Отваря главното меню

Васил Илиев Пасков или Пасхов е български просветен деец и революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация.[1][2]

Васил Пасков
български революционер

Роден
Починал

Образование Софийски университет
Семейство
Баща Илия Пасков

БиографияРедактиране

Пасков е роден в 1872 година в неврокопското село Осиково, тогава в Османската империя, днес в България.[3] Син е на просветния деец Илия Пасков.

Първоначално образование завършва в Неврокоп.[4] В 1893 година завършва Солунската българска мъжка гимназия с нейния осми випуск.[5][4] Преподава в начално и класно училище.[4] Деец е на Демократическата партия и от 1895 до 1897 година е отговорен редактор на вестник „Знаме“. В 1897/1898 година завършва Историко-филологическия факултут, клон история, на Висшето училище в София. През учебната 1898/1899 г. е учител в Шуменското държавно педагогическо училище. На 1 септември 1899 година е назначен в Битолската българска класическа гимназия, където преподава обща история, църковна история, логика и психология.[4]

Присъединява се към ВМОРО. В Битоля редактира с Михаил Герджиков вестник „На оръжие“.[6] Избран е за член на Битолския окръжен революционен комитет заедно с Недялко Дамянов, Аце Дорев, Георги Пешков и Георги Попхристов.

 
Васил Пасков със съученици от Солунската гимназия, 24 февруари 1891 г. Фото Алберт Баубин

Георги Попхристов си спомня за него:

Пасков притежаваше красноречие и със своите беседи пред груповите началници, с патриотичните сказки, които държеше в Неделното училище, спомогна не малко да се повдигне революционния дух. Това даде повод той да бъде заподозрян от полицията и да бъде интерниран при аферата по убийството на поп Ставре[7].

Заподозрян от властите е изгонен от Битоля и става главен учител в българското училище в Ново село, Щипско. След арестуването на Дамян Груев в 1900 година изпълнява ръководна дръжност в IV революционен окръг.[2] През август 1900 година Пасков при разкритията на предателя поп Ставре е арестуван и е осъден на 12 години затвор. Лежи в Куршумли хан в Скопие. От името на затворниците българи пише молба за застъпване за подобряване на условията в затвора до българския търговски агент Д. Юруков, в която казва:

...Ний всички българи, които сега се намираме в тъй наречената „Стара Хапсаня“, сме затворени в почти едно и също време и всички сме обвинени в престъпления от политически характер.[8]
 
Четата на Кръстьо войвода (шести на първия ред). Първи на първия ред е Христо Силянов, седми е Васил Пасков, а осми - Христо Караманджуков
 
Въстаници и делегати при Алан кайряк. От ляво на дясно: I ред полегнали: Михаил Даев, Кръстьо Българията, Константин Калканджиев и Христо Караманджуков; II ред полегнали и седнали: Тодор Станков над Даев, Никола Славейков, Янко Стоянов и баща му Стоян кехая Петров, Спас Цветков с цигара на уста, Велко Думев, един фелдфебел, Васил Пасков, Георги Василев, Димитър Катерински с пушката над коленете, зад последните двама Сава Киров, Георги Хаджиатанасов, Димитър Аянов, тримата от края неизевестни (единият е войник на границата); III ред полегнали, седнали и прави: Димитър Янев, двама неизвестни, Анастас Разбойников (до Тодор Станков) чисти револвера си, зад него на един крак Димо Янков, Минко Неволин (зад Тодор Станков и Никола Славейков, руснак (правият зад Стоян кехая Петров), останалите 9 са неизвестни

В 1902 година е амнистиран и изселев в Неврокоп, където продължава да се занимава с революционна дейност. При опит за арест става нелегален.[2]

Заминава за Одринско, изпратен от Централния комитет на ВМОРО. Делегат е на конгреса на Петрова нива и е избран за негов председател. Пасков е определен за главен интендант в Бургас.[2]

След Илинденско-Преображенското въстание Пасков се установява в София и от 1904 година редактира списанието „Революционен лист“.[2] Пасков е сред противниците на Сандански. От ноември 1907 година заедно с Пейо Яворов и Петко Пенчев Пасков редактира вестник „Илинден“, който излиза до средата на 1908 година.[2] Скоро обаче напуска редакционния му комитет, за да няма подозрения, че Демоткратическата партия, на която той е виден член, се намесва в македонските работи. От 1908 до 1924 година е главен редактор на вестник „Пряпорец“, като директор на вестника е Петко Пенчев.[9] Член-учредител е на Македонския научен институт[10] и е член на Илинденската организация. Един от председателите на Дружеството на столичните журналисти.

Лазар Томов пише за него:

В. Пасков се отдава всецяло на политическите борби в България и става редактор на вестник „Знаме“, но освободителното дело винаги му е било близко до сърцето, та не е пропускал да пише и защитава правата кауза на македонските българи[11].

Умира на 9 септември 1934 година в село Лъджене.[12][13][14] Синът му Асен Пасков съхраява архива му.[6]

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Томов, Л. Васил Пасков, Илюстрация Илинден, №9 (59), 1934.
  2. а б в г д е Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 100.
  3. Парцел 38. // София помни. Посетен на 7 януари 2016.
  4. а б в г Билярски, Цочо, редактор. Даме Груев. Живот и дело. Сборник, Том 2. София, Анико, 2007. с. 526. Посетен на 15 януари 2016.
  5. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 92.
  6. а б Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 410.
  7. Попхристов, Георги. Спомени от миналото. Просветна и революционна дейност в Македония, София 2012, с. 25.
  8. Македония. Сборник от документи и материали, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 417.
  9. Елдъров, Светлозар. Македоно-одринското движение в България, в: Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи (1878 - 1944). Том 3, Освободителното движение след Илинденско-Преображенското въстание 1903 - 1919, МНИ, София, 1997, стр. 240.
  10. Членове-основатели на Македонския научен институт. // Македонски научен институт. Посетен на 10 октомври 2015.
  11. Илюстрация Илинден, 1934, бр.59, стр.5
  12. Биографични данни от библиотека на ВМРО-София
  13. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 124.
  14. Илюстрация Илинден, 1934, бр. 59, стр. 4.