Отваря главното меню

Кьонигсберг, или тип „К“ (на немски: Königsberg) са серия леки крайцери на Германските военноморски сили от времето на Втората световна война. Всичко от проекта са построени 3 единици: „Кьонигсберг“ (на немски: Königsberg); „Карлсруе“ (на немски: Karlsruhe) и „Кьолн“ (на немски: Köln).

Леки крайцери тип „Кьонигсберг“ (1927)
(тип „К“)
К-Klasse
Köln 37mods.jpg
ТТХ и идентификационните параметри на лекият крайцер „Кьолн“, издадени от отдела за Военноморско разузнаване към Военноморското министерство на САЩ
Флаг War Ensign of Germany (1922–1933).svgГермания Германия
Клас и тип Леки крайцери от типа „К“
Производител Reichsmarinewerft във Вилхелмсхафен и др. в Германия.
Живот
Заложен 27 юни 1926 г.
Спуснат на вода 26 март 1927 г.
Влиза в строй 17 април 1929 г.
Изведен от
експлоатация
потопени
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 169/174 m
Ширина 15,2 m
„Карлсруе“ – 16,8 m
Газене 5,6 – 6,2 m
Задвижване 2 парни турбини;
2 дизелови двигателя „МАН“
6 котли;
3 гребни винта;
70 000 к.с.
Скорост 32 възела
(59,3 km/h)
Водоизместимост 6650 t (стандартна)
„Карлсруе“
– 6730 t
8 100 t (пълна)
„Карлсруе“
– 8350 t
Броня пояс: 50 + 10 – 15 mm;
палуба: 20 – 40 mm
траверси: 70 mm
кули: 20 – 30 mm
бойна рубка: 100 – 30 mm
Екипаж 610 – 615 души
Далечина на
плаване
3100 морски мили на 13 възела ход;
Въоръжение
Артилерия 3x3 150 mm
Зенитна артилерия:
3x2 88 mm
4x2 37 mm
4x1 20 mm
Самолети 2 хидроплана; 1 катапулт
Торпеда 4x3 533 mm ТА
Други 120 мини[1]
Леки крайцери тип „Кьонигсберг“ (1927)
(тип „К“)
К-Klasse
в Общомедия

История на създаванетоРедактиране

В числото на ограниченията на Версайския договор от 1919 г., са и касаещите корабите от класа на крайцерите. Съгласно договора в състава на фло­та на Германия се разрешава да има само 6 малки (леки) крайцера. Водоизместимостта на тези крайцери не трябва да надвишава 6000 тона, а замяната им е разрешена едва след 20 години служба. Година след сключването на мирния договор може да се строи но­в кораб за замяна на крайцера „Ниобе“. Това става лекият крайцер „Емден“, който фактически повтаря крайцерите военна постройка от типа „„Кьонигсберг“ II“, отличавайки се само с конфигурацията на надстройките и разпо­ложението на артилерията[2]. Но става ясно, че на флота са необходими кораби от нов тип, без конструктивните недостатъци на „Емден“, в частност, щитовото разположение на артилерията. Необходим е преход към куполни установки и отстраняване на другите недостатъци на проекта, отнасящ се още към времената на Първата световна война. Разработката на проекта за новите крайцери в рамките на Версайските ограничения започва през 1924 г. Главен конструктор е инженер Еренберг[3][4].

КонструкцияРедактиране

Водоизместимостта на новите крайцери е ограничено на 6000 тона от условията на Версайския договор, за това и усилията на конструкторите са насочени към съвместяването на такива параметри, като скорост и относително добро въоръжение – качества, необходими за океанския рейдер и крайцер-разузнавач при флотата[4].

КорпусРедактиране

Корпуса е направен от стомана (Stahl-45) (дебелина на листовете от 8 до 14 mm)[3]. Конструкцията е максимално олекотена, корпусите са напълно заварени. В разчета на надлъжната здравина са включени даже надстройките. поради голямото отношения дължина/ширина (над 11:1) има проблеми с надлъжната здравина, което повлиява на мореходните качества на корабите от проекта.

Енергетична установкаРедактиране

Енергетичната установка на новите кораби е смесена дизел-паротурбинна. Крайцерите от типа „К“ стават първите бойни кораби в света с енергетична установка от подобен тип. На корабите от проекта има два гребни вала, на всеки от които могат да работят турбозъбчатите агрегати или дизелните двигатели на MAN (осигуряват ско­рост от 10 възела). Недостатъка е в това, че турбините не могат да работят едновременно с дизелите. Парата за турбините се изра­ботва от шест парни котела „Шулце-Торникрофт“ (4 големи и 2 малки). Като цяло силовата установка се оказва не много удачна, освен това, тя заема над половината от дължината на корпуса, което негативно се отразява на живучестта на кораба[2].

БрониранеРедактиране

 
Схема на броневата защита на крайцера „Кьонигсберг

Дебелината на главния броневи пояс съставлява 50 mm. Той прикрива борда от носовата до кърмовата кула включително. От долния край на пояса върви 10 mm скос, преминаващ в 15 mm вътрешна преграда. 70 mm траверси затварят краищата на пояса, а отгоре му е плоската 20 mm бронирана палуба, образувайки бронева „кутия“. Бронирането на кулите: чело (фронт) – 30 mm, покрив, странични и задна стена – 20 mm.

ВъоръжениеРедактиране

 
Схема на кулата на ГК на крайцера „Кьонигсберг“

Въоръжението на главния калибър на крайцерите съставлява девет 150 mm 60-калибрени оръдия С/25 (тегло на снаряда 45,5 kg, далечина на стрелбата 25,7 km). От възможните проекти за тяхното поставяне в четири двуоръдейни кули или три триоръдейни е избран втория, тъй като дава преимущество в едно оръдие над френските крайцери от типа „Дюге Труен“. Необичайно е разположението на кулите на ГК – две на кърмата и една на носа. Това се обуславя от желанието да се подсигури максимален брой оръдия за стрелба по кърмата при ретираден бой, което е особено важно за крайцера-разузнавач. Кърмовите кули, освен това, са разположени изместени от диаметралната плоскост (издигната – вляво, долната – вдясно) за осигуряване на максимален сектор за стрелба по носа.

При влизането им в строй корабите имат 500 mm торпедни апарати, през 1934 г. те са заменени с 533 mm. Зенитното въоръжение отначало е представено от три 88 mm оръдия в единични установки, към 1935 г., в резултат на модернизация, всички крайцери са въоръжени с три двуоръдейни 88 mm/76 АУ, 4x2 37 mm/83 АУ и 4x1 20 mm. Също корабите имат авиационни катапулти. Хангар няма, но корабите могат да приемат два хидросамолета[2].

СлужбаРедактиране

 
Крайцера „Карлсруе

Крайцерите от типа „К“ са най-важният елемент за ВМС на Германия в периода между Първата и Втората световни войни. Те изиграват достатъчно важна роля в обучението на личния състав на германския флот, извършвайки далечни походи и визити в портове на различни страни. По време на Гражданската война в Испания в периода 1936 – 1938 г. активно действат при бреговете на тази страна. С началото на Втората световна война те са извадени от състава на учебните сили и въведени в състава на действащия флот. „Карлсруе“ завършва модернизация към началото на 1940 г. и след няколко излизания в Балтийско море участва в Датско-Норвежката операция за превземане на Норвегия. В хода ѝ загиват два от трите крайцера на типа: „Кьонигсберг“ е повреден от норвежките брегови батареи и по-късно е потопен от британската авиация, а „Карлсруе“ е тежко повреден от британската подводна лодка „Truant“ при обратния му преход към Германия и е потопен от корабите на ескорта. „Кьолн“ оцелява почти до самия край на войната и загива на 30 март[5] 1945 г. в резултат на атаките на 8 американски самолета.

Списък на корабите от типа[2]Редактиране

Име Име по време на строежа Корабостроителница Дата на залагане Дата на спускане на вода Дата на влизане
в състава на флота
Дата на изваждане
от състава на флота/гибелта
Съдба
Кьонигсберг(Königsberg) Kreuzer „B“,

„Ersatz Thetis“

Kriegsmarinewerft Wilhelmshaven 27 юни 1926 г. 26 март 1927 г. 17 април 1929 г. 10 април 1940 г. На 9.4.1940 повреден от норвежките брегови батареи; на 10.4.1940 потопен от британската авиация в Берген.
Карлсруе(Karlsruhe) Kreuzer „C“,

„Ersatz Medusa“

Deutsche Werke 27 юни 1926 г. 20 август 1927 г. 6 ноември 1929 г. 9 април 1940 г. Тор­пилиран от британската подводница HMS Truant край южното крайбрежие на Норвегия, потопен от ко­рабите на ескорта.
Кьолн(Köln) Kreuzer „D“,

„Ersatz Arcona“

Kriegsmarinewerft Wilhelmshaven 7 август 1926 г. 23 май 1928 г. 15 януари 1930 г. 30 април 1945 г.[6] Разрушен в дока по време на нападение на американската авиация над Кил.

ИзточнициРедактиране

  1. Всички данни са приведени по състояние към септември 1939 г.
  2. а б в г С. В. Патянин. Корабли Второй мировой войны. ВМС Германии. Часть 1.
  3. а б С. Б. Трубицын. Лёгкие крейсера Германии (1921 – 1945 гг.) Часть I: „Эмден“, „Кенигсберг“, „Карлсруэ“ и „Кельн“
  4. а б Кофман В. Германские легкие крейсера Второй мировой войны
  5. по други данни на 30 април
  6. по други данни на 30 март

ЛитератураРедактиране

  • Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005. – Минск, Харвест, 2007.
  • Патянин С. В. Дашьян А. В. и др. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники – М.: Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2007.
  • С. Б. Трубицын. Лёгкие крейсера Германии (1921 – 1945 гг.).
  • Патянин С. В. Корабли Второй мировой войны. ВМС Германии. Часть 1. «Моделист-Конструктор».
  • Кофман В. Германские легкие крейсера Второй мировой войны.
  • Conway's All The Worlds Fighting Ships, 1906 – 1921 / Gray, Randal (ed.). – London: Conway Maritime Press, 1985. – 439 p. – ISBN 0-85177-245-5.

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Лёгкие крейсера типа „К““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.