Първомай (община)

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Първомай.

Община Първомай се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Пловдив.

Община Първомай
Parvomay Municipality Within Bulgaria.png
Общи данни
Област Пловдив
Площ 521.59 km²
Население 27 200 души
Адм. център Първомай
Брой селища 17
Сайт parvomai.bg
Управление
Кмет Николай Митков
(БСП)
Общ. съвет 21 съветници
   БСП за България (6)
   ГЕРБ (5)
   СДС (3)
   СДП (3)
   ДПС (2)
   ЗС „Ал. Стамболийски“(2)
Map of Parvomay municipality (Plovdiv Province).png
Топографска карта на община Първомай.

ГеографияРедактиране

Географско положение, граници, големинаРедактиране

Общината е разположена в югоизточната част на област Пловдив. С площта си от 521,59 km2 заема 5-о място сред 18-те общините на областта, което съставлява 8,7% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурсиРедактиране

РелефРедактиране

Релефът на общината е твърде разнообразен – от равнинен в северната част, през хълмист в централната, до ниско планински в южната и югоизточната. Територията ѝ попада в пределите на Горнотракийската низина, Хасковската хълмиста област и крайните северозападни части на Източните Родопи.

Северните райони на общината се заемат от южната част на Горнотракийската низина, а средните ѝ – от западните части на обширната Хасковска хълмиста област, като тук надморската височина варира от 200 m на север до 400 m на югозапад. Североизточно от село Караджалово, на границата с община Чирпан и община Димитровград, в коритото на река Марица се намира най-ниската точка на община Първомай – 114 m н.в.

В югоизточната част от територията на общината се простира рида Драгойна, крайно северозападно разклонение на Източните Родопи. Рида има форма на изпъкнала на северозапад дъга, като изцяло попада в пределите на общината. Той е ориентиран от югозапад на североизток с дължина 17 – 18 km между долините на реките Каялийка на запад и север и Банска река на юг. Югозападно от село Буково, на границата с община Черноочене се намира най-високата му точка връх Соуджик 839,7 m, която е и най-високата точка на община Първомай.

ВодиРедактиране

Основна водна артерия на община Първомай е река Марица, която протича в северната ѝ част от запад на изток, на протежение от 23 km с част от средното си течение. На територията на общината в нея се вливат два по-големи притока: Омуровска (ляв), вливащ се в нея югоизточно от село Крушево и Мечка (десен), вливаща се североизточно от град Първомай. Омуровска протича през общината с най-долното си течение, а река Мечка – със средното и долното си течение покрай село Поройна и град Първомай.

Южните и югоизточните части на общината се отводняват от други две реки, които са също десни притоци на Марица, но се вливат в нея извън пределите ѝ. През селата Искра, Брягово, Драгойново и Езерово с горното и средното си течение протича река Каялийка (Скаличица, 39 km), а югоизточно от село Буково – най-горното течение на Банска река.

По реките Мечка, Каялийка и Банска и на някои от техните притоци са изградени множество микроязовири, водите на които се използват изключително за напояване на обширните земеделски земи в общината. По-големи от тях са: „Езерово“, „Брягово“ и „Искра“ на река Каялийка, трите големи язовира в землището на село Татарево – на ляв приток на река Мечка и др.

Ценен воден ресурс са термалните минерални извори в Драгойново. Край село Виница, на остров Попова ада в река Марица е единственото естествено находище на блатното кокиче в България.

Населени местаРедактиране

 
Изглед при влизане в град Първомай през 2015 г.
 
Изглед при влизане в село Бяла река през 2015 г.
 
Изглед от центъра на село Дълбок извор през 2006 г.
 
Изглед към село Искра през 2009 г.

Общината се състои от 17 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[1]

Населено място Пребр. на
населението
през 2011 г.
Площ на
землището
(в км2)
Забележка (старо име) Населено място Пребр. на
населението
през 2011 г.
Площ на
землището
(в км2)
Забележка (старо име)
Брягово 498 49,659 Кара алан Езерово 726 26,318 Дипсиз гьол
Буково 434 40,985 Лоч бунар, Пилашево Искра 1438 63,929 Караджилар, Попово
Бяла река 768 22,568 Читак Караджалово 1075 27,547
Виница 761 14,763 Бадарлии Крушево 814 15,088 Халът кьой
Воден 615 11,135 Мусаджиклар Поройна 136 5,970 Дерекьой
Градина 2411 37,275 Чакърджии, Царско село Православен 431 13,920 Мюселим
Добри дол 114 6,209 Чифлика хаджи Стамо Първомай 13342 75,485 Хаджи Елес, Борисовград
Драгойново 359 36,382 Козлук Татарево 519 28,742
Дълбок извор 1442 45,615 Коз бунар ОБЩО 25883 521,590 няма населени места без землища

Административно-териториални промениРедактиране

  • през 1884 г. – преименувано е с. Халът кьой на с. Крушево от населението без административен акт;
  • през 1886 г. – заличени са селата Гьовенджиклии, Кушия (Кошу кьой) и Язла без административен акт поради изселване;
  • през 1887 г. – заличено е с. Горно Дере кьой (Дере кьой горно) без административен акт поради изселване;
  • Указ № 589/обн. 18.12.1889 г. – признава с. Хаджи Елес за гр. Хаджи Елес;
  • Указ № 63/обн. 31 януари 1894 г. – преименува гр. Хаджи Елес на гр. Борисовград (Борисоград);
  • МЗ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Кара алан на с. Брягово;
– преименува с. Читак на с. Бяла река;
– преименува с. Бадарлии на с. Виница;
– преименува с. Мусаджиклар на с. Воден;
– преименува с. Дервент (Ени махле) на с. Дебър;
– преименува с. Козлук на с. Драгойново;
– преименува с. Коз бунар на с. Дълбок извор;
– преименува с. Дипсиз гьол на с. Езерово;
– преименува с. Юртчии на с. Любеново;
– преименува с. Караджилар на с. Попово;
– преименува с. Дерекьой (Долно дере кьой) на с. Поройна;
– преименува с. Мюселим на с. Православен;
– преименува с. Чакърджии (Чикарджии) на с. Царско село;
  • Указ № 162/обн. 08.04.1931 г. – преименува и признава н.м. Чифлика хаджи Стамо (от с. Крушево) за отделно населено място – с. Добри дол;
  • МЗ № 9159/обн. 5 януари 1946 г. – преименува гр. Борисовград на гр. Първомай;
  • Указ № 45/обн. 08.02.1950 г. – преименува с. Царско село на с. Градина;
– преименува с. Попово на с. Искра;
– преименува с. Буково (Лоч бунар) на с. Пилашево;
  • Указ № 829/обн. 29.08.1969 г. – заличава селата Дебър и Любеново и ги присъединява като квартали на гр. Първомай;
  • Указ № 98/обн. 17.04.1992 г. – възстановява старото име на с. Пилашево на с. Буково;
  • Указ № 32/обн. 14.02.2000 г. – отделя с. Леново и неговото землище от община Първомай и го присъединява към община Асеновград;
  • Указ № 14/обн. 30 януари 2001 г. – отделя с. Жълт камък и неговото землище от община Първомай и го присъединява към община Асеновград;

НаселениеРедактиране

Етнически съставРедактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[2]

Населено
място
Численост Населено
място
Дял (в %)
Общо Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Общо 25883 20552 2092 1526 28 114 1571 100,00 79,40 8,08 5,89 0,10 0,44 6,06
Първомай 13342 11801 209 657 13 61 601 Първомай 88,45 1,56 4,92 0,09 0,45 4,52
Брягово 498 408 9 29 0 0 52 Брягово 81,92 1,80 5,82 0,00 0,00 10,44
Буково 434 45 386 0 1 Буково 10,36 88,94 0,00 0,23
Бяла река 768 598 14 145 0 0 11 Бяла река 77,86 1,82 18,88 0,00 0,00 1,43
Виница 761 440 0 100 0 8 213 Виница 57,81 0,00 13,14 0,00 1,05 27,98
Воден 615 3 568 0 42 Воден 0,48 92,35 0,00 6,82
Градина 2411 1997 154 7 250 Градина 82,82 6,38 0,29 10,36
Добри дол 114 81 9 0 23 Добри дол 71,05 7,89 0,00 20,17
Драгойново 359 352 0 0 0 0 7 Драгойново 98,05 0,00 0,00 0,00 0,00 1,94
Дълбок извор 1442 1185 125 8 116 Дълбок извор 82,17 8,66 0,55 8,04
Езерово 726 290 304 20 108 Езерово 39,94 41,87 2,75 14,87
Искра 1438 1178 229 9 6 3 13 Искра 81,91 15,92 0,62 0,41 0,20 2,08
Караджалово 1075 829 11 215 12 Караджалово 77,11 1,02 20,00 1,11
Крушево 814 587 67 28 115 Крушево 72,11 8,23 3,31 14,12
Поройна 136 100 3 29 3 Поройна 73,52 2,20 21,32 2,20
Православен 431 146 275 6 0 0 4 Православен 33,87 63,80 1,39 0,00 0,00 0,92
Татарево 519 512 0 7 0 0 0 Татарево 98,65 0,00 1,34 0,00 0,00 0,00

ВероизповеданияРедактиране

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:[3]

Численост Дял (в %)
Общо 25 883 100,00
Православие 18 322 70,78
Католицизъм 57 0,22
Протестантство 238 0,91
Ислям 1 606 6,20
Друго 8 0,03
Нямат 359 1,38
Не се самоопределят 898 3,46
Непоказано 4 395 16,98

ПолитикаРедактиране

Общински съветРедактиране

Състав на общинския съвет, избиран на местните избори през годините:[4][5][6][7][8]

Партия, коалиция или инициативен комитет 2003 2007 2011 2015 2019
Избирателна активност по време на изборите 63,20 % 62,68 % 59,26 % 54,70 %
Общ брой места 29 29 21 21 21
БСП за България 6
ГЕРБ 5 4 7 5
Съюз на демократичните сили 4 3
Социалдемократическа партия 3 3
Движение за права и свободи 1 2 1 2 2
Земеделски съюз „Александър Стамболийски“ 2 2
Коалиция „Възраждане“ 2
Коалиция „Заедно за Първомайско“ (Земеделски народен съюз, Обединена социалдемокрация) 6
Коалиция „Промяна с Митко Хубинов“ (Земеделски съюз „Александър Стамболийски“,
Съюз на демократичните сили, ВМРО – НИЕ)
4
Българска социалистическа партия 3 5
Ред, законност и справедливост 2
Коалиция „Демократична алтернатива за Първомай“ (Национално движение за стабилност и възход,
Демократи за силна България)
1
Коалиция „Заедно за Първомайско“ (Земеделски народен съюз, Съюз на свободните демократи) 10
Коалиция „БСП и Земеделски съюз „Александър Стамболийски““
(Българска социалистическа партия, Земеделски съюз „Александър Стамболийски“)
5
Коалиция „Демократичен алианс за Първомай“ (Български земеделски народен съюз, Демократи за силна България) 2
Коалиция „Първомай – Нашият Дом“ (Национално движение „Симеон Втори“, Новото време) 2
Коалиция „Съюз на демократичните сили – Ред, законност и справедливост“
(Съюз на демократичните сили, Ред, законност и справедливост)
1
Атака 1
ВМРО – Българско национално движение 1
Коалиция „БСП, БЗС „Александър Стамболийски – 1899“, Политическо движение „Социалдемократи“ 11
Коалиция „Обединение за Първомайско“ 10
Коалиция „Коалиция за Първомай“ 2
Рома 1

Награди за Община ПървомайРедактиране

  • Победител в категория „Спорт и младежки политики“, раздел „средни общини“, в онлайн конкурса „Кмет на годината, 2017“. Приз за кмета Ангел Папазов за спортни площадки и зали за насърчаване и развитието на любителския и професионалния спорт.

ТранспортРедактиране

През територията на общината, в северната ѝ част, от запад на изток преминава участък от 20,7 km трасето на жп линията СофияПловдивСвиленград.

През общината преминават частично 4 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 56,5 km:

Топографска картаРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ
  2. „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 5 октомври 2020. (на английски)
  3. „Religious composition: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 5 октомври 2020. (на английски)
  4. „Резултати от обработените протоколи на ОИК за избор на общински съветници – I тур, 2003“. // mi2003.cik.bg. Посетен на 5 октомври 2020. (на български)
  5. „Резултати от местните избори през 2007 г. в община Първомай“. // results.cik.bg. Посетен на 5 октомври 2020. (на български)
  6. „Резултати от местните избори през 2011 г. в община Първомай“. // results.cik.bg. Посетен на 5 октомври 2020. (на български)
  7. „Резултати от местните избори през 2015 г. в община Първомай“. // results.cik.bg. Посетен на 5 октомври 2020. (на български)
  8. „Резултати от местните избори през 2019 г. в община Първомай“. // results.cik.bg. Посетен на 5 октомври 2020. (на български)

Външни препраткиРедактиране