Селище (област Благоевград)

село в община Благоевград, обл. Благоевград
Вижте пояснителната страница за други значения на Селище.

Сѐлище е село в Югозападна България. То се намира в община Благоевград, област Благоевград.

Селище
България
41.9977° с. ш. 22.9998° и. д.
Селище
Област Благоевград
41.9977° с. ш. 22.9998° и. д.
Селище
Общи данни
Население312 души[1] (15 март 2024 г.)
22,4 души/km²
Землище1394 km²
Надм. височина515 m
Пощ. код2744
Тел. код07415
МПС кодЕ
ЕКАТТЕ66055
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБлагоевград
Община
   кмет
Благоевград
Методи Байкушев
(ПП – ДБ; 2023)

Доказателства за древния произход на селището се съхраняват в Рилския манастир. Църквата „Свети Илия“ е от 1864 година.[2]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Селище, на З от Джумая, отвъд Струма, 3 часа път. Минува се през мост, или направо през брод. Земя плодородна; земледелци и скотоводци. Църква, в която четат по славенски; училище няма; имало е преди 5 години попско. Тук излиза пшеница първо качество. Къщи 110, българи и турци.[3]

В 1901 година Яне Сандански основава в селото комитет на ВМОРО.[4]

Население

редактиране

Към 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на селото брои 800 души, всичките българи-християни.[5]

Численост на населението според преброяванията през годините:[6][7]

Година на
преброяване
Численост
1934853
1946856
1956791
1965702
1975498
1985398
1992341
2001350
2011292
2021285

Етнически състав

редактиране
Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[8]

Численост Дял (в %)
Общо 292 100.00
Българи 283 96.91
Турци 0 0.00
Цигани
Други 3 1.02
Не се самоопределят
Неотговорили 5 1.71

Културни и природни забележителности

редактиране

Читалище, библиотека, училище.

Личности

редактиране
Родени в Селище
  •   Георги Чавеов (Чавеев, 1904 – ?), македоно-одрински опълченец, IV клас, 2 рота на 13 кукушка дружина[9]
  •   Никола Чавеов (Чавеев, 1867 – ?), български революционер, македоно-одрински опълченец
  •   Петър (Пешо) Михайлов Байрактаров (Байрактарски) (1884 – 1913), български революционер, взводен командир по време на Балканската война в партизанската рота на подпоручик Никола Лефтеров, трансформирана по-късно в 4-та рота на X Прилепска дружина. Отличава се в боя при връх Ченгене кале на 13 октомври 1912 година. Умира от холера на 28 май 1913 година край село Полаки[10][11][12]
  •   Спас Йотов, български революционер от ВМРО
  •   Стоян Манов Мирчев (07.02.1896 – ?), български революционер, член на ВМРО (Иван Михайлов)[13]
  1. www.grao.bg
  2. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 408.
  3. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 20.
  4. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 248.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 191.
  6. „Справка за населението на село Селище, община Благоевград, област Благоевград, НСИ“ // nsi.bg. Посетен на 22 октомври 2017.
  7. „The population of all towns and villages in Blagoevgrad Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 22 октомври 2017.
  8. „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 22 октомври 2018.
  9. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 793.
  10. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 76.
  11. Лефтеров, Живко. Дневник за действията на партизанската рота на подпоручик Никола Лефтеров към Македоно-одринското опълчение (17 септември - 30 декември 1912 г.). Списание „Македонски преглед“, 2019, кн. 1, стр. 138.
  12. Лефтеров, Живко. Съ Бога напред... за Македония. Капитан Никола Лефтеров в борбите на българите за национално обединение. София, МНИ, 2021. с. 220 - Дневник за действията на 4-та рота от Х-та Прилепска дружина (27 май - 30 юли 1913 г.).
  13. Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 2. Велико Търново, Фабер, 2023. ISBN 978-619-00-1604-5. с. 16.