Отваря главното меню

Матей Геров е български журналист и революционер от Македония, деец на Женевската група и на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, член на Либералната партия (радослависти). Използва псевдоними като А. Лесев, Беломорски, д-р Ницев, Йеромонах Урош, Лаврентий, Маестро Матей, Урошев, Aulus[1]

Матей Геров
български журналист

Роден
Починал

Образование Лозански университет
Матей Геров в Общомедия

БиографияРедактиране

Матей Геров е роден на 14 октомври 1871 година в Тетово, тогава в Османската империя. Завършва в 1891 година с шестия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[2] В 1895 година завършва медицина в Лозанския университет, Швейцария,[3] със стипендия на Евлоги Георгиев.[4] След това следва право в Лозана. През 1895 година по време на Четническата акция на Македонския комитет в Лондон се среща с Уилям Гладстон. Публикува статии в бернския вестник „Бунд“. През 1896 година се установява в Стара Загора. В 1899 година е редактор-стопанин на излизащия в града вестник „Отбрана“, който е на антисемитски позиции и се бори с безбожието и социализма.[5] Пише във вестника с псевдоним йеромонах Урош и председателства местното македонско дружество. Пише и редактира вестниците „Реформи“, „Свободна мисъл“, „Отечество“, „Вечерна поща“, „Дневник“, „Народни права“ и други.

 
брой №1 на вестника на Геров „Отбрана“, 6 януари 1899 г.

Следва в Юридическия факултет на Софийския университет от 1899 година, а на 27 септември 1903 година записва последния си семестър в Юридическия факултет на Белградския университет.[6] Обвинен е във фалшификация на два доктората – по медицина и по право.[7]

Като член на ВМОРО от крилото на сарафистите посреща Борис Сарафов при посещението му в Белград при сръбските държавници през ноември 1903 година. Там поддържа програмата на Македонския клуб и на вестник „Балкански гласник“. Играе ролята на посредник между Сарафов и Света Симич, пълномощен министър в София.[8] В Белград с него се среща Михаил Думбалаков, който го описва така:

Крайно даровит, тоя човек разполагаше с едно убедително слово, пред което малцина устояваха... Позьор, но едновременно общителен и с подвижен уми, той си бе създал една, макар и не много завидна репутация, на хитър и ловък човек...[9]

В Сърбия Геров успява да получи голяма сума пари от сръбската хазна, но ръководителите на сръбската организация установяват, че той се опитва да ги измами, опитват се да го арестуват в 1904 година, но Геров успява да се спаси и минава в Земун на австро-унгарска територия. Другият член на мисията му обаче Григор Соколов минава на сръбска страна и става един от основните войводи на сръбската въоръжена пропаганда в Македония. На отправените му по-късно упреци относно тази мисия Борис Сарфов отговаря „Докато Македония мине моста на свободата, ще използува дружбата и на дявола“.[10]

През 1907 година Матей Геров като редактор във вестник „Балканска трибуна“ е арестуван по подозрение за съучастие в убийството на българския министър-председател Димитър Петков, но по-късно е освободен[11].

След Младотурската революция в 1908 година става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Тетово.[12]

При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение. Адютант е в 14-а воденско дружина. Носител е на орден „За храброст“ IV степен и сребърен кръст „Свети Александър“.[13]

 
Геров като опълченец

Ден преди началото на Междусъюзническата война Матей Геров съобщава на Симеон Радев:

Знаеш ли новината? Утре нападаме сърбите.

Скоро след това при друга тяхна среща Матей Геров казва на Радев:

Бити сме, братко, бити сме по цялата линия, от Видин до Егейско море[14].

След войната Матей Геров е изпратен във Франция, за да лобира в полза на България, но дейността му е неуспешна[15].

Политически редактор е на вестник „Воля“, но напуска след скандал с д-р Никола Генадиев в 1914 година.[16] Заминава за Цариград, където заедно с Наум Тюфекчиев се захваща с бизнес с оръжие, от който забогатява.[8]

Близък приятел е на Никола Бунев, баща на Мара Бунева и кмет на Тетово по време на Първата световна война.

Матей Геров умира в София на 18 август 1918 година, прегазен от автомобил на булевард „Цар Освободител“ в София.[17]

По повод 20-годишнината от кончината му д-р Иван Строгов и П. Теодоров пишат за него:

Един голем българин, един пламенен патриот, един даровит публицист и първостепенен общественик - това бе Матей Геров... Отдаден всецяло на святото дело за освобождението на неговата родина - Македония, свързвайки винаги нейната свобода с онази на България, на целия български народ, с перо и слово и самоотвержено той им служи до последно издихание[18].

Петър Карчев го описва така:

Матей Геров беше много находчив и духовит човек. Живял беше доста време във Франция и знаеше много добре френския език. Беше среден ръск човек, широкоплещест, с побеляла вече коса и мустаци. Очите му бяха големи, кестеняви, ококорени. Лицето му имаше жълто-мургав цвят, зъбите му бяха чисти, бели, запазени, естествени... Матей Геров беше македонски българин, родом от Тетово. В македонското движение взимаше активно участие. Принадлежеше към върховистката групировка, с голямо възхищение говореше за бившия върховистки водач генерал Цончев. Възхищаваше се също на Борис Сарафов, разбиранията на когото не съвпадаха напълно с тези на върховистите.[19]

Вижте същоРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.5, 15, 37, 47, 58, 61, 98, 107
  2. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 90.
  3. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 50.
  4. Стателова, Елена. Евлоги Георгиев и свободна България. София, Университетско издателство „Климент Охридски“, 1987. с. 80.
  5. 103.БПП 4913 Отбрана. // Библиотека „Родина“ - Стара Загора. Периодичен печат. Стара Загора 1882 – 1944. 30 април 2013 г..
  6. Архив Србије, Белград, ф. ВШ, V- 114/1903
  7. Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том I. София, Печатница „Художникъ“, 1933. с. 57 - 58.
  8. а б Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 349. ISBN 954321056X
  9. Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том I, София, 1933, стр. 57.
  10. Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том I, София, 1933, стр. 62 – 63.
  11. Благов, Крум, „50-те най-големи атентата в българската история“, Убийството на Димитър Петков
  12. Карайовов, Тома. Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 727.
  13. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 176.
  14. Радев, Симеон, „Това което видях от Балканската война“, Народна култура, София, 1993 г.
  15. Илчев, Иван, „България и Антантата през Първата световна война“, Наука и Изкуство, София, 1990 г.
  16. Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 287, 346, 347. ISBN 954321056X
  17. Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 350. ISBN 954321056X
  18. Илюстрация Илинден, бр.110, стр.4-7
  19. Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 348 - 349. ISBN 954321056X