Асеновград (община)

община в област Пловдив

Община Асеновград се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Пловдив.

Община Асеновград
      
Общи данни
ОбластПловдив
Площ665.39 km²
Население65 736 души
Адм. центърАсеновград
Брой селища29
Сайтassenovgrad.com
Управление
КметХристо Грудев
(ГЕРБ; 2019)
Общ. съвет33 съветници
Община Асеновград в Общомедия
Топографска карта на община Асеновград.

География

редактиране

Географско положение, граници, големина

редактиране

Община Асеновград е разположена в южната част на област Пловдив. С площта си от 665,391 km2 заема 2-ро място сред 18-те общините на областта, което съставлява 11,1% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси

редактиране

Релефът на общината е твърде разнообразен – от равнинен в северната част, през хълмист в централната, източна и югоизточна част, до средно планински в южната. Територията ѝ попада в пределите на Горнотракийската низина, Хасковската хълмиста област и крайните североизточни части на Западните Родопи.

Най-северните райони на общината попадат в южната част на Горнотракийската низинаа източните ѝ са заети от крайните югозападни части на обширната Хасковска хълмиста област, като тук надморската височина варира от 200 m на север и североизток до 400 m на юг и югозапад. Северно от село Конуш, на границата с община Садово се намира най-ниската точка на община Асеновград – 161 m н.в.

Южната и югозападната част от територията на общината се заемат от крайните северни разклонения на Западните Родопи, като в нейните предели попадат частично три орографски единици на Западните Родопи. Южно от общинския център и източно от дълбоката долина на Чепеларска река се издига рида Добростан. На североизток склоновете му стръмно се спускат към Хасковската хълмиста област, а на югоизток, в района на село Мостово, чрез висока седловина се свързва с Переликско-Преспанския дял. В пределите на община Асеновград попадат и крайните източни части на Переликско-Преспанския дял на Западните Родопи, като тази част е известна под името Синивръшки рид. Северозападно от село Бор се издига едноименният му връх с височина 1536,4 m. Южно от село Сини връх, в най-южната точка на общината, на границата с общините Лъки и Баните се извисява връх Проглед 1575,8 m, най-високата точка на община Асеновград.

Западно и северно от проломната долина на Чепеларска река в пределите на общината попадат части от друг западнородопски рид – Белочерковския рид. Най-високата му точка на територията на общината е Черни връх 1549,2 m, намиращ се североизточно от село Косово.

Основна водна артерия на община Асеновград е река Асеница (Чая), която протича през нея в югозападната и западната ѝ част на протежение от около 35 km. Тя навлиза в общината южно от село Косово и се насочва на запад, като тече в дълбока проломна долина. Минава през село Нареченски бани, постепенно завива на североизток, а след село Бачково – на север. В южната част на град Асеновград реката излиза от планината и пролома, минава през центъра на града, навлиза в Горнотракийската низина и на около 4 km северно от Асеновград напуска пределите на общината. На около 3 km южно от Асеновград в нея отляво се влива река Луковица, последният ѝ по-голям приток, която протича през община Асеновград с долното си течение през много дълбока и непроходима каньоновидна долина.

В източната част на общината протичат реките Черкезица и Мечка, десни притоци на Марица. Река Черкезица води началото си от седловината свързваща ридовете Добростан и Сини връх и тече на север през общината с горното и средното си течение. Североизточно от село Избеглии навлиза в община Садово. Река Мечка извира южно от село Новаково в Синивръшкия рид и протича през общината с горното си течение. Неин основен приток (ляв) е река Чинардере (Яворица), която води началото си от северното подножие на връх Сини връх. На тези три реки и на някои от техните притоци са изградени множество микроязовири, водите на които се използват основно за напояване на обширните земеделски земи в общината. По-големите от тях са: „40-те извора“ (северозападно от село Мулдава), „Сушица“ (на река Черкезица, южно от село Долнослав), „Мечка“ (на река Мечка, югоизточно от село Леново) и „Леново“ (на река Чинардере, западно от село Леново).

През територията на общината преминава и Юговска река.

Природни забележителности

редактиране

Югоизточно от Асеновград се намира местността Лале баир. Тя е едно от малкото места, където се среща балканският ендемит – родопско лале. Усойката, която има площ два хектара, е обявена за природна забележителност през 1977 г. Природни забележителности има и по туристическия маршрут, тръгващ от парка „Св. Трифон“, през местността „Корудере“, преминаващ през няколко планински заслона и една хижа („Момина сълза“) и достигащ, съответно, до историческия лагер „Гонда вода“, „Безово“ или „Добростан“. Интересен е панорамният планински път от местността „Параколово“, по върха на билото на планината през параклиса „Св. Илия“ до манастира „Св. Петка“.

На 30 km от Асеновград се намира скалният феномен Белинташ. Други природни забележителности са резерватът Червената стена в землището на село Бачково, пещерата Топчика, местността Зареница в землището на село Нареченски бани, село Косово и местността Усойката в землището на село Добростан.

Природните забележителности на община Асеновград са лесни и достъпни за туристически походи и същевременно предоставят на туристите изключително красиви и живописни гледки.

Населени места

редактиране

Общината се състои от 29 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им: [1]

Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име) Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име)
Асеновград 45943 78,012 Станимака Лясково 36 20,215 Лесково
Бачково 339 37,333 Мостово 31 15,800 Ер Кюприя
Бор 11 16,603 Мулдава 1317 19,881
Боянци 1518 8,891 Катърлии Нареченски бани 554 16,021
Врата 14 1,318 Новаково 349 50,078
Горнослав 131 11,529 Горни Арбанас Нови извор 261 13,679 Ирилер, Извор
Добростан 18 40,527 Чаушово Орешец 42 19,999
Долнослав 299 8,219 Долни Арбанас Патриарх Евтимово 378 23,604 Пранга, Патриарх Евтимиево
Жълт камък 75 12,285 Сини връх 5 11,597
Златовръх 454 23,258 Арапово Стоево 541 4,936 Дурат ени махле
Избеглии 676 18,910 Тополово 2453 62,892
Козаново 544 14,696 Три могили 19 15,431 Юч тепе
Конуш 625 28,071 Узуново 10 8,771
Косово 32 28,449 Шейтаново Червен 620 24,395 Цървен
Леново 306 29,991 Кетенлик ОБЩО 57601 665,391 няма населени места без землища
 
Изглед към град Асеновград от Асеновата крепост през 2012 г.
 
Изглед към село Бачково през 2008 г.
 
Изглед от село Нареченски бани през 2013 г.
 
Изглед към село Косово през 2011 г.
 
Изглед към село Тополово през 2007 г.
 
Изглед към село Мулдава през 2013 г.
 
Изглед към село Врата от Белинташ през 2006 г.
 
Изглед към село Сини връх от Белинташ през 2016 г.
 
Изглед към село Горнослав, 2010 г.
 
Изглед от село Долнослав през 2011 г.
 
Изглед към село Мостово през 2006 г.
 
Изглед към село Орешец през 2007 г.

Административно-териториални промени

редактиране
  • Указ № 462/обн. 21 декември 1906 г.:
– преименува с. Кетенлик на с. Леново;
– преименува с. Игилер на с. Извор.
  • Указ № 311/обн. 23 януари 1923 г. признава населеното място Бачковски манастир за отделно населено място – ман.с. Бачковски манастир.
  • Указ № 364/обн. 31 юли 1925 г. преименува с. Тахталии (Тополово) на с. Малко Тополово.
  • МЗ № 2820/обн. 14 август 1934 г.:
– преименува гр. Станимака на гр. Асеновград;
– преименува с. Катърлии на с. Боянци;
– преименува с. Горни Арбанас на с. Горнослав;
– преименува с. Чаушово на с. Добростан;
– преименува с. Долни Арбанас на с. Долнослав;
– преименува с. Арапово на с. Златовръх;
– преименува с. Шейтаново (Шейтанкьой) на с. Косово;
– преименува с. Ер Кюприя (Ер Кюпрю) на с. Мостово;
– преименува с. Пранга на с. Патриарх Евтимиево;
– преименува с. Дурат ени махле на с. Стоево.
  • МЗ № 3775/обн. 7 декември 1934 г. преименува с. Юч тепе на с. Три могили.
  • МЗ № 2984/обн. 7 февруари 1944 г. признава населената местност Нареченски бани (от с. Косово) за отделно населено място – с. Нареченски бани.
  • През 1954 г. е заличено ман.с. Бачковски манастир и е присъединено като квартал на с. Бачково без административен акт.
  • През 1956 г. е уточнено името на с. Патриарх Евтимиево на с. Патриарх Евтимово без административен акт.
  • Указ № 183/обн. 14 май 1957 г. заличава с. Малко Тополово и го присъединява като квартал на с. Тополово.
  • Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г.:
– осъвременява името на с. Лесково на с. Лясково;
– осъвременява името на с. Цървен на с. Червен.
  • Указ № 757/обн. 8 май 1971 г. заличава с. Наречен и го присъединява като квартал на с. Нареченски бани.
  • Указ № 1054/обн. 4 юни 1974 г. преименува с. Извор на с. Нови извор.
  • Указ № 93/обн. 26 януари 1979 г.:
– признава населените местности Гуня, Дормуш, Кокез и Онбаши (всичките от с. Три могили) за отделно населено място – с. Бор;
– признава населените местности Врата и Кабата (от с. Мостово) за отделно населено място – с. Врата;
– признава населената местност Изворово (от с. Три могили) за отделно населено място – с. Изворово;
– признава населените местности Курджиево, Ряката и Чортово (от с. Мостово) за отделно населено място – с. Сини връх;
– признава населените местности Карабекир и Узуново (от с. Три могили) за отделно населено място – с. Узуново.
  • Указ № 970/обн. 4 април 1986 г. заличава селата Горни Воден и Долни Воден и ги присъединява като квартали на гр. Асеновград.
  • Указ № 3005/обн. 9 октомври 1987 г. – отделя селата Косово и Нареченски бани и техните землища от бившата община Хвойна и ги присъединява към община Асеновград.
  • Указ № 32/обн. 14 февруари 2000 г. отделя с. Леново и неговото землище от община Първомай и го присъединява към община Асеновград.
  • Указ № 14/обн. 30 януари 2001 г. отделя с. Жълт камък и неговото землище от община Първомай и го присъединява към община Асеновград.
  • Реш. МС № 734/обн. 18 септември 2012 г. заличава с. Изворово и го присъединява като квартал на с. Бор. [2]

Население

редактиране

Етнически състав

редактиране
Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[3]

Населено
място
Численост Населено
място
Дял (в %)
Общо Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Общо 64034 45242 11826 633 106 451 5776 100,00 70,65 18,46 0,98 0,16 0,70 9,02
Асеновград 50846 36105 8744 199 94 420 5284 Асеновград 71,00 17,19 0,39 0,18 0,82 10,39
Бачково 360 350 0 0 9 Бачково 97,22 0,00 0,00 2,50
Бор 17 0 17 0 0 0 0 Бор 0,00 100,00 0,00 0,00 0,00 0,00
Боянци 1501 1002 9 334 153 Боянци 66,75 0,59 22,25 10,19
Врата 29 29 0 0 0 0 0 Врата 100,00 0,00 0,00 0,00 0,00 0,00
Горнослав 102 100 0 0 0 0 2 Горнослав 98,03 0,00 0,00 0,00 0,00 1,96
Добростан 58 58 0 0 0 0 0 Добростан 100,00 0,00 0,00 0,00 0,00 0,00
Долнослав 304 215 0 0 0 0 89 Долнослав 70,02 0,00 0,00 0,00 0,00 29,27
Жълт камък 104 0 104 0 0 0 0 Жълт камък 0,00 100,00 0,00 0,00 0,00 0,00
Златовръх 558 535 12 6 2 Златовръх 95,87 2,15 1,07 0,35
Избеглии 745 720 6 0 17 Избеглии 96,64 0,80 0,00 2,28
Изворово 7 6 0 0 Изворово 85,71 0,00 0,00
Козаново 642 608 7 0 25 Козаново 94,70 1,09 0,00 3,89
Конуш 729 717 0 0 9 Конуш 98,35 0,00 0,00 1,23
Косово 9 9 0 0 0 0 0 Косово 100,00 0,00 0,00 0,00 0,00 0,00
Леново 389 341 41 2 Леново 87,66 10,53 0,51
Лясково 19 19 0 0 0 0 0 Лясково 100,00 0,00 0,00 0,00 0,00 0,00
Мостово 78 77 0 0 0 0 1 Мостово 98,71 0,00 0,00 0,00 0,00 1,28
Мулдава 1360 183 1112 0 63 Мулдава 13,45 81,76 0,00 4,63
Нареченски бани 755 743 0 0 0 3 9 Нареченски бани 98,41 0,00 0,00 0,00 0,39 1,19
Новаково 441 439 0 0 0 Новаково 99,54 0,00 0,00 0,00
Нови извор 324 139 172 8 0 0 5 Нови извор 42,90 53,08 2,46 0,00 0,00 1,54
Орешец 55 54 0 0 0 0 1 Орешец 98,18 0,00 0,00 0,00 0,00 1,81
Патриарх Евтимово 412 391 4 14 0 0 3 Патриарх Евтимово 94,90 0,97 3,39 0,00 0,00 0,72
Сини връх 15 12 0 0 0 Сини връх 80,00 0,00 0,00 0,00
Стоево 646 54 578 0 0 0 14 Стоево 8,35 89,47 0,00 0,00 0,00 2,16
Тополово 2769 1679 995 12 0 17 66 Тополово 60,63 35,93 0,43 0,00 0,61 2,38
Три могили 41 40 0 0 Три могили 97,56 0,00 0,00
Узуново 11 0 11 0 0 0 0 Узуново 0,00 100,00 0,00 0,00 0,00 0,00
Червен 708 661 5 19 22 Червен 93,36 0,70 2,68 3,10

Вероизповедания

редактиране

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:[4]

Численост Дял (в %)
Общо 64 034 100,00
Православие 37 674 58,83
Католицизъм 85 0,13
Протестантство 368 0,57
Ислям 11 197 17,48
Друго 46 0,07
Нямат 572 0,89
Не се самоопределят 1 547 2,41
Непоказано 12 545 19,59

Политика

редактиране

Общински съвет

редактиране

Състав на общинския съвет, избиран на местните избори през годините:[5][6][7][8][9]

Партия, коалиция или инициативен комитет 2003 2007 2011 2015 2019
Избирателна активност по време на изборите 57,02 % 57,03 % 56,46 % 50,63 %
Общ брой места 33 33 33 33 33
ГЕРБ 6 13 10 9
БСП за България 8
Движение за права и свободи 4 8 7 7 8
БДС „Радикали“ 3
Коалиция „НФСБ, ВМРО – БНД“ (Национален фронт за спасение на България, ВМРО – Българско национално движение) 3
Коалиция „Демократична България – обединение“ (Да, България!, Демократи за силна България, Зелено движение) 2
Коалиция „БСП – АБВ, ПК „Екогласност““ (Българска социалистическа партия,
Алтернатива за българско възраждане, Политически клуб „Екогласност“)
8
Реформаторски блок 3
Народен съюз 2
Зелените 2
Коалиция „Избираме Асеновград – БДЦ, НДСВ, РЗС, Движение „Демократично действие“ и Движение „Напред България““
(Български демократичен център, Национално движение за стабилност и възход,
Ред, законност и справедливост, Движение „Демократично действие“, Движение „Напред България“)
1
Българска социалистическа партия 10 5 7
Съюз на демократичните сили 6 4 3
Национално движение за стабилност и възход 3 2
Атака 5 1
Коалиция „Заедно за община Асеновград – НДСВ и ДСИ“ (Национално движение „Симеон Втори“, Движение „Свободен избор“) 3
Радикалдемократическа партия в България 2
Партия на дребния и семейния бизнес 3
Съюз на свободните демократи 1
Сезгин Сабри Аптурахман – инициативен комитет 1
ВМРО – Българско национално движение 1
Али Хюсеин Мехмедкяйе – инициативен комитет 1
Фикрет Халибрям Мехмед – инициативен комитет 1
Български бизнес блок 1
Българска социалдемократическа партия 1

Транспорт

редактиране

През територията на общината преминава последния участък от 5,4 km от трасето на жп линията ПловдивАсеновград.

През общината преминават частично 7 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 124 km:

Топографска карта

редактиране

Източници

редактиране
  1. НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
  2. Решение № 734 от 11 септември 2012 г. за административно-териториална про­мяна в община Асеновград, област Пловдив – присъединяване на едно населено място към друго населено място // Решение № 734 от 11 септември 2012. ДВ. бр. 71, 18 септември 2012. Посетен на 26 януари 2013.
  3. „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 5 октомври 2020. (на английски)
  4. „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 5 октомври 2020. (на английски)
  5. „Резултати от обработените протоколи на ОИК за избор на общински съветници – I тур, 2003“ // mi2003.cik.bg. Архивиран от оригинала на 2018-10-27. Посетен на 5 октомври 2020.
  6. „Резултати от местните избори през 2007 г. в община Асеновград“ // results.cik.bg. Посетен на 5 октомври 2020.
  7. „Резултати от местните избори през 2011 г. в община Асеновград“ // results.cik.bg. Посетен на 5 октомври 2020.
  8. „Резултати от местните избори през 2015 г. в община Асеновград“ // results.cik.bg. Посетен на 5 октомври 2020.
  9. „Резултати от местните избори през 2019 г. в община Асеновград“ // results.cik.bg. Посетен на 5 октомври 2020.

Външни препратки

редактиране