Беладона

вид растение
(пренасочване от Старо биле)

Беладоната (Atropa belladonna), наричана още лудо биле или старо биле, е многогодишен храст от семейство Картофови (Solanaceae). Среща се в Европа, Северна Африка и Западна Азия, като е натурализиран и в някои части на Северна Америка. Типичната му среда са сенчести влажни участъци с почва, богата на варовик.

Беладона
Atropa Bella-donna2.jpg
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (angiosperms)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Астериди (asterids)
разред:Картофоцветни (Solanales)
семейство:Картофови (Solanaceae)
род:Atropa
вид:Беладона (A. belladonna)
Научно наименование
Linnaeus, 1753 г.
Беладона в Общомедия
[ редактиране ]

Беладоната има обли зелени листа и камбановидни цветове в убит нюанс на лилаво. Плодовете са черни и лъскави, с диаметър около 1 cm. На височина може да достигне около 1 m.

Беладоната е силно токсично растение, съдържащо алкалоида атропин. Има случаи на деца, отровени само от три плода, а добре сдъвкано листо може да бъде смъртоносно за възрастен човек. Коренът често е най-отровната част на растението.

Беладоната (Atropa belladonna) е наречена на името на най-възрастната от трите древногръцки богини на съдбата, мойрите, Атропос, която отговаря за последния етап от живота на хората.

Беладона

ИсторияРедактиране

В миналото Atropa belladonna се използва като лекарство, козметично средство и отрова.[1][2] След като първоначално е познато под множество традиционни наименования, Карл Линей кръщава рода му в чест на Атропос – една от трите мойри в гръцката митология (тази която отрязва конеца на живота, след като сестрите ѝ са го разтеглили и измерили). Линей нарича растението беладона („красива жена“ на италиански), тъй като през ренесанса жените използват сок от плодовете му за да разширяват зениците си и да изглеждат по-привлекателни.[3][2][4][5]

Екстракти от отровни картофови растения се използват поне от 4 век пр.н.е., когато мандрагората е препоръчана от Теофраст за лечение на рани, подагра, безсъние и като любовен еликсир. През 1 век пр.н.е. Клеопатра използва екстракт от черна попадийка, за да разширява зениците на очите си.

Употребата на беладона като отрова е позната още в Древен Рим, което е засвидетелствано от слуха, че римската императрица Ливия е използвала сок от плодовете на беладона, за да убие съпруга си, император Октавиан Август.[6]

През 1 век от н.е. Педаний Диоскурид открива, че виното от мандрагора има свойствата на анестетик, използвайки го за облекчаване на болка и безсъние.[7]

Употребата на беладона, често в комбинация с опиум, продължава в Европа до 19 век, когато е заменена от съвременните анестетици. Съвременното фармакологично изследване на беладоната започва с работата на германския химик Фридлиб Рунге (1795 – 1867).

ОписаниеРедактиране

Atropa belladonna е тревисто многогодишно растение, често растящо под формата на полухраст от месест ризом. Растенията достигат височина до 2 m и имат овални листа с дължина 18 cm. Камбановидните цветчета са лилави със зелен оттенък и слаба миризма. Плодовете са зърнести, зелени, ставащи лъскаво черни при узряване, и приблизително 1,5 cm в диаметър. Плодовете са сладки и се ядат от животни, които разпространяват семената им, макар да съдържат отровни алкалоиди.[8]

РазпространениеРедактиране

Родината на беладоната са умерените умерените ширини на Южна, Централна и Източна Европа, Северна Африка, Турция, Иран и Кавказ. Тя е интродуцирана и се отглежда и извън родния си обхват.[9]

Отглежда се най-вече като лечебна билка. Разпространява се главно от птиците.[10] Натурализирана е в части от Северна Америка. В някои части на света се счита за плевел.[11]

ИзточнициРедактиране

  1. Ulbricht, C и др. An evidence-based systematic review of belladonna by the natural standard research collaboration. // Journal of Herbal Pharmacotherapy 4 (4). 2004. DOI:10.1080/J157v04n04_06. с. 61 – 90.
  2. а б Belladonna. // MedlinePlus, US National Institutes of Health, 23 февруари 2015. Посетен на 17 октомври 2017.
  3. Goodman and Gilman's Pharmacological Basis of Therapeutics, q.v. – „Muscarinic receptor antagonists – History“, e.g. p. 163 in the 2001 edition.
  4. Plants of the Gods: Origins of Hallucinogenic Use. New York, Van der Marck Editions, 1987. ISBN 0-912383-37-2. с. 88.
  5. Pupillometry: A sexual selection approach. // Evolution and Human Behavior 25 (4). 2004. DOI:10.1016/j.evolhumbehav.2004.05.001. с. 211 – 228.
  6. Tacitus, Annals 1.5. See also John Emsley, Molecules of Murder: Criminal Molecules and Classic Cases, ch. 3.6, „History of Atropine as a poison“.
  7. Robert S. Holzman, MD. The Legacy of Atropos. // Anesthesiology 89 (1). July 1998. DOI:10.1097/00000542-199807000-00030. с. 241 – 249. Посетен на 21 май 2007.
  8. Kay QON. Edible fruits in a cool climate: the evolution and ecology of endozoochory in the European flora. // Fruit and Seed Production: Aspects of Development, Environmental Physiology and Ecology (Society for Experimental Biology Seminar Series). Cambridge, UK, Cambridge University Press, 2008. ISBN 978-0-521-05045-6. с. 240.
  9. Hylander, N.. Prima loca plantarum vascularium Sueciae. Första litteraturuppgift för Sveriges vildväxande kärlväxter jämte uppgifter om första svenska fynd. Förvildade eller i senare tid inkomna växter.. // Svensk Botanisk Tidskrift 64. 1971. с. 332.
  10. Online Atlas of the British and Irish Flora: Atropa belladonna (Deadly nightshade). // Botanical Society of Britain and Ireland (BSBI).
  11. PLANTS Profile for Atropa bella-donna (belladonna) | USDA PLANTS. // Посетен на 8 юли 2008.