Скалак (област Бургас)

село в община Руен, обл. Бургас
(пренасочване от Скалак (Област Бургас))
За другото българско село вижте Скалак (Област Кърджали).

Скала̀к е село в Югоизточна България, община Руен, област Бургас.

Скалак
България
42.8076° с. ш. 27.0899° и. д.
Скалак
Област Бургас
42.8076° с. ш. 27.0899° и. д.
Скалак
Общи данни
Население504 души[1] (15 март 2024 г.)
20,9 души/km²
Землище24,175 km²
Надм. височина295 m
Пощ. код8575
Тел. код05941
МПС кодА
ЕКАТТЕ66706
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБургас
Община
   кмет
Руен
Ахмед Мехмед
(ДПС; 2023)
Кметство
   кмет
Ахмед Мехмед

География

редактиране

Село Скалак се намира в югоизточна България, около 45 km северозападно от областния център Бургас и 17 km в същата посока от Айтос, около 20 km на север-североизток от Карнобат и около 16 km на запад от общинския център Руен. Общинският път до село Скалак е отклонение през село Череша от третокласния републикански път III-7305, който на запад води през селата Люляково, Съединение и Камчия към връзка с второкласния републикански път II-73 (Карнобат – Шумен), а на югоизток от село Череша – към село Вресово и връзка с третокласния републикански път III-208 (Айтос – Провадия).

Село Скалак е разположено в Източна Стара планина, в северните склонове на Карнобатска планина. Климатът е преходноконтинентален, в землището преобладават ранкери[2] и лесивирани[3] почви.[4]

В землището на Скалак – по списъчните данни на Басейнова дирекция „Черноморски район“, актуални към 24 януари 2020 г.[5] – има три малки язовира (микроязовира): № 147. „Край село“ на река Корудере от поречието на Бяла река; № 148. „Скалак“ на река Алмалъдере от поречието на Бяла река и № 223. „Зад стопански двор“ на река Корудере от поречието на Бяла река.

Населението на село Скалак[6] наброява 760 души към 1934 г., 938 – към 1975 г. (максимум) и след спад и колебания в числеността – 519 души (по текущата демографска статистика за населението) към 2018 г.

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 620 лица, за 33 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 304 – към „турска“ и за останалите не е даден отговор.[7]

Жителите на Скалак са етнически турци и българи – преселници от Смолянско.[4]

След края на Руско-турската война 1877 – 1878 г., по Берлинския договор селото остава на територията на Източна Румелия. От 1885 г. – след Съединението, то се намира в България с името Сара̀ кая, Саръ̀ кая. Преименувано е на Скалак през 1934 г.[8][4]

Население

редактиране

Етнически състав

редактиране
Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[9]

Численост
Общо 620
Българи 33
Турци 304
Цигани 26
Други -
Не се самоопределят -
Неотговорили 282

Религията, изповядвана в село Скалак, е ислям.

Обществени институции

редактиране

Село Скалак към 2020 г. е център на кметство Скалак.[10][11]

В село Скалак към 2020 г. има:

Културни и природни забележителности

редактиране
  • Скални образувания „Сватбата“, „Амбар кая“ и „Таушан кая“
  • Връх Острица
  • Късноантична крепост "Калето"

Редовни събития

редактиране

В края на лятото – началото на есента, след като се прибере цялата реколта от полето, в селото се изпълнява и ритуалът Джамал.

Има футболен клуб – ФК „Острица“ и детска градина.

Източници и бележки

редактиране
  1. www.grao.bg
  2. РАНКЕРИ, (Umbric Leptosols по ФАО) (англ. rankers) – подтип плитки канелени и сиви горски азонални почви. Те са слабо развити, имат само един почвен хоризонт (А) с дълбочина от 10 до 40 см., намиращ се върху основната скала. Цветът е им е тъмен – тъмнокафяв до черен. Образувани са върху силикатни скали. Покрити са с горска или тревна растителност. География, Географски речник Р, Ранкери
  3. ЛЕСИВИРАНИ ПОЧВИ, лувисоли (от фр. „lessivage“ и от лат. „luvere“ – измиване, отмиване и от лат. solum – почва, земя) – почвен тип по системата на ФАО, включващ почвени подтипове от сивите горски и канелените горски почви от досегашната класификация на почвите. География, Географски речник Л, Лесивирани почви
  4. а б в Голяма енциклопедия „България“, том 10, стр. 4039, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2012 г.
  5. Басейнова дирекция "Черноморски район, Регистри, Списъци, Списък на язовирите в Черноморския басейнов район, Скалак
  6. Справка за населението на с. Скалак, общ. Руен, обл. Бургас
  7. Етнически състав на населението на България – 2011 г., Скалак, община Руен
  8. Николай Мичев, П. Коледаров – Речник на селищата и селищните имена в България 18781987; „Наука и изкуство“, София, 1989 г., стр. 245; министерска заповед 3775, обнародвана на 7 декември 1934 г.
  9. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
  10. Справка за събитията за кметство Скалак, общ. Руен
  11. Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, Област Бургас, Кметство Скалак
  12. Детайлна информация за читалище „Максим Горки“ – 1951 г., село Скалак, община Руен, област Бургас
  13. Информационна карта за 2016 г., читалище „Максим Горки“ – 1951 г., село Скалак, община Руен, област Бургас
  14. Основно училище „Йордан Йовков“, село Скалак, община Руен, област Бургас[неработеща препратка]
  15. Регистър на училищата, област Бургас, община Руен, село Скалак, ОУ ЙОРДАН ЙОВКОВ
  16. Национален регистър на храмовете в Република България, Скалак, област Бургас
  17. Български пощи, Пощенски станции, област Бургас, 8575 Скалак // Архивиран от оригинала на 2019-11-29. Посетен на 2020-03-05.