Уикипедия

Мисисипи

река в САЩ
(пренасочване от Река Мисисипи)
Тази статия е за реката в САЩ. За щата вижте Мисисипи (щат). За други значения вижте Мисисипи (пояснение).

Мисисипи (на английски: Mississippi) е река в Северна Америка, пресичаща централната част на САЩ.

Мисисипи
Mississippi
Мисисипи в Ню Орлиънс
Мисисипи в Ню Орлиънс
47.2397° с. ш. -95.2075° и. д.
29.1511° с. ш. -89.2533° и. д.
Местоположение в САЩ
– начало, – устие
Общи сведения
Местоположение САЩ
Дължина3766 km
Водосб. басейн2 981 076 km²
Отток16 792 m³/s
Начало
МястоЕзеро Айтаска
Координати47°14′22.92″ с. ш. 95°12′27″ з. д. / 47.2397° с. ш. 95.2075° з. д.
Надм. височина450 m
Устие
МястоМексикански залив
Координати29°09′03.96″ с. ш. 89°15′11.88″ з. д. / 29.1511° с. ш. 89.2533° з. д.
Надм. височина0 m
Мисисипи в Общомедия

Мисисипи тече от север на юг от северната част на Минесота до Мексиканския залив. Със своите 3 778 km, тя е втора по дължина на континента след Мисури (4 130 km). Понеже Мисури е приток на Мисисипи, двете реки обикновено се разглеждат като една речна система с обща дължина над 6 800 km,[1][2] а общият им водосборен басейн е сред най-големите в света. Още в предколумбовата епоха Мисисипи е важен воден път, а в наши дни играе важна роля в американската икономика и култура.

Името на реката произлиза от думата миси-зииби („голяма река“) на езика оджибуе.[3]

Хидрография и хидрология

редактиране

Описание на течението

редактиране

Началото на реката е в северния край на езерото Айтаска в северна Минесота, на 450 m над морското равнище. Реката бързо достига надморска височина 220 m след водопада Сейнт Антъни край Минеаполис. След като напуска Минесота, Мисисипи служи за граница на още осем други щата – Уисконсин, Айова, Илинойс, Мисури, Кентъки, Арканзас, Тенеси и Мисисипи. Преминавайки през Луизиана, тя се влива в Мексиканския залив. Водата от езерото Айтаска достига до Мексиканския залив за около 90 дни.

В Мисисипи се вливат големите реки Илинойс и Мисури при Сейнт Луис и Охайо при Кайро, където надморската височина е 100 m. Тези две точки често се използват за условно разделяне на течението на реката на горно, средно и долно (в някои случаи – на горно и долно, под и над устието на Охайо[4]). Горното течение е разположено на ширини от 47°N до 37°N, а долното – от 37°N до 29°N.[5]

Долното течение на Мисисипи се характеризира с множество меандри, особено под град Мемфис. Повечето от тях са типични за меандрите в алувиални низини – разположени са безредно в главното корито на реката и се разливат свободно в низината, образувайки крайречни езера.[6][7][8]

Водосборен басейн

редактиране
 
Водосборният басейн на Мисисипи с шестте му подразделения

Водосборният басейн на река Мисисипи е най-големият в Северна Америка и третият по големина в света след тези на Амазонка и Конго. Общата му площ е 3 238 000 km²[1] – една трета от площта на Съединените щати, като в него живеят над 72 милиона души[9] – една четвърт от американското население. Заливните тераси на реките в басейна заемат около 90 000 km²,[1] почти колкото територията на България. Мисисипи отводнява основната част от района между Скалистите планини и Апалачите, с изключение на областите около Големите езера. Във водосборния басейн на реката попадат около 40% от общата площ на Съединените щати.

В басейна на Мисисипи влизат части от 31 от 50-те американски щата, както и от 2 провинции на Канада.[9] Той обикновено се разделя на шест подбасейна, съответстващи на горното и долното течение на Мисисипи и на четирите най-дълги притока – Мисури, Арканзас, Охайо и Тенеси.

Река Мисисипи получава 25 притока с дължина над 200 km, като 13 от тях са дължина до 500 km; 7 с дължина от 501 до 1000 km и 5 притока с дължина над 1000 km. По-долу са изброени всичките тези 25 броя реки, за които е показано дали са леви (→), или десни (←) притоци, тяхната дължина, площта на водосборния им басейн (в km2) и щатите, през които текат. Притоците са подредени от извора на Мисисипи към нейното устие.[10]

Хидрология

редактиране

Мисисипи е река с относително голям отток и силно течение, като се вземе предвид характера на нейния водосборен басейн.[11] Той е разположен главно в умерения пояс, а не в тропически области, както басейните на Амазонка или Конго. Тези две реки имат значително по-голям отток от Мисисипи, което се дължи на изобилните валежи, падащи в техните водосборни басейни.

Хидроложкият режим на Мисисипи е сложен, тъй като реката се подхранва от разнородни източници – докато горното течение има дъждовно-снежен режим, долното течение преминава през влажна субтропична област.[12] Мисури, един от основните притоци на Мисисипи, значително увеличава оттока си през пролетта, когато се топят снеговете в Скалистите планини, докато долното течение на Мисисипи се подхранва от силните дъждове през лятото и началото на есента, а в най-южната част и от възможните силни тропически бури.

В резултат на неравномерното подхранване оттокът на Мисисипи се характеризира с големи вариации в зависимост от сезона и положението по дължина на самата река – обикновено между 8 и 50 хиляди m³/s. При устието на реката средният отток обикновено е 18 000 m³/s,[1][12] значителна стойност за река в умерения пояс, като по този показател Мисисипи е на шесто място сред реките в света.[13] В същото време при пълноводие оттокът може да достигне 70 000 m³/s или дори 300 000 m³/s, измерени през 1927 година.[14] Притокът Охайо допринася с почти половината от общия отток на Мисисипи (8 000 m³/s).[1][12]

Среден месечен отток на Мисисипи в m³/s, измерен при Виксбърг (усреднени данни за 1965 – 1983 г.)

Пренос на наноси

редактиране

Мисисипи пренася алувий, пясък и баластра, по-голямата част от които идват от Скалистите планини.[15] Твърдите наноси, отлагани в Мексиканския залив, са между 312 и 450 милиона тона годишно.[16] Именно тези материали образуват множеството острови и делтата на реката. По по-голямата част от течението на Мисисипи надлъжният наклон е средноголям или малък, поради което и отлагането на седименти е относително голямо. Наносите са със смесен състав. За година реката пренася общо 131 милиона тона разтворен във водата материал, два пъти по-малко от Амазонка.

Сравнителна таблица
на големите реки в света:
Амазонка Нил Мисисипи Конго
Дължина в km 7025 6671 3779 4700
Водосборен басейн
(милиони km²)		 7  2,9 3,2 3,7
Обичаен отток
(хиляди m³/s.)		 209 2 – 3 18 41

Флора и фауна

редактиране

Река Мисисипи и нейната наносна низина са дом на много богата флора и фауна, които образуват най-голямата блатна екосистема в Северна Америка. Във водите на реката живеят над 260 вида риби или една четвърт от видовото многообразие на континента.[17] Реката е важен коридор за миграцията на много птици, а в нейното долно течение е установено наличието на поне 60 вида миди. Горното течение обитават над 50 вида бозайници и 145 вида земноводни и влечуги.[17]

Начало на реката

редактиране
 
Началото на река Мисисипи от езерото Айтаска

Участъкът от Мисисипи, разположен над Минеаполис, включва частта от течението, близка до началото на реката – северния край на езерото Айтаска, на 450 m надморска височина. Климатът на тази област е континентален и се характеризира с влиянието на полярни въздушни маси през зимата – тук Мисисипи често замръзва изцяло. В самото начало реката е бистра, но с отдалечаване от Айтаска водите ѝ се увеличават, а с тях и наносите и органичните частици, и водата става червеникавокафява.

В този пръв участък от течението реката преодолява най-голяма разлика в надморската височина. Тя преминава през заблатени зони, езера и бързеи, обитавани от разнообразни риби, птици и бозайници. Растителността тук включва борове, елша, див ориз и колонии от папур. Между градовете Ейткин и Брейнърд реката преминава през хълмиста област с морени и гори, равнини с ледников произход и участъци с дюни и блата. Днес голяма част от областта се обработва, но в миналото тя е покрита с иглолистни гори.

Горно течение

редактиране
 
Водопадът Сейнт Антъни при Минеаполис
 
Спътникова снимка на вливането на Охайо в Мисисипи при Кайро, Илинойс

Горното течение на Мисисипи включва участъка от водопада Сейнт Антъни при Минеаполис до устието на Охайо при Кайро. Той има дължина 1 462 km, като общата посока на течението е югоизточна. Режимът на реката е дъждовно-снежен, с пълноводие през пролетта и при силни летни бури.[12]

Басейнът на Горно Мисисипи включва 5 екологични региона, 3 биома и 3 физикогеографски области (области с определен геоморфологичен тип): Горно възвишение, Централна низина и плато Озарк.[5] Територията на Горно Мисисипи е обитаема от около 9000 години. За първите изследователи на тези местности се считат французите Луис Жулиет и Жак Маркет, пристигнали тук през 1673 г.[5]

Коритото се разширява значително след вливането на река Минесота. След това реката преминава през дълбока долина, врязана в седиментните слоеве, незасегнати от ледниците. Езерото Пепин, образувано преди около 9 500 години, заема 35 km по дължина на реката, а средната му дълбочина е 5 m. То задържа част от наносите и замърсителите, идващи от по-горните части на реката.

Непосредствено на север от Сейнт Луис от запад в Мисисипи се влива река Мисури. Нейните води носят голямо количество наносни частици, но голяма част от тях се задържат от построените в средата на XX век множество язовири в басейна на Мисури. От друга страна човешката дейност увеличава пренасяните наноси чрез урбанизацията и отводняването на блатата, а дигите и каналите усилват отлагането им в речното легло. Речните тераси са засегнати от издигането на диги за защита на хората от наводнения, а обработваемите земи отдавна са изместили много от блатата и горите, които днес са ограничени до самите брегове на Мисисипи и островите в реката. Част от бреговете са включени в природни резервати, в които влизат 800 km² от долината по горното течение.

Основните дървесни видове в този участък са канадски клен, ясен, американски бряст, черна върба, делтоидна топола, ясенолистен явор, черна бреза. Водната растителност включва папурови, Potamogeton, Elodea, Vallisneria americana. Обикновената блатия има европейски произход и е интродуцирана по течението на реката в началото на XX век.

Долно течение

редактиране
 
Крайречно езеро, бивше легло на Мисисипи, през което преминава границата между Тенеси и Арканзас

Долното течение на Мисисипи започва от вливането на река Охайо и първоначално има посока юг-югозапад, а след вливането на Арканзас се насочва на юг. Алувиалната равнина се характеризира с множество меандри, които увеличават трикратно дължината на реката.[1] Долното течение има слаб наклон към Мексиканския залив и е доминирано от ниски алувиални тераси. Южно от устието на Охайо долината става по-широка и дълбока, заради ерозията на терциерните слоеве, пресичани от реката.[1] Надморската височина на терасите е малка, едва няколко десетки метра. Извън изкуствено мелиорираните зони съществуващ обширни области с блата и гори, крайречни езера и меандри с голяма амплитуда.

Много от притоците на Мисисипи в нейното долно течение текат успоредно с нея на голямо разстояние, преди да се влеят. В най-южните му части климатът е тропичен, с циклони в края на лятото и началото на есента, а зимите са меки и не причиняват замръзване. Ландшафтът се характеризира с влажни и заблатени зони, често откъснати ръкави и меандри на реката, които образуват обширни застояли водоеми и представляват мрежа от водни пътища с дължина хиляди километри.

Площта на басейна на Долно Мисисипи, заедно с притоците, е около 880 хиляди квадратни километра.[4] Територията на района е обитаема от 16 хиляди години. Първият изследовател тук е испанския конкистадор Ернандо де Сото. Басейнът на Долно Мисисипи включва 3 физикогеографски области: Крайбрежна равнина, районът Уошито и платото Озарк.[4]

Делта на Мисисипи

редактиране
 
Типична заблатена гора в южна Луизиана
  Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Опазване на природата

редактиране

Много части от течението на Мисисипи са защитени територии, включени в природни резервати, а обширни пространства остават залесени и наводнени в естествения си вид.[18] Екосистемата на горното течение на реката е защитено в Националното убежище на дивия живот и риба на Горна Мисисипи, простиращо се от Уабаша в Минесота до Рок Айлънд в Илинойс, разположени на отстояние почти 500 km. Този резерват обхваща около 80 000 хектара в четири щата и включва разнородни хабитати – блата, влажни меандрови зони, езера, гори в алувиалните тераси, пясъчни плажове и други.

Въпреки това околната среда на реката е преобразувана от човека за нуждите на корабоплаването и стопанското развитие. Голяма част от речните тераси се обработват интензивно, а притоците на Мисисипи донасят в реката значителни количества наноси, торове и пестициди. Крайречните урбанизирани територии и промишлени зони също са източник на замърсяване.

Според изследванията, изхвърлянето на замърсени води над Сейнт Луис е намаляло след приемането на Закона за чисти води от 1972 година,[19] но положението става по-лошо при Сейнт Луис, където концентрацията на колиморфни бактерии става значително. Концентрациите на пестициди се дължат на селскостопанската дейност – те нарастват след вливането на Мисури, преминаваща през зърнопроизводителния регион на Големите равнини. Част от азотните и фосфорни съединения по долното течение идват от промишлените и земеделски райони в басейна на Охайо. В наносите присъстват полихлоробифенили, въпреки тяхната забрана. От друга страна етилендиаминтетраацетатната киселина, използвана в хартиената и хранителната промишленост, е в по-малки концентрации във водите на Мисисипи, отколкото в големите европейски реки.[19]

Използване на водите

редактиране
  Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

По горното течение на реката има 42 язовира. 14 от тях са разположени над Минеаполис и се използват основно за енергетика и отдих. Останалите 28 се използват за поддръжка на търговското корабоплаване. Като цяло, язовирите силно влияят на екологията по горното течение.

Икономика

редактиране
  Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Реката има и важно стопанско значение. Тя и редица от нейните притоци се използват за корабоплаване, добив на електроенергия, изкуствено напояване и други.

История

редактиране

Ернандо де Сото е първият европеец, за когото е документирано, че е видял реката. Достигайки до нея на 8 май 1541 г., той я кръщава Rio de Espiritu Santo (река на Светия дух).

През 1682 г. французите Рьоне Робер Кавелие и Анри дьо Тонти наричат реката Колбер, на името на Жан-Батист Колбер. Те също наричат областта по поречието Луизиана (La Louisiane), на името на крал Луи XIV, и я обявяват за френска територия. През 1803 г. Наполеон Бонапарт продава тази територия на САЩ. Двете понятия не трябва да се бъркат – днешният щат Луизиана е само малка част от територията Луизиана.

След британската победа в Седемгодишната война, Мисисипи се превръща в граница между Британската и Испанската империя. Парижкият договор от 1763 г. дава на Великобритания право върху всички земи, разположени на изток от Мисисипи, а на Испания – на запад от реката. Испания също така отстъпва Флорида на Великобритания, за да получи отново Куба, която британците завладяват по време на войната.

Член 8 от Парижкия договор от 1783 г. гласи: „Навигацията по река Мисисипи, от нейния извор до океана, ще остане завинаги свободна и открита за поданиците на Великобритания и гражданите на Съединените щати“.

Мисисипи преминава през два климатични пояса преди да стигне до Мексиканския залив: умерен пояс и субтропичен. Реката прекосява целите Съединени американски щати (САЩ) преди да достигне до Мексиканския залив, откъдето тя се отправя към Атлантическия океан.

Мисисипи в културата

редактиране
  Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Главни градове

редактиране
 
Къщи-лодки в Уинона, Минесота (2006)
 
Мисисипи край Сейнт Луис (2005)

Вижте също

редактиране

Бележки

редактиране
 
Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно
съдържание за: Мисисипи
  1. ↑ а б в г д е ж Carrière 2002, с. 236 – 237.
  2. ↑ Brunet 1992, с. 186.
  3. ↑ Gilfillan 1887.
  4. ↑ а б в Benke 2005.
  5. ↑ а б в Benke 2005, с. 327 – 374.
  6. ↑ Derruau 2001, с. 19.
  7. ↑ Brunet 1993, с. 323.
  8. ↑ Coque 1998, с. 159.
  9. ↑ а б US Geological Survey 2006.
  10. ↑ Хидроложка карта на САЩ
  11. ↑ Amat 2002, с. 175.
  12. ↑ а б в г Bethemont 2000, с. 31.
  13. ↑ Bethemont 2000, с. 22.
  14. ↑ De Koninck 2006, с. 20, 33.
  15. ↑ Michel 2005, с. 178.
  16. ↑ Pech 1992, с. 213.
  17. ↑ а б nps.gov 2004.
  18. ↑ Bethemont 2000, с. 226.
  19. ↑ а б Meade 1995.
Цитирана литература
  • Amat, Jean-Paul et al. Éléments de géographie physique. Paris, Bréal, coll. Grand Amphi, 2002. ISBN 978-2-7495-0021-8. (на френски)
  • Benke, Arthur C. et al. Rivers of North America. Elsevier Academic Press, 2005. (на английски)
  • Bethemont, Jacques. Les grands fleuves. Paris, Armand Colin, 2000. ISBN 978-2-200-26092-7. (на френски)
  • Brunet, Roger (dir.). Géographie universelle: États-Unis, Canada. Paris, Hachette-Reclus, 1992. ISBN 978-2-01-014829-3. (на френски)
  • Brunet, Roger. Les mots de la géographie. Paris, Reclus, 1993. ISBN 978-2-11-003036-8. (на френски)
  • Carrière, Pierre. Mississippi et Missouri // Encyclopædia Universalis, corpus 15. 2002. ISBN 978-2-85229-550-6. (на френски)
  • Coque, Roger. Géomorphologie. Paris, Armand Colin, 1998. ISBN 978-2-200-21739-6. (на френски)
  • De Koninck, Rodolphe. Le delta du Mississippi: une lutte à finir entre l’homme et la nature // Hérodote 121. 2006. (на френски)
  • Derruau, Max. Les formes du relief terrestre. Notions de géomorphologie. Paris, Armand Colin, 2001. ISBN 978-2-200-21014-4. (на френски)
  • Gilfillan, Joseph A. Minnesota Geographical Names Derived from the Chippewa Language // The Geological and Natural History Survey of Minnesota: The Fifteenth Annual Report for the Year 1886. St. Paul, Pioneer Press Company, 1887. (на английски)
  • Meade, Robert H. Contaminants in the Mississippi River, 1987 – 92 // usgs.gov. U.S. Geological Survey, 1995. Посетен на 4 януари 2001. (на английски)
  • Michel, François. Roches et paysages, reflets de l’histoire de la Terre. Paris, Belin, Orléans, brgm éditions, 2005. ISBN 978-2-7011-4081-0. (на френски)
  • General Information about the Mississippi River // nps.gov. nps.gov, 2004. Архивиран от оригинала на 2008-01-26. Посетен на 10 февруари 2015. (на английски)
  • Pech, Pierre et al. Géographie physique. Paris, PUF, 1992. ISBN 978-2-13-044735-1. (на френски)
  • Mississippi River // water.usgs.gov. US Geological Survey, 2006. Посетен на 4 февруари 2015. (на английски)
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Мисисипи&oldid=12108371“.