област София Столица
42.8226° с. ш. 23.3538° и. д.
Нови Искър
Нови Искър
42.8226° с. ш. 23.3538° и. д.
Нови Искър
Общи данни
Население13 491 души[1] (15 март 2024 г.)
256 души/km²
Землище52,80 km²
Надм. височина509 m
Пощ. код1280
Тел. код(02)991
МПС кодС, СА, СВ
ЕКАТТЕ00357
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСофия Столица
Община
   кмет
Столична община
Васил Терзиев
(ПП – ДБ, Спаси София; 13 ноември 2023)
Кметство
   кмет
Владислав Владимиров
Нови Искър в Общомедия

Град Нови Искър е административен център на столичния район „Нови Искър“, който е един от общо 24-те района на Столична община. По данни на ГРАО към 15 септември 2023 г. в града живеят 13 508 души по настоящ адрес и 13 571 души по постоянен адрес.[2]

Нови Искър, квартал Курило

География

редактиране

Градът се намира на 18 km северно от София. Район „Нови Искър“ включва град Нови Искър с неговите 5 квартала: Славовци, Кумарица, Курило, Изгрев и Гниляне, както и 12 села: Балша, Войняговци, Доброславци, Житен, Кубратово, Кътина, Локорско, Мировяне, Негован, Подгумер, Световрачане и Чепинци. На територията на район „Нови Искър“ живеят постоянно малко над 52 000 души, а в самия град около 30 хил. души.

Сериозно предимство на град Нови Искър е неговото географско местоположение – той е пресечна точка на различни важни свързващи пътни артерии с вътрешността на страната. Непосредствената близост до град София, както и красивата природа, която го заобикаля, също го прави атрактивен за инвеститори и туристи. Чрез геолого-проучвателни сондажи са открити минерални извори в двата градски квартала на гр. Нови Искър – кв. Кумарица и кв. Гниляне, както и в селата Кътина, Чепинци и Световрачене. Водата на тези мин. извори е подходяща за лечение на редица болести, според изследванията на Института по курортология, физиотерапия и рехабилитация. На територията на посочените минерални извори няма курортни заведения и тези селища не са обявени за курортни. Градът Нови Искър се пресича от река Искър в посока от юг на север, като реката е главната отводнителна артерия. В речната мрежа на район „Нови Искър“ влизат още и реките Червена, Блато, Кътинска, Лесновска, Подгумерска и др.

Град Нови Искър е изграден върху бреговете на река Искър.

На 4 август 1924 г. в Курило се състои конференция на кметовете от околните села, след края на която са застреляни кметът и помощник кметът на Курило.[3]

Непосредствено след Деветосептемврийския преврат от 1944 година в Кумарица се стига до престрелка между комунисти и полиция, при което един човек загива.[4]

За град е обявен през май 1974 г. с Указ No 1912 на тогавашния Държавен съвет на Народна република България. Днес в него (по данни към 1 януари 2011 г.) живеят малко над 15 хил. души.

Население

редактиране

Численост на населението според преброяванията през годините:[5][6]

Година на
преброяване
Численост
19344249
19465043
19568865
196512 267
197514 064
198514 135
199213 369
200113 335
201114 754
202113 589

Квартали

редактиране
 
Изглед към квартал Изгрев

Градът се състои от общо 5 квартала: „Славовци“, „Кумарица“, „Курило“, „Изгрев“ и „Гниляне“. Всеки от тях има своята история и културно-историческо наследство.

С изключение на квартал „Изгрев“ имената на останалите четири квартала датират от епохата на Ранното средновековие.

Името Кумарица вероятно идва от растението кумарка. За това свидетелства и село със същото име (Кумарица) в Централна Гърция, чието име произлиза от растението (на гръцки κούμαρο (ку̀маро)).

За кварталите Кумарица и Славовци се споменава в една стара легенда, която разказва за керван, който се движел по римския път Via Diagonalis за Сердика. Керванът бил воден от славянския старейшина Кумарич, който вече стар и болен починал тук. Племенният съвет го погребал с почести и решил да остане и основе селище което впоследствие е наречено Кумарица. Тази легенда е неправдоподобна и е отричана от историците. Още повече, името „Кумарич“ не е засвидетелствано никъде, освен в тази легенда.

Най-много исторически сведения намираме за кв. Курило, който до 19 век е бил известен като с. Скрино. Историята на неговото преименуване е следната: На път за гр. Одрин, армията на руския генерал Дибич преминава през село Скрино. Тук генералът оставя началник — щаба си, генерал Курило, който по време на престоя си, изгражда постройки, които преди да си замине оставя на местните жители. В знак на благодарност, те преименуват селото си от Скрино в Курило.

Името на кв. Гниляне е известно от султански ферман, носещ дата 23 април 1500 г.

При направените разкопки на селищната могила Окол глава са открити костни идоли и глинени съдове от керамика, изящно изрисувани. Археолозите твърдят, че находката е от 1900 – 3000 г. преди н.е. Според историците тук са живели тракийски племена.

„Най-младият“ квартал в град Нови Искър е квартал „Изгрев“. Той е възникнал в североизточната част на Нови Искър след Втората световна война, като активно е бил заселен през последните 60 години. Възникнал първоначално като вилна зона, днес в квартал „Изгрев“ живеят постоянно над 3000 души и той е важна част от града.

Управление

редактиране

Като част от Столична община, район „Нови Искър“ се управлява от кмета на Столичната община, от 61 съветници в Столичния общински съвет, както и от районния кмет на район „Нови Искър“ Владислав Владимиров. Той е избран на проведените през ноември 2023 г. местни избори.

От 2019 г районната администрация изпълнява своите функции в сградата на XXXI Медицински център.

Забележителности

редактиране

Районът е богат на паметници на културата. Пет от тях са с категория „национално значение“. Архитектурен и художествен паметник на културата са манастирът „Св. Димитър“ в с. Подгумер, църквата „Свети Николай“ в Негован, църквата „Св. Рождество Богородично“ в с. Житен, стенописите на църквата „Св. Петка“ в с. Балша. Иконостасите в църквите „Свети Николай“ в Славовци и „Света Троица“ в квартал Кумарица са дело на дебърски майстори от рода Филипови.[7]

Иконите в „Свети Никола“ в Кумарица са на Щерю Иванов от Крушево.[8]

Манастирската църква „Св. Иван Рилски“ и „Св. Йоан Кръстител“ в кв. Курило са обявени, като народна старина. Интересно е, че в Курилския манастир е живял и служил св. Йоан Рилски, който народът нарича св. Иван Рилски. В манастира е работила една от най-големите български църковни печатници „Бял кръст“. Оттук се разпространявала християнска литература за Румъния и Русия.

Сред светините е Подгумерският манастир „Свети вмчк Димитър“, който днес не функционира. Неговата история е от XI век. Археолозите смятат, че на мястото на днешната църква е имало християнски некропол. Манастирът многократно е разрушаван и възстановяван. Той е изграден изцяло в традициите на възрожденската архитектура.

Друг паметник, който е в много добро състояние, е църквата „Св. Николай Мирликийски“ в с. Негован. Тя е построена през 1886 г. от майстор Игнат Петров от с. Касилак, Радомирско. Иконостасът е дело на майстора – резбар Стойчо Любенов, а иконите са от майстор Михаил Блажев от с. Тресонче и Иван Доспевски – брат на известния Станислав Доспевски от Самоков. Стенописите и декорацията на църквата са образци от късновъзрожденския период. Този паметник на културата възпитава младото поколение в любов към християнското учение и предизвиква възхищение от майсторите – строители и зографи.

Църквата „Св. Петка“ в с. Войняговци е каменна, вкопана в земята. Тя е построена преди Освобождението, но днес стенописите ѝ се нуждаят от реставрация.

„Марковата къща“ в с. Доброславци е една от малко запазените къщи във възрожденски стил, въпреки че днес обектът не е в добро състояние.

С над 130-годишна история са стенописите в църквата „Св. Троица“ в с. Мировяне. В списъка на Националния институт по паметници на културата, като художествени паметници на културата са вписани и манастирът „Св. Три светители“ с. Чепинци и църквата „Всех светих“.

Местният клуб по карате – носи името „Щит“, а главната му база се намира в спортен център Кумарица. Кумарица е център на каратето в Нови Искър. В клуба тренират повече от 50 деца и подрастващи и всяка година броят им се увеличава. Състезателите по карате завоюват медали от национални и международни първенства. Президент и играещ треньор на клуба е Павел Стоянов, който е и състезател на националния отбор в категория до 75 кг.

Личности

редактиране

В с. Кумарица е живяла известната българска актриса Невена Коканова. В квартал Кумарица е живял и първият български космонавт Георги Иванов. В квартал Кумарица живеят близнаците Росен и Румен Димитрови, световни шампиони по самбо и бойно самбо, две от звездите в българския боен спорт. В квартал Курило живеят двамата братя Николай и Павел Стоянови от рода „Косове“, многократни републикански шампиони по карате-до, членове на националния отбор. В квартал Изгрев живее многократната републиканска шампионка и носителка на международни отличия по плуване Аделина Христова. Йордан Стойков – Бумбо, дългогодишен капитан на футболния Локомотив София и впоследствие футболен треньор е израсъл в Кумарица.

Литература

редактиране
  • Ангелов, Юрдан. „Духовни и културно-просветни дейци в село Кумарица в Турско“, София, 1932 г.

Културният живот в град Нови Искър е изключително богат и разнообразен. В града живеят и творят талантливи художници и писатели. Традиция са срещите с тях, организирането на изложби и представянето на новите им творби. Траен е интересът на жителите към фолклора, който е и най-голямото културно богатство на града. Стремежът на всички жители на гр. Нови Искър е да съхранят и предадат на следващите поколения утвърдените народни и фолклорни традиции в града. За осъществяването на този стремеж помагат с дейността си и 4-те народни читалища в гр. Нови Искър със своите танцови състави, театрални колективи и самодейни фолклорни групи. Те развиват богата дейност и способстват за предаване на здравия български дух на подрастващите поколения. Градът Нови Искър организира всяка година, заедно с общините Своге и Мездра, „Празници на Искърското дефиле“, които дават възможност на жителите от поречието на река Искър да се опознаят и да развиват сътрудничество в областите култура, бизнес, екология, спорт и туризъм.

Градът се обслужва от 5 автобусни линии: 23, 26, 27, 28, 29.

Морският нос Курило на остров Сноу, Южни Шетландски острови е наименуван в чест на селището Курило.[9]

Външни препратки

редактиране

Източници

редактиране