Пандо Киселинчев

Пантелей (Пандо) Търпов (Трендафилов)[1] Киселинчев е български скулптор, пионер на анималистичния жанр в България. Участва в революционната борба на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Македония и е масон[2].

Пандо Киселинчев
български скулптор
Пандо Киселинчев, 1933 г. Източник: ДА „Архиви“
Пандо Киселинчев, 1933 г. Източник: ДА „Архиви“

Роден
Починал

Съдържание

БиографияРедактиране

Пандо Киселинчев е роден на 11/23 септември 1890 година в голямото костурско село Косинец в семейството на известния строител Търпо Киселинчев. Брат е на Лазар Киселинчев – войвода на ВМОРО и на Георги Киселинчев – архитект. Участва в Костурската съединена чета на Македоно-одринското опълчение, оперирала в тила на турските части по време на Балканската война.[3]

След като родния му край попада в Гърция след Междусъюзническата война Пандо Киселинчев заминава за свободна България и през 1915 година завършва Художествено-индустриалното училище, днешната Национална художествена академия, където учи при Жеко Спиридонов. Заедно с Петър Морозов през 1920 година е един от основателите на Дружеството на независимите художници. Ранните му творби са с фолклорни и битови мотиви, като цикъла за Крали Марко.

Между 1922 и 1924 година специализира в Берлин при Отто Реегел[4] и е повлиян от Аугуст Гаул,[5] известен със своя анималистичен стил, чийто основоположник в България става Киселинчев. В работите си творецът използва материали като дърво, мрамор, бронз и бетон. Типични за стила му са силното чувство за реализъм, пластичността и движението, както и прецизното изобразяване на анатомията на животните.[1]

Пандо Киселинчев е виден македонски деец. Той е сред основателите на Македонския научен институт в София.[6] След окупацията на Гърция през Втората световна война през май 1941 година българското правителство праща делегация на Костурското братство в Югозападна Македония. В нея влизат Дамян Илиев, Спиро Василев и Петър Марков от Загоричани, Пандо Киселинчев и Георги Христов от Хрупища. Делегацията обикаля Леринско и Костурско по маршрута Битоля – Баница – Екши Су – Зелениче – Загоричани – Хрупища – Косинец – Лабаница – Смърдеш – Брезница – Руля – Желево – Лерин, където на 24 май присъства на голяма българска манифестация. В доклада си до правителството, пътуването на делегацията е определено като

едно бляскаво шествие на българщината

Населението посреща делегацията „с луда радост“ и разпитва кога ще дойде българска войска, докато италианските и германските власти подпомагат гръцката администрация, която тероризира българите. Делегацията предлага да се изпратят българи-преводачи при военните комендантства, да се настоява в българските села да се назначават кметове българи и да се формира българска милиция, да се допусне разпространението на български вестници и книги, в Битоля да се създаде егейски комитет, който да комуникира с българските власти.[7]

По-известни творбиРедактиране

Скулптури на Киселинчев се намират в много бургаски, варненски и софийски градини и паркове, както и в художествени галерии в България, Гърция, бивша ГДР, бивша Югославия, бивша Чехословакия.

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Според „Енциклопедия България“ и „Енциклопедия на изобразителното изкуство в България“ бащиното му име е Трендафилов. Според Христофор Тзавела, съставителя на „Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев“, София, 2003, баща им се казва Търпо или Тръндо.
  2. Масоните в България: Членовете на Българските масонски ложи, родени в Македония (до 1944 г.), Брошура на Главно управление на архивите към Министерски съвет на Р. България, С., 2003 г.
  3. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 348.
  4. Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 1, Издателство на БАН, София, 1980 г.
  5. Енциклопедия България, том 3, Издателство на БАН, София, 1982, с. 426.
  6. Членове-основатели на Македонския научен институт. // Македонски научен институт. Посетен на 2015-10-10.
  7. Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)