Невада (линеен кораб, 1914)

Невада (на английски: USS Nevada (BB-36)) е линеен кораб на САЩ. Главен кораб от едноименния проект. Вторият военен кораб, който носи името си в чест на 36-ия щат на САЩ.

„Невада“
USS Nevada (BB-36)
Uss nevada.jpg
Линейният кораб „Невада“ при прехода на Атлантика през 1944 г.
Флаг САЩ САЩ
Клас и тип Линеен кораб от типа „Невада“
Производител Fore River Shipyard в Куинси, САЩ.
Служба
Заложен 4 ноември 1912 г.
Спуснат на вода 11 юли 1914 г.
Влиза в строй 11 март 1916 г.
Изведен от
експлоатация
потопен на 31 юли 1948 г.
като кораб-мишена
Състояние извън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост 27 900 t (стандартна);
28 900 t (пълна)
Дължина 175,3 m (по КВЛ)
177,7 m (максимална)
Ширина 29,1 m
Газене 8,7 m
(при нормална водоизместимост)
Броня пояс: 203 – 343 mm;
палуба: 62 + 25 mm;
барбети: 330 mm;
кули ГК: до 457 mm;
траверси: 203 – 330 mm;
бойна рубка: 203 – 406 mm
Задвижване 2 парни турбини Curtis;
12 парни водотръбни котли Yarrow;
2 гребни винта;
26 500 к.с. (проектна)
Скорост 20,5 възела
(38 km/h)
Далечина на
плаване
8000 морски мили при 10 възела ход (проектна)
5196 морски мили на 12 възела ход (фактическа)
Екипаж 864 души
Въоръжение
Артилерия 2x3 и 2x2 356 mm;
21x1 127 mm
Торпедно
въоръжение
2x1 533 mm ТА
„Невада“ в Общомедия

Първият в серията два линейни кораба; негов еднотипен кораб е линкорът „Оклахома“. Получава технически нововъведения, които се използват почти на всеки последващ линкор построен в САЩ – използване на течно гориво вместо въглища, парни турбин, кули с тремя оръдия във всяка, брониране на принципа „всичко или нищо“. Счита се за първия супердредноут във ВМС на САЩ.

Корабът участва в двете световни войни: по време на Първата световна война охранява конвои при бреговете на Великобритания, по време на Втората световна е единственият американски линкор, намиращ се в залива на Пърл Харбър, който започва да излиза в открито море по време на японската атака от 7 декември 1941 г. Линкорът получава торпедно попадение и повреди от шест бомби, на него избухва пожар и корабът се принуждава да се изхвърли на брега. Впоследствие е модернизиран в Puget Sound Naval Shipyard, съпровожда конвои през Атлантика, осигурява огнева поддръжка на войските на Съюзниците в няколко операции, в т.ч. и по време на десанта в Нормандия, на 6 юни 1944 г.

След войната участва в американските ядрени изпитания при атола Бикини, в резултат на което е силно повреден и заразен с радиация. Изваден е от експлоатация на 29 август 1946 г. и е потопен в хода на учебни морски стрелби на 31 юли 1948 г.

История на строителствотоРедактиране

 
„Невада“ на ходовите си изпитания, началото на 1916 г.

Построяването на кораба е одобрено с акт на конгреса на САЩ от 4 март 1911 г. На 22 януари 1912 г. договорът за строителство получава корабостроителницата Фор Ривър, неговата стойност съставлява 5 895 000 долара без оглед стойността на бронята и въоръжението, при това работите е планирано да завършат след 36 месеца.

Залагането се състои на 4 ноември 1912 г. Корабът е спуснат на вода на 11 юли 1914 г., при това общата готовност за построеното към 12 август 1914 г. е оценена на 72,4% от плана[1].

След края на дострояването на вода, на 4 ноември 1915 г. (36 месеца от момента на залагането), запоява процеса на изпитанита. При изпитанията на максимален ход е зафиксирана скорост от 21,4 възела[2]. Последващите изпитания на икономичен ход (24 часа на скорост 10 възела и 12 часа на 15 възела) потвърждават съответствието на показателите на силовата установка към изискванията на контракта. Със завършването на ходовите изпитания линкорът е преведен в Чарлстън, където е поставено въоръжението му.

История на службатаРедактиране

Първа световна войнаРедактиране

Приет е в състава на флота на 11 март 1916 г. Първи негов командир е Уилям Симс. След дооборудването в Бостън и Ню Йорк, от 26 май 1916 г., влиза в състава на Атлантическия флот на ВМС на САЩ (с щаб в Нюпорт), базирайки се в Норфолк и се занимава с бойна подготовка.

След влизането на САЩ във войната, през април 1917 г., е, за разлика от другите кораби на флота, веднага е изпратен към Европа, поради лошата ситуация със снабдяването с течно гориво на Британия. Извършва прехода през Атлантика едва през август 1918 г;, ставайки последния от линкорите, присъединяващ се към операциите на флота в Европа. Пристига в Каслтаунбер (Бирхевен) в Ирландия на 23 август, където съвместно с „Юта“ и своя систършип „Оклахома“ съставя 6-а дивизия линкори под командването на контраадмирал Томас Роджърс (флаг на „Юта“). Съединението се занимава с охраната на конвоите близо до крайбрежието на Ирландия, тъй като командването, както преди, се опасява от проникване на големи германски кораби в Атлантика, обаче до края на войната това така и не се случва, и „Невада“ не получава възможност да срещне противника в бой. На 13 декември участва в ескортирането на лайнера „Джордж Вашингтон“, на който президентът Удроу Уилсън плава за френския Брест на път за Парижката мирна конференция. На следващия ден, в състава на ескадра от 10 линкора, се насочва за САЩ, пристигайки в Ню Йорк на 26 декември, където участва в парад и последващите празници.

Междувоенен периодРедактиране

 
„Невада“ през 1925 г.

През юли 1921 г. съвместно с „Аризона“ представлява САЩ на празниците по повод столетието от провъзгласяването на независимостта на Перу. Година по-късно, този път заедно с „Мериленд“ се връща в Южна Америка в качеството на ескорт на парахода „Пан Америка“, на който секретаря на САЩ Чарлз Хюз пристига за отпразнуването на столетието от независимостта на Бразилия, преминаващо от 5 до 11 септември. Три годими по-късно, в периода от юли до септември 1925 г., „Невада“, в състава на ескадра бойни кораби на флота, участва в „поход на добра воля“, включващ визити в Австралия и Нова Зеландия, и призван, освен всичко останало, да докаже готовността на флота на САЩ за операции по цялата акватория на Тихия океан.

В периода от август 1927 г. до януари 1930 г., преминава значителна модернизация в Норфолк. Вместо старите решетчати мачти са монтирани триноги с поставянето върху тях ма рубки за новата система за управление на огъня. Турбоагрегатите са заменени със свалените по-рано от „Северна Дакота“, 12 котела система „Яроу“ са сменени с 6 по-ефективни „Бюро Експрес“. Усилено е бронирането, поставени са противоторпедни були и е изменена конструкцията на вътрешната противоторпедна защита. Значителна модернизация претърпява въоръжението: на линкора са поставени нови оръдия на главния калибър и е увеличен ъгълът на тяхното възвишение до 30°, което увеличава максималната далечина на стрелба. Батареята на „противоминните“ 127-мм/51 оръдия, разполагаща се в казематни установки, е пренесена на горната палуба аналогично на установките на дредноутите от типа „Ню Мексико“, допълвайки ги с осем 127-мм/25 зенитни оръдия. Линкорът получава два самолетни катапулта, предназначени за пускането на трите налични на борда разузнавателни биплана „Vought O2U Corsair“.

След завършване на модернизацията „Невада“ е преведен към Тихоокеанския флот, където служи в течение на последващите 11 години.

Втора световна войнаРедактиране

 
Горящият „Невада“ се движи по канала.

На 7 декември 1941 г., в момента на нападението на японския флот над Пърл Харбър, „Невада“ се намира в залива на стоянката „Редицата на линкорите“, в югоизточния край на остров Форд. За разлика от другите линейни кораби, пришвартовани по двойки, „Невада“ стои един, краен по ред, и има възможност за маневра. Освен това, вахтения офицер по-рано издава разпореждане за разгряване на втори парен котел освен дежурния, за превеждането на текущите натоварвания от единия котел към друг, планирано за 8:00 (първата атака на японските самолети започва в 7:48). Обаче още преди това, преди механиците да успеят да наберат достатъчно налягане на парата за движение, около 8:10, линкорът получава попадение от торпедо, което попада в района на 41 шпангоут, приблизително 4,3 метра над кила. Торпедоносецът Nakajima B5N, пуснал това торпедо, е свален от артилеристите на „Невада“. Противоторпедната преграда издържа взрива, но многобройните течове по стиковете на плочите водят до наводняването на бордови отсеци под първата палуба между 30 и 43 шпангоут, което предизвиква крен 4 – 5°. Службата по борба за живучест използва контранаводняване на отсеците по противоположния борд, и линкорът, вече на ровен кил, започва движение към изхода на залива в 8:40. Към това време моряците на „Невада“ свалят вече 4 японски самолета.

 
„Невада“, легнал на грунта след боя

Движещият се линкор става основна цел на пикиращите бомбардировачи Aichi D3A по време на втората атака. Възможно, японските летци се надяват да потопят линкора в пролива, и така да закрият изхода от залива, обаче избора на цел е неудачен: 250 кг бомби на пикировчиците са с недостатъчна мощност за бързото унищожаване на такъв голям кораб, а ширината на пролива не позволява да се създаде в него тапа, чрез потопяването на един единствен кораб. Въпреки това, след преминаването покрай доковете, около 9:50, „Невада“ получава попадения от 5 авиобомби. Една се взривява над кубриците на екипажа в района на 80 шпангоут, втора при основата на комина на горната палуба, трета при борда в района на кула №1, образувайки голяма дупка в горната и главната палуба. Още две падат на полубака в района на 15 шпангоут, първата, преминавайки изцяло, пробива борда при втората палуба, и се взривява отвън, втората се взривява вътре в съседство с цистерна за гориво. Последващия разлив на гориво и взрив на цистерната предизвикват силен пожар на кораба и във водата около него. Пожарът в района на кулата на главния калибър може да доведе до фатални последствия, ако не е щастливото стечение на обстоятелствата: няколко дни преди атаката е започнат процес на замяна на боекомплекта на главния калибър със снаряди с увеличено тегло, старият боекомплект е разтоварен, а след това идват почивни дни и екипажа получава почивка. В резултат на това погребите за боезапаса на ГК са празни и пожарът не предизвиква взрив. Въпреки това повредите са значителни, и за да се избегне потъването на линкора в дълбоките води той е отведен към брега и около 10:30 е поставен на грунта в района на Болничния нос.

 
Повредите по „Невада“ в резултат на атаката над Пърл Харбър.

В резултат на боя линкорът получава не по-малко от шест попадения на авиобомби и едно торпедно попадение, загиват 60 и са ранени 109 моряка. Артилеристите на „Невада“ долагат за унищожаването на не по-малко от пет японски самолета.

ИзточнициРедактиране

  1. WARSHIPS NEAR COMPLETION; The Nevada and the Oklahoma Almost Three-fourths Built.. // The New York Times. 12 August 1914. Посетен на 2018-03-12.
  2. NEVADA TEST A SUCCESS.; New Dreadnought Makes Endurance Run Off New England Coast.. // The New York Times. 5 November 1915. Посетен на 2018-03-12.

ЛитератураРедактиране

  • Дашьян А. В.. Корабли Второй мировой войны. ВМС США (часть 1). Москва, 2004. с. 32.
  • Кофман В. Л.. ВМС США и стран Латинской Америки 1914 – 1918. Москва, 1996. с. 32.
  • Мандель А. В., Скопцов В. В.. Линейные корабли Соединенных Штатов Америки. Часть II. Линкоры типов „New York“, „Oklahoma“ и „Pennsylvania“. СПб., 2004.
  • Чаусов В. Н.. Линейные корабли „Оклахома“ и „Невада“. М., 2009. с. 68.
  • Чаусов В. Н.. Жертвы Пёрл-Харбора. М., 2012. ISBN 978-5-699-58961-6. с. 208.
  • Stille, Mark. New York, 2015, 48 с.. ISBN 978 1 4728 0697 0.
  • Friedman N.. U.S. Battleships: An Illustrated Design History. Annapolis, Maryland, U.S.A., 1985, 464 с.. ISBN 0-087021-715-1.
  • Friedman N.. Naval Firepower : battleship guns and gunnery in the dreadnought era. Great Britain, 2008, 482 с.. ISBN 978-1-84415-701-3.

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „USS Nevada (BB-36)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.