Писарево (област Велико Търново)
Тази статия е за селото в област Велико Търново. За селото в област Шумен вижте Писарево (Област Шумен).
Писарево е село в Северна България. То се намира в община Горна Оряховица, област Велико Търново. Релефът е предимно равнинен, в териториалните граници на селото преминава река Янтра. Отстои на 12 км източно от град Горна Оряховица, а град Велико Търново на около 30 км.
| Писарево | |
|---|---|
  Писарево  Писарево | |
| Общи данни | |
| Население | 1066 души[1] (15 септември 2022 г.) 94,7 души/km² |
| Землище | 11,26 km² |
| Надм. височина | 72 m |
| Пощ. код | 5127 |
| Тел. код | 061706 |
| МПС код | ВТ |
| ЕКАТТЕ | 56472 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Велико Търново |
| Община – кмет | Горна Оряховица Николай Рашков (Пряка демокрация; 2023) |
| Кметство – кмет | Писарево Ахмед Мустафов (ДПС) |
История редактиране
Първите данни за съществуването на селото датират от времето на Римската империя и управлението на император Траян. По това време, името му било “Язъжикьой” (Слепите юруци), тъй като от заселилите се тук турци, единият бил сляп. Първоначалното местоположение на селото е в местността "Лозица", където е имало Римска крепост, а селището е едно от най-старите в района. Името на селото се споменава в повестта на Цани Гинчев - "Ганчо Косерката". По време на Освобождението на България, римската крепост е съборена и върху основите й е построен женски манастир. В селото е дошъл българин на име Цоньо Цонкин - войвода, който участвал с четата си в битката при с. Марян. След известно време се завръща отново в селото и запалва манастира. По-късно местоположението на селото се измества по поречието на левия бряг на река Янтра при воденицата. Поройни дъждове надигат реката и тя залива голяма част от къщите, намиращи се непосредствено до нея. Това е и причината за третото променяне на местоположението на селото. Името си селото взема от българин, който е бил писар и водел сметките на главният бей в местността “Геран”, като по това време не е имало нито училище, нито храм. Основният поминък на населението е земеделие, градинарство и животновъдство. През периода от 1900 г. до 1957 г. голяма част от младите мъже са работели като земеделци в Румъния, Австрия и Унгария.
Население редактиране
Численост на населението според преброяванията през годините:[2][3]
|  |
Етнически състав редактиране
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 794 | 100.00 |
| Българи | 224 | 28.21 |
| Турци | 503 | 63.35 |
| Цигани | 32 | 4.03 |
| Други | ||
| Не се самоопределят | ||
| Не отговорили | 23 | 2.89 |
Религии редактиране
Преимуществено населението изповядва източноправославната религия. В селото 80 % от местното население са мюсюлмани. Църквата "Свети Димитър" е построена през 1900 година. Преди нея е имало параклис носещ също името на Свети Димитър Солунски.
Обществени институции редактиране
На територията на селото има детска градина, училище, читалище, ресторант и магазини.
История на училището: През 1867 г. по инициатива на българите придошли от балкана – Димитър Атанасов, Пеньо Петров, Иван Ганев, се поставя началото на училището в селото. Учениците се събирали в къщите на инициаторите и там се учели на четмо и писмо, като са нямали нито скамейки, нито столове. С такива се сдобиват през учебната 1868 – 1869 г. Пръв учител е бил хаджи Цоньо. След него е Никола, известен с прозвището “Куцият даскал”. През 1870 г. населението в селото нараства (700 – 800 души) и всички задружно се залавят да си построят Килия (училище). В периода 1874 – 1878 г. се посещава от много учители от околните села. Като видели, че килията е вече неудобна за училище и по настояване на инспекцията през 1890 г. е построено начално училище, впоследствие разрушено от земетресение в Търновско (1913) през 1913 г. и е построено отново през 1915 г. Поради нарасналия брой население през 1930 г. е построено друго училище - прогимназия и през 1930 – 1931 г. са започнали първите занятия в нея. След Девети септември 1944 г. в село Писарево е имало две функциониращи училища. Едното от от I до IV клас, а другото от V до VII клас. Разрушителното земетресение от 07.12.1986г. в Стражица нанася сериозни щети по сградата и това принуждава в продължение на 8 години за училище да се ползва административната сграда на бившето ТКЗС.[5] На 12.09.1992г. започва строежа на друго – ново училище, завършено и тържествено открито на 08.12.1994г. с името ОУ "Отец Паисий"
Около 1900-та година в селото се заговаря и за читалище. Негови основатели стават действащите учители по това време в селото. Първоначално то се помещава в училището, а през 1905 г. вече има и собствена сграда. От самото създаване на читалището се сформира и театрална трупа, жънала големи успехи през годините. Една от най-успешните постановки е пиесата “Нонкината любов” (1959г.) по повест на писателят Ивайло Петров. В нея вземат участие Пенка Панева, Станка Димитрова, Стефан Богданов, Панайот Иванов и други. Земетресението от 1986 г. прави сградата необитаема и трупата прекъсва своята дейност. Последната пиеса е “Болница на края на града”. В нея участие вземат: Любен Маринов, Марин Петков, Стефан Панайотов, Радка Славчева, Валентин Петров, Димитрана Янкова. През 1956 г. учителката Бонка Панева събира жените на селото и сформира женска певческа група. Тя е и първият ръководител, а първата песен която групата разучава е “Завило сей вито хоро”. Мария Ганчева ушива носиите, с които жените излизат на сцена. През 2007 г. със съдействието и организационните действия на кмета на селото – Стефан Панайотов, се прави основен ремонт на читалищната сграда. На 13 октомври 2007 г. тя е тържествено открита от тогавашния министър на културата – проф. Стефан Данаилов. През 1956 година в селото е създадено ТКЗС „Победа“. През 1996 г. се създава и пенсионерски клуб „Янтра“. Идеята за създаването му идва от Николинка Ганчева, която получава подкрепата на Стефан Панайотов и двамата се заемат със задачата да учредят и узаконят клуба.
Транспорт редактиране
Близостта на селото до общинският център осигурява достъп до жп възел Горна Оряховица и международното летище в гр. Горна Оряховица.
Културни и природни забележителности редактиране
В центъра на селото е се намира селска чешма изградена през 1929 г. Именно около нея ежегодно се провежда национален празник на автентичния фолклор "На мегдана". Целта на празника е да се съхраняват и популяризират българските народни традиции, обичаи и фолклорните песни. Фестивалът няма конкурсен характер, както и възрастови ограничения. Участниците и гостите на празника имат възможността да опитат традиционни гозби и да се насладят на кулинарните умения на писаровчани.[6] На 16.09.2023 г. около селската чешма в селото отново ще се проведе фолклорен празник.
Източници редактиране
- ↑ www.grao.bg
- ↑ „Справка за населението на село Писарево, община Горна Оряховица, област Велико Търново, НСИ“ // nsi.bg. Посетен на 20 януари 2019.
- ↑ „The population of all towns and villages in Veliko Tǎrnovo with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 20 януари 2019. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 20 януари 2019. (на английски)
- ↑ http://oupisarevo.g-oryahovitsa.com/index.php/istoriya
- ↑ https://fest-bg.com/event/%d1%85-%d0%bd%d0%b0%d1%86%d0%b8%d0%be%d0%bd%d0%b0%d0%bb%d0%b5%d0%bd-%d0%bf%d1%80%d0%b0%d0%b7%d0%bd%d0%b8%d0%ba-%d0%bd%d0%b0-%d0%b0%d0%b2%d1%82%d0%b5%d0%bd%d1%82%d0%b8%d1%87%d0%bd%d0%b8%d1%8f-%d1%84/
