Асеновград (община)
Община Асеновград се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Пловдив.
| Община Асеновград | |
|---|---|
 | |
 | |
| Общи данни | |
| Област | Пловдив |
| Площ | 665.39 km² |
| Население | 65 736 души |
| Адм. център | Асеновград |
| Брой селища | 29 |
| Сайт | assenovgrad.com |
| Управление | |
| Кмет | Христо Грудев (ГЕРБ) |
| Общ. съвет | 33 съветници
|
.png) | |
| Община Асеновград в Общомедия | |
ГеографияРедактиране
Географско положение, граници, големинаРедактиране
Общината е разположена в южната част на област Пловдив. С площта си от 665,391 km2 заема 2-ро място сред 18-те общините на областта, което съставлява 11,1% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
- на северозапад – община Куклен;
- на север – община Родопи и община Садово;
- на изток – община Първомай;
- на югоизток – община Черноочене, област Кърджали;
- на юг – община Баните, област Смолян;
- на югозапад – община Лъки;
- на запад – община Чепеларе, област Смолян и община Родопи.
Природни ресурсиРедактиране
РелефРедактиране
Релефът на общината е твърде разнообразен – от равнинен в северната част, през хълмист в централната, източна и югоизточна част, до средно планински в южната. Територията ѝ попада в пределите на Горнотракийската низина, Хасковската хълмиста област и крайните североизточни части на Западните Родопи.
Най-северните райони на общината попадат в южната част на Горнотракийската низинаа източните ѝ са заети от крайните югозападни части на обширната Хасковска хълмиста област, като тук надморската височина варира от 200 m на север и североизток до 400 m на юг и югозапад. Северно от село Конуш, на границата с община Садово се намира най-ниската точка на община Асеновград – 161 m н.в.
Южната и югозападната част от територията на общината се заемат от крайните северни разклонения на Западните Родопи, като в нейните предели попадат частично три орографски единици на Западните Родопи. Южно от общинския център и източно от дълбоката долина на Чепеларска река се издига рида Добростан. На североизток склоновете му стръмно се спускат към Хасковската хълмиста област, а на югоизток, в района на село Мостово, чрез висока седловина се свързва с Переликско-Преспанския дял. В пределите на община Асеновград попадат и крайните източни части на Переликско-Преспанския дял на Западните Родопи, като тази част е известна под името Синивръшки рид. Северозападно от село Бор се издига едноименният му връх с височина 1536,4 m. Южно от село Сини връх, в най-южната точка на общината, на границата с общините Лъки и Баните се извисява връх Проглед 1575,8 m, най-високата точка на община Асеновград.
Западно и северно от проломната долина на Чепеларска река в пределите на общината попадат части от друг западнородопски рид – Белочерковския рид. Най-високата му точка на територията на общината е Черни връх 1549,2 m, намиращ се североизточно от село Косово.
ВодиРедактиране
Основна водна артерия на община Асеновград е Чепеларска река, която протича през нея в югозападната и западната ѝ част на протежение от около 35 km. Тя навлиза в общината южно от село Косово и се насочва на запад, като тече в дълбока проломна долина. Минава през село Нареченски бани, постепенно завива на североизток, а след село Бачково – на север. В южната част на град Асеновград реката излиза от планината и пролома, минава през центъра на града, навлиза в Горнотракийската низина и на около 4 km северно от Асеновград напуска пределите на общината. На около 3 km южно от Асеновград в нея отляво се влива река Луковица, последният ѝ по-голям приток, която протича през община Асеновград с долното си течение през много дълбока и непроходима каньоновидна долина.
В източната част на общината протичат реките Черкезица и Мечка, десни притоци на Марица. Река Черкезица води началото си от седловината свързваща ридовете Добростан и Сини връх и тече на север през общината с горното и средното си течение. Североизточно от село Избеглии навлиза в община Садово. Река Мечка извира южно от село Новаково в Синивръшкия рид и протича през общината с горното си течение. Неин основен приток (ляв) е река Чинардере (Яворица), която води началото си от северното подножие на връх Сини връх. На тези три реки и на някои от техните притоци са изградени вножество микроязовири, водите на които се използват основно за напояване на обширните земеделски земи в общината. По-големите от тях са: „40-те извора“ (северозападно от село Мулдава), „Сушица“ (на река Черкезица, южно от село Долнослав), „Мечка“ (на река Мечка, югоизточно от село Леново) и „Леново“ (на река Чинардере, западно от село Леново).
Населени местаРедактиране
Общината се състои от 29 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[1]
| Населено място | Пребр. на населението през 2011 г. |
Площ на землището (в км2) |
Забележка (старо име) | Населено място | Пребр. на населението през 2011 г. |
Площ на землището (в км2) |
Забележка (старо име) |
| Асеновград | 50846 | 78,012 | Станимака | Лясково | 19 | 20,215 | Лесково |
| Бачково | 360 | 37,333 | Мостово | 78 | 15,800 | Ер Кюприя | |
| Бор | 24 | 16,603 | Мулдава | 1360 | 19,881 | ||
| Боянци | 1501 | 8,891 | Катърлии | Нареченски бани | 755 | 16,021 | |
| Врата | 29 | 1,318 | Новаково | 441 | 50,078 | ||
| Горнослав | 102 | 11,529 | Горни Арбанас | Нови извор | 324 | 13,679 | Ирилер, Извор |
| Добростан | 58 | 40,527 | Чаушово | Орешец | 55 | 19,999 | |
| Долнослав | 304 | 8,219 | Долни Арбанас | Патриарх Евтимово | 412 | 23,604 | Пранга, Патриарх Евтимиево |
| Жълт камък | 104 | 12,285 | Сини връх | 15 | 11,597 | ||
| Златовръх | 558 | 23,258 | Арапово | Стоево | 646 | 4,936 | Дурат ени махле |
| Избеглии | 745 | 18,910 | Тополово | 2769 | 62,892 | ||
| Козаново | 642 | 14,696 | Три могили | 41 | 15,431 | Юч тепе | |
| Конуш | 729 | 28,071 | Узуново | 11 | 8,771 | ||
| Косово | 9 | 28,449 | Шейтаново | Червен | 708 | 24,395 | Цървен |
| Леново | 389 | 29,991 | Кетенлик | ОБЩО | 64034 | 665,391 | няма населени места без землища |
Административно-териториални промениРедактиране
- Указ № 462/обн. 21 декември 1906 г. – преименува с. Кетенлик на с. Леново;
- – преименува с. Игилер на с. Извор;
- Указ № 311/обн. 23 януари 1923 г. – признава населеното място Бачковски манастир за отделно населено място – ман.с. Бачковски манастир;
- Указ № 364/обн. 31 юли 1925 г. – преименува с. Тахталии (Тополово) на с. Малко Тополово;
- МЗ № 2820/обн. 14 август 1934 г. – преименува гр. Станимака на гр. Асеновград;
- – преименува с. Катърлии на с. Боянци;
- – преименува с. Горни Арбанас на с. Горнослав;
- – преименува с. Чаушово на с. Добростан;
- – преименува с. Долни Арбанас на с. Долнослав;
- – преименува с. Арапово на с. Златовръх;
- – преименува с. Шейтаново (Шейтанкьой) на с. Косово;
- – преименува с. Ер Кюприя (Ер Кюпрю) на с. Мостово;
- – преименува с. Пранга на с. Патриарх Евтимиево;
- – преименува с. Дурат ени махле на с. Стоево;
- МЗ № 3775/обн. 7 декември 1934 г. – преименува с. Юч тепе на с. Три могили;
- МЗ № 2984/обн. 7 февруари 1944 г. – признава населената местност Нареченски бани (от с. Косово) за отделно населено място – с. Нареченски бани;
- през 1954 г. – заличено е ман.с. Бачковски манастир и е присъединено като квартал на с. Бачково без административен акт;
- през 1956 г. – уточнено е името на с. Патриарх Евтимиево на с. Патриарх Евтимово без административен акт;
- Указ № 183/обн. 14 май 1957 г. – заличава с. Малко Тополово и го присъединява като квартал на с. Тополово;
- Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – осъвременява името на с. Лесково на с. Лясково;
- – осъвременява името на с. Цървен на с. Червен;
- Указ № 757/обн. 8 май 1971 г. – заличава с. Наречен и го присъединява като квартал на с. Нареченски бани;
- Указ № 1054/обн. 4 юни 1974 г. – преименува с. Извор на с. Нови извор;
- Указ № 93/обн. 26 януари 1979 г. – признава населените местности Гуня, Дормуш, Кокез и Онбаши (всичките от с. Три могили) за отделно населено място – с. Бор;
- – признава населените местности Врата и Кабата (от с. Мостово) за отделно населено място – с. Врата;
- – признава населената местност Изворово (от с. Три могили) за отделно населено място – с. Изворово;
- – признава населените местности Курджиево, Ряката и Чортово (от с. Мостово) за отделно населено място – с. Сини връх;
- – признава населените местности Карабекир и Узуново (от с. Три могили) за отделно населено място – с. Узуново;
- Указ № 970/обн. 4 април 1986 г. – заличава селата Горни Воден и Долни Воден и ги присъединява като квартали на гр. Асеновград;
- Указ № 3005/обн. 9 октомври 1987 г. – отделя селата Косово и Нареченски бани и техните землища от бившата община Хвойна и ги присъединява към община Асеновград;
- Указ № 32/обн. 14 февруари 2000 г. – отделя с. Леново и неговото землище от община Първомай и го присъединява към община Асеновград;
- Указ № 14/обн. 30 януари 2001 г. – отделя с. Жълт камък и неговото землище от община Първомай и го присъединява към община Асеновград;
- Реш. МС № 734/обн. 18 септември 2012 г. – заличава с. Изворово и го присъединява като квартал на с. Бор.[2]
НаселениеРедактиране
Етнически съставРедактиране
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[3]
| Населено място |
Численост | Населено място |
Дял (в %) | |||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Общо | Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят |
Не отговорили |
Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят |
Не отговорили | ||
| Общо | 64034 | 45242 | 11826 | 633 | 106 | 451 | 5776 | 100,00 | 70,65 | 18,46 | 0,98 | 0,16 | 0,70 | 9,02 |
| Асеновград | 50846 | 36105 | 8744 | 199 | 94 | 420 | 5284 | Асеновград | 71,00 | 17,19 | 0,39 | 0,18 | 0,82 | 10,39 |
| Бачково | 360 | 350 | 0 | 0 | 9 | Бачково | 97,22 | 0,00 | 0,00 | 2,50 | ||||
| Бор | 17 | 0 | 17 | 0 | 0 | 0 | 0 | Бор | 0,00 | 100,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 |
| Боянци | 1501 | 1002 | 9 | 334 | 153 | Боянци | 66,75 | 0,59 | 22,25 | 10,19 | ||||
| Врата | 29 | 29 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | Врата | 100,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 |
| Горнослав | 102 | 100 | 0 | 0 | 0 | 0 | 2 | Горнослав | 98,03 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 1,96 |
| Добростан | 58 | 58 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | Добростан | 100,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 |
| Долнослав | 304 | 215 | 0 | 0 | 0 | 0 | 89 | Долнослав | 70,02 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 29,27 |
| Жълт камък | 104 | 0 | 104 | 0 | 0 | 0 | 0 | Жълт камък | 0,00 | 100,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 |
| Златовръх | 558 | 535 | 12 | 6 | 2 | Златовръх | 95,87 | 2,15 | 1,07 | 0,35 | ||||
| Избеглии | 745 | 720 | 6 | 0 | 17 | Избеглии | 96,64 | 0,80 | 0,00 | 2,28 | ||||
| Изворово | 7 | 6 | 0 | 0 | Изворово | 85,71 | 0,00 | 0,00 | ||||||
| Козаново | 642 | 608 | 7 | 0 | 25 | Козаново | 94,70 | 1,09 | 0,00 | 3,89 | ||||
| Конуш | 729 | 717 | 0 | 0 | 9 | Конуш | 98,35 | 0,00 | 0,00 | 1,23 | ||||
| Косово | 9 | 9 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | Косово | 100,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 |
| Леново | 389 | 341 | 41 | 2 | Леново | 87,66 | 10,53 | 0,51 | ||||||
| Лясково | 19 | 19 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | Лясково 100,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | |
| Мостово | 78 | 77 | 0 | 0 | 0 | 0 | 1 | Мостово | 98,71 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 1,28 |
| Мулдава | 1360 | 183 | 1112 | 0 | 63 | Мулдава | 13,45 | 81,76 | 0,00 | 4,63 | ||||
| Нареченски бани | 755 | 743 | 0 | 0 | 0 | 3 | 9 | Нареченски бани | 98,41 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,39 | 1,19 |
| Новаково | 441 | 439 | 0 | 0 | 0 | Новаково | 99,54 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | ||||
| Нови извор | 324 | 139 | 172 | 8 | 0 | 0 | 5 | Нови извор | 42,90 | 53,08 | 2,46 | 0,00 | 0,00 | 1,54 |
| Орешец | 55 | 54 | 0 | 0 | 0 | 0 | 1 | Орешец | 98,18 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 1,81 |
| Патриарх Евтимово | 412 | 391 | 4 | 14 | 0 | 0 | 3 | Патриарх Евтимово | 94,90 | 0,97 | 3,39 | 0,00 | 0,00 | 0,72 |
| Сини връх | 15 | 12 | 0 | 0 | 0 | Сини връх | 80,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | ||||
| Стоево | 646 | 54 | 578 | 0 | 0 | 0 | 14 | Стоево | 8,35 | 89,47 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 2,16 |
| Тополово | 2769 | 1679 | 995 | 12 | 0 | 17 | 66 | Тополово | 60,63 | 35,93 | 0,43 | 0,00 | 0,61 | 2,38 |
| Три могили | 41 | 40 | 0 | 0 | Три могили | 97,56 | 0,00 | 0,00 | ||||||
| Узуново | 11 | 0 | 11 | 0 | 0 | 0 | 0 | Узуново | 0,00 | 100,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 |
| Червен | 708 | 661 | 5 | 19 | 22 | Червен | 93,36 | 0,70 | 2,68 | 3,10 | ||||
ВероизповеданияРедактиране
Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:[4]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 64 034 | 100,00 |
| Православие | 37 674 | 58,83 |
| Католицизъм | 85 | 0,13 |
| Протестантство | 368 | 0,57 |
| Ислям | 11 197 | 17,48 |
| Друго | 46 | 0,07 |
| Нямат | 572 | 0,89 |
| Не се самоопределят | 1 547 | 2,41 |
| Непоказано | 12 545 | 19,59 |
ПолитикаРедактиране
Общински съветРедактиране
Състав на общинския съвет, избиран на местните избори през годините:[5][6][7][8][9]
| Партия, коалиция или инициативен комитет | 2003 | 2007 | 2011 | 2015 | 2019 |
|---|---|---|---|---|---|
| Избирателна активност по време на изборите | 57,02 % | 57,03 % | 56,46 % | 50,63 % | |
| Общ брой места | 33 | 33 | 33 | 33 | 33 |
| ГЕРБ | 6 | 13 | 10 | 9 | |
| БСП за България | 8 | ||||
| Движение за права и свободи | 4 | 8 | 7 | 7 | 8 |
| БДС „Радикали“ | 3 | ||||
| Коалиция „НФСБ, ВМРО – БНД“ (Национален фронт за спасение на България, ВМРО – Българско национално движение) | 3 | ||||
| Коалиция „Демократична България – обединение“ (Да, България!, Демократи за силна България, Зелено движение) | 2 | ||||
| Коалиция „БСП – АБВ, ПК „Екогласност““ (Българска социалистическа партия, Алтернатива за българско възраждане, Политически клуб „Екогласност“) |
8 | ||||
| Реформаторски блок | 3 | ||||
| Народен съюз | 2 | ||||
| Зелените | 2 | ||||
| Коалиция „Избираме Асеновград – БДЦ, НДСВ, РЗС, Движение „Демократично действие“ и Движение „Напред България““ (Български демократичен център, Национално движение за стабилност и възход, Ред, законност и справедливост, Движение „Демократично действие“, Движение „Напред България“) |
1 | ||||
| Българска социалистическа партия | 10 | 5 | 7 | ||
| Съюз на демократичните сили | 6 | 4 | 3 | ||
| Национално движение за стабилност и възход | 3 | 2 | |||
| Атака | 5 | 1 | |||
| Коалиция „Заедно за община Асеновград – НДСВ и ДСИ“ (Национално движение „Симеон Втори“, Движение „Свободен избор“) | 3 | ||||
| Радикалдемократическа партия в България | 2 | ||||
| Партия на дребния и семейния бизнес | 3 | ||||
| Съюз на свободните демократи | 1 | ||||
| Сезгин Сабри Аптурахман – инициативен комитет | 1 | ||||
| ВМРО – Българско национално движение | 1 | ||||
| Али Хюсеин Мехмедкяйе – инициативен комитет | 1 | ||||
| Фикрет Халибрям Мехмед – инициативен комитет | 1 | ||||
| Български бизнес блок | 1 | ||||
| Българска социалдемократическа партия | 1 |
ТранспортРедактиране
През територията на общината преминава последния участък от 5,4 km от трасето на жп линията Пловдив – Асеновград.
През общината преминават частично 7 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 124 km:
- последният участък от 35,3 km от Републикански път II-58 (от km 25,5 до km 60,8);
- участък от 34,3 km от Републикански път II-86 (от km 20,8 до km 55,1);
- последният участък от 15,6 km от Републикански път III-667 (от km 24,9 до km 40,5);
- последният участък от 8,3 km от Републикански път III-804 (от km 13,4 до km 21,7);
- началният участък от 12,1 km от Републикански път III-5802 (от km 0 до km 12,1);
- последният участък от 4,5 km от Републикански път III-8006 (от km 10,2 до km 14,7);
- последният участък от 13,9 km от Републикански път III-8604 (от km 32,2 до km 46,1).
Топографска картаРедактиране
- Лист от карта K-35-62. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-63. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-74. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-75. Мащаб: 1 : 100 000.
ИзточнициРедактиране
- ↑ Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ, архив на оригинала от 13 юни 2018, https://web.archive.org/web/20180613133954/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/fulltext.asp?content=%2FFullT%2FFulltOpen%2FP_22_2011_T1_KN1.pdf, посетен на 2021-02-12
- ↑ Решение № 734 от 11 септември 2012 г. за административно-териториална промяна в община Асеновград, област Пловдив – присъединяване на едно населено място към друго населено място. // Решение № 734 от 11 септември 2012. ДВ. бр. 71, 18 септември 2012. Посетен на 26 януари 2013.
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 5 октомври 2020. (на английски)
- ↑ „Religious composition: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 5 октомври 2020. (на английски)
- ↑ „Резултати от обработените протоколи на ОИК за избор на общински съветници – I тур, 2003“. // mi2003.cik.bg. Посетен на 5 октомври 2020.
- ↑ „Резултати от местните избори през 2007 г. в община Асеновград“. // results.cik.bg. Посетен на 5 октомври 2020.
- ↑ „Резултати от местните избори през 2011 г. в община Асеновград“. // results.cik.bg. Посетен на 5 октомври 2020.
- ↑ „Резултати от местните избори през 2015 г. в община Асеновград“. // results.cik.bg. Посетен на 5 октомври 2020.
- ↑ „Резултати от местните избори през 2019 г. в община Асеновград“. // results.cik.bg. Посетен на 5 октомври 2020.
Външни препраткиРедактиране
В Общомедия има медийни файлове относно община Асеновград- ((bg)) Официален уебсайт
- Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.
