Пандо Киселинчев

български скулптор

Пантелей (Пандо) Трендафилов Киселинчев е български скулптор, пионер на анималистичния жанр в България. Участва в революционната борба на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Македония и е масон.[1]

Пандо Киселинчев
български скулптор
Пандо Киселинчев, 1933 г. Източник: ДА „Архиви“
Пандо Киселинчев, 1933 г. Източник: ДА „Архиви“
Роден
Починал
Учил вНационална художествена академия
Пандо Киселинчев в Общомедия

Биография

редактиране

Пандо Киселинчев е роден на 11/23 септември 1890 година в голямото костурско село Косинец в семейството на Трендафил Киселинчев. Братовчед е на Лазар Киселинчев – войвода на ВМОРО и на Георги Киселинчев – архитект. Участва в Костурската съединена чета на Македоно-одринското опълчение, оперирала в тила на турските части по време на Балканската война.[2]

След като родния му крайт попада в Гърция след Междусъюзническата война, Пандо Киселинчев заминава за Свободна България и през 1915 година завършва Художествено-индустриалното училище, днешната Национална художествена академия, където учи при Жеко Спиридонов. Заедно с Петър Морозов през 1920 година е един от основателите на Дружеството на независимите художници. Ранните му творби са с фолклорни и битови мотиви, като цикъла за Крали Марко.

Между 1922 и 1924 година специализира в Берлин при Ото Реегел[3] и е повлиян от Аугуст Гаул,[4] известен със своя анималистичен стил, чийто основоположник в България става Киселинчев. В работите си творецът използва материали като дърво, мрамор, бронз и бетон. Типични за стила му са силното чувство за реализъм, пластичността и движението, както и прецизното изобразяване на анатомията на животните.[1]

Пандо Киселинчев е виден македонски деец. Той е сред основателите на Македонския научен институт в София.[5] След окупацията на Гърция през Втората световна война през май 1941 година българското правителство праща делегация на Костурското братство в Югозападна Македония. В нея влизат Дамян Илиев, Спиро Василев и Петър Марков от Загоричани, Пандо Киселинчев и Георги Христов от Хрупища. Делегацията обикаля Леринско и Костурско по маршрута Битоля – Баница – Екши Су – Зелениче – Загоричани – Хрупища – Косинец – Лабаница – Смърдеш – Брезница – Руля – Желево – Лерин, където на 24 май присъства на голяма българска манифестация. В доклада си до правителството, пътуването на делегацията е определено като

едно бляскаво шествие на българщината

Населението посреща делегацията „с луда радост“ и разпитва кога ще дойде българска войска, докато италианските и германските власти подпомагат гръцката администрация, която тероризира българите. Делегацията предлага да се изпратят българи-преводачи при военните комендантства, да се настоява в българските села да се назначават кметове българи и да се формира българска милиция, да се допусне разпространението на български вестници и книги, в Битоля да се създаде егейски комитет, който да комуникира с българските власти.[6]

По-известни творби

редактиране

Скулптури на Киселинчев се намират в много бургаски, варненски и софийски градини и паркове, както и в художествени галерии в България, Гърция, бивша ГДР, бивша Югославия, бивша Чехословакия.

Родословие

редактиране
 
 
 
 
 
 
Георги Киселинчев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Търпо Киселинчев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Кирил Гинчев †
 
Цвета
 
Васил Киселинчев
 
Султана Киселинчева
 
Янко Попйовчев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Киселинчев
(1878 – 1971)
 
Кръстана Бурдашева
 
Лазар Киселинчев
(1874 – 1946)
 
Христо Киселинчев
(1873 – 1903)
 
 
 
 
 
Трендафил Гинчев - Киселинчев
 
Насо Киселинчев
 
Ваша Киселинчева
 
Христо Киселинчев
 
Кольо Киселинчев
 
Александра Киселинчева
 
Олга Киселинчева
 
Райна Киселинчева
 
Георги Киселинчев
(1894 – ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Митра Юрукова
 
Андон Юруков
(1874 – 1962)
 
Славчо Киселинчев
(1904 – 1925)
 
Лабро Киселинчев
(1897 – ?)
 
Васил Киселинчев
 
Пандо Киселинчев
(1890 – 1980)
 
Веса Шпатова
 
 
 
 
 
Асен Киселинчев
(1905 – 1960)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Славчо Киселинчев
(1927 – 2011)
 
Мария Тодорова Пиперкова
(1929 – ?)
 
 
 
Ксения Киселинчева
(р. 1949)
 
 

Външни препратки

редактиране
  1. Масоните в България: Членовете на Българските масонски ложи, родени в Македония (до 1944 г.), Брошура на Главно управление на архивите към Министерски съвет на Р. България, С., 2003 г.
  2. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 348.
  3. Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 1, Издателство на БАН, София, 1980 г.
  4. Енциклопедия България, том 3, Издателство на БАН, София, 1982, с. 426.
  5. Членове-основатели на Македонския научен институт // Македонски научен институт. Посетен на 10 октомври 2015.
  6. Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)