Мезозой

Еон	Ера Продължителност	Период	Начало в млн. г.
Фанерозой
	Неозой 65,5 млн. г.	Кватернер	2,588
		Неоген	23,03
		Палеоген	65,5
	Мезозой 185,5 млн. г.	Креда	145,5
		Юра	199,6
		Триас	251
	Палеозой 291 млн. г.	Перм	299
		Карбон	359,2
		Девон	416
		Силур	443,7
		Ордовик	488,3
		Камбрий	542
Протерозой
	Неопротерозой 458 млн. г.	Едиакарий	630
		Криоген	850
		Тоний	1 000
	Мезопротерозой 600 млн. г.	Стений	1 200
		Ектасий	1 400
		Калимий	1 600
	Палеопротерозой 900 млн. г.	Статерий	1 800
		Орозирий	2 050
		Рясий	2 300
		Сидерий	2 500
Архай	Неоархай 300 млн. г.		2 800
	Мезоархай 400 млн. г.		3 200
	Палеоархай 400 млн. г.		3 600
	Еоархай		4 000
Хадей			4 540

Мезозоят е геоложка ера, наричана „ерата на влечугите“. Дели се на три периода: триас, юра и креда.

Разпростира се от 251 млн. г. пр.н.е. до 65 млн. г. пр.н.е. По времето на мезозоя са се образували горите по периферията на Тихия, Атлантическия и Индийския океан.

През тази ера са се появили и първите бозайници. В края на мезозоя са поникнали първите цветни растения. В средата на ерата са се появили първите птици.

Мезозойска ера (ера на средния живот)

През МЕ се развиват голосеменни, а през кредата – и покритосеменни растения.

Извънредно широко разпространение имат амонити и белемнити – главоноги животински групи. Развити са и фораминифери, миди, охлюви и морски таралежи. Характерно за тази ера е развитието на влечугите, приспособени да живеят във въздух, вода и суша. Някои тревопасни влечуги са имали гигантски размери. Появяват се първите птици и бозайници. По време на МЕ е имало разнообразни климати, но заледявания не са известни. В началото на ерата започва алпийското планинообразуване, придружено на места с обилен магматизъм. В България М. ератема (група) е представена с всичките си поделения. Образувани са най-разнообразни утайки, голяма част от които са отложени по дъното на Тетиската геосинклинала. Магмената дейност е проявена главно в Средногорието. През МЕ са формирани важни полезни изкопаеми, в България – черни въглища, железни руди, нефт и др.

Триаски период

Това е първият период от мезозойската ера. Трае около 30 – 35 млн. г. и се дели на долен, среден и горен. През ТП се развиват папрати – близки на съвременните, сагови, хвойнови, гинкови растения. От животинските групи голямо разпространение и разцвет имат амонити, брахиоподи, иглокожи, шестлъчеви корали. Появяват се белемнити, от гръбначните – първите влечуги, ихтиозаври и плезиозаври, развиват се гущеротазови динозаври. В края на ТП се появяват първите бозайници. През долния триас климатът е навсякъде горещ до пустинен. ТП се характеризира с общо издигане и разширение на площта на сушата. Утайките, образувани, през триасовата система, са морски, лагунни и континентални, в отделни области се развива вулканична лава. През ТП са образувани много кафяви въглища, нефт, боксити, железни и медни руди. В България триаски утайки се развиват широко из Предбалкана, Стара планина, Средногорието, Краище и Странджа. В триаски варовици при Кремиковци са открити богати залежи на железни руди, а при Тюленово – нефт.

Юрски период

Това е втори период от мезозойската ера. Продължава около 25 – 35 млн. г. и се дели на три епохи: долна, средна и горна. През ЮП извънредно много се развива растителността, представена от папратовидни, гинкови, сагообразни, хвойнови и др., от които се образуват големите находища на въглища. Появяват се и покритосеменни. Сред безгръбначните животни особено характерни и широко разпространени са амонитите и белемнитите, развити са също гъби, колониални корали, брахиоподи, миди, охлюви и др. Появяват се летящите гущери, първите птици. През ЮП голям разцвет имат ихтиозаври, плевиозаври и риби. Очертанията на геосинклинали и платформи почти се унаследяват от триаския период. Гондвана продължава да се раздробява, в платформите на Северното полукълбо се образуват редица впадини. В началото и в края на периода се проявяват силни нагъвателни движения. Юрската система е най-добре стратиграфирана. В България юрски скали се разкриват в Предбалкана, Стара планина, Средногорието, Странджа, Краището, по сондажен път са установени и в Мизийската плоча. В юрски утайки се намират черни въглища, железни руди и др.

Креден период

Това е последният, трети период от мезозойската ера. Продължава около 70 млн. г. и се дели на две части: долна и горна креда. През КП в развитието си се налагат покритосеменните растения. Широко развитие имат амонити, белемнити, гигантски влечуги, но през горната креда започва бързо упадъкът им, в края на периода амонитите и белемнитите изчезват. Много разпространени са мидите, охлювите, морските таралежи, насекомите, появяват се големи фораминифери, костни риби и др. Отложенията имат извънредно голямо разпространение. Представени са разнообразни седиментни, вулканични и различни интрузивни скали. Към края на периода започва алпийското планинообразуване, в резултат на което се създават Алпите, Карпатите и др. планински системи. В България кредната система е развита с всичките си поделения, формирани са железни, манганови руди, черни въглища и др.