Селище (област Благоевград)

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Селище.

Сѐлище е село в Югозападна България. То се намира в община Благоевград, област Благоевград.

Селище
Общи данни
Население 258 души[1] (15 юни 2020 г.)
18,5 души/km²
Землище 1394 km²
Надм. височина 515±1 m
Пощ. код 2744
Тел. код 07415
МПС код Е
ЕКАТТЕ 66055
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   кмет
Благоевград
Румен Томов
(независим)

ИсторияРедактиране

Доказателства за древния произход на селището се съхраняват в Рилския манастир. Църквата „Свети Илия“ е от 1864 година.[2]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Селище, на З от Джумая, отвъд Струма, 3 часа път. Минува се през мост, или направо през брод. Земя плодородна; земледелци и скотоводци. Църква, в която четат по славенски; училище няма; имало е преди 5 години попско. Тук излиза пшеница първо качество. Къщи 110, българи и турци.[3]

В 1901 година Яне Сандански основава в селото комитет на ВМОРО.[4]

НаселениеРедактиране

Към 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на селото брои 800 души, всичките българи-християни.[5]

Численост на населението според преброяванията през годините:[6][7]

Година на
преброяване
Численост
1934853
1946856
1956791
1965702
1975498
1985398
1992341
2001350
2011292

Етнически съставРедактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[8]

Численост Дял (в %)
Общо 292 100.00
Българи 283 96.91
Турци 0 0.00
Цигани
Други 3 1.02
Не се самоопределят
Не отговорили 5 1.71

Културни и природни забележителностиРедактиране

Читалище, библиотека, училище.

ЛичностиРедактиране

Родени в Селище
  •   Георги Чавеов (Чавеев, 1904 – ?), македоно-одрински опълченец, IV клас, 2 рота на 13 кукушка дружина[9]
  •   Никола Чавеов (Чавеев, 1867 – ?), български революционер, македоно-одрински опълченец
  •   Петър (Пешо) Михайлов Байрактаров (Байрактарски) (1884 – 1913), български революционер, взводен командир по време на Балканската война в партизанската рота на подпоручик Никола Лефтеров, трансформирана по-късно в 4-та рота на X Прилепска дружина. Отличава се в боя при връх Ченгене кале на 13 октомври 1912 година. Загива на 28 май 1913 година, неизвестно къде.[10][11]

БележкиРедактиране

  1. www.grao.bg.
  2. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 408.
  3. Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 20.
  4. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 248.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 191.
  6. „Справка за населението на село Селище, община Благоевград, област Благоевград, НСИ“. // nsi.bg. Посетен на 22 октомври 2017.
  7. „The population of all towns and villages in Blagoevgrad Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 22 октомври 2017.
  8. „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 22 октомври 2018.
  9. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 793.
  10. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 76.
  11. Лефтеров, Живко. Дневник за действията на партизанската рота на подпоручик Никола Лефтеров към Македоно-одринското опълчение (17 септември - 30 декември 1912 г.). Списание „Македонски преглед“, 2019, кн. 1, стр. 138.