Минерални бани (община)
Община Минерални бани се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Хасково.
| Община Минерални бани | |
|---|---|
 | |
| Общи данни | |
| Област | Хасково |
| Площ | 214.67 km² |
| Население | 6 860 души |
| Адм. център | Минерални бани |
| Брой селища | 12 |
| Сайт | mineralnibani.bg |
| Управление | |
| Кмет | Мюмюн Искендер (ДПС) |
| Общ. съвет | 13 съветници |
.png) | |
ГеографияРедактиране
Географско положение, граници, големинаРедактиране
Общината е разположена в западната част на област Хасково. С площта си от 214,666 km2 е най-малката сред 11-те общини на областта, което съставлява 3,9% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
- на север – община Димитровград;
- на изток – община Хасково;
- на юг и югозапад – община Черноочене, област Кърджали;
- на северозапад – община Първомай, област Пловдив.
Природни ресурсиРедактиране
РелефРедактиране
Релефът на общината е хълмист и ниско планински, като територията ѝ изцяло попада в северните части на Източните Родопи.
В западната част на общината, до границата с община Първомай, в посока югозапад-североизток се простира източнородопския рид Мечковец. В него на 4 km югозападно от село Брястово се издига най-високият му връх Мечковец (Аида, 859,3 m), който е и най-високата точка на община Минерални бани.
На изток, в пределите на общината попадат крайните югозападни части на Хасковската хълмиста област и тук североизточно от село Татарево, в коритото на Банска река се намира минималната височина на община Минерални бани – 197 m.
Южно от долината на Харманлийска река в пределите на общината попадат северните разклонения на източнородопския рид Чуката с връх Коджагюне 701,4 m, разположен на 3 km северозападно от село Ангел войвода.
ВодиРедактиране
През територията на община Минерални бани протичат две по-големи реки, десни притоци на река Марица. В южната част на общината покрай селата Боян Ботево и Караманци протича част от горното течение на Харманлийска река. Източно от село Караманци в пределите на общината попада „опашката“ на изградения на нея голям язовир Тракиец. В централната част, през селата Спахиево и Сираково протича горното течение на Хасковска река, ляв приток на Харманлийска река.
В северната част на общината, през селата Сусам и Татарево протича част от средното течение на Банска река.
Населени местаРедактиране
Общината се състои от 12 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[1]
| Населено място | Пребр. на населението през 2011 г. |
Площ на землището (в км2) |
Забележка (старо име) | Населено място | Пребр. на населението през 2011 г. |
Площ на землището (в км2) |
Забележка (старо име) |
| Ангел войвода | 443 | 12,452 | Кумбурлар | Минерални бани | 1157 | - | в з-щето на с. Брястово |
| Боян Ботево | 686 | 6,923 | Дурак кьой | Сираково | 332 | 15,468 | Юсуз кьой |
| Брястово | 187 | 34,732 | Спахиево | 144 | 19,111 | Сийпилии | |
| Винево | 258 | 3,669 | Шереметлер | Сусам | 517 | 37,804 | |
| Караманци | 1061 | 11,629 | Улу дере, Караманлар | Сърница | 604 | 42,433 | Сарнъч |
| Колец | 199 | 8,338 | Казаклии | Татарево | 311 | 22,107 | Татар кьой лъджа |
| ОБЩО | 5899 | 214,666 | 1 населено място е без землище |
Административно-териториални промениРедактиране
- Указ № 462/обн. 21 декември 1906 г. – преименува с. Казаклии на с. Колец;
- МЗ № 2820/обн. 14 август 1934 г. – преименува с. Улу дере (Караманлар) на с. Караманци;
- МЗ № 3775/обн. 7 декември 1934 г. – преименува с. Кумбурлар (Кумрулар) на с. Ангел войвода;
- – преименува с. Дурак кьой на с. Боян Ботево;
- – преименува с. Шереметлер на с. Винево;
- Указ № 317/обн. 13 декември 1955 г. – признава н.м. Хасковски минерални бани за отделно населено място – с. Минерални бани;
- Указ № 2932/обн. 30 септември 1983 г. – отделя 12 населени места с техните землища от община Хасково и създава нова община Минерални бани с административен център с. Минерални бани.
НаселениеРедактиране
Численост на населението според преброяванията през годините:[2]
| Година на преброяване |
Численост |
| 1934 | 9 509 |
| 1946 | 10 226 |
| 1956 | 9 732 |
| 1965 | 8 289 |
| 1975 | 8 350 |
| 1985 | 7 984 |
| 1992 | 7 583 |
| 2001 | 6 838 |
| 2011 | 5 899 |
Етнически съставРедактиране
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[3]
| Населено място |
Численост | Населено място |
Дял (в %) | |||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Общо | Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят |
Не отговорили |
Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят |
Не отговорили | ||
| Общо | 5899 | 2310 | 3032 | 197 | 6 | 25 | 329 | 100,00 | 39,15 | 51,39 | 3,33 | 0,10 | 0,42 | 5,57 |
| Ангел войвода | 443 | 0 | 443 | 0 | 0 | 0 | 0 | Ангел войвода | 0,00 | 100,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 |
| Боян Ботево | 686 | 10 | 617 | 0 | 0 | 3 | 56 | Боян Ботево | 1,45 | 89,94 | 0,00 | 0,00 | 0,43 | 8,16 |
| Брястово | 187 | 163 | 8 | 14 | Брястово | 87,16 | 4,27 | 7,48 | ||||||
| Винево | 258 | 0 | 240 | 0 | 0 | 0 | 18 | Винево | 0,00 | 93,02 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 6,97 |
| Караманци | 1061 | 1046 | 0 | 13 | Караманци | 98,58 | 0,00 | 1,22 | ||||||
| Колец | 199 | 18 | 179 | 0 | 1 | Колец | 9,04 | 89,94 | 0,00 | 0,50 | ||||
| Минерални бани | 1157 | 1089 | 9 | 5 | 39 | Минерални бани | 94,12 | 0,77 | 0,43 | 3,37 | ||||
| Сираково | 332 | 264 | 17 | 49 | 0 | 0 | 2 | Сираково | 79,51 | 5,12 | 14,75 | 0,00 | 0,00 | 0,60 |
| Спахиево | 144 | 143 | 0 | Спахиево | 99,30 | 0,00 | ||||||||
| Сусам | 517 | 461 | 7 | 13 | 35 | Сусам | 89,16 | 1,35 | 2,51 | 6,76 | ||||
| Сърница | 604 | 26 | 418 | 9 | 0 | 149 | Сърница | 4,30 | 69,20 | 1,49 | 0,00 | 24,66 | ||
| Татарево | 311 | 135 | 55 | 116 | 2 | Татарево | 43,40 | 17,68 | 37,29 | 0,64 | ||||
ВероизповеданияРедактиране
Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:[4]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 5 899 | 100,00 |
| Православие | 2100 | 35,59 |
| Католицизъм | 5 | 0,08 |
| Протестантство | 12 | 0,20 |
| Ислям | 2 737 | 46,39 |
| Друго | 0 | 0,00 |
| Нямат | 39 | 0,66 |
| Не се самоопределят | 304 | 5,51 |
| Непоказано | 702 | 11,90 |
ПолитикаРедактиране
Общински съветРедактиране
Състав на общинския съвет, избиран на местните избори през годините:[5][6][7][8][9]
| Партия, коалиция или инициативен комитет | 2003 | 2007 | 2011 | 2015 | 2019 |
|---|---|---|---|---|---|
| Избирателна активност по време на изборите | 76,58 % | 72,76 % | 77,42 % | 77,31 % | 69,18 % |
| Общ брой места | 13 | 13 | 13 | 13 | 13 |
| Движение за права и свободи | 9 | 8 | 8 | 10 | 11 |
| ГЕРБ | 3 | 3 | 2 | ||
| „Коалиция за Минерални бани 2007“ (Земеделски народен съюз, Политически клуб „Екогласност“, Български социалдемократи) | 2 | ||||
| „Коалиция за Минерални бани“ (ГЕРБ, Българска социалистическа партия, Национално движение „Симеон Втори“, Земеделски народен съюз, Движение „Гергьовден“, Съюз на свободните демократи) |
4 | ||||
| Български земеделски народен съюз | 1 | ||||
| Българска социалистическа партия | 1 | ||||
| „Съюз за Минерални бани“ | 1 | ||||
| Коалиция „БЗНС – СДС“ (Български земеделски народен съюз, Съюз на демократичните сили) | 1 | ||||
| Национално движение за права и свободи | 1 |
ТранспортРедактиране
През общината преминава участък от 21,2 km от Републикански път III-506 (от km 21,1 до km 42,3) от Републиканската пътна мрежа на България.
Топографска картаРедактиране
- Лист от карта K-35-75. Мащаб: 1 : 100 000.
ИзточнициРедактиране
- ↑ Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ, архив на оригинала от 13 юни 2018, https://web.archive.org/web/20180613133954/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/fulltext.asp?content=%2FFullT%2FFulltOpen%2FP_22_2011_T1_KN1.pdf, посетен на 2021-02-18
- ↑ Дигитална библиотека на Национален статистически институт – каталог. // nsi.bg. Посетен на 3 октомври 2020. (на английски) Архив на оригинала от 2018-06-13 в Wayback Machine.
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 4 октомври 2020. (на английски)
- ↑ „Religious composition: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 4 октомври 2020. (на английски)
- ↑ „Резултати от обработените протоколи на ОИК за избор на общински съветници – I тур, 2003“. // mi2003.cik.bg. Посетен на 4 октомври 2020.
- ↑ „Резултати от местните избори през 2007 г. в община Минерални бани“. // results.cik.bg. Посетен на 4 октомври 2020.
- ↑ „Резултати от местните избори през 2011 г. в община Минерални бани“. // results.cik.bg. Посетен на 4 октомври 2020.
- ↑ „Резултати от местните избори през 2015 г. в община Минерални бани“. // results.cik.bg. Посетен на 4 октомври 2020.
- ↑ „Резултати от местните избори през 2019 г. в община Минерални бани“. // results.cik.bg. Посетен на 4 октомври 2020.
Външни препраткиРедактиране
В Общомедия има медийни файлове относно община Минерални бани- ((bg)) Официален уебсайт
- Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.
