Симеоновград (община)

община в област Хасково

Община Симеоновград се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Хасково.

Община Симеоновград
Общи данни
ОбластХасково
Площ222.94 km²
Население8 762 души
Адм. центърСимеоновград
Брой селища9
Сайтsimeonovgrad.bg
Управление
КметМилена Рангелова
(ГЕРБ; 2015)
Общ. съвет17 съветници
  • ГЕРБ (7)
  • БСП за България (2)
  • БЪДЕЩЕ ЗА РОДИНАТА (2)
  • ПП ОБЕДИНЕНИ ЗЕМЕДЕЛЦИ (1)
  • БЪЛГАРСКА ПРОГРЕСИВНА ЛИНИЯ (ЛЕВИЦАТА!, БЪЛГАРСКИ ВЪЗХОД, ДВИЖЕНИЕ БЪЛГАРИЯ НА ГРАЖДАНИТЕ) (1)
Община Симеоновград в Общомедия
Изглед към общинския център Симеоновград през 2015 г.

География

редактиране

Географско положение, граници, големина

редактиране

Общината е разположена в северната част на област Хасково. С площта си от 222,941 km2 заема 10-о място сред 11-те общини на областта, което съставлява 4,03% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

 
Топографска карта на община Симеоновград.

Природни ресурси

редактиране

Релефът на общината е равнинен и хълмист, като територията ѝ попада в крайните североизточни части на Източните Родопи, крайните югоизточни части на Горнотракийската низина и крайните северозападни разклонения на планината Сакар.

Източните части на общината се заемат от крайните северозападни разклонения на планината Сакар, като на около 3 km югоизточно от село Тянево височината ѝ достига до 271,2 m.

В северните и северозападни райони на общината се простират крайните югоизточни, хълмисти части на Горнотракийската низина. Югоизточно от Симеоновград, в коритото на река Марица, на границата с община Харманли се намира най-ниската точка на община Симеоновград – 74 m н.в.

В югозападния район на общината се заема от най-североизточните части на Хасковската хълмиста област. На 3 km югозападно от село Константиново, на границата с община Хасково се намира най-високата точка на община Симеоновград – 312 m н.в.

През средата на общината, до град Симеоновград на изток, а след него – на юг, на протежение от около 14 – 15 km протича част от средното течение на река Марица. Тук тя получава отляво големия си приток река Сазлийка, която протича през община Симеоновград с най-долното си течение на протежение от около 10 km покрай селата Пясъчево, Калугерово и Навъсен. Преди вливането си в Марица отляво в нея се влива Главанска река (28 km). Главанска река извира под името Улуклийска река на 471 m н.в. от Сакар планина, на 1,3 km югозападно от връх Чуката (543 m, община Гълъбово). До село Дряново тече в северозападна посока в сравнително тясна и дълбока долина през северозападните хълмисти части на Сакар, като между селата Помощник и Дряново се нарича Чарганлия. След Дряново завива на югозапад, като долината ѝ се разширява и изплитнява и в този си участък се нарича Луда Яна. Влива се отляво в река Сазлийка на 79 m н.в., на 1,2 km преди устието на Сазлийка в Марица. Площта на водосборния ѝ басейн е 81 km2, което представлява 2,5% от водосборния басейн на Сазлийка. Водите ѝ се използват за напояване: язовири „Чаирдере“, „Ташлъдере“ (на левия ѝ приток Ташлъдере) и „Дряново“.

Населени места

редактиране

Общината се състои от 9 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[1]

Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име) Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име)
Дряново 102 23,283 Свирково 386 30,575 Дюдюкчелии
Калугерово 235 11,713 Мусаче теке Симеоновград 6027 77,159 Сеймен, Марица
Константиново 229 20,346 Юренджик Троян 175 16,850 Смавлии
Навъсен 181 14,667 Сурут Тянево 296 21,321 Садъ кьой, Симеоново
Пясъчево 69 7,027 Кум кьой ОБЩО 7700 222,941 няма населени места без землища

Административно-териториални промени

редактиране
  • приказ № 40/обн. 20.04.1884 г. – преименува с. Садъ кьой с. Симеоново;
  • Указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Юнюз бюкю с. Йорданово;
– преименува с. Мусаче теке с. Калугерово;
– преименува с. Юренджик (Малко Юренджи) с. Константиново;
– преименува с. Сурут (Сорут) с. Навъсен;
– преименува с. Кум кьой с. Пясъчево;
– преименува с. Дюдюкчелии с. Свирково;
– преименува с. ЮСмавлии с. Троян;
  • между 1910 и 1920 г. – преименувано е гар.с. Гара Търново-Сеймен на гар.с. Гара Златен дол без административен акт;
– преименувано е с. Търново (Тръново) на с. Златен дол без административен акт;
  • Указ № 402/обн. 18.07.1929 г. – признава с. Сеймен за гр. Сеймен и го преименува на гр. Симеоновград;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува гар.с. Гара Златен дол гар.с. Гара Злати дол;
– преименува с. Златен дол с. Злати дол;
  • МЗ № 2917/обн. 16 януари 1943 г. – заличава с. Злати дол и го присъединява като квартал на гар.с. Гара Злати дол;
  • МЗ № 3389-ІІ/обн. 22.10.1947 г. – обединява гр. Симеоновград и гар.с. Гара Злати дол в едно ново населено място – гр. Марица;
  • Указ № 3/обн. 11 януари 1950 г. – заличава с. Йорданово и го присъединява като квартал на гр. Марица;
– преименува с. Симеоново с. Тянево;
  • Указ № 2521/обн. 20.11.1981 г. – възстановява старото име на гр. Марица на гр. Симеоновград.

Население

редактиране

Численост на населението според преброяванията през годините:[2]

Година на
преброяване
Численост
1934 13 277
1946 14 593
1956 13 949
1965 14 476
1975 13 921
1985 12 868
1992 11 949
2001 10 638
2011 8755
2021 7700

Етнически състав

редактиране
Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[3]

Населено
място
Численост Населено
място
Дял (в %)
Общо Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Общо 8755 6194 51 1480 13 47 970 100.00 70,74 0,58 16,90 0,14 0,53 11,07
Симеоновград 6712 4651 49 1392 12 37 571 Симеоновград 69,29 0,73 20,73 0,17 0,55 8,50
Дряново 164 152 8 0 4 0 Дряново 92,68 4,87 0,00 2,43 0,00
Калугерово 300 261 0 8 0 0 31 Калугерово 87,00 0,00 2,66 0,00 0,00 10,33
Константиново 255 243 7 0 2 Константиново 95,29 2,74 0,00 0,78
Навъсен 261 259 0 0 Навъсен 99,23 0,00 0,00
Пясъчево 115 108 0 0 4 3 Пясъчево 93,91 0,00 0,00 3,47 2,72
Свирково 408 244 0 0 163 Свирково 59,80 0,00 0,00 39,95
Троян 243 152 0 0 0 0 91 Троян 62,55 0,00 0,00 0,00 0,00 37,44
Тянево 297 124 0 64 0 0 109 Тянево 41,75 0,00 21,54 0,00 0,00 36,70

Транспорт

редактиране

През общината преминават два участъка от Железопътната мрежа на България с обща дължина 27,8 km.

  • В югозападната част на общината, по долината на река Марица, на протежение от 14,3 km – участък от трасето на жп линията СофияПловдивСвиленград;
  • През средата на общината, от север на юг, на протежение от 13,5 km – последният участък от трасето на жп линията Нова ЗагораСимеоновград.

През общината преминават частично 5 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 46,9 km:

Топографска карта

редактиране

Източници

редактиране
  1. НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ // ИНФОСТАТ. Национален статистически институт.
  2. Дигитална библиотека на Национален статистически институт – каталог // nsi.bg. Архивиран от оригинала на 2018-06-13. Посетен на 1 октомври 2020. (на английски)
  3. „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 1 октомври 2020. (на английски)

Външни препратки

редактиране