Уикипедия

Никола Кърджиев

български революционер

Никола Славейков Кърджиев, наречен Смирненски,[1] е български революционер, одрински деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Никола Кърджиев
български революционер
Роден
Починал
неизв.
Учил вОдринска българска мъжка гимназия
Въстаници и делегати при Алан кайряк. От ляво надясно: I ред полегнали: Михаил Даев, Кръстьо Българията, Константин Калканджиев и Христо Караманджуков; II ред полегнали и седнали: Тодор Станков над Даев, Никола Славейков, Янко Стоянов и баща му Стоян кехая Петров, Спас Цветков с цигара на уста, Велко Думев, един фелдфебел, Васил Пасков, Георги Василев, Димитър Катерински с пушката над коленете, зад последните двама Сава Киров, Георги Хаджиатанасов, Димитър Аянов, тримата от края неизевестни (единият е войник на границата); III ред полегнали, седнали и прави: Димитър Янев, двама неизвестни, Анастас Разбойников (до Тодор Станков) чисти револвера си, зад него на един крак Димо Янков, Минко Неволин (зад Тодор Станков и Никола Славейков), руснак (правият зад Стоян кехая Петров), останалите 9 са неизвестни

Биография редактиране

Роден е в 1875 година в Лозенград, тогава в Османската империя, днес Къркларели, Турция.[2] В 1900 година завършва българската гимназия в Одрин. Влиза във ВМОРО и от пролетта на 1902 до април 1903 година е ръководител на околийския революционен комитет в родния си град.[3] Брат му Атанас Кърджиев също е революционен деец.[4] Делегат е на конгреса на Петрова нива. След Илинденско-Преображенското въстание заминава за Русия, където завършва медицина.[2][5]

Бележки редактиране

  1. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 89.
  2. ↑ а б Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 89.
  3. ↑ Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 405.
  4. ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 32-33.
  5. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 249.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Никола_Кърджиев&oldid=11514286“.