Отваря главното меню

Принцес Роял (на английски: HMS Princess Royal) (най-голямата дъщеря на английския крал) е линеен крайцер на Британския Кралски флот, от времето на Първата световна война. Втори кораб от типа „Лайън“. В сравнение със своите предшественици, линейните крайцери от типа „Индифатигъбъл“, има по-мощно въоръжение и брониране. Взема активно участие в болшинството големи операции на Кралския флот.

„Принцес Роял“
HMS Princess Royal
HMS Princess Royal LOC 18244u.jpg
Флаг Великобритания Великобритания
Клас и тип Линеен крайцер от типа „Лайън“
Производител Vickers в Бароу на Фърнис, Великобритания.
Живот
Заложен 2 май 1910 г.
Спуснат на вода 29 април 1911 г.
Влиза в строй 14 ноември 1912 г.
Изведен от
експлоатация
утилизиран на 14 декември 1922 г.
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 213,4 m
Ширина 27,0 m
Газене 8,4 m
Задвижване 2 парни турбини Parsons;
42 парни водотръбни котли Yarrow;
4 гребни винта;
70 000 к.с.
Скорост 28,5 възела
(52,8 km/h)
Водоизместимост 26690 t (нормална)
31310 t (пълна)
Броня пояс: 102 – 229 mm;
траверси: 102 mm;
палуба: 25 – 65 mm;
барбети: 229 – 203 mm;
кули ГК: 83 – 229 mm;
бойна рубка: до 254 mm
Екипаж 997 души
Далечина на
плаване
5610 морски мили при 10 възела ход
Въоръжение
Артилерия 4x2 343 mm;
16x1 102 mm;
4x1 47 mm
Торпеда 2x2 533 mm ТА[1]
„Принцес Роял“
HMS Princess Royal
в Общомедия

„Принцес Роял“ участва в битката в Хелголандския залив само няколко месеца след влизането си в строй, а след това е изпратен в Карибско море за противодействие на немската Източно-Азиатска крайцерска ескадра, която иска да премине през Панамския канал. След като тази ескадра е унищожена в битката при Фолкландските острови, през декември 1914 г., „Принцес Роял“ се съединява с 1-ва ескадра линейни крайцери на адмирал Дейвид Бити. По време на битката при Догер банк линейният крайцер има само няколко попадения, едно от които поврежда крайцера „Блюхер“, впоследствие унищожен от английските линейни крайцери. След няколко месеца „Принцес Роял“ става флагман на 1-ва ескадра линейни крайцери под командването на адмирал Озмонд Брок. Той получава малки повреди след Ютландската битка и след месец и половина се връща в строя.

Провежда остатъка от войната в патрулиране на Северно море, и участва в огневото прикритие във втората битка в Хелголандския залив, през 1917 г. През 1920 г. е изваден в резерва и през 1924 г., съгласно клаузите на Вашингтонския морски договор, е продаден за скрап.

Съдържание

КонструкцияРедактиране

 
схема на лявата проекция и изглед отгоре

„Принцес“ има обща дължина 213,4 метра, максимална ширина 27 метра, газене при пълна водоизместимост от 32 фута и 5 дюйма (9,9 метра). Нормалната водоизместимост е 26 270 дълги тона (26 690 т), а пълната е 30 820 дълги тона (31 310 т). Метацентричната височина е 1,8 метра при пълно натоварване (с нефтеното гориво)[2][3].

СлужбаРедактиране

Преди войнатаРедактиране

Веднага след влизането си в строй „Лайън“ и „Принцес Роял“ са приписани към 1-ва ескадра крайцери, която през януари 1913 г. е преименувана на 1-ва ескадра линейни крайцери (BCS), и „Лайън“ става нейн флагман. На 1 март 1913 г. към командването на ескадрата пристъпва адмирал Дейвид Бити, издигнал своя флаг на „Лайън“. В началото на 1914 г. съединение в състав „Лайън“, „Принцес Роял“, „Куин Мери“ и „Ню Зеланд“ се насочва към Брест за съгласуване на взаимодействието между английските и френските морски сили в случай на война.

Три месеца по-късно ескадрата на Бити в състав „Лайън“, „Принцес Роял“, „Куин Мери“, „Ню Зеланд“ и крайцерите „Блонд“ и „Бодицея“ отплава за Русия с цел демонстрация на морската мощ на „господарката на моретата“ и нейното непримиримо отношение към Германия в хода на преговорите за развитието и оформлението на връзките на Русия с Франция и Великобритания[4]. На 18 юни 1914 г. английските кораби пускат котва на Ревелския рейд, където престояват четири дена и стават сензациея за местното население. След „триумфа на англо-руската дружба“ в Ревел, сутринта на 23 юни ескадрата пуска котва в Кронщатския рейд. Престоя на ескадрата в Кронщат е съпроводено с пишни празнества и приеми. Бити със съпругата си, съпругата на Чърчил и командирите на корабите са удостоени с аудиенция при руския император в Царско Село. „Лайън“ е удостоен с визита на Николай II, Александра Фьодоровна и великите княгини в съпровождението на морския министър И. К. Григорович[5]. Бити и командирите на корабите посещават Москва. С разрешението на Бити линейните крайцери са огледани от руски военноморски инженери, представили на своето командване подробни отчети. По всяка видимост, руските офицери очакват да видят на най-добрите кораби на съюзниците нещо съвършено особено, но тъй като това не се случва, главният лайтмотив на техните отчети е разочарованието. За сметка на това всевъзможни „дреболии“ са удостоени с всячески похвали.

На 28 юни, когато демонстрацията на англо-руската дружба е разгара си, идва известието за убийството в Сараево на херцог Франц Фердинанд. Бити получава заповед веднага да се върне в Англия. Николай II, желаейки на изпроводяк да види линейните крайцери в целият им блясък, в деня на отплаването на английските кораби излиза с яхтатаПолярна звезда“ в морето. Ескадрата на Бити не падат по гръб – „котките на адмирал Фишър“ преминават покрай императорската яхта на скорост 28 възела и, независимо от пълния щил в във Виборгския залив, вдигат такава вълна, че „Полярна звезда“ е подложена на изрядно люлеене. Отплаващия по това време от Аспе „Аврора“ също вижда вълничките, и неговия екипаж дълго време се губи в догадки относно произхода на този природен феномен.

През юли ситуацията в Европа продължава да се нажежава. Австро-сръбските преговори окончателно влизат в задънена улица, и във въздуха замирисва на война. На 15 юли започва планов призив на запасняци за укомплектоване на корабите в британския флот според щатовете за военно време. На 26 юли Чърчил на свой страх и риск издава заповед за отмяна на мобилизацията. В ранното утро на 29 юли 1-ви флот, почти исцяло състоящ се от съвременни дредноути, заедно с 4 линейни крайцера на Бити излиза от Портланд и се насочва в залива Скапа Флоу на Оркнейските острови. По време на войната тези кораби стават основната ударна сила на Гранд Флийт, главната им задача е удържането на господството над Северно море. Ескадрата на Бити пристига в Скапа Флоу на 31 юли, имайки в своя състав „Лайън“, „Принцес Роял“, „Ню Зеланд“ и „Инвинсибъл“, скоро към тях се присъединява и „Куин Мери“[6].

Битката при Догер банкРедактиране

Ютландската биткаРедактиране

Последствия от Ютландската битка за „Принцес Роял“Редактиране

„Принцес Роял“ в битката се намира в състава на първа ескадра линейни крайцери и плава трети в килватерната колона на 25-възлов ход. Огън открыва в 15:51 по „Лютцов“, накривайки го с третия залп. Когато е забелязано неправилното целеразпределение, поради което „Дерфлингер“ остава необстрелян, „Принцес Роял“ го обстрелва от дистанция 65 каб., но безрезултатно. „Дерфлингер“ открива огън по „Принцес Роял“ и в 16:00 изважда от строя кулата на системата за централно насочване „Арго“ и главния пост за управление на артилерийския огън, но повредите са отстранени в 16:16. В 16:23, поради приближаването на германските дредноути, англичаните завиват наляво, за това и последващите попадения от 305-мм снаряди на „Дерфлингер“ вече са в десния борд на „Принцес Роял“[7].

В 17:17 боя се възобновява на пределната дистанция, и снарядите отново започват да падат в „Принцес Роял“ от дистанция 65 – 80 каб.

На кораба избухват няколко пожара, потушаването на които е затруднено от липсата на електрическо осветление в помещенията и неизправности на пожарната магистрала в районите на попадания на снаряди. „Принцес Роял“ се връща в базата на 1 юни, влиза в ремонт, който завършва на 15 юли 1916 г[7].

ИзточнициРедактиране

  1. Всички данни са приведени към момента на влизане в строй.
  2. Roberts, pp. 43 – 44
  3. Мужеников:Линейные крейсера Англии Ч2, 11
  4. Burt, p. 151
  5. HMS Lion. // MaritimeQuest, 22 февруари 2007. Архив на оригинала от 19 април 2012. Посетен на 17 февруари 2010.
  6. Лихарев Д. В. Адмирал Дэвид Битти и британский флот в первой половине XX века. Санкт-Петербург, 1997 – 240 с.
  7. а б Повреждения английского линейного крейсера „Принсесс Ройял“. // Архив на оригинала от 19 април 2012.

ЛитератураРедактиране

  • Мужеников В.Б.. Линейные крейсера Англии. Ч. II.
  • Паркс О.. Линкоры Британской империи. Ч. VII. Эпоха дредноутов. 13 с.. ISBN 978-5-8172-0132-1.
  • Burr L. British battlecruisers. 1914 – 1918. ISBN 1-84603-008-0.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1906 – 1921. ISBN 0-87021-907-3.
  • Campbell N. J. M. Battlecruisers. – London: Conway Maritime Press, 1978. – 72 p. – (Warship Special No. 1). – ISBN 0851771300
  • Roberts J.. Battlecruisers. ISBN 1-86176-006-X.

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „HMS Princess Royal (1911)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.