Правителство на Стоян Данев 1, 2 и 3

Първото, второто и третото правителство на Стоян Данев са двадесет и трето, двадестет и четвъртото и двадесет и петото правителство на Княжество България, назначени с Укази № 16, № 9 и № 3 от 22 декември 1901 г.[1], от 4 ноември 1902 г.[2] и от 18 март 1903 г.[3] на княз Фердинанд Сакскобургготски. Управлява страната като цяло до 6 май 1903 г., след което е наследено от второто правителство на Рачо Петров[4].

Правителство на Данев
 23-то, 24-то, 25-о правителство на България
Общи
Държавен главаФердинанд I
ПредседателСтоян Данев
Народно събрание
89 / 189
Сформиране22 декември 1901
Разпускане6 май 1903
Първоначален състав
Партия(и)ПЛП
Министри8
~ мъже8
~ жени0
Хронология
Назначено отXII ОНС
Каравелов 4
Петров 2

Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.

Политика редактиране

Вътрешна политика редактиране

На 21 декември 1901 г. е образувано хомогенно правителство на Прогресивнолибералната партия с министър-председател Стоян Данев. Във вътрешнополитически план кабинета концентрира вниманието си върху законодателната дейност на новото Народно събрание. Приети са закони „за разделяне на околиите на избирателни секции“, за именение на „Закона за селските и градските общини“, за „съдебните пристави“ и за „отмяна на покровителственото мито при внос на кожи“. Претърпява корекция и данъкът върху земята[5].

Външна политика редактиране

1902–1903 редактиране

 
Облигация от външния заем, емитиран от кабинета Данев

Във външнополитическата дейност на правителството се откроява амбицията му да се възстановят доверието и връзките между България и Русия. За тази цел през април 1902 г. д-р Данев посещава Петербург. Русия обещава помощ на България както за решаване на проблемите с Румъния, така и за сключване на заем с Франция. Непосредствено преди отпускането на заема Русия подкрепя претенциите на Сърбия за Скопската епархия – сърбинът Фирмилиан е назначен за скопски епископ, акт, който утвърждава претенциите на Сърбия и засилва пропагандата ѝ в Северна Македония. Направените от кабинета отстъпки по този въпрос нарушават връзките му с Екзархията и накърняват авторитета на Прогресивнолибералната партия[5].

На 31 май 1902 г. при посещението на княз Фердинанд I и на министър-председателя Данев в Русия е подписана тайна Руско-българска военна конвенция. Тя има за цел да се противодейства на конвенцията между Австро-Унгария и Румъния. В случай на война се предвижда въоръжените сили на България да бъдат под руско командване. Договорът не е насочен срещу Турция, има отбранителен характер и не засяга териториални претенции[5].

Постъпките на българската дипломация за въвеждането на реформи в Македония и Одринско остават без резултат. Русия и Австро-Унгария отново отказват да се ангажират с разрешаването на проблема. Опитите на правителството да постави под контрол дейността на Върховния македно-орински комитет (ВМОК) се провалят. През септември 1902 г. в Горноджумайско избухва въстание, ръководено от Комитета. Непосредствено след потушаването му Великите сили отново припомнят на Високата порта задълженията ѝ по Берлинския договор за провеждане на реформи в Македония и Одринско. За либерализиране на режима на Абдул Хамид II правителството на Данев залага на пълно сътрудничество с руската дипломация. На султана е връчена реформаторска програма. Поради избухването на Илинденско–Преображенското въстание обаче тя не е приложена[5].

За подготовката на въстанието получават информация както българското правителство, така и Великите сили. Руската дипломация настоява пред кабинета да участва в предотвратяването му. Българското правителство не може открито да подкрепи въстанието. Основните причини за това са недостатъчната подготовка на Княжеството за война с Турция, пацифистката позиция на Русия и надеждата за провеждане на реформи по мирен път в Македония и Одринско с помощта на Великите сили. В началото на 1903 г. кабинетът взема решение за разпускането на ВМК[5].

1903, разпускане на правителството редактиране

Неактивната позиция на правителството по националния въпрос и вътрешните противоречия в Прогресивнолибералната партия довеждат до падането на правителството в началото на май 1903 г. Княз Фердинанд I предизвиква оставката на кабинета с грубото си поведение към простветния министър Александър Радев.[6][5]

Съставяне редактиране

Кабинетът, оглавен от Стоян Данев, е образуван от дейци на Прогресивнолибералната партия.

Кабинет редактиране

Сформира се от следните 8 министри и един председател[5].

министерство име партия
председател на Министерския съвет Стоян Данев Прогресивнолиберална партия
вътрешни работи Михаил Сарафов Прогресивнолиберална партия
външни работи и изповедания Стоян Данев Прогресивнолиберална партия
финанси Михаил Сарафов (упр.) Прогресивнолиберална партия
народно просвещение Васил Кънчов Прогресивнолиберална партия
правосъдие Александър Радев Прогресивнолиберална партия
обществени сгради, пътища и съобщения Александър Людсканов (упр.) Прогресивнолиберална партия
военен Стефан Паприков военен
търговия и земеделие Александър Людсканов Прогресивнолиберална партия

Промени в кабинета редактиране

от 26 януари 1902 редактиране

министерство име партия
народно просвещение Стоян Данев (упр.) Прогресивнолиберална партия

от 9 март 1902 редактиране

министерство име партия
вътрешни работи Александър Людсканов Прогресивнолиберална партия
финанси Михаил Сарафов Прогресивнолиберална партия
народно просвещение Христо Тодоров Прогресивнолиберална партия
търговия и земеделие Петър Абрашев Прогресивнолиберална партия
обществени сгради, пътища и съобщения Никола Константинов Прогресивнолиберална партия

от 4 ноември 1902 редактиране

министерство име партия
народно просвещение Александър Радев Прогресивнолиберална партия
правосъдие Христо Тодоров Прогресивнолиберална партия
обществени сгради, пътища и съобщения Димитър Попов Прогресивнолиберална партия

от 18 март 1903 редактиране

министерство име партия
военен Михаил Савов военен

Събития редактиране

1901 редактиране

1902 редактиране

1903 редактиране

  • януари 1903 – Под руски натиск Данев разтуря ВМОК и македоно-одринските дружества.[13]
  • 23 февруари 1903 – Султанът приема Виенската програма за ограничени реформи в Македония.[13]

Вижте също редактиране

Литература редактиране

Бележки редактиране

  1. ДВ. Указ № 16 от 22 декември 1901 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 280 от 22 декември 1901 г.
  2. ДВ. Указ № 9 от 4 ноември 1902 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 240 от 4 ноември 1902 г.
  3. ДВ. Указ № 4 от 18 март 1903 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 61 от 19 март 1903 г.
  4. Стателова 1999, с. 169 – 174.
  5. а б в г д е ж Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X. с. 80-82, 85-86, 85-86.
  6. Стателова 1999, с. 170 – 173.
  7. Известник - вестник:седмичник - Варна, брой 1 / 01 януари 1902 г., стр 1.
  8. а б Стателова 1999, с. 169.
  9. Известник - вестник:седмичник - Варна, брой 27 / 01 юни 1902 г., стр 2.
  10. Стателова 1999, с. 170.
  11. а б Стателова 1999, с. 171.
  12. Тодорова 2009, с. 95 – 96.
  13. а б в Стателова 1999, с. 172 – 173.