Петров дол (област Варна)

село в област Варна
(пренасочване от Петров дол (Област Варна))
За другото българско село вижте Петров дол (Област Смолян).

Петров дол е село в Североизточна България. То се намира в община Провадия, област Варна.

Петров дол
Обществена сграда в Петров дол
Обществена сграда в Петров дол
България
43.2296° с. ш. 27.4577° и. д.
Петров дол
Област Варна
43.2296° с. ш. 27.4577° и. д.
Петров дол
Общи данни
Население347 души[1] (15 март 2024 г.)
13,1 души/km²
Землище26,503 km²
Надм. височина130 m
Пощ. код9225
Тел. код05168
МПС кодВ
ЕКАТТЕ56143
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВарна
Община
   кмет
Провадия
Димо Димов
(ГЕРБ; 2023)
Кметство
   кмет
Петър Мончев (ГЕРБ-СДС)
Петров дол в Общомедия

География

редактиране

Петров дол се намира на 6 км северно от град Провадия и се свързва с републиканската пътна мрежа и aвтомагистрала „Хемус“ посредством Републикански път III-208. Селото е разположено в северната периферия на Добринското плато в долината на река Язтепенска.[2]

Османски период

редактиране

Първи данни за селото под името Дерекьой (тур. село в речна долина) са открити в османския данъчен регистър джизие от 1635 г. Според регистъра, селото и още няколко други от Провадийска кааза принадлежат към вакъфа на султан Селим I (1512 – 1520). Селото се споменава и в османски регистър от 1676 г. относно разпределяне на извънредни данъци, свързани с продоволственото осигуряване на военните походи. Данъчната тежест на селото е определена на шест авариз ханета, което се интерпретира като 50 и 80 къщи и вероятно означава, че броят на населението спрямо регистрираните през 1635 г. 55 данъкоплатци се запазва или леко нараства. През османския период в селото живеят православни албанци (арнаути), които заедно с част от коренните жители през 1773 – 1829 г. се изселват в Калипетрово, Силистренско и Каракурт (южно от Болград, дн. Украйна). За това сведения дава Константин Иречек, който нарича селото Петрина река) и сам цитира Павел Джорджич, определяйки някогашното албанско население на селото като военизирано и самоотбраняващо се срещу кърджалиите.[3]

След Освобождението

редактиране

През 1909 година е създадена земеделска кооперация „Искра“. Към 1935 година тя има 78 члена.[4]

През 1923 г. е издадено постановление за уволнението на секретаря на Дерекьойската община след доклад на окръжен проверител.[5]

Със заповед № 3072 от 11 септември 1934 Министерски съвет преименува село Дере кьой на село Петров дол. В най-новата история с указ № 385 от 4 ноември 1996 селата Венчан, Златина, Петров дол и Староселец и техните землища са отделени от община Ветрино и присъединени към община Провадия.

Население

редактиране

Численост на населението според преброяванията през годините:[6][7]

Година на
преброяване
Численост
19341064
19461189
19561205
19651103
1975955
1985746
1992576
2001444
2011369
2021362

Етнически състав

редактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

редактиране

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[8]

Численост Дял (в %)
Общо 369 100.00
Българи 345 93.49
Турци
Цигани - -
Други 10 2.71
Не се самоопределят ? ?
Неотговорили 13 3.52

Културни и природни забележителности

редактиране
 
Читалището в Петров дол носи името на Вичо Иванов

Северно от селото по посока АМ „Хемус“ се намира местността Голямата канара, обявена за защитена местност със Заповед №213/05.04.1979 г. Представлява карстов каньон със специфичен ландшафт, гнездово местообитание на редки грабливи птици, включени в Червената книга на България и защитени по смисъла на Закона за биологичното разнообразие: белоопашат мишелов, египетски лешояд, скален орел, обикновен мишелов, черношипа ветрушка, вечерна ветрушка и др. Защитената местност е достъпна и подходяща за орнитологичен туризъм. По-късно в местността уединение са търсили монаси отшелници, създали скалния манастир „Голямата канара“,[9][10][11] наричан още „Седемте килии“ или „Седемте одаи“.[12] Южно от селото се намират и скалните манастири Свети Георги[13] и Градище.[14][15][16][17]

В селото е издигнат паметник на загиналите във войните 1912 – 1918 г. Построен е през 1926 г. и тържествено е открит на 21 октомври 1926 г. Имената на загиналите са изписани върху стените на паметника. Към Народно читалище „Вичо Иванов“ са организирани етнографска и земеделска музейни сбирки.[18]

Редовни събития

редактиране

Съборът на селото по традиция се провежда на 6 май (Гергьовден).

Личности

редактиране
 
Мемориална плоча на Вичо Иванов в селото
Родени в Петров дол

Източници

редактиране
  1. www.grao.bg
  2. Според доклад на Басейнова Дирекция „Черноморски район“ от 2015 г., река Язтепенска е пресъхнала
  3. Анастас Ангелов. Девня – страници от историята. Варна: LiterNet, 2003
  4. Списък на кооперативните сдружения, действали през 1935 година, по места, София 1936, с. 27 (страницата не е отбелязана в изданието – Околия Провадия).
  5. Утринна поща - Независим ежедневен информационен вестник / Ред. Н. Венедиков - Варна; Кооп. печ. Гутенберг / брой 5, 05 март 1923 г., стр. 2
  6. „Справка за населението на село Петров дол, община Провадия, област Варна, НСИ“ // webcitation.org. Архивиран от оригинала на 2022-06-28. Посетен на 5 януари 2017.
  7. „The population of all towns and villages in Varna Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 5 януари 2017. (на английски)
  8. „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 5 януари 2017. (на английски)
  9. Манастир „Голямата канара“, Свети места.
  10. Голямата канара, Седемте одаи и скален скит Свети Георги, село Петров дол, 03.01.2016.
  11. Скален манастир Голямата канара – Петров дол, 19 октомври 2018 г.
  12. google.com
  13. Скален манастир Свети Георги, Guide-Bulgaria.
  14. Манастир „Градище“, Свети места.
  15. Скален манастир в местността Градище, Guide-Bulgaria.
  16. Исторически обект Скални манастири
  17. opoznai.bg
  18. На село в Петров дол. bnr.bg.