Пандо Киселинчев
Пантелей (Пандо) Трендафилов Киселинчев е български скулптор, пионер на анималистичния жанр в България. Участва в революционната борба на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Македония и е масон.[1]
| Пандо Киселинчев | |
| български скулптор | |
.jpg) Пандо Киселинчев, 1933 г. Източник: ДА „Архиви“ | |
| Роден |
23 септември 1890 г.
|
|---|---|
| Починал | 18 декември 1980 г.
|
| Учил в | Национална художествена академия |
| Пандо Киселинчев в Общомедия | |
Биография
редактиранеПандо Киселинчев е роден на 11/23 септември 1890 година в голямото костурско село Косинец в семейството на Трендафил Киселинчев. Братовчед е на Лазар Киселинчев – войвода на ВМОРО и на Георги Киселинчев – архитект. Участва в Костурската съединена чета на Македоно-одринското опълчение, оперирала в тила на турските части по време на Балканската война.[2]
След като родния му крайт попада в Гърция след Междусъюзническата война, Пандо Киселинчев заминава за Свободна България и през 1915 година завършва Художествено-индустриалното училище, днешната Национална художествена академия, където учи при Жеко Спиридонов. Заедно с Петър Морозов през 1920 година е един от основателите на Дружеството на независимите художници. Ранните му творби са с фолклорни и битови мотиви, като цикъла за Крали Марко.
Между 1922 и 1924 година специализира в Берлин при Ото Реегел[3] и е повлиян от Аугуст Гаул,[4] известен със своя анималистичен стил, чийто основоположник в България става Киселинчев. В работите си творецът използва материали като дърво, мрамор, бронз и бетон. Типични за стила му са силното чувство за реализъм, пластичността и движението, както и прецизното изобразяване на анатомията на животните.[1]
Пандо Киселинчев е виден македонски деец. Той е сред основателите на Македонския научен институт в София.[5] След окупацията на Гърция през Втората световна война през май 1941 година българското правителство праща делегация на Костурското братство в Югозападна Македония. В нея влизат Дамян Илиев, Спиро Василев и Петър Марков от Загоричани, Пандо Киселинчев и Георги Христов от Хрупища. Делегацията обикаля Леринско и Костурско по маршрута Битоля – Баница – Екши Су – Зелениче – Загоричани – Хрупища – Косинец – Лабаница – Смърдеш – Брезница – Руля – Желево – Лерин, където на 24 май присъства на голяма българска манифестация. В доклада си до правителството, пътуването на делегацията е определено като
| „ | едно бляскаво шествие на българщината | “ |
Населението посреща делегацията „с луда радост“ и разпитва кога ще дойде българска войска, докато италианските и германските власти подпомагат гръцката администрация, която тероризира българите. Делегацията предлага да се изпратят българи-преводачи при военните комендантства, да се настоява в българските села да се назначават кметове българи и да се формира българска милиция, да се допусне разпространението на български вестници и книги, в Битоля да се създаде егейски комитет, който да комуникира с българските власти.[6]
По-известни творби
редактиранеСкулптури на Киселинчев се намират в много бургаски, варненски и софийски градини и паркове, както и в художествени галерии в България, Гърция, бивша ГДР, бивша Югославия, бивша Чехословакия.
- „Камили“ (1919)
- „Мечки“ (1926)
- „Пингвини“ (1936)
- „Слончета“ (1936)
- „Бизон“ (1937)
- „Мече семейство“ (1939)
- „Слонка със слонче“ (1943)
- Бюст-паметници на Адам Мицкевич, Благой Касабов и Димитър Благоев.
-
Бивол -
Мечка -
Пингвини
Родословие
редактиране| Георги Киселинчев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Търпо Киселинчев | Кирил Гинчев † | Цвета | Васил Киселинчев | Султана Киселинчева | Янко Попйовчев | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Георги Киселинчев (1878 – 1971) | Кръстана Бурдашева | Лазар Киселинчев (1874 – 1946) | Христо Киселинчев (1873 – 1903) | Трендафил Гинчев (Киселинчев) | Насо Киселинчев | Ваша Киселинчева | Христо Киселинчев | Кольо Киселинчев | Александра Киселинчева | Олга Киселинчева | Райна Киселинчева | Георги Киселинчев (1894 – ?) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Митра Юрукова | Андон Юруков (1874 – 1962) | Славчо Киселинчев (1904 – 1925) | Лабро Киселинчев (1897 – ?) | Васил Киселинчев | Пандо Киселинчев (1890 – 1980) | Веса Шпатова | Асен Киселинчев (1905 – 1960) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Славчо Киселинчев (1927 – 2011) | Мария Тодорова Пиперкова (1929 – ?) | Ксения Киселинчева (р. 1949) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Външни препратки
редактиранеБележки
редактиране- ↑ Масоните в България: Членовете на Българските масонски ложи, родени в Македония (до 1944 г.), Брошура на Главно управление на архивите към Министерски съвет на Р. България, С., 2003 г.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 348.
- ↑ Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 1, Издателство на БАН, София, 1980 г.
- ↑ Енциклопедия България, том 3, Издателство на БАН, София, 1982, с. 426.
- ↑ Членове-основатели на Македонския научен институт // Македонски научен институт. Посетен на 10 октомври 2015.
- ↑ Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)